Ново проучване сочи, че българското образование се влошава
Все повече българи считат, че качеството на образованието у нас се утежнява. Това сочи настоящо изследване на „ Галъп интернешънъл ”.
Констатацията на социолозите е след допитване до 800 души. 63% от тях считат, че образованието в българските учебни заведения се е влошило през последните години. Едва 16 на 100 пък дават позитивен отговор. За съпоставяне – през 2012 година е извършено аналогично изследване. Така за шест години делът на интервюираните, които считат, че образованието ни върви към неприятно, е повишен с 15%. На въпрос „ Къде препоръчвате на студентите да следват висше? ” 41% дават отговор „ да следват в чужбина ”. 38% пък поддържат висшето обучение в България.
Димона Чилингирова към момента има вяра в българското обучение. Ето за какво пред нея в никакъв случай не е стоял изборът в България или в чужбина. Тя следва „ Английска лингвистика ” в Алма матер.
„ Първо, да учиш в чужбина е огромна финансова тежест. И не го намирам за минус, че не съм отпътувала. Мисля, че взех вярното решение ”, безапелационна е тя пред Би Ти Ви.
Студентката счита, че и тук ще натрупа задоволително познания, с цел да бъде конкурентоспособна на пазара на труда.
„ Не мисля, че в случай че аз желая да се развъртвам, ще бъда по-малко от индивида, който е приключил в чужбина ”, счита Димона. Но огромна част от младите българи не мислят като нея.
Атанас Събев приключва право в Харвардския университет предходната година.
„ Определено мисля, че завоювах доста от тази магистратура ”, съобщи той. Преди това е учил и в Софийския университет. Разликата в образованието за него е осезаема.
„ На Запад следването е доста на практика насочено. Това е нещо, което в България го няма. Тук методологията е доста остаряла ”, уточни Атанас.
Според Христо Бояджиев от съдружие „ Тук-там ” опитът в чужбина не е панацея.
„ Това не значи, че ние с този опит безусловно променяме България, само че това е потребен опит и скъпа добавка, която една компания, оперираща на интернационалния пазар, доста цени ”, безапелационен е той.
Всяка година сред 4 и 6 хиляди българи избират университет на Запад.
„ Най-популярните страни не престават да бъдат Англия, Холандия, Англия, следвани от страни като Дания, Италия, Испания ”, изреди Ели Тончева, шеф на организация.
Най-предпочитаните специалности са в областта на биомедицината и фармакологията, както и инженерните и компютърни специалности.
Констатацията на социолозите е след допитване до 800 души. 63% от тях считат, че образованието в българските учебни заведения се е влошило през последните години. Едва 16 на 100 пък дават позитивен отговор. За съпоставяне – през 2012 година е извършено аналогично изследване. Така за шест години делът на интервюираните, които считат, че образованието ни върви към неприятно, е повишен с 15%. На въпрос „ Къде препоръчвате на студентите да следват висше? ” 41% дават отговор „ да следват в чужбина ”. 38% пък поддържат висшето обучение в България.
Димона Чилингирова към момента има вяра в българското обучение. Ето за какво пред нея в никакъв случай не е стоял изборът в България или в чужбина. Тя следва „ Английска лингвистика ” в Алма матер.
„ Първо, да учиш в чужбина е огромна финансова тежест. И не го намирам за минус, че не съм отпътувала. Мисля, че взех вярното решение ”, безапелационна е тя пред Би Ти Ви.
Студентката счита, че и тук ще натрупа задоволително познания, с цел да бъде конкурентоспособна на пазара на труда.
„ Не мисля, че в случай че аз желая да се развъртвам, ще бъда по-малко от индивида, който е приключил в чужбина ”, счита Димона. Но огромна част от младите българи не мислят като нея.
Атанас Събев приключва право в Харвардския университет предходната година.
„ Определено мисля, че завоювах доста от тази магистратура ”, съобщи той. Преди това е учил и в Софийския университет. Разликата в образованието за него е осезаема.
„ На Запад следването е доста на практика насочено. Това е нещо, което в България го няма. Тук методологията е доста остаряла ”, уточни Атанас.
Според Христо Бояджиев от съдружие „ Тук-там ” опитът в чужбина не е панацея.
„ Това не значи, че ние с този опит безусловно променяме България, само че това е потребен опит и скъпа добавка, която една компания, оперираща на интернационалния пазар, доста цени ”, безапелационен е той.
Всяка година сред 4 и 6 хиляди българи избират университет на Запад.
„ Най-популярните страни не престават да бъдат Англия, Холандия, Англия, следвани от страни като Дания, Италия, Испания ”, изреди Ели Тончева, шеф на организация.
Най-предпочитаните специалности са в областта на биомедицината и фармакологията, както и инженерните и компютърни специалности.
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ