Тръмп, който засилва анти-американските настроения по света
Все по-трудно става да се разяснява Тръмп като президент. Каквото и да решиш да анализираш в политиките му, той те е изпреварил с поредна Туитър дрънканица, която няма по какъв начин да бъде подмината. Днес медиите в Съединени американски щати се занимават основно с туитовете на Тръмп и по-малко с политиките. Още повече ръководството на Тръмп се оказва основно звук и съвсем нищо оттатък шума.
Новият огромен скандал надвишава всичко, изстреляно до момента в Туитър. Тръмп, отново персонално, непринудено и непредвидимо изпраща ядосан картечен откос към водещите в ЕнБиСи Мика Бжежински (дъщеря на неотдавна умрелия Збигнев Бжежински) и сътрудникът й Джо Скарбъроу. В туита се приказва за " онази лудата Мика, с ниското IQ ", на която, продължава туитът, " лицето още кървеше от фейслифта " (става дума за среща към Нова година). Редица видни републиканци за пръв път намерено заявиха, че това е неприемливо за президент. Два-три дни по-късно вместо потушаване и някаква форма на опрощение, Тръмп отново протяга ръка към Туитър и споделя нещо като " оная Мика, тъпа като гьон ".
Републиканските кръгове не престават обезверено да упорстват на разликата сред президент-ексцентрик и политическия дневен ред.
При последния скандал даже и някои демократически политици и коментатори вършат разграничението и споделят, че колкото и мъчно да им е това
ще оставят настрани личността на президента и ще се концентрират повече върху политиките на администрацията
Наглед това е рационална позиция, само че допустима ли е? Поради особеното състояние на Съединени американски щати, изключително след Втората международна война, такава настройка не е реалистична. Съединени американски щати дават десетилетия наред световен стандарт за държания в необятен набор. Той включва интернационализация на американски обичаи като отбрана на правата, свободна търговия, опосредяване и превантивно решение на спорове посредством съглашения и институции, интернационализация на господство на закона и прочие Тази присъща англо-саксонска стратегия има съмнителна употреба, в случай че зад нея не стои демократична суперсила, в тази ситуация Съединени американски щати.
Това изискване има най-малко три взаимно свързани измерения. Първо, Съединени американски щати в дословен смисъл са военна и икономическа суперсила, която няма аналог в света. Второ, Съединени американски щати са демократичен състезател, който по принцип схваща (но по принцип, с неизбежните изключения), че има интерес да се самограничава, ползвайки ресурсите си превантивно, преди всичко за гарантиране на мира, а оттова и комерсиалния продан, от който самата тя има максимален интерес. Трето, двете първи условия се комбинират и дават невиждания престиж, който Съединени американски щати имат на интернационалната сцена, основно след 1945 година
Има ли късмет такава дълготрайна стратегия да остане незасегната, в случай че се допусне президентът на Съединени американски щати бъде колеблив на сериозна политика и неприемлива личност? Реалистично ли е светът да одобри, че персоната и политиката са две обособени неща? Шанс за сходно раздвояване няма. Понесените вреди ще би трябвало да се оправят доста години, в случай че въобще се оправят.
Тенденцията в последните 5-6 месеца е институцията на президента да се вижда като краткотрайно отклоняване от допустимото. Но тази палиативна настройка не оказва помощ нито на Съединени американски щати нито по-тясно на Републиканската партия. Въпросите за политиките на новата администрация се отместват и на тяхно място застават страховете какво безумство може да случи, в случай че стилът на персоналното държание се придвижи в зоната на сериозните решения, за каквито президентът има компетенции. Така цялото отговорно наблюдаване на президентската институция последователно минава от етапа на потрес към с напрежение очакване какво следва да се случи. По този метод не просто персонално Тръмп е неудобен като президент. Той е в доста по-сериозна степен политическа опасност, без значение, че републиканските водачи не престават да отместват във времето повдигането на въпроса за неговата невалидност. Неслучайно в последните два-три месеца пораства броят на кошмарните сюжети за замесване на Съединени американски щати в неуместни войни по неконтролиран, импровизиран метод, който дава отговор на персоналното държанието на Тръмп.
Ако невъздържаната и извънредно непродуктивна война с медиите се придвижи в друга сфера, да вземем за пример връзките с Иран, със Северна Корея, даже с Китай, допустимо е Съединени американски щати да осъмнат един ден с боен спор, за който не са предполагали предходния ден. Случаят с войната в Ирак, да вземем за пример, не е подобен. Това е случка, само че тя има далечни условия, подготвяна е, стимулирана е от неприятни, само че не подправени или отсъстващи сведения за химически оръжия. Още по време на войната в Залива 1991 година съществено се обмисля опцията да бъде свален режима на Саддам Хюсеин. Натежава скептичната позиция и въздържаната теория за военна намеса на Колин Пауъл.
С Тръмп, обаче, Съединени американски щати могат да се окажат във война, за която доскоро не са подозирали
Този риск от неуместния президент е първокачествен. Той се ускорява от обстоятелството, че Тръмп няма никакъв триумф в политическата сфера, рейтингът му е срутен, войната с медиите го разгражда последователно като политическа личност. Войната в този случай е вероятен излаз за един истеризиран и доведен до обезверена невъзможност президент. Този риск би трябвало доста съществено да влезе в сметките на поддържащите Тръмп републиканци, изключително в Сената.
След риска от замесване на Съединени американски щати във война се подреждат няколко не по този начин трагични, само че основни за цялостното положение на Съединени американски щати, вътрешно и външно, резултата.
В края на юни Изследователския център Пю разгласява огромно проучване, което има директно отношение към персоната на Тръмп. Оказва се, че като цяло обликът на Съединени американски щати е потърпевш мощно в световен мащаб и утежняването се е добавило към съществуващите анти-американски настроения в разнообразни зони по света. Пет месеца след встъпване в служба Тръмп има в международен мащаб индикатори, близки до тези на Буш младши в края на мандата му, когато в света се беше открил консенсус, че Съединени американски щати тласкат Близкия изток към още рецесии и още безпорядък. Усилването на отрицателния облик на Съединени американски щати по света се отразява на третото изискване за запазване на интернационалния демократичен ред, който е в директен интерес на Съединени американски щати. Традиционно, а изключително засилено след 1990 година, Съединени американски щати въздействат на интернационалните процеси с лостове на така наречен " мека мощ ". В основата й лежи осезаемият, само че мъчно измерим фактор на престижа на Съединени американски щати, който директно зависи не от мъчно разбираемите политики на Конгреса или от комплицираните решения на Върховния съд, въпреки те да задават звук и в интернационален проект. Той
зависи директно от персоната на президента
Утвърждаващият се облик на един необуздан, смахнат, френетично воюващ с облици по медиите президент поражда нова вълна съмнение към Съединени американски щати. Дори на следващия ден Тръмп да бъде отхвърлен, следите ще тежат дълго след него. Самата опция страната, която се е наложила в света като най-стабилна народна власт, да излъчи по либерален път нещо сходно на Мусолини, Берлускони или Уго Чавез няма да се разсее бързо. В сферата на облици и внушения демократичните абстракции – процедури, конституционни положения, господство на закона и други нямат доста късмет да отместят внушението за безумстващ субект отпред на Съединени американски щати. Единствената позитивна страна на този резултат е закъснялото осъзнаване в западноевропейските среди, че, както сподели Ангела Меркел, Европа би трябвало да взема ориста си в свои ръце.
Вътре в самите Съединени американски щати неочакван срив на доверие или рейтинг няма, защото Тръмп стартира с невиждано ниски индикатори. Има постепенно, евентуално необратимо стесняване на електоралната основа. Изследванията демонстрират, че самостоятелните гласоподаватели, на които в последна сметка Тръмп дължи избирането си, са отдръпнали поддръжката си в огромна степен. След тях се чака най-твърдата поддръжка от междинните щати да стартира да се разколебава.
Но този развой е муден поради социално-антропологическия профил на вида гласоподавател. Тази база е референтната група на Тръмп по най-буквален метод. Тя не просто търпи какво той прави, а явно го окуражава, радва му се и го въодушевява. Това е онази Америка, която самата ненавижда демократичните медии и е склонна, сходно на Тръмп, да каже, че СиЕнЕн и ЕнБиСи вършат " боклучарска публицистика ". Ако тази база бъде съществено наранена републиканците в Конгреса ще се почувстват свободни да го нападат, защото той разрушава личната им електорална група.
Английският език няма еквивалент на хубавата българска дума " тъпанар " (още по-малко пост-модерната й версия " мутра " ). Забележителната мелодичност и комплектност на облика на откровения тъпанар, която българската дума оповестява непосредствено, не може да се съобщи с изрази като " несъответствуващ " (за поста си), " недодялан " или " сексист ". А в случай че имаха звучната дума, дали Съединени американски щати щяха да конфигурират лице като Тръмп на президентския пост?
Текстът е от поредицата " Факторът Тръмп ". В нея четете разбори за дейностите и резултатите от тях на президента на Съединени американски щати. Автор е Стефан Попов от " РискМонитор ".
Всичко, което би трябвало да знаете за:Президентът Тръмп (456)
Новият огромен скандал надвишава всичко, изстреляно до момента в Туитър. Тръмп, отново персонално, непринудено и непредвидимо изпраща ядосан картечен откос към водещите в ЕнБиСи Мика Бжежински (дъщеря на неотдавна умрелия Збигнев Бжежински) и сътрудникът й Джо Скарбъроу. В туита се приказва за " онази лудата Мика, с ниското IQ ", на която, продължава туитът, " лицето още кървеше от фейслифта " (става дума за среща към Нова година). Редица видни републиканци за пръв път намерено заявиха, че това е неприемливо за президент. Два-три дни по-късно вместо потушаване и някаква форма на опрощение, Тръмп отново протяга ръка към Туитър и споделя нещо като " оная Мика, тъпа като гьон ".
Републиканските кръгове не престават обезверено да упорстват на разликата сред президент-ексцентрик и политическия дневен ред.
При последния скандал даже и някои демократически политици и коментатори вършат разграничението и споделят, че колкото и мъчно да им е това
ще оставят настрани личността на президента и ще се концентрират повече върху политиките на администрацията
Наглед това е рационална позиция, само че допустима ли е? Поради особеното състояние на Съединени американски щати, изключително след Втората международна война, такава настройка не е реалистична. Съединени американски щати дават десетилетия наред световен стандарт за държания в необятен набор. Той включва интернационализация на американски обичаи като отбрана на правата, свободна търговия, опосредяване и превантивно решение на спорове посредством съглашения и институции, интернационализация на господство на закона и прочие Тази присъща англо-саксонска стратегия има съмнителна употреба, в случай че зад нея не стои демократична суперсила, в тази ситуация Съединени американски щати.
Това изискване има най-малко три взаимно свързани измерения. Първо, Съединени американски щати в дословен смисъл са военна и икономическа суперсила, която няма аналог в света. Второ, Съединени американски щати са демократичен състезател, който по принцип схваща (но по принцип, с неизбежните изключения), че има интерес да се самограничава, ползвайки ресурсите си превантивно, преди всичко за гарантиране на мира, а оттова и комерсиалния продан, от който самата тя има максимален интерес. Трето, двете първи условия се комбинират и дават невиждания престиж, който Съединени американски щати имат на интернационалната сцена, основно след 1945 година
Има ли късмет такава дълготрайна стратегия да остане незасегната, в случай че се допусне президентът на Съединени американски щати бъде колеблив на сериозна политика и неприемлива личност? Реалистично ли е светът да одобри, че персоната и политиката са две обособени неща? Шанс за сходно раздвояване няма. Понесените вреди ще би трябвало да се оправят доста години, в случай че въобще се оправят.
Тенденцията в последните 5-6 месеца е институцията на президента да се вижда като краткотрайно отклоняване от допустимото. Но тази палиативна настройка не оказва помощ нито на Съединени американски щати нито по-тясно на Републиканската партия. Въпросите за политиките на новата администрация се отместват и на тяхно място застават страховете какво безумство може да случи, в случай че стилът на персоналното държание се придвижи в зоната на сериозните решения, за каквито президентът има компетенции. Така цялото отговорно наблюдаване на президентската институция последователно минава от етапа на потрес към с напрежение очакване какво следва да се случи. По този метод не просто персонално Тръмп е неудобен като президент. Той е в доста по-сериозна степен политическа опасност, без значение, че републиканските водачи не престават да отместват във времето повдигането на въпроса за неговата невалидност. Неслучайно в последните два-три месеца пораства броят на кошмарните сюжети за замесване на Съединени американски щати в неуместни войни по неконтролиран, импровизиран метод, който дава отговор на персоналното държанието на Тръмп.
Ако невъздържаната и извънредно непродуктивна война с медиите се придвижи в друга сфера, да вземем за пример връзките с Иран, със Северна Корея, даже с Китай, допустимо е Съединени американски щати да осъмнат един ден с боен спор, за който не са предполагали предходния ден. Случаят с войната в Ирак, да вземем за пример, не е подобен. Това е случка, само че тя има далечни условия, подготвяна е, стимулирана е от неприятни, само че не подправени или отсъстващи сведения за химически оръжия. Още по време на войната в Залива 1991 година съществено се обмисля опцията да бъде свален режима на Саддам Хюсеин. Натежава скептичната позиция и въздържаната теория за военна намеса на Колин Пауъл.
С Тръмп, обаче, Съединени американски щати могат да се окажат във война, за която доскоро не са подозирали
Този риск от неуместния президент е първокачествен. Той се ускорява от обстоятелството, че Тръмп няма никакъв триумф в политическата сфера, рейтингът му е срутен, войната с медиите го разгражда последователно като политическа личност. Войната в този случай е вероятен излаз за един истеризиран и доведен до обезверена невъзможност президент. Този риск би трябвало доста съществено да влезе в сметките на поддържащите Тръмп републиканци, изключително в Сената.
След риска от замесване на Съединени американски щати във война се подреждат няколко не по този начин трагични, само че основни за цялостното положение на Съединени американски щати, вътрешно и външно, резултата.
В края на юни Изследователския център Пю разгласява огромно проучване, което има директно отношение към персоната на Тръмп. Оказва се, че като цяло обликът на Съединени американски щати е потърпевш мощно в световен мащаб и утежняването се е добавило към съществуващите анти-американски настроения в разнообразни зони по света. Пет месеца след встъпване в служба Тръмп има в международен мащаб индикатори, близки до тези на Буш младши в края на мандата му, когато в света се беше открил консенсус, че Съединени американски щати тласкат Близкия изток към още рецесии и още безпорядък. Усилването на отрицателния облик на Съединени американски щати по света се отразява на третото изискване за запазване на интернационалния демократичен ред, който е в директен интерес на Съединени американски щати. Традиционно, а изключително засилено след 1990 година, Съединени американски щати въздействат на интернационалните процеси с лостове на така наречен " мека мощ ". В основата й лежи осезаемият, само че мъчно измерим фактор на престижа на Съединени американски щати, който директно зависи не от мъчно разбираемите политики на Конгреса или от комплицираните решения на Върховния съд, въпреки те да задават звук и в интернационален проект. Той
зависи директно от персоната на президента
Утвърждаващият се облик на един необуздан, смахнат, френетично воюващ с облици по медиите президент поражда нова вълна съмнение към Съединени американски щати. Дори на следващия ден Тръмп да бъде отхвърлен, следите ще тежат дълго след него. Самата опция страната, която се е наложила в света като най-стабилна народна власт, да излъчи по либерален път нещо сходно на Мусолини, Берлускони или Уго Чавез няма да се разсее бързо. В сферата на облици и внушения демократичните абстракции – процедури, конституционни положения, господство на закона и други нямат доста късмет да отместят внушението за безумстващ субект отпред на Съединени американски щати. Единствената позитивна страна на този резултат е закъснялото осъзнаване в западноевропейските среди, че, както сподели Ангела Меркел, Европа би трябвало да взема ориста си в свои ръце.
Вътре в самите Съединени американски щати неочакван срив на доверие или рейтинг няма, защото Тръмп стартира с невиждано ниски индикатори. Има постепенно, евентуално необратимо стесняване на електоралната основа. Изследванията демонстрират, че самостоятелните гласоподаватели, на които в последна сметка Тръмп дължи избирането си, са отдръпнали поддръжката си в огромна степен. След тях се чака най-твърдата поддръжка от междинните щати да стартира да се разколебава.
Но този развой е муден поради социално-антропологическия профил на вида гласоподавател. Тази база е референтната група на Тръмп по най-буквален метод. Тя не просто търпи какво той прави, а явно го окуражава, радва му се и го въодушевява. Това е онази Америка, която самата ненавижда демократичните медии и е склонна, сходно на Тръмп, да каже, че СиЕнЕн и ЕнБиСи вършат " боклучарска публицистика ". Ако тази база бъде съществено наранена републиканците в Конгреса ще се почувстват свободни да го нападат, защото той разрушава личната им електорална група.
Английският език няма еквивалент на хубавата българска дума " тъпанар " (още по-малко пост-модерната й версия " мутра " ). Забележителната мелодичност и комплектност на облика на откровения тъпанар, която българската дума оповестява непосредствено, не може да се съобщи с изрази като " несъответствуващ " (за поста си), " недодялан " или " сексист ". А в случай че имаха звучната дума, дали Съединени американски щати щяха да конфигурират лице като Тръмп на президентския пост?
Текстът е от поредицата " Факторът Тръмп ". В нея четете разбори за дейностите и резултатите от тях на президента на Съединени американски щати. Автор е Стефан Попов от " РискМонитор ".
Всичко, което би трябвало да знаете за:Президентът Тръмп (456)
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ