Проклятието на 21-ви век
Все повече млади дами избират един ексцентричен формат на връзка с мъж – без секс и взаимен живот. За какво са нужни тези илюзорни любовни връзки? Една съветска блогърка е намерила отговора на този въпрос.
„ Той ми изпрати букет! “. Само за една заран Лена съумя да заяви за това велико събитие както на мен, по този начин и на целия свят. Тя разгласява небрежно направената фотография на девствено-белите орхидеи във Facebook, а за по-сигурно я разпрати и на приятелките си по телефона. Лена говореше по този начин, като че ли беше претърпяла съдбоносен миг. Че по какъв начин другояче! Та букетът – от Него (!) – за нея беше дълго чаканото материално доказателство за съществуването на тяхната обич. Други улики съвсем нямаше. Лена и N бяха дружно от половин година, само че без особена динамичност. Не живееха под един покрив, нито един път не бяха правили секс и даже не се бяха целували. Не, аз не пиша за плахите връзки на двама души, които одеве са навършили 12 години. И Лена, и N бяха към този момент на близо 30. Какво са правили дружно през цялото това време? Обменяли са си известия по 20 пъти дневно, говорили са си вечер по телефона, ходили са на кафе и на кино, пътували са дружно. На отмора са резервирали една хотелска стая за двамата и са спали в едно легло. В което още веднъж не са стигали до фамилиарност.
Веднъж в Прованса след дълга и, както си мислела Лена, доста сантиментална вечеря, полята щедро с отлежало „ бордо “, тя направила опит… Безрезултатен. Напилият се N се обърнал на другата страна и захъркал в спокойния си сън. Сутринта Лена не събрала храброст да повтори опита си.
В тази история ще сте в цялостното си право да попитате защо са им нужни тези връзки – изключително на партньорката? Зададох този въпрос на Лена, и нееднократно. Парадоксално, само че факт – тя е… щастлива! По собствен си метод, несъмнено, само че е щастлива. Тя чака. Очаква първата целувка, първия полов акт, предлагането за брак. Всъщност ги чака в противоположен ред – тя незнайно за какво е сигурна, че първо - доста скоро - ще пристигна предлагането, защото обичаният й N й се коства човек с високи морални правила. Толкова високи, че сексът в „ неузаконена “ връзка за него е нещо недопустимо. Именно по този начин си изяснява Лена протичащото се. Попитах я какво я стопира да разиска въпроса с приятеля си, да показа с него най-малко част от фантазиите си по негов адрес, само че тя отсече „ Жената не трябва да притиска мъжа “. Тонът й не допускаше възражения и аз взех решение да не диспутирам с нея.
Ситуацията на Лена би ми се сторила образец за образцово-показателен мазохизъм, в случай че в последно време не следих истински взрив на сходни илюзорни връзки. Подчертавам – тук не става дума за момиченца, влюбени в недостижима звезда, нито за дами, избрали умишлено ситуацията „ втора жена “ на женен мъж. Говоря за външно зрели, безусловно свободни хора, на които като че ли нищо не им пречи да бъдат дружно. Изглежда за доста хора илюзорните връзки се трансформират в нов формат на непосредственост. Лена прочее с пяна на уста твърди, че с N са в невиждано близки връзки. По-близка била единствено с майка си.
Моята другарка Катя ми споделя за своя Мишо сходни неща. Някога в първи курс те били двойка, а след това се разделили – за 10 години, само че от самото начало поддържали другарска връзка. Преди три години Катя напусна тогавашния си сътрудник и свободното място беше заето доста скоро от Мишо. Двамата са неразделни, макар че живеят в разнообразни близко ситуирани градове. Нямат секрети между тях, оказват помощ си безрезервно (Мишо даже се е бил един-два пъти поради Катя), постоянно си гостуват през уикендите, непрекъснато пътуват дружно. Секс обаче – никакъв. Катя си няма различен, с изключение на Мишо, съгласно нея и той си няма друга – тъй като двамата прекарват прекалено много време дружно. И двамата са към този момент на НАД 30 години. Катя желае да се омъжи за Мишо и чака търпеливо. Нощем сънува бъдещите им деца.
По време на скорошна дълга отмора в Бали Катя, която с тъга гледала влюбените двойки на меден месец, събрала храброст и попитала Мишо дали той я желае. Той дал отговор заобиколно. Нещо от сорта на „ Аз съм здрав естествен мъж, само че не желая да подлагам на риск прелестните връзки, които имаме в този момент “. И бързо сменил тематиката.
Но историята на Катя, колкото и да е необичайно това, не е най-фрапиращата. Друга моя позната прекарала в сходна връзка цели 6 години. През цялото това време тя си имала сътрудник – условно. Живеели надали не блок до блок, той по лично предпочитание я посрещал когато и да е на денонощието на летището след командировки, пазарувал артикули за нея, сглобявал й мебели от Икея, помагал й да прави поправки, от време на време я подпомагал финансово, всеки петък и събота идвал на вечеря. Но интимната им непосредственост съвсем незабавно се свела до нула. Познатата ми решила да не упорства. Щом подхванела някоя най-малко отдалечено откровена тематика, приятелят й незабавно се сещал за свои неотложни задания, ставал и си тръгвал. А след няколко дни се прибирал. Не изключвам вероятността да е имал друга партньорка от самото начало, само че моята позната, трансферирала балзаковата възраст, все пак го приемала. Смятала, че двамата имат Връзка. И също чакала. Мъжът имал прелестно обучение, сполучлив бизнес, официално се грижел добре за нея. „ Той ще бъде прелестен брачен партньор “, си мислела тя, горката, мечтаейки в следващия плик с артикули от супермаркета, сред плодовете, пастетите и френските сирена да откри пръстен. Пръстенът не се намирал. И в случай че предните две истории са уравнение с незнайни, то тази към този момент има свършек. Не доста благополучен, само че най-малко някакъв.
В даден миг, откакто приятелят й за следващ път си тръгнал ненадейно и безмълвно, изтощената от полова и прочувствена неудовлетвореност негова партньорка се записала на курс сеанси при психотерапевт. Първият сеанс бил задоволителен, с цел да се обади на обичания си по телефона и да му каже, че всичко е завършило. Той прекъснал диалога и липсващ от живота й вечно.
Ровейки се из душевните черва на тези, които поддържат илюзорни връзки, психоаналитиците постоянно откриват там куп латентни неврози. Тези неврози могат да се обединят под една дума – „ интимофобия “. Това е продължителен боязън от непосредственост – не повърхностната непосредственост, която дават задушевните диалози, разходките из Лувъра и нощните гледания на артхаус-филми, а същинската непосредственост, с същинска връзка, със секс, взаимен обичай и деца. Връзка, в която рискуваш да се опариш, да изпиташ отчаяние, загуба и болежка. Връзка, в която е належащо да поемаш отговорност и да взимаш решения.
Всеки от нас, несъмнено, си има своята история, своята степен на доверие към света и своите пластове психическа отбрана. Всеки от нас на подсъзнателно равнище дефинира до каква степен надълбоко е подготвен да допусне близките в интимното си пространство. Но, както настояват доста експерти, нашето потомство, наричано Generation X и Millennials, заради незнайна причина се пази изключително доста от доближаване. Не всички, несъмнено, само че мнозина го вършат, без даже да го осъзнават. Много от нас като деца не са имали изпълнени с доверие връзки с родителите си – последните са били или прекомерно заети през бурната „ перестройка “ и тежкия капитализъм на 90-те, или са били показани единствено от един родител (спомняте ли си взрива на разводите след рухването на комунизма и социализма?) и са били в непрекъсната невроза, пробвайки се обезверено да бъдат майка и татко в едно лице.
Някои изследвания удостоверяват, че момчетата, възпитани от самотни майки, на зрелост постоянно не изпитват мощно полово увлечение към девойките. Не, тези момчета не стават гейове, просто са много равнодушни към дамите като към сексуален обект. За тях дамата не е мистерия, която да желаят да разкрият и завоюват.
Противоположният пол не им се коства чак толкоз друг – виждали са майка си в какъв ли не тип, а по какво се разграничава тя от бащата са разбрали, чак откакто са пораснали. А човек не спи с представители на своя пол, по-точно – не прави обич с тях. Отново дублирам – те не са гейове! Но половите функции в подсъзнанието на такива момчета могат да са толкоз комплицирани, че така нареченият „ полов радикал “ при тях е мощно занижен – дотолкоз, че да им се коства обикновено години наред да спят в едно легло с жена и да не вършат нищо интимно с нея. Дългосвирещата дружба с детайли на платонична обич за тях е напълно разбираема и приятна форма на връзка. (Впрочем, направих си труда да уточня с какви майки са израсли сътрудниците на дамите от трите упоменати случая – и в трите фамилии майката е била преобладаваща, контролираща прецизно мъжа си, в случай че е имало подобен, и синовете си.) Тъй като в живота сходното притегля сходно, тези странни студени момчета постоянно притеглят девойки с безчовечен ресурс от самообладание и мазохистични пристрастености. А т.е. с добре прикрита форма на интимофобия.
Освен това доста хора през днешния ден имат взаимозависимост към „ адреналиновите “ (а т.е. незавършени) връзки – което в действителност е още един заобиколен метод да се избегне действителната непосредственост. Непредсказуемост на обстановката, недостижимост на обекта на желанието, периодически изненади под тип на изпратен в офиса букет цветя и блудкаво самопризнание в обич – и пътят към задачата към този момент наподобява по-интересен и мечтан от самата цел.
Впрочем илюзорните връзки от време на време приключват щастливо, въпреки и рядко да се случва. Друга моя позната, Вики, се „ мотала “ (както тя самата казва) с сегашния си мъж близо две години. Той неенергично я ухажвал, носел й дарове от пътуванията си, постоянно хапвал от храната й и пиел от коняка й. Близостта им се ограничавала до малко повече от другарски обятия и пространни самопризнания от негова страна от вида " доста ми е хубаво с теб “. Двамата в действителност можели да си приказват часове наред – когато Вики забравяла за биологическия си часовник, тя откровено се смеела на шегите му, разбирали се ненадейно добре и имали общи ползи. Тя също давала воля на бурната си фикция за него – в някои моменти й се коствало, че са съвършената двойка. Но фантазиите не й стигали, тя желала семейство. Какво желал сътрудникът й не било прекомерно ясно. В последна сметка Вики го сложила в позицията на претендент – по-точно на един от претендентите. Вместо да се прави на недостъпна, тя почнала в действителност да излиза с други мъже. Партньорът й надушил, че има съперници. Страхът да изгуби дамата, която го разбирала, се оказал по-силен от страха от доближаване. Сексуалният радикал се повишил внезапно. Вики и претендент №1 най-накрая преспали. И на двамата им харесало – дотолкоз, че и до ден сегашен живеят дружно.
Но животът демонстрира, че доста по-често се случва илюзорните връзки да не приключат – или по-точно да приключат с нищо. Затова в случай че сте разкрили себе си или някой от познатите ви в описаната симптоматика, може би ще е потребно да забравите за тихите наслади на въображаемата връзка и да се запитате почтено „ От това ли нуждая се? “.
Ето и експертно мнение от психолог:
„ Спомням си доста добре и от персонален опит какво значи да бъда „ нелюбим влюбен другар “. Но тук става дума не за мъже, експлоатирани от дамите във „ френдзоната “, а за дами, подлагани от мъже на неинвазивното изтезание „ тестване посредством другарство “. Но какво съставляват илюзорните връзки? В Москва има един забавен киносалон - „ Илюзион “. Много прелестно място. Защо е нужно да разграничаваме илюзорните връзки от действителните? Да кажем, че сте се научили да поддържате илюзията. Приятелките ви ще повтарят едно и също: „ Той не те обича! Зарежи го! Отвори си очите! Виж какъв брой мъже има в близост! “. И аз, в случай че ми позволите, ще се причисля към тях. Но това значи ли нещо за вас? Променя ли нещо? Намирайки се в „ Илюзион “, вие тотално забравяте по какъв начин се назовава киносалонът. Цялата мощ на изкуството се свежда до това да усетите действителността на протичащото се на екрана. Любовниците ги свързва сексът. Влюбените – нормално собственическото възприятие един към различен. А приятелите не ги свързва нищо с изключение на любовта. Те имат симетричност и независимост във всичко.
Но в случай че един от двойката е влюбен, а другият „ дружи “ с него – това е експлоатираща връзка.
Защо дамите го позволяват? Заради редица механизми за психическа отбрана – проекция („ отдавам му възприятията, които аз самата изпитвам към него “), идеализация („ той е по-възвишен и добър от останалите, не желае да принизява нещата до секс “), модернизация („ някакви условия му пречат “), сублимация („ ние творим дружно “) и така нататък Илюзорните връзки могат да бъдат рискови – губи се скъпо време от живота, личността се застоява и зацикля, възприятията, в случай че не се показват, отшумяват и умират (връзката сред мъртъв и жив в едно пространство е неприятно нещо).
От друга страна за някои балансирането на границата на вярата и разочарованието е източник на страсти, значими прекарвания. Няма да давам препоръки какво да вършиме в такава обстановка. Това е доста персонален избор. Добре е да се направи с осъзнаване на цялата обстановка и на следствията от нея. Полезно ще е да съберете кураж да действате въз основа на осъзнаване на действителното състояние на нещата. От собствен опит мога да кажа, че илюзорната връзка може да стане действителна единствено в оня случай, когато дамата откровено споделя на мъжа „ Не, не желая такива връзки “. Тогава може и да има шанса да осъществя фантазиите си. “ /woman.bg
„ Той ми изпрати букет! “. Само за една заран Лена съумя да заяви за това велико събитие както на мен, по този начин и на целия свят. Тя разгласява небрежно направената фотография на девствено-белите орхидеи във Facebook, а за по-сигурно я разпрати и на приятелките си по телефона. Лена говореше по този начин, като че ли беше претърпяла съдбоносен миг. Че по какъв начин другояче! Та букетът – от Него (!) – за нея беше дълго чаканото материално доказателство за съществуването на тяхната обич. Други улики съвсем нямаше. Лена и N бяха дружно от половин година, само че без особена динамичност. Не живееха под един покрив, нито един път не бяха правили секс и даже не се бяха целували. Не, аз не пиша за плахите връзки на двама души, които одеве са навършили 12 години. И Лена, и N бяха към този момент на близо 30. Какво са правили дружно през цялото това време? Обменяли са си известия по 20 пъти дневно, говорили са си вечер по телефона, ходили са на кафе и на кино, пътували са дружно. На отмора са резервирали една хотелска стая за двамата и са спали в едно легло. В което още веднъж не са стигали до фамилиарност.
Веднъж в Прованса след дълга и, както си мислела Лена, доста сантиментална вечеря, полята щедро с отлежало „ бордо “, тя направила опит… Безрезултатен. Напилият се N се обърнал на другата страна и захъркал в спокойния си сън. Сутринта Лена не събрала храброст да повтори опита си.
В тази история ще сте в цялостното си право да попитате защо са им нужни тези връзки – изключително на партньорката? Зададох този въпрос на Лена, и нееднократно. Парадоксално, само че факт – тя е… щастлива! По собствен си метод, несъмнено, само че е щастлива. Тя чака. Очаква първата целувка, първия полов акт, предлагането за брак. Всъщност ги чака в противоположен ред – тя незнайно за какво е сигурна, че първо - доста скоро - ще пристигна предлагането, защото обичаният й N й се коства човек с високи морални правила. Толкова високи, че сексът в „ неузаконена “ връзка за него е нещо недопустимо. Именно по този начин си изяснява Лена протичащото се. Попитах я какво я стопира да разиска въпроса с приятеля си, да показа с него най-малко част от фантазиите си по негов адрес, само че тя отсече „ Жената не трябва да притиска мъжа “. Тонът й не допускаше възражения и аз взех решение да не диспутирам с нея.
Ситуацията на Лена би ми се сторила образец за образцово-показателен мазохизъм, в случай че в последно време не следих истински взрив на сходни илюзорни връзки. Подчертавам – тук не става дума за момиченца, влюбени в недостижима звезда, нито за дами, избрали умишлено ситуацията „ втора жена “ на женен мъж. Говоря за външно зрели, безусловно свободни хора, на които като че ли нищо не им пречи да бъдат дружно. Изглежда за доста хора илюзорните връзки се трансформират в нов формат на непосредственост. Лена прочее с пяна на уста твърди, че с N са в невиждано близки връзки. По-близка била единствено с майка си.
Моята другарка Катя ми споделя за своя Мишо сходни неща. Някога в първи курс те били двойка, а след това се разделили – за 10 години, само че от самото начало поддържали другарска връзка. Преди три години Катя напусна тогавашния си сътрудник и свободното място беше заето доста скоро от Мишо. Двамата са неразделни, макар че живеят в разнообразни близко ситуирани градове. Нямат секрети между тях, оказват помощ си безрезервно (Мишо даже се е бил един-два пъти поради Катя), постоянно си гостуват през уикендите, непрекъснато пътуват дружно. Секс обаче – никакъв. Катя си няма различен, с изключение на Мишо, съгласно нея и той си няма друга – тъй като двамата прекарват прекалено много време дружно. И двамата са към този момент на НАД 30 години. Катя желае да се омъжи за Мишо и чака търпеливо. Нощем сънува бъдещите им деца.
По време на скорошна дълга отмора в Бали Катя, която с тъга гледала влюбените двойки на меден месец, събрала храброст и попитала Мишо дали той я желае. Той дал отговор заобиколно. Нещо от сорта на „ Аз съм здрав естествен мъж, само че не желая да подлагам на риск прелестните връзки, които имаме в този момент “. И бързо сменил тематиката.
Но историята на Катя, колкото и да е необичайно това, не е най-фрапиращата. Друга моя позната прекарала в сходна връзка цели 6 години. През цялото това време тя си имала сътрудник – условно. Живеели надали не блок до блок, той по лично предпочитание я посрещал когато и да е на денонощието на летището след командировки, пазарувал артикули за нея, сглобявал й мебели от Икея, помагал й да прави поправки, от време на време я подпомагал финансово, всеки петък и събота идвал на вечеря. Но интимната им непосредственост съвсем незабавно се свела до нула. Познатата ми решила да не упорства. Щом подхванела някоя най-малко отдалечено откровена тематика, приятелят й незабавно се сещал за свои неотложни задания, ставал и си тръгвал. А след няколко дни се прибирал. Не изключвам вероятността да е имал друга партньорка от самото начало, само че моята позната, трансферирала балзаковата възраст, все пак го приемала. Смятала, че двамата имат Връзка. И също чакала. Мъжът имал прелестно обучение, сполучлив бизнес, официално се грижел добре за нея. „ Той ще бъде прелестен брачен партньор “, си мислела тя, горката, мечтаейки в следващия плик с артикули от супермаркета, сред плодовете, пастетите и френските сирена да откри пръстен. Пръстенът не се намирал. И в случай че предните две истории са уравнение с незнайни, то тази към този момент има свършек. Не доста благополучен, само че най-малко някакъв.
В даден миг, откакто приятелят й за следващ път си тръгнал ненадейно и безмълвно, изтощената от полова и прочувствена неудовлетвореност негова партньорка се записала на курс сеанси при психотерапевт. Първият сеанс бил задоволителен, с цел да се обади на обичания си по телефона и да му каже, че всичко е завършило. Той прекъснал диалога и липсващ от живота й вечно.
Ровейки се из душевните черва на тези, които поддържат илюзорни връзки, психоаналитиците постоянно откриват там куп латентни неврози. Тези неврози могат да се обединят под една дума – „ интимофобия “. Това е продължителен боязън от непосредственост – не повърхностната непосредственост, която дават задушевните диалози, разходките из Лувъра и нощните гледания на артхаус-филми, а същинската непосредственост, с същинска връзка, със секс, взаимен обичай и деца. Връзка, в която рискуваш да се опариш, да изпиташ отчаяние, загуба и болежка. Връзка, в която е належащо да поемаш отговорност и да взимаш решения.
Всеки от нас, несъмнено, си има своята история, своята степен на доверие към света и своите пластове психическа отбрана. Всеки от нас на подсъзнателно равнище дефинира до каква степен надълбоко е подготвен да допусне близките в интимното си пространство. Но, както настояват доста експерти, нашето потомство, наричано Generation X и Millennials, заради незнайна причина се пази изключително доста от доближаване. Не всички, несъмнено, само че мнозина го вършат, без даже да го осъзнават. Много от нас като деца не са имали изпълнени с доверие връзки с родителите си – последните са били или прекомерно заети през бурната „ перестройка “ и тежкия капитализъм на 90-те, или са били показани единствено от един родител (спомняте ли си взрива на разводите след рухването на комунизма и социализма?) и са били в непрекъсната невроза, пробвайки се обезверено да бъдат майка и татко в едно лице.
Някои изследвания удостоверяват, че момчетата, възпитани от самотни майки, на зрелост постоянно не изпитват мощно полово увлечение към девойките. Не, тези момчета не стават гейове, просто са много равнодушни към дамите като към сексуален обект. За тях дамата не е мистерия, която да желаят да разкрият и завоюват.
Противоположният пол не им се коства чак толкоз друг – виждали са майка си в какъв ли не тип, а по какво се разграничава тя от бащата са разбрали, чак откакто са пораснали. А човек не спи с представители на своя пол, по-точно – не прави обич с тях. Отново дублирам – те не са гейове! Но половите функции в подсъзнанието на такива момчета могат да са толкоз комплицирани, че така нареченият „ полов радикал “ при тях е мощно занижен – дотолкоз, че да им се коства обикновено години наред да спят в едно легло с жена и да не вършат нищо интимно с нея. Дългосвирещата дружба с детайли на платонична обич за тях е напълно разбираема и приятна форма на връзка. (Впрочем, направих си труда да уточня с какви майки са израсли сътрудниците на дамите от трите упоменати случая – и в трите фамилии майката е била преобладаваща, контролираща прецизно мъжа си, в случай че е имало подобен, и синовете си.) Тъй като в живота сходното притегля сходно, тези странни студени момчета постоянно притеглят девойки с безчовечен ресурс от самообладание и мазохистични пристрастености. А т.е. с добре прикрита форма на интимофобия.
Освен това доста хора през днешния ден имат взаимозависимост към „ адреналиновите “ (а т.е. незавършени) връзки – което в действителност е още един заобиколен метод да се избегне действителната непосредственост. Непредсказуемост на обстановката, недостижимост на обекта на желанието, периодически изненади под тип на изпратен в офиса букет цветя и блудкаво самопризнание в обич – и пътят към задачата към този момент наподобява по-интересен и мечтан от самата цел.
Впрочем илюзорните връзки от време на време приключват щастливо, въпреки и рядко да се случва. Друга моя позната, Вики, се „ мотала “ (както тя самата казва) с сегашния си мъж близо две години. Той неенергично я ухажвал, носел й дарове от пътуванията си, постоянно хапвал от храната й и пиел от коняка й. Близостта им се ограничавала до малко повече от другарски обятия и пространни самопризнания от негова страна от вида " доста ми е хубаво с теб “. Двамата в действителност можели да си приказват часове наред – когато Вики забравяла за биологическия си часовник, тя откровено се смеела на шегите му, разбирали се ненадейно добре и имали общи ползи. Тя също давала воля на бурната си фикция за него – в някои моменти й се коствало, че са съвършената двойка. Но фантазиите не й стигали, тя желала семейство. Какво желал сътрудникът й не било прекомерно ясно. В последна сметка Вики го сложила в позицията на претендент – по-точно на един от претендентите. Вместо да се прави на недостъпна, тя почнала в действителност да излиза с други мъже. Партньорът й надушил, че има съперници. Страхът да изгуби дамата, която го разбирала, се оказал по-силен от страха от доближаване. Сексуалният радикал се повишил внезапно. Вики и претендент №1 най-накрая преспали. И на двамата им харесало – дотолкоз, че и до ден сегашен живеят дружно.
Но животът демонстрира, че доста по-често се случва илюзорните връзки да не приключат – или по-точно да приключат с нищо. Затова в случай че сте разкрили себе си или някой от познатите ви в описаната симптоматика, може би ще е потребно да забравите за тихите наслади на въображаемата връзка и да се запитате почтено „ От това ли нуждая се? “.
Ето и експертно мнение от психолог:
„ Спомням си доста добре и от персонален опит какво значи да бъда „ нелюбим влюбен другар “. Но тук става дума не за мъже, експлоатирани от дамите във „ френдзоната “, а за дами, подлагани от мъже на неинвазивното изтезание „ тестване посредством другарство “. Но какво съставляват илюзорните връзки? В Москва има един забавен киносалон - „ Илюзион “. Много прелестно място. Защо е нужно да разграничаваме илюзорните връзки от действителните? Да кажем, че сте се научили да поддържате илюзията. Приятелките ви ще повтарят едно и също: „ Той не те обича! Зарежи го! Отвори си очите! Виж какъв брой мъже има в близост! “. И аз, в случай че ми позволите, ще се причисля към тях. Но това значи ли нещо за вас? Променя ли нещо? Намирайки се в „ Илюзион “, вие тотално забравяте по какъв начин се назовава киносалонът. Цялата мощ на изкуството се свежда до това да усетите действителността на протичащото се на екрана. Любовниците ги свързва сексът. Влюбените – нормално собственическото възприятие един към различен. А приятелите не ги свързва нищо с изключение на любовта. Те имат симетричност и независимост във всичко.
Но в случай че един от двойката е влюбен, а другият „ дружи “ с него – това е експлоатираща връзка.
Защо дамите го позволяват? Заради редица механизми за психическа отбрана – проекция („ отдавам му възприятията, които аз самата изпитвам към него “), идеализация („ той е по-възвишен и добър от останалите, не желае да принизява нещата до секс “), модернизация („ някакви условия му пречат “), сублимация („ ние творим дружно “) и така нататък Илюзорните връзки могат да бъдат рискови – губи се скъпо време от живота, личността се застоява и зацикля, възприятията, в случай че не се показват, отшумяват и умират (връзката сред мъртъв и жив в едно пространство е неприятно нещо).
От друга страна за някои балансирането на границата на вярата и разочарованието е източник на страсти, значими прекарвания. Няма да давам препоръки какво да вършиме в такава обстановка. Това е доста персонален избор. Добре е да се направи с осъзнаване на цялата обстановка и на следствията от нея. Полезно ще е да съберете кураж да действате въз основа на осъзнаване на действителното състояние на нещата. От собствен опит мога да кажа, че илюзорната връзка може да стане действителна единствено в оня случай, когато дамата откровено споделя на мъжа „ Не, не желая такива връзки “. Тогава може и да има шанса да осъществя фантазиите си. “ /woman.bg
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ