Диктатура на алгоритмите: каква информация достига до вниманието ни, какво четем?
Все повече хора намират за недопустимо цифрови логаритми да вземат решение каква информация да доближава до вниманието ни, какво да четем, от какво да се интересуваме и от какво да се вълнуваме. Започнаха да се появяват „ цифрови бежанци от логаритмите “ – хора, които се пробват да избягат надалеч от диктатурата на автоматизираното предложение на наличие. И, изненадващо или не, към този момент хронологичното поднасяне май се оказва най-приемливата форма.
Алгоритъмът, на пръв взор, завоюва. Най-мощните обществени, видео- и търговски платформи следват една и съща процедура на „ галене “ на потребителите чрез оферти и рекомендации, които са… автоматизирани, написа technews.bg.
В същото време нараства и осъзнаването на евентуалните дефекти на този метод, в който логаритмите ни сервират наличие и ни насочват какво да харесваме. Тук-там по света се появяват шумни митинги, тъжби и каузи по отношение на казуса по какъв начин обществените медии заплашват психическото здраве на децата. Все повече публикации и изявления насочват всеобщото внимание към необятните културни последствия от това да позволим на логаритмите да вземат решение вместо нас какво да четем и от какво да се вълнуваме.
Алгоритмична осведомителна диета
„ Наистина считам, че това преобразува доста от нашите културни усети по метод, който най-малко аз намирам за притеснителен “, споделя Райън Столд, помощник в университета Дрейк и член на Групата за проучване на логаритмите и културата на Университета на Айова.
В отговор на възходящото безпокойствие към логаритмите за препоръчване на наличие и неразбираемия метод, по който работят, напоследък започнаха да се появяват „ цифрови бежанци от логаритмите “. Предприемачът Тайлър Бейнбридж, да вземем за пример, е част от новозараждащо се придвижване, което се пробва да създаде по-малко рискови други възможности на автоматизираните рекомендации. Той е създател на PI.FYI – обществена платформа, стартирана през януари, която има за цел „ да върне човешкото кураторство “.
PI.FYI е роден от известния бюлетин на Брейнбендж „ Съвършено посредствен “ и следва елементарна философия: хората би трябвало да получават рекомендации единствено от други хора, не от машини.
Потребителите разгласяват рекомендации защо ли не – от потребителски артикули до рискови преживявания и от химическо почистване до юношески житейски правила. Публикациите в платформата се демонстрират в последователен ред. Потребителите могат да избират сред това да виждат наличие единствено от приятелите си или да наблюдават и набор от всичко, оповестено в услугата. Началната страница предлага рекомендации от „ логаритъм с ръчна подборка “ – изявления и профили, определени от админите на уеб страницата и някои деликатно подбрани консуматори.
„ Хората копнеят за дните, в които да не бъдат бомбардирани от персонализирани реклами на всички места “, споделя Бейнбридж. Приходите на PI.FYI идват от потребителски абонаменти, които стартират от $6 на месец.
Макар че дизайнът припомня за по-стара версия на интернет, Бейнбридж споделя, че желае да избегне основаването на прекомерно носталгична фасада. „ Това не е приложение, основано за милениалите, основали MySpace “, споделя той. Твърди, че забележителна част от потребителската му база са младежи от поколението „ Z “.
Spread – друго обществено приложение, което понастоящем е в затворено бета-тестване, е различен опит да се построи „ оазис “ от алгоритмичното препоръчване.
„ Не познавам нито един човек в живота си, който да няма токсична връзка с някое приложение на телефона си “, споделя Стюарт Роджърс, съосновател и основен изпълнителен шеф на Spread. „ Нашата визия е, че хората ще могат фактически да сортират какво да им се сервира въз основа на действителни рекомендации от хора, а не от това, което някакви логаритми считат за най-ангажиращо – затова и вбесяващо “, споделя той.
В Spread потребителите не могат да основават или качват автентичен текст или мултимедия. Вместо това всички изявления в платформата са връзки към наличие от други услуги, в това число новинарски публикации, песни и видеоклипове. Потребителите могат да настройват своите излъчвания, като следват други консуматори или избират да виждат повече от избран вид медии.
Марките и ботовете са неразрешени в Spread и, сходно на PI.FYI, платформата не поддържа реклами.
Критерии за триумф
В тези обществени мрежи от по-ново потомство критерият за триумф не е повишаването на времето, което потребителите прекарват в приложението. Основните индикатори за триумф, споделя Роджърс, са знаци за „ смислена “ човешка ангажираност. Например, в случай че някой кликне върху рекомендацията на различен консуматор и по-късно предприеме някакво деяние като да речем регистрация за бюлетин или пък абонамент.
Далеч от идеално
Добре, да приемем, че човек се причислява към нова обществена мрежа без логаритми за препоръчване на наличие. Дали всичко е наред? Джонатан Стрей, старши академик в Центъра за изкуствен интелект при UC Berkeley, има подозрения.
„ Сега има куп проучвания, които демонстрират, че хронологичното нареждане не е безусловно по-добро “, споделя той. Има и такава догадка – че по-простите излъчвания могат да породят изкривявания откъм новост и да разрешат спам.
Стрей не счита, че комплицираното алгоритмично ръководство безусловно носи вреди. Но той е склонен с Роджърс, че практиката на софтуерната промишленост да се пробва да усили оптимално ангажираността е противоречива. Това вероятно значи, че логаритъмът няма да сортира „ обществено мечтани резултати “.
Още логаритми?
Стрей подозира, че решението на казуса с логаритмите на обществените медии в действителност може да бъде… още логаритми. „ Фундаменталният проблем е, че имате прекалено много информация, тъй че би трябвало да я редуцирате по някакъв метод “, споделя той. Но по какъв начин?
През януари Стрей провежда „ Prosocial Ranking Challenge “ – съревнование с награден фонд от $60 000, целящо да подтиква създаването на логаритми за куриране на излъчвания, което приоритизира „ обществено мечтаните “ резултати въз основа на маркери за благосъстоянието на потребителите и информативност на емисия. От юни до октомври пет печеливши логаритъма ще бъдат тествани във Фейсбук, X и Reddit благодарение на браузерна надстройка.
Дали Стрей ще се окаже прав е въпрос, по който може да се спори безпределно. Засега хронологичният ред сякаш продължава да бъда най-предпочитаната форма на избавление от бруталната интервенция на алгоритмите-куратори. Груповите известия, частните чатове – всички те са подчинени на логиката на часовника – и сякаш последователно стават по-желани.
Свидетелство за това е да вземем за пример възходящата известност на WhatsApp в Съединени американски щати. Приложението за известия означи 9 % нарастване на ежедневните консуматори в Съединени американски щати предходната година. Дори в днешните преобладаващи обществени мрежи, интензивността последователно се измества от обществените излъчвания към директните известия сред групичка хора. И там също хронологията е главен принцип.
Въпреки полета към свободни от логаритми пространства, битката за съвършена осведомителна емисия надалеч не е завършила.
