Все повече българи избират риба с мисъл за природата
Все повече българи вършат избора си на риба с мисъл за опазването на запасите в моретата и океаните, демонстрират данните на представително социологическо изследване, осъществено от австрийската организация YouGov по поръчка на WWF.
Празникът Никулден (6 декември) обичайно е свързван с рибата и морската храна и доста българи се насочат на пазар за да приготвят празничната софра. Какво обаче е отражението на нашето ползване върху запасите от риба в моретата и океаните?
За страдание, рибните запаси от дивата природа, понижават с бързи темпове и това се отразява както на околната среда, по този начин и на хората, чиято издръжка зависи от рибарството.
Европейският съюз е най-големият вносител на риба в света и затова WWF работи в редица европейски страни, в това число и в България, с цел да насърчи виновния избор на морска храна.
Резултатите от цитираното социологическо изследване демонстрират, че по отношение на 2015 година нараства делът на хората, които са осведомени с термина „ устойчива морска храна “. 38% от запитаните през юни 2017 година считат, че устойчивата морска храна има сигурен и проследяем източник, което е повишаване с 6% по отношение на същия интервал преди две години. Отново с шест на 100 повече по отношение на 2015 година са тези, които са уверени, че устойчивата морска храна се бори против свръхулова и опазва застрашени типове. В същото време, хората, които настояват, че в никакъв случай не са чували за устойчива морска храна понижават с над 7% до едвам 26% от запитаните.
Според същото изследване, най-важно за българите, когато купуват риба, е тя да бъде прясна (70%), на последващо място е цената – 51% (възможен е повече от един отговор). Тези две стойности остават съвсем без смяна по отношение на преди две години. Не по този начин стоят нещата във връзка с произхода – 41% от запитаните през 2017 година по отношение на 33% през 2015 година споделят, че този аспект е значим за тях.
Темата за произхода е директно обвързвана с тази за устойчивостта. Съгласно европейските правила, етикетът на всеки морски артикул би трябвало да съдържа името на съответния тип, в това число и латинското название, метода на улов или на произвеждане и региона на генезис. Тази информация може да бъде съпоставена с рекомендациите на Рибен буквар 2.0, целящи да подсигуряват виновния и осведомен избор на риба.
Интересни данни се съдържат и в излезлия неотдавна отчет на Европейската комисия по отношение на пазара на риба в съюза. Според този документ вносът на морски артикули от трети страни в Европейски Съюз е отбелязал най-високата си точка през 2016 година и се равнява на 4,13 милиона тона. Въпреки че отбелязва лек спад, потреблението на риба и морска храна на глава от популацията в съюза остава над 25 кг на година. Заради огромното търсене в последните 8 години инфлацията при рибните артикули в Европейски Съюз е по-висока по отношение на тази при останалите хранителни артикули. През 2016 година цените на морските артикули са нарастнали приблизително с 3% по отношение на стойностите през 2015 година
Празникът Никулден (6 декември) обичайно е свързван с рибата и морската храна и доста българи се насочат на пазар за да приготвят празничната софра. Какво обаче е отражението на нашето ползване върху запасите от риба в моретата и океаните?
За страдание, рибните запаси от дивата природа, понижават с бързи темпове и това се отразява както на околната среда, по този начин и на хората, чиято издръжка зависи от рибарството.
Европейският съюз е най-големият вносител на риба в света и затова WWF работи в редица европейски страни, в това число и в България, с цел да насърчи виновния избор на морска храна.
Резултатите от цитираното социологическо изследване демонстрират, че по отношение на 2015 година нараства делът на хората, които са осведомени с термина „ устойчива морска храна “. 38% от запитаните през юни 2017 година считат, че устойчивата морска храна има сигурен и проследяем източник, което е повишаване с 6% по отношение на същия интервал преди две години. Отново с шест на 100 повече по отношение на 2015 година са тези, които са уверени, че устойчивата морска храна се бори против свръхулова и опазва застрашени типове. В същото време, хората, които настояват, че в никакъв случай не са чували за устойчива морска храна понижават с над 7% до едвам 26% от запитаните.
Според същото изследване, най-важно за българите, когато купуват риба, е тя да бъде прясна (70%), на последващо място е цената – 51% (възможен е повече от един отговор). Тези две стойности остават съвсем без смяна по отношение на преди две години. Не по този начин стоят нещата във връзка с произхода – 41% от запитаните през 2017 година по отношение на 33% през 2015 година споделят, че този аспект е значим за тях.
Темата за произхода е директно обвързвана с тази за устойчивостта. Съгласно европейските правила, етикетът на всеки морски артикул би трябвало да съдържа името на съответния тип, в това число и латинското название, метода на улов или на произвеждане и региона на генезис. Тази информация може да бъде съпоставена с рекомендациите на Рибен буквар 2.0, целящи да подсигуряват виновния и осведомен избор на риба.
Интересни данни се съдържат и в излезлия неотдавна отчет на Европейската комисия по отношение на пазара на риба в съюза. Според този документ вносът на морски артикули от трети страни в Европейски Съюз е отбелязал най-високата си точка през 2016 година и се равнява на 4,13 милиона тона. Въпреки че отбелязва лек спад, потреблението на риба и морска храна на глава от популацията в съюза остава над 25 кг на година. Заради огромното търсене в последните 8 години инфлацията при рибните артикули в Европейски Съюз е по-висока по отношение на тази при останалите хранителни артикули. През 2016 година цените на морските артикули са нарастнали приблизително с 3% по отношение на стойностите през 2015 година
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ