Членството в Европейския стабилизационен механизъм ще навреди на България в настъпващата криза
Все повече страни подхващат все по-драстични ограничения за ограничение разпространяването на ковид. Действията са невиждани от генерации европейци и обстановката стартира да прилича военновременна конюнктура. Правителствата последователно схващат, че най-малко до един миг успеваемостта на ограниченията е правопропорционална на тяхната суровост, макар икономическата и финансовата цена.
А тази цена евентуално ще бъде трагично висока и надалеч надхвърляща това, което наблюдавахме след 2008-2009 година Бегла ориентировка за резултатите даже единствено от началото на настъпващата рецесия ни дават новоизлезлите стопански данни от Китай за януари и февруари т.г. - 13,5% спад в индустриалното произвеждане, рекорден резултат, 12 пъти по-голям спад в вложенията от прогнозите, 20,5% срив продажбите на дребно и невиждана безработица от 6,2%. Прибавим ли това към към този момент насъбраните в последните години несъответствия и забавянето на стопанската система в елементи от света като еврозоната още преди пандемията, обстановката стартира да наподобява изключително сериозна.
Двойкаджиите на еврозоната
Настъпващата рецесия ще удари най-силно фискално най-слабите страни. Предстои от една страна спад на данъчните приходи, вследствие забавящата се икономическа интензивност, а от друга - напън за все по-големи обществени разноски, свързани с разнообразни схеми за поддръжка, обезщетения или стимулиране. Тази композиция от идни процеси ще е един същински " фискален коктейл Молотов ".
В еврозоната има доста фискално слаби, до нестабилност, страни. Което не е изненадващо поради слабата финансова дисциплинираност, която самата структура и политиките в еврозоната предизвикват. От една страна, там господства така наречен честен риск, обвързван с упованието че някой отвън твоята страна ще те поддържа (както да вземем за пример ЕЦБ посредством разхлабената си парична политика, която даже тези дни се концентрира от ден на ден точно към покупки на дългови принадлежности, т.е. поощряване вместо понижаване на задлъжнялостта в еврозоната). От друга страна, в еврозоната даже съществуващите на книга фискални правила не се съблюдават и не се ползват строго.
Ето за какво през днешния ден в еврозоната имаме огромни и дребни страни - " фискални двойкаджии ". Италия, Испания, Гърция, Франция,Белгия... описът е дълъг. Общото е неизпълнението на отговорностите по така наречен Маастрихстки критерии, които най-малко на хартия съставляват основен детайл от стабилността на валутния съюз.
Кой ще избавя банкрутирали страни в еврозоната?
Подобна обстановка ни води до напълно реалистичния извод, че ще се наложи избавяне на такива страни. Възниква идващ въпрос - посредством какъв механизъм еврозоната ще може да извърши идни избавителни интервенции за държави-свои членки?
Единственото и най-хубавото в тази посока, което ръководителите на еврозоната измислиха вследствие на рецесиите, които раздираха еврозоната през втората половина от нейното малко битие, бе основаването на Единния стабилизационен механизъм (European Stability Mechanism, ESM).
Тези дни доста се разяснява дали и по какъв начин този " избавителен " механизъм може да бъде употребен за страни, потърпевши от пандемията с новия ковид. За страдание един здравомислещ взор към ESM е задоволителен, с цел да попари всеки ентусиазъм на оптимизъм.
ESM е фонд с капитал към 705 милиарда евро. Дали това е задоволително с цел да бъдат избавени страни като Италия, Гърция, Испания, Португалия,Белгия, Кипър и Франция, имайки поради даже единствено размера на обществените им отговорности. По последни данни на Евростат от третото тримесечие на 2019 година, комбинираният им дълг е 7 150 милиарда евро, т.е. близо 7,2 трилиона евро единствено за тези 7 страни .За обособените страни като част от техния Брутният вътрешен продукт това е 137% за Италия, 121% за Португалия, 98% за Испания, 101% за Франция, 99% за Кипър, 102% за Белгия и 178% за Гърция.
Данните за капитала на ESM са обществени. Всеки може да направи следните сметки, които ясно демонстрират, че парите от ESM ще бъдат извънредно незадоволителни.
Първо, от тези 705 милиарда евро действително са импортирани едвам към 80 милиарда евро, което е единствено към 11%. Останалите са записани, само че неизплатени от другите държави-членки на еврозоната, които са и акционери в ESM.
Второ, размерите на тези незаписани отговорности за внасяне на капитал варират съгласно, най-общо казано, размера на стопанските системи на тези страни. Например една Италия следва да довнесе в капитала на ESM към 111 милиарда евро. Испания - 74 милиарда евро. Франция - 126 милиарда евро. Белгия - 22 милиарда евро. Гърция - 17 милиарда евро. Португалия - 16 милиарда евро. Кипър - 1 милиарда евро.
Сумата от дължимите от тези фискално провалени страни в еврозоната (с задължения над 100% от БВП) е към 367 милиарда евро. Това е близо 60% от дължимия и още невнесен капитал в ESM!
Какво излиза? Че през днешния ден ESM разполага с едвам към 80 милиарда евро капитал, а едвам към 40% от останалия, предстоящ на внасяне капитал, би пристигнал от страни, за които с по-голяма убеденост може да се каже, че са фискално постоянни. Т.е. става дума за 80 млрд.евро плюс едни към 260 милиарда евро, т.е. реалистично можем да кажем, че необятно рекламираният антикризисен механизъм на еврозоната разполага теоретично с едвам към 340 милиарда евро. Сравнено със 7,2 трилиона задължения единствено на тези най-фискално нежни дървави, обстановката не изключително розова.
Тук даже не разясняваме комплицираните процедури и политическите пречки в обособени страни, които би трябвало да бъдат преодолени, с цел да стигнат някакви пари от ESM до Италия, Испания, Франция. Да си представим какви ще са разтърсванията на немската политическа сцена, когато парите на на немските данъкоплатци заминат да покриват над 2 трилиона евро италиански дълг.
Всички тези сметки са със записания дълг преди разразилата се рецесия, т.е. механизмът не работи със обстановката в спокойно време, камо ли през днешния ден. При едно по-сериозно развиване на икономическата, а оттова и фискалната рецесия в изброените страни, банкрутите на страни предстоят. Гърция беше дребна и парите за нея стигаха. Предстои голямо тестване за целостта на еврозоната.
България в еврозоната?
Щяхме ли да сме по-добре вътре във валутния съюз е въпрос, който се задава от началото на 2020 година Да съпоставим на фона на всичко дотук по какъв начин би се отразило участие в еврозоната на България в обстановка, когато там една след друга огромни и дребни страни банкрутират. Моментът е комфортен за една такава симулация.
Приемайки еврото, всяка страна би трябвало да стане и акционер в ESM. По формулата за присъединяване в капитала на ESM, по която е разпределен капитала (внесен и дължим) на всяка страна, една груба сметка демонстрира, че от България се чака да трансферира там над 10 милиарда лв. или близо 10% от размера на Брутният вътрешен продукт на страната.Тези пари са големи на фона на нашата стопанска система. Но, както се вижда от горните сметки, ще потънат мигновено в пясъка на безнадеждно задлъжнелите други страни в еврозоната.
Имайки поради нашата фискална непоклатимост и положителните ни макроикономически индикатори, съпоставени с проблематичните страни от еврозоната, вижаме по какъв начин нашето присъединяване ще е нещо като избавителен механизъм...за избавителния механизъм. Разбира се, изцяло непълен, с цел да има изключително значение, само че както всичко останало в еврозоната политиката излиза на напред във времето, до момента в който числата и действителността стоят на заден. Не ние ще получаваме помощ, а поради вярното си държание в спокойните години и поддържането на постоянни финанси, ще би трябвало да субсидираме живялите на заем страни.
Илюзии или разсъдък
Философските правила, върху които съществува еврото, са два - честен риск и взаимна безнаказаност. През първото си десетилетие еврото бе подкрепяно от оптимизъм, който последвалите тествания демонстрираха, че е бил прекомерно доверчив. След 2008 година - 2009 година и поредицата от рецесии еврото бе крепено от разюздана парична политика, която в допълнение насърчаваше политическата и икономическата безнаказаност в доста страни от еврозоната.
Днес навлизаме в нова фаза на рецесии в еврозоната. Виждаме шока от ковид и става все по-нелепо някой да продължава да има вяра, че животът му ще се усъвършенства от продължаващото използване на груповата безнаказаност.
Обратно, през днешния ден е моментът всеки от нас да огледа към себе си, да схване дисциплинирано държание и да поеме отговорност. Едно и също важи и при здравната, и при икономическата помощ - в случай че самичък не си мощен и здрав, няма по какъв начин да помагаш на другите.
Посрещайки актуалната спешна обстановка, България има извънредно удобни изходни условия, от финансово-икономическа позиция. Първо, закрепен курс, който валутният ни ръб може да поддържа на практика безпределно. Второ, невисок държавен дълг, който ни разрешава оптималната еластичност (ситуацията е радикално друга в доста страни в еврозоната).
Гледайки настъпващите фискални катаклизми в еврозоната, разбираме немощта на съществуващите сякаш " избавителни " механизми там (като ESM). Затова единственият рационален метод е да спрем да мечтаем за умиращия свят на еврото и свързаната с него групова безнаказаност.
Нека да запазим икономическия си суверенитет и дисциплинирано да се захванем за работа!
А тази цена евентуално ще бъде трагично висока и надалеч надхвърляща това, което наблюдавахме след 2008-2009 година Бегла ориентировка за резултатите даже единствено от началото на настъпващата рецесия ни дават новоизлезлите стопански данни от Китай за януари и февруари т.г. - 13,5% спад в индустриалното произвеждане, рекорден резултат, 12 пъти по-голям спад в вложенията от прогнозите, 20,5% срив продажбите на дребно и невиждана безработица от 6,2%. Прибавим ли това към към този момент насъбраните в последните години несъответствия и забавянето на стопанската система в елементи от света като еврозоната още преди пандемията, обстановката стартира да наподобява изключително сериозна.
Двойкаджиите на еврозоната
Настъпващата рецесия ще удари най-силно фискално най-слабите страни. Предстои от една страна спад на данъчните приходи, вследствие забавящата се икономическа интензивност, а от друга - напън за все по-големи обществени разноски, свързани с разнообразни схеми за поддръжка, обезщетения или стимулиране. Тази композиция от идни процеси ще е един същински " фискален коктейл Молотов ".
В еврозоната има доста фискално слаби, до нестабилност, страни. Което не е изненадващо поради слабата финансова дисциплинираност, която самата структура и политиките в еврозоната предизвикват. От една страна, там господства така наречен честен риск, обвързван с упованието че някой отвън твоята страна ще те поддържа (както да вземем за пример ЕЦБ посредством разхлабената си парична политика, която даже тези дни се концентрира от ден на ден точно към покупки на дългови принадлежности, т.е. поощряване вместо понижаване на задлъжнялостта в еврозоната). От друга страна, в еврозоната даже съществуващите на книга фискални правила не се съблюдават и не се ползват строго.
Ето за какво през днешния ден в еврозоната имаме огромни и дребни страни - " фискални двойкаджии ". Италия, Испания, Гърция, Франция,Белгия... описът е дълъг. Общото е неизпълнението на отговорностите по така наречен Маастрихстки критерии, които най-малко на хартия съставляват основен детайл от стабилността на валутния съюз.
Кой ще избавя банкрутирали страни в еврозоната?
Подобна обстановка ни води до напълно реалистичния извод, че ще се наложи избавяне на такива страни. Възниква идващ въпрос - посредством какъв механизъм еврозоната ще може да извърши идни избавителни интервенции за държави-свои членки?
Единственото и най-хубавото в тази посока, което ръководителите на еврозоната измислиха вследствие на рецесиите, които раздираха еврозоната през втората половина от нейното малко битие, бе основаването на Единния стабилизационен механизъм (European Stability Mechanism, ESM).
Тези дни доста се разяснява дали и по какъв начин този " избавителен " механизъм може да бъде употребен за страни, потърпевши от пандемията с новия ковид. За страдание един здравомислещ взор към ESM е задоволителен, с цел да попари всеки ентусиазъм на оптимизъм.
ESM е фонд с капитал към 705 милиарда евро. Дали това е задоволително с цел да бъдат избавени страни като Италия, Гърция, Испания, Португалия,Белгия, Кипър и Франция, имайки поради даже единствено размера на обществените им отговорности. По последни данни на Евростат от третото тримесечие на 2019 година, комбинираният им дълг е 7 150 милиарда евро, т.е. близо 7,2 трилиона евро единствено за тези 7 страни .За обособените страни като част от техния Брутният вътрешен продукт това е 137% за Италия, 121% за Португалия, 98% за Испания, 101% за Франция, 99% за Кипър, 102% за Белгия и 178% за Гърция.
Данните за капитала на ESM са обществени. Всеки може да направи следните сметки, които ясно демонстрират, че парите от ESM ще бъдат извънредно незадоволителни.
Първо, от тези 705 милиарда евро действително са импортирани едвам към 80 милиарда евро, което е единствено към 11%. Останалите са записани, само че неизплатени от другите държави-членки на еврозоната, които са и акционери в ESM.
Второ, размерите на тези незаписани отговорности за внасяне на капитал варират съгласно, най-общо казано, размера на стопанските системи на тези страни. Например една Италия следва да довнесе в капитала на ESM към 111 милиарда евро. Испания - 74 милиарда евро. Франция - 126 милиарда евро. Белгия - 22 милиарда евро. Гърция - 17 милиарда евро. Португалия - 16 милиарда евро. Кипър - 1 милиарда евро.
Сумата от дължимите от тези фискално провалени страни в еврозоната (с задължения над 100% от БВП) е към 367 милиарда евро. Това е близо 60% от дължимия и още невнесен капитал в ESM!
Какво излиза? Че през днешния ден ESM разполага с едвам към 80 милиарда евро капитал, а едвам към 40% от останалия, предстоящ на внасяне капитал, би пристигнал от страни, за които с по-голяма убеденост може да се каже, че са фискално постоянни. Т.е. става дума за 80 млрд.евро плюс едни към 260 милиарда евро, т.е. реалистично можем да кажем, че необятно рекламираният антикризисен механизъм на еврозоната разполага теоретично с едвам към 340 милиарда евро. Сравнено със 7,2 трилиона задължения единствено на тези най-фискално нежни дървави, обстановката не изключително розова.
Тук даже не разясняваме комплицираните процедури и политическите пречки в обособени страни, които би трябвало да бъдат преодолени, с цел да стигнат някакви пари от ESM до Италия, Испания, Франция. Да си представим какви ще са разтърсванията на немската политическа сцена, когато парите на на немските данъкоплатци заминат да покриват над 2 трилиона евро италиански дълг.
Всички тези сметки са със записания дълг преди разразилата се рецесия, т.е. механизмът не работи със обстановката в спокойно време, камо ли през днешния ден. При едно по-сериозно развиване на икономическата, а оттова и фискалната рецесия в изброените страни, банкрутите на страни предстоят. Гърция беше дребна и парите за нея стигаха. Предстои голямо тестване за целостта на еврозоната.
България в еврозоната?
Щяхме ли да сме по-добре вътре във валутния съюз е въпрос, който се задава от началото на 2020 година Да съпоставим на фона на всичко дотук по какъв начин би се отразило участие в еврозоната на България в обстановка, когато там една след друга огромни и дребни страни банкрутират. Моментът е комфортен за една такава симулация.
Приемайки еврото, всяка страна би трябвало да стане и акционер в ESM. По формулата за присъединяване в капитала на ESM, по която е разпределен капитала (внесен и дължим) на всяка страна, една груба сметка демонстрира, че от България се чака да трансферира там над 10 милиарда лв. или близо 10% от размера на Брутният вътрешен продукт на страната.Тези пари са големи на фона на нашата стопанска система. Но, както се вижда от горните сметки, ще потънат мигновено в пясъка на безнадеждно задлъжнелите други страни в еврозоната.
Имайки поради нашата фискална непоклатимост и положителните ни макроикономически индикатори, съпоставени с проблематичните страни от еврозоната, вижаме по какъв начин нашето присъединяване ще е нещо като избавителен механизъм...за избавителния механизъм. Разбира се, изцяло непълен, с цел да има изключително значение, само че както всичко останало в еврозоната политиката излиза на напред във времето, до момента в който числата и действителността стоят на заден. Не ние ще получаваме помощ, а поради вярното си държание в спокойните години и поддържането на постоянни финанси, ще би трябвало да субсидираме живялите на заем страни.
Илюзии или разсъдък
Философските правила, върху които съществува еврото, са два - честен риск и взаимна безнаказаност. През първото си десетилетие еврото бе подкрепяно от оптимизъм, който последвалите тествания демонстрираха, че е бил прекомерно доверчив. След 2008 година - 2009 година и поредицата от рецесии еврото бе крепено от разюздана парична политика, която в допълнение насърчаваше политическата и икономическата безнаказаност в доста страни от еврозоната.
Днес навлизаме в нова фаза на рецесии в еврозоната. Виждаме шока от ковид и става все по-нелепо някой да продължава да има вяра, че животът му ще се усъвършенства от продължаващото използване на груповата безнаказаност.
Обратно, през днешния ден е моментът всеки от нас да огледа към себе си, да схване дисциплинирано държание и да поеме отговорност. Едно и също важи и при здравната, и при икономическата помощ - в случай че самичък не си мощен и здрав, няма по какъв начин да помагаш на другите.
Посрещайки актуалната спешна обстановка, България има извънредно удобни изходни условия, от финансово-икономическа позиция. Първо, закрепен курс, който валутният ни ръб може да поддържа на практика безпределно. Второ, невисок държавен дълг, който ни разрешава оптималната еластичност (ситуацията е радикално друга в доста страни в еврозоната).
Гледайки настъпващите фискални катаклизми в еврозоната, разбираме немощта на съществуващите сякаш " избавителни " механизми там (като ESM). Затова единственият рационален метод е да спрем да мечтаем за умиращия свят на еврото и свързаната с него групова безнаказаност.
Нека да запазим икономическия си суверенитет и дисциплинирано да се захванем за работа!
Източник: money.bg
КОМЕНТАРИ