Европейски заплати в България: как да стане?
Все повече хора напущат България поради по-добрите заплати в чужбина, а тези, които остават, жадуват за европейски стандарти. Затова главната ни цел в този момент е да изравним нашите приходи с европейските. Но по какъв начин да стане? Анализ на проф. Ивайло Дичев за " Дойче Веле България ".
Някои настояват, че сме си нямали национална концепция. Не е правилно: през днешния ден тя гласи равнене на нашите приходи с европейските. Управляващите даже слагат времеви параметри - съгласно министър Захариева да вземем за пример, при този напредък това е постижимо след две петилетки.
Всъщност през днешния ден май няма по-важна тематика. Според законите на хидравликата, разликите в равнищата на възнаграждение провокират непрекъснато приключване на дейната част от популацията към по-богатите места, заради което страната последователно замира.
Националисти, социалисти, профсъюзи - всички заедно упорстват да не пускаме стопански мигранти, тъй като дефицитът щял да усили цената на труда. За тях стопанската система е явно игра с нулева сума: в случай че няма кой различен да ти свърши работата, ще си заставен да плащаш повече на оня, който е в близост. Вероятно е по този начин, когато търсиш водопроводчик в квартала. В огромната стопанска система обаче важи следното предписание: колкото повече произвеждаш, толкоз повече има за всички. И противоположното: когато няма служащи - няма напредък. А когато няма напредък - не порастват съществено и заплатите.
Кога ще ги стигнем?
Мъката идва от това, че европейският стандарт е непрекъснато пред очите ни - съвсем няма семейство без човек в чужбина. Миналата година крайнодясната унгарска партия „ Йобик " стартира подписка за равно възнаграждение в Европейски Съюз. Не знам какво излезе и дали съумяха да защитят източноевропейската чест, само че акцията е показателна за настройките: сякаш всички сме европейци, а те взимат 10 пъти повече за завинтването на същия болт.
Вярно, че при нас бирата е по-евтина. Но компютрите, колите, ваканциите в чужбина и въобще всичко от втората потребителска кошница излиза от време на време дори по-скъпо поради по-малкия пазар. Откъдето пък идва чувството, че ние тук сме обречени на живот второ качество. Върви обяснявай тънки работи като каузи на наемите в домашния бюджет там, тежестта на заемите, които взимат, дистанциите, които изминават, с цел да отидат на работа.
Иначе оптимизмът е във въздуха: на прав път сме, ще ги стигнем! Правителството регистрира впечатляващ растеж на приходите през предходната година - цели 11,5 на 100. Но дали това са постоянни работни места в огромни предприятия с висока добавена стойност? Или става дума за приходите на сезонни сервитьори и рецепционистки? Защото освен парите задържат хората - задържа ги най-много сигурността на житейската вероятност. Жилищата, опазването на здравето, детската градина за децата.
На икономическия конгрес в Пловдив вицепремиерът Томислав Дончев акцентира, че точно качеството на живота играе основна роля в напъните за задържане на хората - положителната градска среда, природата, наличните занимания. За него значима роля играе и легендата за мястото: всички считат, че е влиятелно да работиш в Лондон, пък даже и да вършиш някаква не изключително привлекателна работа. Следователно: с цел да остават хората в България, би трябвало да повярват, че въпреки да се заплаща по-малко, тук може да се живее по-добре. Едва ли държавното управление може да създава сходни митове, само че по принцип е добре да мислим освен за пари, а и за измеренията на въображението.
Миналия месец синдикалистът Пламен Димитров уточни един феномен, който най-малко за мен е изумителен. Заплащането в балканския район било горе-долу еднообразно на всички места. Макар че България е член на Европейски Съюз, междинната заплата тук е със 7 евро по-ниска от тази в Косово. И с цели 62 евро по-ниска от тази в дребната Черна Гора. (Да не приказваме за Гърция, Словения, Хърватия, които са още по-напред).
Българска социалистическа партия постоянно приканва за политика по приходите, а аз си го превеждам по този начин: би трябвало да отвържем най-малко малко инфлацията. Да вдигнем по едно и също време заплати и цени, без да пипаме закрепения курс към еврото, и по този начин да доближим западноевропейските равнища. Увеличението на учителските заплати е стъпка в тази посока, а последователно би трябвало да се подвигат и други неща, в това число налозите. Пък в случай че се постанова, и заеми можем да взимаме.
На това, несъмнено, възрази бизнесът, който при конкуренцията на отворения ни пазар разчита на на ниска цена труд. Едва ли има елементарен баланс сред инфлационна и монетаристка икономическа политика, само че дано най-малко формулираме двете други възможности: на едната страна - приближаване до приходите на европейците, на другата - подкрепяне на подизпълнителския ни бизнес с евтини служащи.
И като приказваме за равнене, София към този момент е даже малко над междинното равнище на приходите в Европейски Съюз, два пъти по-богата е от другите огромни градове в България и четири пъти по-заможна от най-бедните. В същото време в самия град ще откриете чудовищни разлики. Онзи ден ми се случи да вървя до Военна рампа. Не мога да ви опиша какво е там, сещам се за Зоната от кино лентата „ Сталкер “. Но не съм чувал да се приказва за равнене на приходите сред този регион и София 1000.
Ефектът " Матей "
Едва ли са останали доста хора, които да имат вяра, че свободният пазар от единствено себе си ще хомогенизира местата, в които живеем. При капитализма работи по-скоро това, което някои назовават „ резултата Матей “ - от апостола, в чието евангелие се споделя: „ На всекиго, който има, ще му се даде още и той ще има в обилие, а от оня, който няма, ще се отнеме даже това, което има “.
С какво пречат териториите на свободната конкуренция, направлявана от невидимата ръка на пазара? Ами те по определение не са равностойни - в едната има пътища, в другата няма, едната има издигнати фабрики, другата наваксва, едната има връзки по света, другата не я знаят. Затова е и европейската кохезионна политика: смисълът ѝ е да сближи възможностите на другите места. Но фондовете, отделяни за тази цел, следва да се надграждат над националните, а не да ги заместват, както май става в България. Защото те напълно не са доста - за интервала 2014-2020 към България са ориентирани 4,4 милиарда лв., което прави малко над 700 милиона годишно (ако предположим, че се усвояват изцяло и че не се харчат за нелепости като бутафорни замъци и игрища в безлюдни села). Няма и 1 % от Брутният вътрешен продукт, само че пък са харизани. И каква наслада единствено, че не ги били понижили. Но в случай че желаеме кохезия, личната ни страна би трябвало да отделя доста повече пари.
Институтът за пазарна стопанска система е един от дребното, които съществено мислят по тематиката (въпреки другояче неолибералните си нагласи). Поставят под въпрос да вземем за пример делението на шест планови района, като оферират районите да се сведат до четири - западен, дунавски, черноморски и тракийско-родопски. Така се заобикаля заплахата два от сегашните райони да паднат под условия най-малко от 800 000 поданици, а други два да надвишават процентите за приемане на фондове. С други думи: богатата и многолюдна София ще се озове дружно с бедния Видин. Вероятно в това има икономическа логичност, само че незабавно си представям по какъв начин мощната Софийска администрация построява нови фабрики за отпадък и още линии на метрото си, до момента в който Видинската търси кой да им преведе плановете. Каква задача взема решение този кохезионен джеримандъринг - да хармонизираме териториите или да усвояваме повече? Питам се дали въобще тази работа с фондовете би трябвало да се децентрализира чак толкоз и дали обособените места би трябвало да се слагат в конкуренция. Кохезията, както я разбирам аз, не е конкуренция, а приготвя изискванията за нея.
В свое проучване от 2017 Световната банка установи, че докъм 1990-те години Европейски Съюз е играл роля на прелестна машина за конвергенция. Днес страните не престават да се сближават, само че (поради разнообразни фактори) обособени места започнаха да изостават, около което неравенствата се усилват. Дали политиците не се уповават прекалено много на Европейски Съюз и заради това не помнят, че националната хомогенизация е главно тяхна отговорност?
Редактор: Деница Райкова
Някои настояват, че сме си нямали национална концепция. Не е правилно: през днешния ден тя гласи равнене на нашите приходи с европейските. Управляващите даже слагат времеви параметри - съгласно министър Захариева да вземем за пример, при този напредък това е постижимо след две петилетки.
Всъщност през днешния ден май няма по-важна тематика. Според законите на хидравликата, разликите в равнищата на възнаграждение провокират непрекъснато приключване на дейната част от популацията към по-богатите места, заради което страната последователно замира.
Националисти, социалисти, профсъюзи - всички заедно упорстват да не пускаме стопански мигранти, тъй като дефицитът щял да усили цената на труда. За тях стопанската система е явно игра с нулева сума: в случай че няма кой различен да ти свърши работата, ще си заставен да плащаш повече на оня, който е в близост. Вероятно е по този начин, когато търсиш водопроводчик в квартала. В огромната стопанска система обаче важи следното предписание: колкото повече произвеждаш, толкоз повече има за всички. И противоположното: когато няма служащи - няма напредък. А когато няма напредък - не порастват съществено и заплатите.
Кога ще ги стигнем?
Мъката идва от това, че европейският стандарт е непрекъснато пред очите ни - съвсем няма семейство без човек в чужбина. Миналата година крайнодясната унгарска партия „ Йобик " стартира подписка за равно възнаграждение в Европейски Съюз. Не знам какво излезе и дали съумяха да защитят източноевропейската чест, само че акцията е показателна за настройките: сякаш всички сме европейци, а те взимат 10 пъти повече за завинтването на същия болт.
Вярно, че при нас бирата е по-евтина. Но компютрите, колите, ваканциите в чужбина и въобще всичко от втората потребителска кошница излиза от време на време дори по-скъпо поради по-малкия пазар. Откъдето пък идва чувството, че ние тук сме обречени на живот второ качество. Върви обяснявай тънки работи като каузи на наемите в домашния бюджет там, тежестта на заемите, които взимат, дистанциите, които изминават, с цел да отидат на работа.
Иначе оптимизмът е във въздуха: на прав път сме, ще ги стигнем! Правителството регистрира впечатляващ растеж на приходите през предходната година - цели 11,5 на 100. Но дали това са постоянни работни места в огромни предприятия с висока добавена стойност? Или става дума за приходите на сезонни сервитьори и рецепционистки? Защото освен парите задържат хората - задържа ги най-много сигурността на житейската вероятност. Жилищата, опазването на здравето, детската градина за децата.
На икономическия конгрес в Пловдив вицепремиерът Томислав Дончев акцентира, че точно качеството на живота играе основна роля в напъните за задържане на хората - положителната градска среда, природата, наличните занимания. За него значима роля играе и легендата за мястото: всички считат, че е влиятелно да работиш в Лондон, пък даже и да вършиш някаква не изключително привлекателна работа. Следователно: с цел да остават хората в България, би трябвало да повярват, че въпреки да се заплаща по-малко, тук може да се живее по-добре. Едва ли държавното управление може да създава сходни митове, само че по принцип е добре да мислим освен за пари, а и за измеренията на въображението.
Миналия месец синдикалистът Пламен Димитров уточни един феномен, който най-малко за мен е изумителен. Заплащането в балканския район било горе-долу еднообразно на всички места. Макар че България е член на Европейски Съюз, междинната заплата тук е със 7 евро по-ниска от тази в Косово. И с цели 62 евро по-ниска от тази в дребната Черна Гора. (Да не приказваме за Гърция, Словения, Хърватия, които са още по-напред).
Българска социалистическа партия постоянно приканва за политика по приходите, а аз си го превеждам по този начин: би трябвало да отвържем най-малко малко инфлацията. Да вдигнем по едно и също време заплати и цени, без да пипаме закрепения курс към еврото, и по този начин да доближим западноевропейските равнища. Увеличението на учителските заплати е стъпка в тази посока, а последователно би трябвало да се подвигат и други неща, в това число налозите. Пък в случай че се постанова, и заеми можем да взимаме.
На това, несъмнено, възрази бизнесът, който при конкуренцията на отворения ни пазар разчита на на ниска цена труд. Едва ли има елементарен баланс сред инфлационна и монетаристка икономическа политика, само че дано най-малко формулираме двете други възможности: на едната страна - приближаване до приходите на европейците, на другата - подкрепяне на подизпълнителския ни бизнес с евтини служащи.
И като приказваме за равнене, София към този момент е даже малко над междинното равнище на приходите в Европейски Съюз, два пъти по-богата е от другите огромни градове в България и четири пъти по-заможна от най-бедните. В същото време в самия град ще откриете чудовищни разлики. Онзи ден ми се случи да вървя до Военна рампа. Не мога да ви опиша какво е там, сещам се за Зоната от кино лентата „ Сталкер “. Но не съм чувал да се приказва за равнене на приходите сред този регион и София 1000.
Ефектът " Матей "
Едва ли са останали доста хора, които да имат вяра, че свободният пазар от единствено себе си ще хомогенизира местата, в които живеем. При капитализма работи по-скоро това, което някои назовават „ резултата Матей “ - от апостола, в чието евангелие се споделя: „ На всекиго, който има, ще му се даде още и той ще има в обилие, а от оня, който няма, ще се отнеме даже това, което има “.
С какво пречат териториите на свободната конкуренция, направлявана от невидимата ръка на пазара? Ами те по определение не са равностойни - в едната има пътища, в другата няма, едната има издигнати фабрики, другата наваксва, едната има връзки по света, другата не я знаят. Затова е и европейската кохезионна политика: смисълът ѝ е да сближи възможностите на другите места. Но фондовете, отделяни за тази цел, следва да се надграждат над националните, а не да ги заместват, както май става в България. Защото те напълно не са доста - за интервала 2014-2020 към България са ориентирани 4,4 милиарда лв., което прави малко над 700 милиона годишно (ако предположим, че се усвояват изцяло и че не се харчат за нелепости като бутафорни замъци и игрища в безлюдни села). Няма и 1 % от Брутният вътрешен продукт, само че пък са харизани. И каква наслада единствено, че не ги били понижили. Но в случай че желаеме кохезия, личната ни страна би трябвало да отделя доста повече пари.
Институтът за пазарна стопанска система е един от дребното, които съществено мислят по тематиката (въпреки другояче неолибералните си нагласи). Поставят под въпрос да вземем за пример делението на шест планови района, като оферират районите да се сведат до четири - западен, дунавски, черноморски и тракийско-родопски. Така се заобикаля заплахата два от сегашните райони да паднат под условия най-малко от 800 000 поданици, а други два да надвишават процентите за приемане на фондове. С други думи: богатата и многолюдна София ще се озове дружно с бедния Видин. Вероятно в това има икономическа логичност, само че незабавно си представям по какъв начин мощната Софийска администрация построява нови фабрики за отпадък и още линии на метрото си, до момента в който Видинската търси кой да им преведе плановете. Каква задача взема решение този кохезионен джеримандъринг - да хармонизираме териториите или да усвояваме повече? Питам се дали въобще тази работа с фондовете би трябвало да се децентрализира чак толкоз и дали обособените места би трябвало да се слагат в конкуренция. Кохезията, както я разбирам аз, не е конкуренция, а приготвя изискванията за нея.
В свое проучване от 2017 Световната банка установи, че докъм 1990-те години Европейски Съюз е играл роля на прелестна машина за конвергенция. Днес страните не престават да се сближават, само че (поради разнообразни фактори) обособени места започнаха да изостават, около което неравенствата се усилват. Дали политиците не се уповават прекалено много на Европейски Съюз и заради това не помнят, че националната хомогенизация е главно тяхна отговорност?
Редактор: Деница Райкова
Източник: expert.bg
КОМЕНТАРИ