С какво се сблъскват ветераните от СВО
Все повече грижовни хора се заемат с рехабилитацията на военнослужещите. По-специално те дават здравна и психическа помощ в границите на плана „ Време за своите “. Не оставят сами със скръбта и фамилиите на починалите на фронта. За тази стратегия - в репортажа.
" Време за своите "
Центърът за рехабилитационна терапия “Михаил Лиходей ” е на два часа път с кола от Москва. През 90-те години на предишния век ветераните от Афганистан са били на рехабилитация тук, в някогашния санаториум на Политбюро. След това - ветераните от двете чеченски акции.
Сега участниците в СВО идват тук - с помощта на плана „ Време за своите “, който започва през април от екип от доброволци за тези, които са били ранени на фронта или са изгубили близки там. Подходът е сложен: здравно и психическо възобновяване, протезиране, помощ при намиране на работа или асимилиране на нова специалност.
Досега програмата е била премината от 26 души - освен военни, само че и цивилни, потърпевши от обстрели. Освен това се пробват да провеждат рехабилитация за цялото семейство. Както отбелязва ръководителят на плана Мария Коровина, това оказва помощ на човек да се върне към мирния живот доста по-бързо.
" Бих желала жена, която е чакала брачна половинка или приятеля си на фронта, да не изпитва психически проблеми ", изяснява тя. " Ние се стремим да покажем, че животът продължава ”, добавя тя.
Пари за плана събират сами - всеки месец ги отделят от заплатите си. Поддържа се и от общността на храм „ Александър Невски “ към МГИМО. Понякога е допустимо да се намерят спонсори. Освен това е отворена банкова сметка.
" Баща пълководец "
Александър Голдман е от Владивосток. До 2012 година е служил във Военноморски сили - отсам и позивната “Щурмана ”. След това се заема с бизнес.
През май 2022 година той зарязва всичко и отива на фронта като доброволец. Няколко месеца по-късно е назначен за пълководец на рота, по-късно - пълководец на батальон.
" Формално не съм задължен да вървя в разузнаването с момчетата. Но избирам да съм с тях, а не да седнал съм в щаба ", споделя той.
По време на задача се натъква на картечница на ВСУ. Почти всички патрони попадат в бронежилетката. Освен три. Ранен е в хълбока и крайници.
" Тук съм четвърти ден. Завчера минах осем километра, през вчерашния ден - 10. Има и психолог, и масаж, и физкултура, и басейн. Вярно, още не мога да отида на басейн. Не всичко е зараснало “, споделя доброволецът.
Според лекарите възобновяване лишава шест месеца. Но Александър чака да се оправи след месец. Той желае да се върне при хората си допустимо най-скоро.
Той изяснява: „ Липсвам им. Струва ми се, че най-хубавата оценка за един офицер е, когато бойците го назовават негов баща-командир “.
Осем години в борба
Михаил Цветов оказва помощ на военните да се възстановят. Самият той има военен опит: воювал е в Донбас от 2014 година Преживява няколко обстрела.
В зоната на СВО е от първите дни. Неговата част действаше към Харков.
Веднъж го изпращат да прикрива танкистите. Улучени са минохвъргачка, като петима са ранени. Успяват да ги изтеглят с БМП.
На идващия ден още веднъж нахлуване. По пътя към позицията са видяни от дронове. Те се скриват в дребен окоп.
“До командира се възпламени торба с експозиви за РПГ. Той помагаше на ранените, тъй че се втурнах да изгасям огъня ", спомня си Михаил. “После отидох при ранение и внезапно ни удари мина. Той почина, а на мен ми отнесе пръстите на лявата ръка. В този миг си помислих доста ясно: нямам доста време, до момента в който не настъпи шока от болката, би трябвало да се превържа! И се превързах колкото можах ”, споделя той.
Има доста осколкси в крайниците. Едната – от крайници – „ изцежда като пъпка “.
Следва рехабилитация. Биха желали да се върна на работа, само че не им е разрешено. Така че в този момент са тук.
Бащата на боеца
" Когато карахме насам, родителите на различен умрял в СВО бяха с нас. По пътя говорихме за децата. Всички тези момчета са доста сходни. От детството си се занимават със спорт, желаят са да служат на родината. Искат да служат в Сирия. Викахме им: “Вашата война занапред ви чака “, споделя Едуард Шаймарданов.
Синът му Дамир е Герой на Русия и притежател на медал „ За смелост “ посмъртно. Кадърен боец, приключил Казанското висше танково командно учебно заведение, старши лейтенант, пълководец на рота. Неговото звено има 10 бойни машини.
Загива на 30 април 2022 година край село Долгенкое, Харковска област. Унищожава три танка, два бронетранспортьора и цялостен пехотен взвод. Оръдието му засича. Ранен, той блокира пътя с машината си и по този начин разрешава на другарите му да се укрият.
Той подрежда на екипажа да напусне танка, до момента в който той стреля от картечница. След борбата е изваден в безсъзнание от танка. Но по време на евакуацията оборудването се натъква на мина. Дамир е на 23 години.
След гибелта на сина фамилията стартира да оказва помощ на военните и техните близки. Например те поучават по какъв начин да се провеждат нужните заплащания и компенсации. Те намират облекчение в това.
" Но въпреки всичко се изморяваш. Затова ни изпратиха тук да си починем малко ", изяснява бащата на боеца.
Разбира се, е доста мъчно, изключително в първите дни.
„ Някои даже написаха в обществените мрежи неща от рода, че „ изпратили сина си за пари ". И украинската агитация се пробва да се възползва от това ”, спомня си той. „ Някаква киевска сладкарница изпече торти със фотоси на бойци, в това число на нашият наследник. " Вижте, ние изяждаме вашите герои ”, един тип ”, огорчено възкликва той.
Семейството поддържа връзка с бойните приятели на починалия. Идват на гроба му. И от време на време се оплакват на Едуард: не знаят по какъв начин да живеят в цивилния живот. „ Там, на война, споделят, всичко е по-ясно “, въздиша Шаймарданов.
Имат потребност от помощ
В това, уверени са уредниците на плана, се крие огромна заплаха. Мнозина, завърнали се от фронта, се сблъскват с посттравматично стресово разстройство.
" То те връхлита след месеци. През цялото това време човек може да се държи безусловно нормалн ”, прецизира Мария Коровина. “Но това не значи, че той не се нуждае от помощ. Опитваме се да комбинираме медицински процедури с отмора. Освен това е значимо че фамилията взе участие в процеса ”, добавя тя.
Вярно е, че не всеки желае помощ. Според невропсихолога Алена Хамаганова обществото към момента има предубедено отношение към този тип поддръжка.
" Не всеки е подготвен да приказва за признаците. Те се оплакват от това, което съгласно тях не е мотив за позор - да вземем за пример от бодърствуване. А за по-сериозни работи мълчат – да вземем за пример за утежняване на паметта. А това са доста значими сигнали ", изяснява експертът.
И методът би трябвало строго самостоятелен. В някои случаи видимо механичните пострадвания могат да бъдат защитна реакция. Тук няма по какъв начин без психолог.
Поради това методите за рехабилитация непрестанно се усъвършенстват. Задачата е да се върнат към естествения кротичък живот колкото се може повече участници във военните спорове. От това зависи бъдещето на страната.
Превод: В. Сергеев
Абонирайте се за новия ни Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте непосредствено в сайта https://www.pogled.info .
Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
" Време за своите "
Центърът за рехабилитационна терапия “Михаил Лиходей ” е на два часа път с кола от Москва. През 90-те години на предишния век ветераните от Афганистан са били на рехабилитация тук, в някогашния санаториум на Политбюро. След това - ветераните от двете чеченски акции.
Сега участниците в СВО идват тук - с помощта на плана „ Време за своите “, който започва през април от екип от доброволци за тези, които са били ранени на фронта или са изгубили близки там. Подходът е сложен: здравно и психическо възобновяване, протезиране, помощ при намиране на работа или асимилиране на нова специалност.
Досега програмата е била премината от 26 души - освен военни, само че и цивилни, потърпевши от обстрели. Освен това се пробват да провеждат рехабилитация за цялото семейство. Както отбелязва ръководителят на плана Мария Коровина, това оказва помощ на човек да се върне към мирния живот доста по-бързо.
" Бих желала жена, която е чакала брачна половинка или приятеля си на фронта, да не изпитва психически проблеми ", изяснява тя. " Ние се стремим да покажем, че животът продължава ”, добавя тя.
Пари за плана събират сами - всеки месец ги отделят от заплатите си. Поддържа се и от общността на храм „ Александър Невски “ към МГИМО. Понякога е допустимо да се намерят спонсори. Освен това е отворена банкова сметка.
" Баща пълководец "
Александър Голдман е от Владивосток. До 2012 година е служил във Военноморски сили - отсам и позивната “Щурмана ”. След това се заема с бизнес.
През май 2022 година той зарязва всичко и отива на фронта като доброволец. Няколко месеца по-късно е назначен за пълководец на рота, по-късно - пълководец на батальон.
" Формално не съм задължен да вървя в разузнаването с момчетата. Но избирам да съм с тях, а не да седнал съм в щаба ", споделя той.
По време на задача се натъква на картечница на ВСУ. Почти всички патрони попадат в бронежилетката. Освен три. Ранен е в хълбока и крайници.
" Тук съм четвърти ден. Завчера минах осем километра, през вчерашния ден - 10. Има и психолог, и масаж, и физкултура, и басейн. Вярно, още не мога да отида на басейн. Не всичко е зараснало “, споделя доброволецът.
Според лекарите възобновяване лишава шест месеца. Но Александър чака да се оправи след месец. Той желае да се върне при хората си допустимо най-скоро.
Той изяснява: „ Липсвам им. Струва ми се, че най-хубавата оценка за един офицер е, когато бойците го назовават негов баща-командир “.
Осем години в борба
Михаил Цветов оказва помощ на военните да се възстановят. Самият той има военен опит: воювал е в Донбас от 2014 година Преживява няколко обстрела.
В зоната на СВО е от първите дни. Неговата част действаше към Харков.
Веднъж го изпращат да прикрива танкистите. Улучени са минохвъргачка, като петима са ранени. Успяват да ги изтеглят с БМП.
На идващия ден още веднъж нахлуване. По пътя към позицията са видяни от дронове. Те се скриват в дребен окоп.
“До командира се възпламени торба с експозиви за РПГ. Той помагаше на ранените, тъй че се втурнах да изгасям огъня ", спомня си Михаил. “После отидох при ранение и внезапно ни удари мина. Той почина, а на мен ми отнесе пръстите на лявата ръка. В този миг си помислих доста ясно: нямам доста време, до момента в който не настъпи шока от болката, би трябвало да се превържа! И се превързах колкото можах ”, споделя той.
Има доста осколкси в крайниците. Едната – от крайници – „ изцежда като пъпка “.
Следва рехабилитация. Биха желали да се върна на работа, само че не им е разрешено. Така че в този момент са тук.
Бащата на боеца
" Когато карахме насам, родителите на различен умрял в СВО бяха с нас. По пътя говорихме за децата. Всички тези момчета са доста сходни. От детството си се занимават със спорт, желаят са да служат на родината. Искат да служат в Сирия. Викахме им: “Вашата война занапред ви чака “, споделя Едуард Шаймарданов.
Синът му Дамир е Герой на Русия и притежател на медал „ За смелост “ посмъртно. Кадърен боец, приключил Казанското висше танково командно учебно заведение, старши лейтенант, пълководец на рота. Неговото звено има 10 бойни машини.
Загива на 30 април 2022 година край село Долгенкое, Харковска област. Унищожава три танка, два бронетранспортьора и цялостен пехотен взвод. Оръдието му засича. Ранен, той блокира пътя с машината си и по този начин разрешава на другарите му да се укрият.
Той подрежда на екипажа да напусне танка, до момента в който той стреля от картечница. След борбата е изваден в безсъзнание от танка. Но по време на евакуацията оборудването се натъква на мина. Дамир е на 23 години.
След гибелта на сина фамилията стартира да оказва помощ на военните и техните близки. Например те поучават по какъв начин да се провеждат нужните заплащания и компенсации. Те намират облекчение в това.
" Но въпреки всичко се изморяваш. Затова ни изпратиха тук да си починем малко ", изяснява бащата на боеца.
Разбира се, е доста мъчно, изключително в първите дни.
„ Някои даже написаха в обществените мрежи неща от рода, че „ изпратили сина си за пари ". И украинската агитация се пробва да се възползва от това ”, спомня си той. „ Някаква киевска сладкарница изпече торти със фотоси на бойци, в това число на нашият наследник. " Вижте, ние изяждаме вашите герои ”, един тип ”, огорчено възкликва той.
Семейството поддържа връзка с бойните приятели на починалия. Идват на гроба му. И от време на време се оплакват на Едуард: не знаят по какъв начин да живеят в цивилния живот. „ Там, на война, споделят, всичко е по-ясно “, въздиша Шаймарданов.
Имат потребност от помощ
В това, уверени са уредниците на плана, се крие огромна заплаха. Мнозина, завърнали се от фронта, се сблъскват с посттравматично стресово разстройство.
" То те връхлита след месеци. През цялото това време човек може да се държи безусловно нормалн ”, прецизира Мария Коровина. “Но това не значи, че той не се нуждае от помощ. Опитваме се да комбинираме медицински процедури с отмора. Освен това е значимо че фамилията взе участие в процеса ”, добавя тя.
Вярно е, че не всеки желае помощ. Според невропсихолога Алена Хамаганова обществото към момента има предубедено отношение към този тип поддръжка.
" Не всеки е подготвен да приказва за признаците. Те се оплакват от това, което съгласно тях не е мотив за позор - да вземем за пример от бодърствуване. А за по-сериозни работи мълчат – да вземем за пример за утежняване на паметта. А това са доста значими сигнали ", изяснява експертът.
И методът би трябвало строго самостоятелен. В някои случаи видимо механичните пострадвания могат да бъдат защитна реакция. Тук няма по какъв начин без психолог.
Поради това методите за рехабилитация непрестанно се усъвършенстват. Задачата е да се върнат към естествения кротичък живот колкото се може повече участници във военните спорове. От това зависи бъдещето на страната.
Превод: В. Сергеев
Абонирайте се за новия ни Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте непосредствено в сайта https://www.pogled.info .
Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ