Владислав Живков: Напуснах „Милан“, за да стана по-добър
Все по-малко родни футболисти съумяват да се допрян до европейските грандове. Отдавна минаха времената, когато Христо Стоичков играеше съществена роля в „ Барселона “, а Димитър Бербатов бе част от „ Манчестър Юнайтед “ на сър Алекс Фъргюсън. Настоящата генерация не може да се похвали с състезател, достигнал сходни върхове. На тематика грандове имаме дребни наслади като да вземем за пример Владислав Живков, роденият през 1999-а български гений, който извървя дългия път от Видин до „ Милан “. Младокът тренира с първия отбор на „ росонерите “, а в следствие и със „ скудра адзура “. А неотдавна полузащитникът реши да напусне „ Сан Сиро “, с цел да продължи своето развиване. Пред „ Труд “ той описа по какъв начин е привлякъл вниманието на скаутите на 7-кратния първенец на Европа и за какво все пак, не е част от юношеските обединения на България.
– Влади, по какъв начин се развива кариерата ти през този сезон? Беше даден чартърен в „ Ливорно “.
– Едно конкретизиране – не съм чартърен в „ Ливорно “, а имам контракт за 3 години. Миналото лято взех решение да приключа договора си с „ Милан “, с цел да отида в тим, където ще мога да продължа да се развъртвам. Сега съм тук, отборът е водач в Серия C. На 80 % сме спечелили промоция и ще играем във втора дивизия през идната акция.
– Как гледат на теб в „ Ливорно “?
– Като на перспективен футболист, който е част от бъдещето на тима. Явно мислят в вероятност. Сега не играя доста, тъй като отборът се нуждае от промоцията и се залага на по-опитни играчи. Но моето време занапред ще пристигна. Сега даже има късмет да ме преотстъпят на различен отбор от тази дивизия, където да натрупвам опит и повече минути.
– Появи се информация, че „ Милан “ желае да те върне в редиците си. Това правилно ли е?
– Четох и аз тук в Италия тази информация, само че с мен никой не се е свързвал. Ако би трябвало да съм почтен, даже и да е правилно, не знам дали ще приема. Преди година напуснах клуба, с цел да натрупвам опит и в случай че се върна, това ще е крачка обратно, колкото и необичайно да звучи.
– А по какъв начин реши да напуснеш „ Милан “. Вероятно стъпката е била сложна?
– Да, по този начин е. Аз съм почитател на тима от дете и да си потегли от този клуб не бе елементарно. Когато се сбогувах с отбора си спомних за всички тези хубави моменти – за успехите, за шампионатите в Дубай, за тренировките ми с първия тим. Тук пристигнах на 14 години като дете, а си потеглих на 18 като мъж.
– Как мина в „ Милан “?
– Бях на пет години, когато се реалокирах с родителите ми в Италия. Тренирах в дребна школа в Неапол. По време на един мач ме видяха скаути на „ Милан “, само че единствено записаха името ми. След време отново ме следиха и се свързаха с родителите ми с думите: „ Искаме момчето да пристигна в Милано. “ Аз не имах вяра. Докато не стъпих на „ Сан Сиро “ не можех да допускам. За мен това бе най-голямата ми фантазия. В следствие стигнах даже до първия тим, където упражнявах с играчи като Донарума, Сусо, Бонавентура.
-А кой от тези огромни имена ти оказа помощ най-вече?
– Рикардо Монтоливо. На първата ми подготовка с мъжете пристигна при мен и ме попита по какъв начин се споделям и от кое място съм. По време на цялото занятие ме поддържаше и насърчаваше. Каза ми, че всички звезди от „ Милан “ са минали по моя път и би трябвало да бъда спокоен. Чисто психически, той беше индивидът, който най-вече ми вдъхна убеденост.
– Следиш ли в този момент обстановката към „ Милан “. Как си обясняваш слабите резултати?
– „ Милан “ е в рецесия от 4-5 години. Имат сложни моменти, само че историята ще им помогне още веднъж да се върнат там, където им е мястото. Шампионската лига без „ Милан “ не е същата. Рано или късно всичко ще си пристигна на мястото.
– Предстоят мачове на „ Милан “ с „ Лудогорец “. Има ли късмет българският първенец?
– Следих жребия деликатно и се зарадвах, че наш отбор ще се изправи против „ Милан “. Да, „ Лудогорец “ прави доста, с цел да може българският футбол да е част от Европа, само че аз съм повече за „ Милан “. Както към този момент споделих, почитател съм на отбора. Ще се веселя обаче, в случай че „ Лудогорец “ продължава да се развива в тази посока.
– Като споменахме за българския футбол, съществувала ли е опция да продължиш кариерата си у нас?
– Честно казано не е имало пред мен подобен вид и не съм мислил по тематиката. Аз не съм и играл в никакъв случай у нас. Но множеството играчи в България желаят да дойдат при мен в чужбина. Би било необичайно аз да се върна. Но във футбола не би трябвало да казваш „ в никакъв случай “. Всичко е допустимо.
– Чувстваш ли се подценяван от селекционерите на юношеските обединения и младежкия отбор на България?
– Вие го казахте. Доста съм подценяван. Какво да кажа… аз съм горделив българин, който желае да играе за родината си. Много е необичайно – аз съм един от дребното младоци, които играят зад граница, а никой не ме вика в националния. За последно бях част от състава на U19 преди година и половина, когато се появих в игра в 91-ата минута против Англия. Оттогава не са ме викали. Не знам по какъв начин решиха за тези 2 минути качествата ми? Аз пристигнах на пет години в Италия и от дребна школа в Неапол стигнах до първия тим на „ Милан “. Тренирах даже с националния тим на Италия. Без връзки, без непозната интервенция. Странно е, че не съм част от младежкия тим на моята татковина. Ако играех за младежите, в Италия щяха да гледат по различен метод на мен…
– А има ли опция да играеш за юношите на Италия?
– Сега ще призная нещо, което никой не знае – аплайвах за италианско поданство. Ако ми дадат, ще имам двойно поданство и към този момент ще мога да вземам решение, в случай че ме извикат от младежките обединения на Италия. Но аз съм и ще си остана българин не на 100, а на хиляда %!
– Спомена, че си упражнявал с първия тим на Италия, по какъв начин се случи това?
– Селекционер още бе Джампиеро Вентура. Италия щеше да играе контрола с Германия и беше на лагер въз основата на „ Миланело “. По принцип ги редуват – един път са на нашата база, различен път на тази на „ Интер “. Така се случи, че в този момент бяха на „ Миланело “ и им трябваха няколко играчи за двустранна игра. Повикаха 4-5 момчета, измежду които и мен. Стоях там, а против мен бяха имена като Бонучи, Буфон, Верати. Тренирал съм с първия тим на „ Милан “ и имах подготвеност, само че това беше необикновено.
– Кой български футболист харесваш. Преди имахме огромни имена, само че в този момент е малко по-различно…
– Когато отидох в Италия всички ме питаха кой е обичаният ми състезател, а аз споделях Христо Стоичков. По това време той играеше в „ Барселона “. По-късно Димитър Бербатов и Валери Божинов също. Тези трима играчи са икони за България.
– Спомена Божинов, нали по този начин? Защото у нас е малко подценяван.
– Да, Валери Божинов. Знам, че у нас е подценяван, само че не разбирам за какво? Да, един футболист би трябвало да е икона и отвън терена. Но това, което е постигнал в Италия, не би трябвало да се подценява. Тук доста го почитат. Навсякъде приказват за него. Тъжно е, че у нас не е по този начин. Сега нямаме играчи с визитки като неговата.
– Поддържаш ли връзка с родните играчи, които в този момент играят в Италия като Андрей Гълъбинов, Александър Тонев и Петко Христов?
– Честно казано не съм разговарял с Гълъбинов, макар че той е играл в „ Ливорно “. Тук го почитат и когато дойдох ми разказваха доста истории с него. С Петко Христов бяхме съотборници в младежкия народен тим, когато още ме викаха. С него се видях преди към месец на един мач във Фиренце, където той играе.
– А остава ли ти време да се прибираш в България?
– Всяко лято си пристигам. Само в този момент през 2017 година не съумях, тъй като по това време беше отворен трансферния прозорец и всеки един миг трябваше да имам подготвеност да потегли незабавно. Надявам се в този момент това лято да си дойда. Обичам България.
– Влади, по какъв начин се развива кариерата ти през този сезон? Беше даден чартърен в „ Ливорно “.
– Едно конкретизиране – не съм чартърен в „ Ливорно “, а имам контракт за 3 години. Миналото лято взех решение да приключа договора си с „ Милан “, с цел да отида в тим, където ще мога да продължа да се развъртвам. Сега съм тук, отборът е водач в Серия C. На 80 % сме спечелили промоция и ще играем във втора дивизия през идната акция.
– Как гледат на теб в „ Ливорно “?
– Като на перспективен футболист, който е част от бъдещето на тима. Явно мислят в вероятност. Сега не играя доста, тъй като отборът се нуждае от промоцията и се залага на по-опитни играчи. Но моето време занапред ще пристигна. Сега даже има късмет да ме преотстъпят на различен отбор от тази дивизия, където да натрупвам опит и повече минути.
– Появи се информация, че „ Милан “ желае да те върне в редиците си. Това правилно ли е?
– Четох и аз тук в Италия тази информация, само че с мен никой не се е свързвал. Ако би трябвало да съм почтен, даже и да е правилно, не знам дали ще приема. Преди година напуснах клуба, с цел да натрупвам опит и в случай че се върна, това ще е крачка обратно, колкото и необичайно да звучи.
– А по какъв начин реши да напуснеш „ Милан “. Вероятно стъпката е била сложна?
– Да, по този начин е. Аз съм почитател на тима от дете и да си потегли от този клуб не бе елементарно. Когато се сбогувах с отбора си спомних за всички тези хубави моменти – за успехите, за шампионатите в Дубай, за тренировките ми с първия тим. Тук пристигнах на 14 години като дете, а си потеглих на 18 като мъж.
– Как мина в „ Милан “?
– Бях на пет години, когато се реалокирах с родителите ми в Италия. Тренирах в дребна школа в Неапол. По време на един мач ме видяха скаути на „ Милан “, само че единствено записаха името ми. След време отново ме следиха и се свързаха с родителите ми с думите: „ Искаме момчето да пристигна в Милано. “ Аз не имах вяра. Докато не стъпих на „ Сан Сиро “ не можех да допускам. За мен това бе най-голямата ми фантазия. В следствие стигнах даже до първия тим, където упражнявах с играчи като Донарума, Сусо, Бонавентура.
-А кой от тези огромни имена ти оказа помощ най-вече?
– Рикардо Монтоливо. На първата ми подготовка с мъжете пристигна при мен и ме попита по какъв начин се споделям и от кое място съм. По време на цялото занятие ме поддържаше и насърчаваше. Каза ми, че всички звезди от „ Милан “ са минали по моя път и би трябвало да бъда спокоен. Чисто психически, той беше индивидът, който най-вече ми вдъхна убеденост.
– Следиш ли в този момент обстановката към „ Милан “. Как си обясняваш слабите резултати?
– „ Милан “ е в рецесия от 4-5 години. Имат сложни моменти, само че историята ще им помогне още веднъж да се върнат там, където им е мястото. Шампионската лига без „ Милан “ не е същата. Рано или късно всичко ще си пристигна на мястото.
– Предстоят мачове на „ Милан “ с „ Лудогорец “. Има ли късмет българският първенец?
– Следих жребия деликатно и се зарадвах, че наш отбор ще се изправи против „ Милан “. Да, „ Лудогорец “ прави доста, с цел да може българският футбол да е част от Европа, само че аз съм повече за „ Милан “. Както към този момент споделих, почитател съм на отбора. Ще се веселя обаче, в случай че „ Лудогорец “ продължава да се развива в тази посока.
– Като споменахме за българския футбол, съществувала ли е опция да продължиш кариерата си у нас?
– Честно казано не е имало пред мен подобен вид и не съм мислил по тематиката. Аз не съм и играл в никакъв случай у нас. Но множеството играчи в България желаят да дойдат при мен в чужбина. Би било необичайно аз да се върна. Но във футбола не би трябвало да казваш „ в никакъв случай “. Всичко е допустимо.
– Чувстваш ли се подценяван от селекционерите на юношеските обединения и младежкия отбор на България?
– Вие го казахте. Доста съм подценяван. Какво да кажа… аз съм горделив българин, който желае да играе за родината си. Много е необичайно – аз съм един от дребното младоци, които играят зад граница, а никой не ме вика в националния. За последно бях част от състава на U19 преди година и половина, когато се появих в игра в 91-ата минута против Англия. Оттогава не са ме викали. Не знам по какъв начин решиха за тези 2 минути качествата ми? Аз пристигнах на пет години в Италия и от дребна школа в Неапол стигнах до първия тим на „ Милан “. Тренирах даже с националния тим на Италия. Без връзки, без непозната интервенция. Странно е, че не съм част от младежкия тим на моята татковина. Ако играех за младежите, в Италия щяха да гледат по различен метод на мен…
– А има ли опция да играеш за юношите на Италия?
– Сега ще призная нещо, което никой не знае – аплайвах за италианско поданство. Ако ми дадат, ще имам двойно поданство и към този момент ще мога да вземам решение, в случай че ме извикат от младежките обединения на Италия. Но аз съм и ще си остана българин не на 100, а на хиляда %!
– Спомена, че си упражнявал с първия тим на Италия, по какъв начин се случи това?
– Селекционер още бе Джампиеро Вентура. Италия щеше да играе контрола с Германия и беше на лагер въз основата на „ Миланело “. По принцип ги редуват – един път са на нашата база, различен път на тази на „ Интер “. Така се случи, че в този момент бяха на „ Миланело “ и им трябваха няколко играчи за двустранна игра. Повикаха 4-5 момчета, измежду които и мен. Стоях там, а против мен бяха имена като Бонучи, Буфон, Верати. Тренирал съм с първия тим на „ Милан “ и имах подготвеност, само че това беше необикновено.
– Кой български футболист харесваш. Преди имахме огромни имена, само че в този момент е малко по-различно…
– Когато отидох в Италия всички ме питаха кой е обичаният ми състезател, а аз споделях Христо Стоичков. По това време той играеше в „ Барселона “. По-късно Димитър Бербатов и Валери Божинов също. Тези трима играчи са икони за България.
– Спомена Божинов, нали по този начин? Защото у нас е малко подценяван.
– Да, Валери Божинов. Знам, че у нас е подценяван, само че не разбирам за какво? Да, един футболист би трябвало да е икона и отвън терена. Но това, което е постигнал в Италия, не би трябвало да се подценява. Тук доста го почитат. Навсякъде приказват за него. Тъжно е, че у нас не е по този начин. Сега нямаме играчи с визитки като неговата.
– Поддържаш ли връзка с родните играчи, които в този момент играят в Италия като Андрей Гълъбинов, Александър Тонев и Петко Христов?
– Честно казано не съм разговарял с Гълъбинов, макар че той е играл в „ Ливорно “. Тук го почитат и когато дойдох ми разказваха доста истории с него. С Петко Христов бяхме съотборници в младежкия народен тим, когато още ме викаха. С него се видях преди към месец на един мач във Фиренце, където той играе.
– А остава ли ти време да се прибираш в България?
– Всяко лято си пристигам. Само в този момент през 2017 година не съумях, тъй като по това време беше отворен трансферния прозорец и всеки един миг трябваше да имам подготвеност да потегли незабавно. Надявам се в този момент това лято да си дойда. Обичам България.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ