Работещите пенсионери се увеличили с близо една трета
Все повече българи работят след пенсионирането си. Това сочат данните от изследване на Българската стопанска камара( БСК). През 2018 година пенсионерите с персонална пенсия, които упражняват трудова активност, са достигнали 295 500 души. За интервала 2014-2018 година броят на работещите пенсионери се е нараснал с към 30 на 100. Това са трендовете, които естествено се постановат заради демографската рецесия, прерастваща в злополука, която още не сме осъзнали, кооментира Светлана Дончева - началник на " Център за ръководство на планове " в БСК.
Преработващата индустрия, образованието и опазването на здравето са трите бранша, в които застаряването на работната мощ се усеща най-силно. " Арена на младостта " са IT секторът, финансовият и застрахователният браншове.
Липсата на работна мощ се усеща в съвсем всички сфери на икономическия живот, а неналичието на висококвалифицирани експерти се отразява директно на конкурентоспособността на българските компании. Само за 10 години, съгласно последното броене на популацията, броят на трудоспособното население в България е намалял с 415 000 души. Тази наклонност ще се задълбочава, в случай че няма съответни политики, разяснява Дончева пред Българска телеграфна агенция.
Положителната наклонност на удължение на междинната дълготрайност на живота естествено води до увеличение и на трудовия живот. За 2022 година в България право да придобият пенсия за застрахователен стаж и възраст имат мъжете, които са навършили 64 година и 5 месеца със стаж 39 години и 2 месеца, и дамите, които са достигнали 61 години и 10 месеца със стаж 36 години и 2 месеца. Плавно до 2037 година по критерия възраст двата пола ще се изравнят и ще се пенсионират на 65 години. Този развой на все по-дълъг трудов живот, комбиниран с отрицателните демографски процеси, които водят до понижаване на общия брой трудоспособно население, дефинира все по-голямото значение на така наречен потомство Т (традиционалистите), разяснява специалистът. Това са хората, които са израснали в интервала на одобряване на социализма и държавната планова стопанска система и на които им се постанова да удължават своя престой на работното място, тъй като няма кой да ги замести, добави Дончева. Тя посочи, че този проблем е изключително сензитивен в обичайните промишлености, каквато е преработващата индустрия, и добави, че той ще се задълбочава.
Дончева напомни, че коефициентът на демографско заменяне в България е с извънредно отрицателна стойност - 69, което значи, че на всеки 100 индивида, които излизат от трудоспособна възраст, 69 ги заместват, останалите 31 ги няма и те нормално се заместват отново от хора, които към този момент са в пенсионна възраст, разяснява специалистът. Според нея все по-често ще виждаме работещи пенсионери. Другите промишлености, в които се регистрира огромен брой работещи хора, на възраст преди и след пенсиониране, са образованието и опазването на здравето. Ужасяващ е дефицитът на фрагменти в опазването на здравето, а в образованието, без значение от това, че беше направено доста през последните години за превръщането на тази специалност в по-привлекателна за младежите, към момента няма задоволително позитивни резултати. Все още делът на учителите в предпенсионна и следпенсионна възраст е висок, като една от аргументите е точно неналичието на млади експерти, които да ги заместят, разяснява още специалистът.
По отношение на мотивационните фактори, които движат другите генерации, проучването на БСК развенчава един мит за по-младите служащи и чиновници. За представителите на поколението Z на родените сред 1993 и 2001 година, не размерът на възнаграждението, а смислената работа е от първостепенно значение. За да се усещат ангажирани, работата би трябвало да е предизвикателна и разнообразна. Те търсят вълнуващи планове и инициативи, дела, за които могат да отдадат цялото си време, сила и пристрастеност, демонстрират още данните от изследването на БСК.
Преработващата индустрия, образованието и опазването на здравето са трите бранша, в които застаряването на работната мощ се усеща най-силно. " Арена на младостта " са IT секторът, финансовият и застрахователният браншове.
Липсата на работна мощ се усеща в съвсем всички сфери на икономическия живот, а неналичието на висококвалифицирани експерти се отразява директно на конкурентоспособността на българските компании. Само за 10 години, съгласно последното броене на популацията, броят на трудоспособното население в България е намалял с 415 000 души. Тази наклонност ще се задълбочава, в случай че няма съответни политики, разяснява Дончева пред Българска телеграфна агенция.
Положителната наклонност на удължение на междинната дълготрайност на живота естествено води до увеличение и на трудовия живот. За 2022 година в България право да придобият пенсия за застрахователен стаж и възраст имат мъжете, които са навършили 64 година и 5 месеца със стаж 39 години и 2 месеца, и дамите, които са достигнали 61 години и 10 месеца със стаж 36 години и 2 месеца. Плавно до 2037 година по критерия възраст двата пола ще се изравнят и ще се пенсионират на 65 години. Този развой на все по-дълъг трудов живот, комбиниран с отрицателните демографски процеси, които водят до понижаване на общия брой трудоспособно население, дефинира все по-голямото значение на така наречен потомство Т (традиционалистите), разяснява специалистът. Това са хората, които са израснали в интервала на одобряване на социализма и държавната планова стопанска система и на които им се постанова да удължават своя престой на работното място, тъй като няма кой да ги замести, добави Дончева. Тя посочи, че този проблем е изключително сензитивен в обичайните промишлености, каквато е преработващата индустрия, и добави, че той ще се задълбочава.
Дончева напомни, че коефициентът на демографско заменяне в България е с извънредно отрицателна стойност - 69, което значи, че на всеки 100 индивида, които излизат от трудоспособна възраст, 69 ги заместват, останалите 31 ги няма и те нормално се заместват отново от хора, които към този момент са в пенсионна възраст, разяснява специалистът. Според нея все по-често ще виждаме работещи пенсионери. Другите промишлености, в които се регистрира огромен брой работещи хора, на възраст преди и след пенсиониране, са образованието и опазването на здравето. Ужасяващ е дефицитът на фрагменти в опазването на здравето, а в образованието, без значение от това, че беше направено доста през последните години за превръщането на тази специалност в по-привлекателна за младежите, към момента няма задоволително позитивни резултати. Все още делът на учителите в предпенсионна и следпенсионна възраст е висок, като една от аргументите е точно неналичието на млади експерти, които да ги заместят, разяснява още специалистът.
По отношение на мотивационните фактори, които движат другите генерации, проучването на БСК развенчава един мит за по-младите служащи и чиновници. За представителите на поколението Z на родените сред 1993 и 2001 година, не размерът на възнаграждението, а смислената работа е от първостепенно значение. За да се усещат ангажирани, работата би трябвало да е предизвикателна и разнообразна. Те търсят вълнуващи планове и инициативи, дела, за които могат да отдадат цялото си време, сила и пристрастеност, демонстрират още данните от изследването на БСК.
Източник: manager.bg
КОМЕНТАРИ