Има ли бъдеще моногамията?
Все повече хора стартират да подхождат умишлено към всички аспекти на живота, в това число и към връзките, затова през днешния ден въпросът дали моногамията е надживяла себе си става все по-актуален. може би е най-практичната наклонност в днешния динамичен свят? " " търси отговор от психолог.
Нашите баби и дядовци са живели в друга обществена среда. В обществото само обликът на фамилна конструкция се считал за допустим. Влюбените би трябвало да се оженят, да имат деца и да останат правилни един на различен, до момента в който гибелта ги раздели. За това се споделя в доста сантиментални истории. И внезапно задухва вятъра на смяната, който води до. Свободна обич, хипита, другарство, тъждество. И главното - свободен секс.
Има опити за основаване на комуни, където няма разделяне на двойки, освен във връзка с пола или фамилията, само че даже и родителството: раждат се деца и всички членове на общността са ангажирани с тяхното образование.
Светът продължава да се трансформира, в този момент търсим баланс сред крайностите. Хората към този момент не желаят неразумно да възприемат метода на живот на своите родители, баби и дядовци. Но към този момент не постоянно е ясно по какъв начин да живеем по друг метод. И по какъв начин може да наподобява методът на създаване на семейство в актуалното общество?
На първо място, дано поговорим за обстоятелството, че моногамията в началото е опит за прекосяване към по-цивилизован метод на общуване в процеса на еволюционното развиване на човешкия тип. Има причини, че не ни е присъща от природата, че ние като животните не би трябвало да се ограничаваме в границите на „ един сътрудник за цялостен живот “. В реалност, в животинското царство, като предписание, мъжкият се стреми да съобщи гените си на допустимо най-вече дами. За женските задачата е друга - да изберат най-хубавия мъж за потомството си, да раждат дребни и да обезпечат тяхното оцеляване и сигурност. Тук е убеждението, че дамите са по-склонни към моногамни връзки, в сравнение с мъжете, защото това обезпечава по-голяма възможност да се грижат за децата.
Въпреки това, в актуалния свят постоянно има вид на по този начин наречената „ матрьошка “ - баба, майка, щерка. В логиката на психиката има такива фамилни системи, които включват мъжете единствено за размножаване и по-късно ги изключват от фамилията и възпитанието на детето. Затова в този момент концепцията, че женате и нейните деца няма да оцелеят без мъж губи своята новост, тъй като към този момент не е нужно да ловиш мамут и да се предпазваш от диви животни.
Това сигурно има смисъл. Но би трябвало да се добави, че моногамните двойки се срещат при животните. Всичко зависи от съответния тип. Човекът като тип оцелява и образува огромни обществени групи. И с цел да оцелеем, ние развиваме способността да си взаимодействаме, да оказваме помощ и да се свързваме между тях. В момента способността да образува обвързаност и близки взаимоотношения значително дефинира живота на индивида от позиция на неговата душeвност.
Ето къде се крие тайната на моногамията
В хода на еволюцията човешкият нос е спрял да възприема половите феромони на другите хора и тъкмо това е разрешило на Homo sapiens да с...
Човек се учи от детството да построява взаимоотношения. От позиция на актуалната логика на психиката, по какъв начин това се случва в фамилията му, какъв опит и образец получава, дефинира всички негови взаимоотношения в бъдеще - както в фамилията, по този начин и в работата. Ако околните връзки за него са били свързани с топлота, обич, взаимно почитание и поддръжка, той ще се стреми да откри половинка за себе си в зрелост. Той ще може да построи трайна удовлетворяваща връзка с сътрудник. Ако опитът в връзките със значими хора е бил травматичен, тогава може да бъде доста мъчно да остане в каквато и да е връзка.
Ето за какво моногамията, като се има поради изборът, не постоянно устоя инспекцията на времето. Двойките се разделят, а някои по принцип стават неспособни да изградят и да останат във връзка. Нашите несъзнателни спорове не престават да живеят в нас и постоянно управляват живота ни.
Желанието за промяна на сътрудници и преустановяване на връзките постоянно се движи от боязън от непосредственост. И колкото по-често се случват сходни скокове от връзка към връзка, това значи, че по-несигурно е било прекарването на най-ранната обвързаност.
В днешно време имаме голям плюс - можем да избираме с кого и по кое време да влезем във връзка, по кое време да я прекратим. В обществото процентът на разводите е толкоз висок, че в този момент няма да изненадате никого с това. Статутът на разведена жена към този момент не се трансформира в клеймо както преди. И това е прелестно - човек постоянно би трябвало да има избор. Но от време на време е потребно да помислим какво тъкмо и по каква причина в действителност избираме...
Ето за какво наклонността на поредна моногамия е толкоз настояща в този момент. Тоест човек основава моногамна двойка единствено с един сътрудник вечно. Понякога в продължение на няколко години или даже десетилетия. Но в случай че нещо не се получи, имаме опцията да се разделим и да получим късмет да изградим ново семейство, по-щастлива връзка.
Моногамията зависи от " любовния хормон " окситоцин
Моногамията при хората зависи от " любовния хормон " окситоцин, който оказва помощ за основаването на връзката сред майката и детето, заяви ЮП...
Ако се замислите, е най-често срещаната спънка пред моногамната връзка. Става явно, че ненаситното полово увлечение към различен човек става причина за невярност. Най-често това е резултат от към този момент продължителна неудовлетворенст в актуалната връзка. И както казахме нагоре, това може да е обвързвано с вида връзка, която сме наследили от родителското семейство.
Ние не се свързваме с някого и не влизаме в моногамия, тъй като желаеме да вършим секс със един човек през останалата част от дните си. Хората желаят непоклатимост, желаят доверие. В дълготрайната връзка с един сътрудник можете да се задълбочите, да изградите и да намерите такава непосредственост, както психическа, по този начин и физическа), която може да бъде реализирана единствено след години взаимен живот, шерване на общи наслади и скърби. Не е загадка, че сексът с един сътрудник става по-отворен и по-дълбок, в сравнение с с някой, който не познаваме толкоз добре.
И макар многото преимущества на моногамната връзка, в това число материални и ежедневни, може да е мъчно да останете в такава връзка. И тайната е да бъдеш кадърен да се довериш на самия себе си и да бъдеш прям със себе си. Ако приказваме за зрял и душевен постоянен човек, тогава изневярата е въпрос на умишлен избор.. В последна сметка предпочитам да съм с някого не тъй като с различен не е разрешено, а тъй като това е значимо за мен.
Ето за какво концепцията за моногамна връзка е настояща и до през днешния ден. Едва в този момент хората могат да го изберат умишлено, като се концентрират не върху външни аргументи, а върху вътрешната си потребност от обич и непосредственост.
* Превод: БГНЕС
Нашите баби и дядовци са живели в друга обществена среда. В обществото само обликът на фамилна конструкция се считал за допустим. Влюбените би трябвало да се оженят, да имат деца и да останат правилни един на различен, до момента в който гибелта ги раздели. За това се споделя в доста сантиментални истории. И внезапно задухва вятъра на смяната, който води до. Свободна обич, хипита, другарство, тъждество. И главното - свободен секс.
Има опити за основаване на комуни, където няма разделяне на двойки, освен във връзка с пола или фамилията, само че даже и родителството: раждат се деца и всички членове на общността са ангажирани с тяхното образование.
Светът продължава да се трансформира, в този момент търсим баланс сред крайностите. Хората към този момент не желаят неразумно да възприемат метода на живот на своите родители, баби и дядовци. Но към този момент не постоянно е ясно по какъв начин да живеем по друг метод. И по какъв начин може да наподобява методът на създаване на семейство в актуалното общество?
На първо място, дано поговорим за обстоятелството, че моногамията в началото е опит за прекосяване към по-цивилизован метод на общуване в процеса на еволюционното развиване на човешкия тип. Има причини, че не ни е присъща от природата, че ние като животните не би трябвало да се ограничаваме в границите на „ един сътрудник за цялостен живот “. В реалност, в животинското царство, като предписание, мъжкият се стреми да съобщи гените си на допустимо най-вече дами. За женските задачата е друга - да изберат най-хубавия мъж за потомството си, да раждат дребни и да обезпечат тяхното оцеляване и сигурност. Тук е убеждението, че дамите са по-склонни към моногамни връзки, в сравнение с мъжете, защото това обезпечава по-голяма възможност да се грижат за децата.
Въпреки това, в актуалния свят постоянно има вид на по този начин наречената „ матрьошка “ - баба, майка, щерка. В логиката на психиката има такива фамилни системи, които включват мъжете единствено за размножаване и по-късно ги изключват от фамилията и възпитанието на детето. Затова в този момент концепцията, че женате и нейните деца няма да оцелеят без мъж губи своята новост, тъй като към този момент не е нужно да ловиш мамут и да се предпазваш от диви животни.
Това сигурно има смисъл. Но би трябвало да се добави, че моногамните двойки се срещат при животните. Всичко зависи от съответния тип. Човекът като тип оцелява и образува огромни обществени групи. И с цел да оцелеем, ние развиваме способността да си взаимодействаме, да оказваме помощ и да се свързваме между тях. В момента способността да образува обвързаност и близки взаимоотношения значително дефинира живота на индивида от позиция на неговата душeвност.
В хода на еволюцията човешкият нос е спрял да възприема половите феромони на другите хора и тъкмо това е разрешило на Homo sapiens да с...
Човек се учи от детството да построява взаимоотношения. От позиция на актуалната логика на психиката, по какъв начин това се случва в фамилията му, какъв опит и образец получава, дефинира всички негови взаимоотношения в бъдеще - както в фамилията, по този начин и в работата. Ако околните връзки за него са били свързани с топлота, обич, взаимно почитание и поддръжка, той ще се стреми да откри половинка за себе си в зрелост. Той ще може да построи трайна удовлетворяваща връзка с сътрудник. Ако опитът в връзките със значими хора е бил травматичен, тогава може да бъде доста мъчно да остане в каквато и да е връзка.
Ето за какво моногамията, като се има поради изборът, не постоянно устоя инспекцията на времето. Двойките се разделят, а някои по принцип стават неспособни да изградят и да останат във връзка. Нашите несъзнателни спорове не престават да живеят в нас и постоянно управляват живота ни.
Желанието за промяна на сътрудници и преустановяване на връзките постоянно се движи от боязън от непосредственост. И колкото по-често се случват сходни скокове от връзка към връзка, това значи, че по-несигурно е било прекарването на най-ранната обвързаност.
В днешно време имаме голям плюс - можем да избираме с кого и по кое време да влезем във връзка, по кое време да я прекратим. В обществото процентът на разводите е толкоз висок, че в този момент няма да изненадате никого с това. Статутът на разведена жена към този момент не се трансформира в клеймо както преди. И това е прелестно - човек постоянно би трябвало да има избор. Но от време на време е потребно да помислим какво тъкмо и по каква причина в действителност избираме...
Ето за какво наклонността на поредна моногамия е толкоз настояща в този момент. Тоест човек основава моногамна двойка единствено с един сътрудник вечно. Понякога в продължение на няколко години или даже десетилетия. Но в случай че нещо не се получи, имаме опцията да се разделим и да получим късмет да изградим ново семейство, по-щастлива връзка.
Моногамията при хората зависи от " любовния хормон " окситоцин, който оказва помощ за основаването на връзката сред майката и детето, заяви ЮП...
Ако се замислите, е най-често срещаната спънка пред моногамната връзка. Става явно, че ненаситното полово увлечение към различен човек става причина за невярност. Най-често това е резултат от към този момент продължителна неудовлетворенст в актуалната връзка. И както казахме нагоре, това може да е обвързвано с вида връзка, която сме наследили от родителското семейство.
Ние не се свързваме с някого и не влизаме в моногамия, тъй като желаеме да вършим секс със един човек през останалата част от дните си. Хората желаят непоклатимост, желаят доверие. В дълготрайната връзка с един сътрудник можете да се задълбочите, да изградите и да намерите такава непосредственост, както психическа, по този начин и физическа), която може да бъде реализирана единствено след години взаимен живот, шерване на общи наслади и скърби. Не е загадка, че сексът с един сътрудник става по-отворен и по-дълбок, в сравнение с с някой, който не познаваме толкоз добре.
И макар многото преимущества на моногамната връзка, в това число материални и ежедневни, може да е мъчно да останете в такава връзка. И тайната е да бъдеш кадърен да се довериш на самия себе си и да бъдеш прям със себе си. Ако приказваме за зрял и душевен постоянен човек, тогава изневярата е въпрос на умишлен избор.. В последна сметка предпочитам да съм с някого не тъй като с различен не е разрешено, а тъй като това е значимо за мен.
Ето за какво концепцията за моногамна връзка е настояща и до през днешния ден. Едва в този момент хората могат да го изберат умишлено, като се концентрират не върху външни аргументи, а върху вътрешната си потребност от обич и непосредственост.
* Превод: БГНЕС
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ