Живот до 140? В пенсия - на 110 години
Все повече проучвания демонстрират, че човек може да живее до 120 години, а даже и повече. Руски учени пък настояват, че са разкрили бактерия, в която се крие тайната на живота до 140 години. Тези на пръв взор положителни вести крият в себе си и доста неясноти – по какъв начин би се трансформирал животът ни, ще имаме ли същите тласъци и полезности, ще нарастне ли животът или в противен случай – ще поевтинее. Да погледнем стопански към тази вълнуваща вероятност.
През 1900 година популацията на Земята е било 1,65 милиарда души. През 1999 година то към този момент е 6 милиарда, а единствено 12 години по-късно, през 2011 година, станахме 7 милиарда души. Увеличението на популацията се дължи както на високата раждаемост, по този начин и на научно-техническия напредък, който разреши на хората да живеят по-дълго. Средната дълготрайност на живота при започване на ХХ век е била едвам 49 години, а при започване на XXI век в по-развитите страни тя към този момент е близо 80 години. Всичко това, несъмнено, промени нашия живот и доста от нещата, които човек е правил при започване на XX век, изгубиха смисъл и останаха в предишното.
Ако пък стартираме да живеем до 140 години, то сходна смяна ще се случи още веднъж. Нашето ежедневие ще претърпи промяна, част от нещата към нас ще изгубят смисъл, а страната ще би трябвало да поеме нови функционалности и функции.
На първо място ще се трансформират ролята и смисълът на образованието.
Ако човек живее до 140 години и надлежно работи в една огромна част от своя живот, то образованието, което е придобил преди 50-60 години, въобще няма да дава отговор на актуалните условия на пазара на труда. Живеейки в осведомителната епоха, където нови технологии се изобретяват безусловно всяка година, за човек е жизненоважно да поддържа своето равнище на обучение и да не губи връзка с упованията на пазара на труда.
Опитайте се да си визиите по какъв начин един 80-годишен човек
през днешния ден би работил на компютър и употребил интернет, даже и да е получил тапия за магистър от най-хубавия механически университет, когато е бил млад. За да бъдем конкурентоспособни на 100 години, ние ще би трябвало постоянно да актуализираме наученото. Смисълът на програмата „ Учене през целия живот ” би придобил доста по-голяма тежест.
Разбира се, ще би трябвало да работим повече. Забравете за ранното пенсиониране на 52 година и приемането на пенсия до края на живота. Ако живеем до 140 година, то актюерите биха създали своите сметки, че всеки би трябвало да работи до 110-115 години, с цел да получава почтена пенсия. Някои рискови специалности (като водачи, миньори, ватмани и др.) няма да могат да се работят цялостен живот, което ще докара до честа преквалификация и промяна на специалността. Рязкото повдигане на възрастта за пенсиониране обаче няма да се одобри елементарно от хората. Социални безредици, стачки и протести ще бъдат все по-често част от нашето ежедневие.
Всъщност
най-големи проблеми бихме имали,
в случай че продължителността на живот внезапно се повиши до 120 или 140 години (например с новооткрита бактерия, хапче или нещо друго), а не последователно с годините. Ако внезапно хората стартират да живеят доста повече, може да чакаме внезапно повишаване на търсенето на запаси в целия свят – храна, нефт и други При лимитирани запаси това би провокирало съществено повишаване на главните артикули и услуги, без които човек не може да живее. Сами се досещате, че следствието би било невиждана рецесия и апетит в по-бедните региони. Така че изобретяването на хапче или откриването на „ златната ” молекула може да ни изиграе неприятна смешка, най-малко първоначално.
