Всеизвестна истина е, че уроци могат да дават и имат

Всеизвестна истина е, че уроци могат да дават и имат ...

Уроците на Румен Янчев.



Всеизвестна истина е, че уроци могат да дават и имат право на слушателска и читателска аудитория само знаещите. Той беше и ще остане завинаги един от тях. Първите уроци сам бе получил в тогавашното висше училище на крайдунавския Свищов, създадено от ума, пророчеството и дарението на неговия велик гражданин Димитър Апостолов Ценов. Бил е жаден за знания от новата, още неизвестна наука - застраховане. Поради това най-малко студенти проявяват интерес към нея, а той с огромно любопитство и с интуицията си предполага, че ще му донесе много радости и ще му отвори врати за безкрайно интересен свят. Там са учени преподаватели от висша класа - професорите Иван Кацарски и Велеслав Гаврийски. Те и другите изтъкнати техни колеги издигат училището на високо научно равнище и печелят славата му в Европа и по света. А от застраховането правят една от най-популярните и съвременни дисциплини в получилата академичното си звание Стопанска академия "Д.А.Ценов".

Всички следващи уроци на Румен Янчев са в годините на прилагането на всички добити знания в практическата работа. Затова и сам стига до първите си два урока за съвременниците си и особено за бъдещите работници и ръководители в тази изключително интересна небанкова област на икономиката. Тези свои уроци ми подари в нашето дългогодишно общуване, запомних ги завинаги, някои от тях повтарях многократно, за да ги чуете и запомните и вие, колегите му. За съжаление  само неколцина им обърнаха внимание, а другите ги отминаваха безучастно.

Първият, превърнал се в постоянен негов урок, бе, че застраховането е наука, която се изучава всекидневно - на базата на усвоените вече  знания трябва да се добиват нови от всички източници, за да ти е винаги интересна работата. Вторият - застрахователното дружество трябва да е храм за духовното ти присъствие, защото самото застраховане не е трупане на полици за печелене само на пари, а е творческа работа с творческо дирене за намиране на пътища към достигане на върхове в неговото развитие. Знам - поне от любопитство - ще прочетете тази книга, посветена нему - един от доайените (все още в по-млада възраст) в застраховането и останал лидер в тази област, и сами ще откриете останалите негови уроци. А аз ще се спра само на един от тях. И ще започна от факта, че поради издателски съображения в книгата не влязоха доста още материали и снимки от събития, свързани с негова дейност като умен и активен застраховател. След като изучаваше постоянно и наблюдаваше развитието на единствения специализиран вестник у нас първоначално за застраховане, а впоследствие и за осигуряване - "Застраховател"/ "Застраховател прес", той постепенно се отваряше към него, а вестникът отваряше все повече страници за негови прояви и изяви като автор, а дълги години и като един от основните му консултанти. Но по-важното бе, че той му се доверяваше, заобича го, обикна го и му дари много доверие и обич. За да не се въздържи един ден и да ме поласкае с думите: "Вестникът вече стъпи здраво на застрахователната територия и ни е необходим!" А моята лична равносметка бе, че той дълбоко бе прозрял в първоначалната ни идея и практическата философия на вестника (неговата концепция) - да е биограф на застрахователните структури, институции и учебни заведения за подготовка на кадри с този профил. Да припомня, че първият и последният договор за рекламно присъствие на ЗАД "Булстрад ВИГ" (преди да ни напусне) и за абонамент бе подписан лично от него. Той не допускаше да се пропусне събитие на дружеството, което да не се отрази във вестника, и се озоваваше винаги на всяка наша покана за участие в дискусии: с изявления, статии и интервюта по всички поводи. Така Румен Янчев спомогна вестникът да напише историята на "Булстрад" през един от най-интересните периоди в развитието на българското застраховане. А това бе втората част на концепцията ни - вестникът да е историограф на застрахователното дело през тези изключително интересни години, когато се създадоха първият Закон за застраховането, първият контролен орган - Дирекция за застрахователен надзор, когато се извърши първото лицензиране на застрахователните структури, когато… Румен Янчев участва и в написването на тази важна история.  И - съзнаваше тази огромна отговорност. Затова бе и дълбоко удовлетворен, че вестникът изпълняваше своята висока мисия. А той го възнагради с най-високото си отличие.  Защото вървяха през изтеклото 24-годишно време рамо до рамо. За което сме му неизмеримо благодарни. Завинаги!

Петър Андасаров

 

Източник: banker.bg