Верене – да се влюбиш в непознат за цял живот
Всеки 6 май на разсъмване селата по северния склон на Шар планина в Косово се огласят от тъпани и зурни. Започва празникът Джурджевден. Уж локалните поданици, наричани горани, са мохамедани, а празнуват деня на свети Георги. Селата им са с имена Кукаляне, Брод, Урвич, Любовище, Крушово, Зли поток, Манастирица, Връбница... Голямата им река е Бистрица, а прохода назовават Вратца.
Докато Косово беше част от Югославия и след това от Сърбия, за гораните от областите Жупа и Гора, югозападно от Призрен, се смяташе, че са планински сърби, защото не приказват албански. Но те назовават родителите си майка и татко, а не мати и отац. Казват с ъ рце, д ъ б, сл ъ нце, с ъ лза... Пазят думи като къща и потребност, които се срещат единствено в българския език, споделя диалектологът гл. ас. доктор Георги Колев от Софийския университет " Св.Кл. Охридски ". Той е приключил македонска лингвистика в Скопие, проучвал е диалектите в региона на Шар планина и дефинира горанския като западнобългарски диалект от региона на Охрид. Което е на близо 200 км на юг от Шар планина. Самите горани назовават себе си " нашенци ", а езика си " нашенски ".
Жените, чак откакто отгледат и задомят децата си, се радват на всеобщо почитание.
Историците удостоверяват, че гораните най-вероятно са преселници от Охрид, Битоля и Дебър. Били са християни богомили, по тази причина и другото име, с което ги назовават от Средновековието до през днешния ден, е торбеши. Скитали по друмищата единствено с торба през рамо, а в нея носели самун и Евангелието на Йоан. В края на ХVІІІ в. и началото на ХІХ в. са ислямизирани от албански ходжи под властта на локалния бей, само че и бунтовник Али паша от Янина (1750-1822 г.). Той имал доста почитатели в устрема си да откъсне днешните територии на Македония, Албания и Северна Гърция от Османската империя, само че е бил обезглавен по повеля на Високата врата.
По-старите горани уединено споделят, че от родителите си знаят къде е било остарялото християнско гробище на селото им, само че не желаят да безпокоят мъртвите си предшественици и по тази причина не приказват на тази тематика. В село Брод се помни, че последната християнка - баба Божана, е умряла през 1856 година
Животът по северния склон на Шар планина и през днешния ден не е по никакъв начин лек. Но за Джурджевден множеството девойки се готвят старателно цяла зима – сами си шият одеждите и даже обувките за празника.
Тази госпожица не инцидентно е облечена в шаечни потури. Идеята е да не провокира интереса на ергените с формите на тялото си, а да я оценят поради трудолюбието и скромността й.
В деня на свети Георги момата, в случай че е подготвена за женене, се хваща за първи път на хорото. Обута е в груби шаечни потури, а това е знак, че е свободна и се е хванала на хорото, с цел да бъде видяна.
Омъжените дами също са на хорото, само че се познават по златните пендари на челото. Те са единственото, което е персонално тяхно на този свят. Получили са ги от бабите си, които на собствен ред са ги кътали цялостен живот. Пендарите не са знак за статус, а по-скоро нещо като застраховка, в случай че мъжът я прогони от вкъщи или самият той почине.
Немотията в планинските региони на Косово гони младите горани да търсят издръжка из цяла Европа, Америка и Австралия. И единствено на 6 май, на Джурджевден, ергените с родословие отсам се връщат – от Италия, Германия, даже чак от Австралия. Защото единствено в този ден в родното им село се прави ритуалът " верене ". Пропуснат ли го, ще останат ергени най-малко още година – до идващия 6 май. Мъжете горани съблюдават прецизно традицията да се женят единствено за дами от " своя кръв " и по тази причина зарязват гурбета и се връщат за деня на Свети Георги.
В село Брод, което е на 1400 м височина в Шар планина, както на всички места в двете околии Жупа и Гора хорото е единствено дамско и се вие по тесните калдъръмени улички. Срещне ли ергени, музикантите надуват бузи, момите изпъват снаги, а очите им се свеждат свенливо. Високи и стройни, с топли тъмни коси и бели одухотворени лица, те са предани и работливи като робини...
Ако сърцето на момъка трепне за някоя от хорото, той не й се обажда, а вечерта търси мотив да побъбри с нейния татко. Той пък премерва момчето " генетично " – от кой жанр е, болнави ли са, мързеливи ли са, грамотни ли са... След ден-два изследване си споделя тежката дума. През това време момичето стиска палци и по цяла нощ не мигва нека баща й я даде на хубаво и работливо момче. Тя знае, че животът й ще е дълъг низ от тежък труд от заран до здрач и нека най-малко претендентът да се случи добър и оправен юноша. Често пъти тя не го познава, тъй като той от години работи в чужбина, а и може родът му да е от друго село.
Раждането на деца е главната роля на дамата в селата на гораните. Средно 4-5 деца е бил локалният стандарт, само че в последните години раждаемостта спадна до 2 деца в горанските фамилии.
Ако бащата е дал единодушието си, младите се срещат за първи път. Държат се за ръце, шушукат си две-три вечери и сами избират мига да се врекат във безконечна честност един към различен. Така се вика този годеж – Верене. Да си имаме вяра... В този свят момент в живота им при тях няма нито поп, нито ходжа, който да ги благослови – те се кълнат самички пред Бога и сливат сърцата си. Това е задоволително. Досущ както предците си, богомилите, проповядвали чистата връзка с Всевишния без посредничеството на свещеници.
След седмица младежът отпътува на работа в чужбина, а момата, към този момент " верена " (сгодена), ще чака той да й прати знак по кое време ще е сватбата – неведнъж след година, даже две. През това време девойката отново се хваща на хорото на Джурджевден, само че към този момент е захвърлила шаечните потури и се е нагиздила в ефирна бяла одеждa, само че още е без пендари на челото. Бялото е знакът, че е верена – вярна на дадената дума да чака своя обичан.
В деня на сватбата си тя е наследила пендарите от баба си, която ги и пазила цялостен живот като тип застраховка, в случай че мъжът й я напусне или почине.
Сред високата раждаемост в Косово оцеляването на 15-те хиляди горани се крепи върху нежните рамене на жената-майка. Нищо повече от развъждането на 4-5 деца не е разрешено да се случи в живота й.
16-годишна госпожица от с. Кукаляне се готви за първото си хоро като мома за женене. Учила е до 8-и клас в селото, само че предишното лято татко й декларирал да не върви повече на учебно заведение. " Учех британски, само че към този момент няма – ще си заставам у дома ", смотолевя момичето. Традицията повелява, щом е навършила 16 години да се готви за сватба. Появи ли се претендент на Джурджевден, той ще я откупи от татко й и нейният живот ще потъне в омагьосания кръг на съвсем годишно раждане.
" До гимназията в град Драгаш има 2 км и не е редно момиче да върви до там единствено и да се връща вечер ", оправдава се татко й.
В Косово формалният език от десетина години е албанският, който единствено най-младите горани са учили и схващат. Това пречи на по-възрастните да си намират работа и доста от тях все по-лесно се вземат решение да изоставен планинските селца в посока Македония, Босна... и по целия свят. Този път потеглят освен мъжете, а задачите семейства и скоро за Джурджевден няма да има при кого да се върнат.
Докато Косово беше част от Югославия и след това от Сърбия, за гораните от областите Жупа и Гора, югозападно от Призрен, се смяташе, че са планински сърби, защото не приказват албански. Но те назовават родителите си майка и татко, а не мати и отац. Казват с ъ рце, д ъ б, сл ъ нце, с ъ лза... Пазят думи като къща и потребност, които се срещат единствено в българския език, споделя диалектологът гл. ас. доктор Георги Колев от Софийския университет " Св.Кл. Охридски ". Той е приключил македонска лингвистика в Скопие, проучвал е диалектите в региона на Шар планина и дефинира горанския като западнобългарски диалект от региона на Охрид. Което е на близо 200 км на юг от Шар планина. Самите горани назовават себе си " нашенци ", а езика си " нашенски ".
Жените, чак откакто отгледат и задомят децата си, се радват на всеобщо почитание.
Историците удостоверяват, че гораните най-вероятно са преселници от Охрид, Битоля и Дебър. Били са християни богомили, по тази причина и другото име, с което ги назовават от Средновековието до през днешния ден, е торбеши. Скитали по друмищата единствено с торба през рамо, а в нея носели самун и Евангелието на Йоан. В края на ХVІІІ в. и началото на ХІХ в. са ислямизирани от албански ходжи под властта на локалния бей, само че и бунтовник Али паша от Янина (1750-1822 г.). Той имал доста почитатели в устрема си да откъсне днешните територии на Македония, Албания и Северна Гърция от Османската империя, само че е бил обезглавен по повеля на Високата врата.
По-старите горани уединено споделят, че от родителите си знаят къде е било остарялото християнско гробище на селото им, само че не желаят да безпокоят мъртвите си предшественици и по тази причина не приказват на тази тематика. В село Брод се помни, че последната християнка - баба Божана, е умряла през 1856 година
Животът по северния склон на Шар планина и през днешния ден не е по никакъв начин лек. Но за Джурджевден множеството девойки се готвят старателно цяла зима – сами си шият одеждите и даже обувките за празника.
Тази госпожица не инцидентно е облечена в шаечни потури. Идеята е да не провокира интереса на ергените с формите на тялото си, а да я оценят поради трудолюбието и скромността й.
В деня на свети Георги момата, в случай че е подготвена за женене, се хваща за първи път на хорото. Обута е в груби шаечни потури, а това е знак, че е свободна и се е хванала на хорото, с цел да бъде видяна.
Омъжените дами също са на хорото, само че се познават по златните пендари на челото. Те са единственото, което е персонално тяхно на този свят. Получили са ги от бабите си, които на собствен ред са ги кътали цялостен живот. Пендарите не са знак за статус, а по-скоро нещо като застраховка, в случай че мъжът я прогони от вкъщи или самият той почине.
Немотията в планинските региони на Косово гони младите горани да търсят издръжка из цяла Европа, Америка и Австралия. И единствено на 6 май, на Джурджевден, ергените с родословие отсам се връщат – от Италия, Германия, даже чак от Австралия. Защото единствено в този ден в родното им село се прави ритуалът " верене ". Пропуснат ли го, ще останат ергени най-малко още година – до идващия 6 май. Мъжете горани съблюдават прецизно традицията да се женят единствено за дами от " своя кръв " и по тази причина зарязват гурбета и се връщат за деня на Свети Георги.
В село Брод, което е на 1400 м височина в Шар планина, както на всички места в двете околии Жупа и Гора хорото е единствено дамско и се вие по тесните калдъръмени улички. Срещне ли ергени, музикантите надуват бузи, момите изпъват снаги, а очите им се свеждат свенливо. Високи и стройни, с топли тъмни коси и бели одухотворени лица, те са предани и работливи като робини...
Ако сърцето на момъка трепне за някоя от хорото, той не й се обажда, а вечерта търси мотив да побъбри с нейния татко. Той пък премерва момчето " генетично " – от кой жанр е, болнави ли са, мързеливи ли са, грамотни ли са... След ден-два изследване си споделя тежката дума. През това време момичето стиска палци и по цяла нощ не мигва нека баща й я даде на хубаво и работливо момче. Тя знае, че животът й ще е дълъг низ от тежък труд от заран до здрач и нека най-малко претендентът да се случи добър и оправен юноша. Често пъти тя не го познава, тъй като той от години работи в чужбина, а и може родът му да е от друго село.
Раждането на деца е главната роля на дамата в селата на гораните. Средно 4-5 деца е бил локалният стандарт, само че в последните години раждаемостта спадна до 2 деца в горанските фамилии.
Ако бащата е дал единодушието си, младите се срещат за първи път. Държат се за ръце, шушукат си две-три вечери и сами избират мига да се врекат във безконечна честност един към различен. Така се вика този годеж – Верене. Да си имаме вяра... В този свят момент в живота им при тях няма нито поп, нито ходжа, който да ги благослови – те се кълнат самички пред Бога и сливат сърцата си. Това е задоволително. Досущ както предците си, богомилите, проповядвали чистата връзка с Всевишния без посредничеството на свещеници.
След седмица младежът отпътува на работа в чужбина, а момата, към този момент " верена " (сгодена), ще чака той да й прати знак по кое време ще е сватбата – неведнъж след година, даже две. През това време девойката отново се хваща на хорото на Джурджевден, само че към този момент е захвърлила шаечните потури и се е нагиздила в ефирна бяла одеждa, само че още е без пендари на челото. Бялото е знакът, че е верена – вярна на дадената дума да чака своя обичан.
В деня на сватбата си тя е наследила пендарите от баба си, която ги и пазила цялостен живот като тип застраховка, в случай че мъжът й я напусне или почине.
Сред високата раждаемост в Косово оцеляването на 15-те хиляди горани се крепи върху нежните рамене на жената-майка. Нищо повече от развъждането на 4-5 деца не е разрешено да се случи в живота й.
16-годишна госпожица от с. Кукаляне се готви за първото си хоро като мома за женене. Учила е до 8-и клас в селото, само че предишното лято татко й декларирал да не върви повече на учебно заведение. " Учех британски, само че към този момент няма – ще си заставам у дома ", смотолевя момичето. Традицията повелява, щом е навършила 16 години да се готви за сватба. Появи ли се претендент на Джурджевден, той ще я откупи от татко й и нейният живот ще потъне в омагьосания кръг на съвсем годишно раждане.
" До гимназията в град Драгаш има 2 км и не е редно момиче да върви до там единствено и да се връща вечер ", оправдава се татко й.
В Косово формалният език от десетина години е албанският, който единствено най-младите горани са учили и схващат. Това пречи на по-възрастните да си намират работа и доста от тях все по-лесно се вземат решение да изоставен планинските селца в посока Македония, Босна... и по целия свят. Този път потеглят освен мъжете, а задачите семейства и скоро за Джурджевден няма да има при кого да се върнат.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ