Все повече деца, не само тийнейджъри, а и от началните

Все повече деца, освен младежи, а и от началните класове, потеглят на учебно заведение с паника, само че не поради някой непросветен урок или идно изпитване. Те се тормозят, че през днешния ден още веднъж ще би трябвало да се оправят с насмешки и обиди. Агресията сред децата в и отвън класната стая не е нещо обикновено сред подрастващите и не може да бъде подминавана. Последиците от нея могат да обиден освен самочувствието на вашия наследник или щерка, само че могат да доведат и до жестока физическа разпра.

Както децата, които тормозят, по този начин и тези, които са унизени, имат потребност от помощта на възрастните. Родителите и учителите би трябвало да се научат да разпознават всички типове принуждение, с цел да могат да ги спрат в зародиш. Агресивното държание се показва освен във физическо принуждение, само че и във всевъзможни форми на психическо или прочувствено такова. Така да вземем за пример, когато някое дете бива изолирано и избягвано, това е един доста изискан метод то да бъде накарано да се усеща отхвърлено. А до момента в който се построяват като персони, децата в прекомерно огромна степен се въздействат от метода, по който биват възприемани от връстниците си. Затова едно сходно отрицателно отношение, ориентирано към тях, може мощно да ги нарани. Помнете, че момчетата от дълго време към този момент не са единствените, които са унизени или пък които тормозят. Момичетата могат да бъдат също толкоз нападателни, само че нормално те реагират по по – завоалирани способи. Те са по – склонни да предизвикват прочувствени премеждия посредством отменяне от групата, стартиране на клюки или директни обиди.

Децата, които най - постоянно стават жертва на физически или душевен тормоз в учебно заведение, са по – чувствителни и по – затворени от другите. В обществени обстановки те са притеснителни и пасивни, и заобикалят да влизат в спорове. Възможно е връстниците им да не ги одобряват, тъй като са по – разнообразни, имат различен цвят на кожата или някакъв физически недостатък. Във всеки случай те нямат никаква виновност за това, че биват нападани от съучениците си.

Често децата се срамят да признаят пред родителите си, че са жертва на тормоз в учебно заведение. Затова ето няколко признака, по които можете да познаете дали детето ви бива нагрубявано:

Прибира се с рани и скъсани облекла

Не приказва към този момент за протичащото се в учебно заведение

Затваря се в себе си

Не спи добре

Склонно е към депресивни положения

Страхува се да върви на учебно заведение и постоянно си измисля мотиви, с цел да си остане у дома

Проявява нападателно държание (понякога детето не знае по какъв начин да се оправи с възприятието на подтиснатост и си го изкарва на брат, сестра или различен съученик, който не би му отвърнал)

Децата, които нараняват съучениците си физически или вербално, се познават по това, че демонстрират малко угриженост за възприятията на другите, чакат всичко да става по този начин, както те желаят и мъчно следват правила. Възможно е тези девойки и момчета да са били очевидци на прояви на принуждение вкъщи. Тяхното държание не ги прави неприятни хора, само че сигурно приказва за това, че не са били научени да управляват експанзията си и да показват страстите си по един здравословен метод. Училищните психолози могат да оказват помощ на буйните деца, като им обяснят за какво насилието наранява и ги подбуден към по – огромно схващане на възприятията на останалите.

Незаменима обаче е ролята на родителите, които могат да повлияят най – доста посредством образеца, който дават. Взаимоотношенията посред им и метода, по който поддържат връзка с детето, построяват в него визията за това по какъв начин би трябвало да се отнасяме към другите хора. Много от тези девойки или момчета в действителност не са били очевидци на друго в дома си с изключение на на редовно нагрубяване, занемаряване и насмешки. В един миг те престават да търсят реципрочност с родителите си и стартират да прикриват възприятието си на горест, самотност или накърнимост зад маската на грубостта. Дори да не го осъзнават ясно, постоянно нападателното им поведение и проблемите, които основават към себе си, целят да привлекат вниманието на майките и бащите им.

Детето ви може би демонстрира експанзия, в случай че:

Се връща от учебно заведение с повече пари, непознати движимости, учебници или облекла

Има повече гневни прояви

Интересува се най – към този момент от своите стремежи и усеща

Поставя се в рискови или несъответствуващи за възрастта си обстановки

Не позволява избрани деца в компанията си и се пробва да ги злепостави пред останалите

Ако забележите сходно държание у детето си, можете да му помогнете, като създадете строги, само че рационални правила, които то би трябвало да следва. Те ще му демонстрират границите, които не би трябвало да минава и ще му припомнят, че се интересувате какво се случва с него. В никакъв случай не го наказвайте с пердах, по този начин единствено ще затвърдите визията му, че всичко може да се реализира с принуждение. Опитвайте се да контролирате гнева си и да показвате почитание и угриженост към останалите. Прекарвайте повече време с детето и създайте атмосфера, в която то ще се усеща умерено да показа това, което изпитва.

Продължава: Как детето ни да се оправи с издевателството в учебно заведение - II