Разследване на NOVA: Биотероризъм или как земеделци тровят храната ни
Все по-често в новините гледаме репортажи за измрели пчели или риба. В някои случаи способените институции по този начин и не дават явен отговор каква е повода за това.
Един от въпросите даде мотив на Васил Иванов и екипа на Разследване в да се разрови и да хвърли светлина върху това какво провокира тези екокатастрофи.
Става дума за пещерската Стара река. В началото на май, под мост в село Исперихово, бяха открити 50-60 мъртви риби. Местни хора побързаха да обвинят за случая намиращия се на 10 км нагоре по течението цех „ Биовет ”, който създава ветеринарни лекарства по биологичен прийом, без потребление на химически субстанции. Предприятието има модерна пречиствателна станция и има най-високите европейски екосертификати. Въпреки това, от Регионална инспекция за опазване на околната среда мигновено направиха инспекция, взеха проби и откриха, че този цех, различен за биогориво, намиращ се наоколо, както и пречиствателната станция на града не са предизвикали измирането на рибата . Това се удостоверява и от обстоятелството, че на 8 км надолу по течението не е открита нито една умряла риба, а петдесетте мъртви са открити едвам на десетия километър – там където реката към този момент минава през две села и обработваема земеделска земя.
Проблемът се оказва в основата за измирането на пчели и риба в цялата страна и директно заплашва живота и здравето на хората.
Взети са няколко проба от мъртвите риби и ги изпратихме за разбор в няколко самостоятелни лаборатории, в това число и в най-голямата и авторитетна немска лаборатория – „ Юрофинс “ в Хамбург. Резултатите, които получихме седмица по-късно, бяха шокиращи. В мъртвата риба бе намерено единствено едно отровно вещество - ДДТ. Това е извънредно токсичен препарат за растителна отбрана, неразрешен в Америка и Европа, включително - и България, още през 70-те години на предишния век. От него всичко на полето умира - пчели, птици, селскостопански животни. Още преди 50 години е потвърдено, че огромен % от хората, консумиращи артикули, пръскани с ДДТ, заболяват от рак. А количеството ДДТ, намерено в мъртвата риба, която изпратихме за проучване, се оказа голямо. Според учените, с цел да почине, е била задоволителна и 1/10 от откритата в нея отрова.
Тук изникна въпросът по какъв начин и за какво неразрешеният токсичен препарат за напръскване на полето е попаднал в рибата. Към отговора ни насочи статистика на Регионална инспекция за опазване на околната среда, съгласно която всяка година откриват мъртва риба в същата река, на същото място през месеците април и май - интервал, в който земеделците пръскат най-усилено своите насаждения с препарати. Инж. Трендафил Велов, основен специалист в РИОСВ-Пазарджик, споделя, че сходна статистика има за интервала 2016 – 2019 година
От диалози с локални хора разбрахме, че земеделците в региона – и едри, и дебни, всеобщо пръскат земите си с отровни, неразрешени препарати посредством тракторите си, които са оборудвали със системи за напръскване.
На инцидентен принцип избрахме 5 места в региона и взехме проби от почвата, в това число и от овощни градини – с ябълки, кайсии, череши. Занесохме взетата от тези места почва в лицензирана лаборатория в Пловдив, сертифицирана по всички европейски стандарти. Пет дни по-късно получихме резултатите. Оказа се, че и петте проби има ДДТ, и то 12 пъти над допустимата норма. Шефът на лабораторията не изглеждаше изключително изумен от резултатите. Обясни, че въпреки и неразрешен, ДДТ е съществена съставна част в препарати с други имена, също неразрешени у нас, които се внасят контрабандно от Турция.
Мениджъртъ на лабораторията Мартин Зарбов изясни, че високата централизация на ДДТ потвърждава, че насажденията са пръскани скоро, а не преди години. Допълва, че и различен път е установявано наличие на ДДТ от проби в Пазарджишко. Зарбов добавя, че употребяваните от земеделците препарати не са създадени от компании със документи. На етикетите на продуктите им пишело едно, а наличието в действителност се оказвало напълно друго. Това значи, че стопаните може и да не знаят с какво в действителност пръскат културите.
Оказа се, че да се сдобиеш с токсичен, неразрешен препарат от локална агроаптека е елементарно. Човек от екипът ни от първи опит съумя да си купи подобен. Продавачът се поинтересува само дали черешите, които ще пръскаме са за пласиране или ние ще ги консумираме. И ни посъветва да не ги ядем и да изгорим опаковката на препарата.
Срещнахме се с локален земеделец в непосредствена непосредственост до региона, където беше открита мъртвата риба. Той удостовери нашите разкрития, че в региона всеобщо се пръска със неразрешени отровни субстанции, включително и ДДТ. И внесе изясненост за това по какъв начин тъкмо при напръскване, препаратът попада в реката и трови рибата.
„ Има и съзнателни стопани и те не са малко, само че за жалост има такива, които избират ниската цена пред здравето на децата си ”, споделя поискалият анонимност собственик. И добавя, че рисковите препарати костват на половина по-малко от сертифицираните. Имало локални дилъри и проведен метод за доставяне с отровните препарати.
„ Един път в годината се реализира доставка с лица, които внасят от Турция препаратите, като се декларират количествата, нужни за годината. Може би дребен % от земеделските производители го употребяват заради неведение. Останалите го употребяват напълно съзнателно. След като мине пръскането, техниката би трябвало да бъде почистена и готова за последваща приложимост. Това се случва в най-близката река. Тракторът засмуква вода от реката, измива цистерната и я връща назад в реката. В резервоара обаче остава част от химикала. Колко тъкмо зависи от размера на пръскачката – при дребните 2-3-5 литра, при огромните – може и 20 литра ”, споделя още стопанинът.
И тук изниква следният въпрос: Как по този начин на процедура никой не управлява с какво пръскат земите си локалните земеделци? По закон това е обвързване на Агенцията за сигурност на храните (БАБХ), в тази ситуация - на Областната дирекция-Пазарджик. В тази връзка, до момента в който бяхме в региона и правихме нашето следствие, подадохме сигнал точно до тази Областна дирекция, с цел да могат и те да извършат свое следствие. Ето го и резултатът, разказан в следното публично писмо:
„ На територията на Община Пещера и Община Брацигово има 4 бр. селскостопански аптеки. При осъществените неочаквани инспекции на посочените обекти не е открито предпазване и търговия с неразрешени в страната препарати за растителна отбрана.
През последните 5-6 години, при осъществяване на неочаквани инспекции по пазари, борси и железарски магазини в двете общини , не са установени продажби на неразрешени артикули за растителна отбрана.
При инспекция на аграрни стопани в региона на Община Пещера и Брацигово не са открити предпазване и приложимост на неразрешени артикули за растителна отбрана .
Обработваеми площи с насаждения от рози и овощни градини се намират в региона на с. Бяга, само че провежданите в тях растително-защитни мероприятия не могат да бъдат причина за замърсяване на реката.
При проучване на региона не се откриха следи от приложимост на артикули за растителна отбрана, разхвърляни празни опаковки от използвани препарати за растителна отбрана ”.
Срещнахме се с Петко Митев, началник на Областната дирекция по сигурност на храните, подписал това писмо. С него беше и подчинената му Иванка Божилова, шеф на отдел „ Растителна отбрана ”. Пред камерата на NOVA те признаха, че не са взимали проби от почвата. Извършили оглед на място, при който не разкрили изхвърлени опаковки от рискови препарати. Не намерили такива и в тестваните аптеки.
В края на това изявление Митев към този момент изцяло споделяше мнението, че миенето в реката на трактори, пръскали с ДДТ, предизвиква отравянето на рибата.
Действията на служителите от БАБХ, виновни за контрола на пръскането с отровни субстанции, не учудиха изключително шефа на лабораторията , където ние тествахме отровената почва.
И до момента в който държавните органи спят, от Асоциация Растителнозашитна промишленост у нас научихме, че по техни данни 20% от употребяваните вещества в земеделието ни са неразрешени и се внасят контрабандно. А показаното в следствието ни в региона на Пещера и Пазарджик се случва в цялата страна.
„ Два съществени детайла, съгласно нас, биха помогнали. Единият е по-строгият надзор, т.е. организации като БАБХ да разполагат с повече запас. Вторият е въвеждането на по-сериозни санкции за нарушителите ”, сподели Детелин Куцаров, ръководител на асоциацията.
Докато вносът и пръскането с противозаконни препарати не се инкриминира, а институциите не проработят дейно, всичко, което следствието ни откри, ще продължи да бъде всеобща процедура в цялата страна. И всеки пети аграрни артикул на трапезата ни ще е токсичен.
Един от въпросите даде мотив на Васил Иванов и екипа на Разследване в да се разрови и да хвърли светлина върху това какво провокира тези екокатастрофи.
Става дума за пещерската Стара река. В началото на май, под мост в село Исперихово, бяха открити 50-60 мъртви риби. Местни хора побързаха да обвинят за случая намиращия се на 10 км нагоре по течението цех „ Биовет ”, който създава ветеринарни лекарства по биологичен прийом, без потребление на химически субстанции. Предприятието има модерна пречиствателна станция и има най-високите европейски екосертификати. Въпреки това, от Регионална инспекция за опазване на околната среда мигновено направиха инспекция, взеха проби и откриха, че този цех, различен за биогориво, намиращ се наоколо, както и пречиствателната станция на града не са предизвикали измирането на рибата . Това се удостоверява и от обстоятелството, че на 8 км надолу по течението не е открита нито една умряла риба, а петдесетте мъртви са открити едвам на десетия километър – там където реката към този момент минава през две села и обработваема земеделска земя.
Проблемът се оказва в основата за измирането на пчели и риба в цялата страна и директно заплашва живота и здравето на хората.
Взети са няколко проба от мъртвите риби и ги изпратихме за разбор в няколко самостоятелни лаборатории, в това число и в най-голямата и авторитетна немска лаборатория – „ Юрофинс “ в Хамбург. Резултатите, които получихме седмица по-късно, бяха шокиращи. В мъртвата риба бе намерено единствено едно отровно вещество - ДДТ. Това е извънредно токсичен препарат за растителна отбрана, неразрешен в Америка и Европа, включително - и България, още през 70-те години на предишния век. От него всичко на полето умира - пчели, птици, селскостопански животни. Още преди 50 години е потвърдено, че огромен % от хората, консумиращи артикули, пръскани с ДДТ, заболяват от рак. А количеството ДДТ, намерено в мъртвата риба, която изпратихме за проучване, се оказа голямо. Според учените, с цел да почине, е била задоволителна и 1/10 от откритата в нея отрова.
Тук изникна въпросът по какъв начин и за какво неразрешеният токсичен препарат за напръскване на полето е попаднал в рибата. Към отговора ни насочи статистика на Регионална инспекция за опазване на околната среда, съгласно която всяка година откриват мъртва риба в същата река, на същото място през месеците април и май - интервал, в който земеделците пръскат най-усилено своите насаждения с препарати. Инж. Трендафил Велов, основен специалист в РИОСВ-Пазарджик, споделя, че сходна статистика има за интервала 2016 – 2019 година
От диалози с локални хора разбрахме, че земеделците в региона – и едри, и дебни, всеобщо пръскат земите си с отровни, неразрешени препарати посредством тракторите си, които са оборудвали със системи за напръскване.
На инцидентен принцип избрахме 5 места в региона и взехме проби от почвата, в това число и от овощни градини – с ябълки, кайсии, череши. Занесохме взетата от тези места почва в лицензирана лаборатория в Пловдив, сертифицирана по всички европейски стандарти. Пет дни по-късно получихме резултатите. Оказа се, че и петте проби има ДДТ, и то 12 пъти над допустимата норма. Шефът на лабораторията не изглеждаше изключително изумен от резултатите. Обясни, че въпреки и неразрешен, ДДТ е съществена съставна част в препарати с други имена, също неразрешени у нас, които се внасят контрабандно от Турция.
Мениджъртъ на лабораторията Мартин Зарбов изясни, че високата централизация на ДДТ потвърждава, че насажденията са пръскани скоро, а не преди години. Допълва, че и различен път е установявано наличие на ДДТ от проби в Пазарджишко. Зарбов добавя, че употребяваните от земеделците препарати не са създадени от компании със документи. На етикетите на продуктите им пишело едно, а наличието в действителност се оказвало напълно друго. Това значи, че стопаните може и да не знаят с какво в действителност пръскат културите.
Оказа се, че да се сдобиеш с токсичен, неразрешен препарат от локална агроаптека е елементарно. Човек от екипът ни от първи опит съумя да си купи подобен. Продавачът се поинтересува само дали черешите, които ще пръскаме са за пласиране или ние ще ги консумираме. И ни посъветва да не ги ядем и да изгорим опаковката на препарата.
Срещнахме се с локален земеделец в непосредствена непосредственост до региона, където беше открита мъртвата риба. Той удостовери нашите разкрития, че в региона всеобщо се пръска със неразрешени отровни субстанции, включително и ДДТ. И внесе изясненост за това по какъв начин тъкмо при напръскване, препаратът попада в реката и трови рибата.
„ Има и съзнателни стопани и те не са малко, само че за жалост има такива, които избират ниската цена пред здравето на децата си ”, споделя поискалият анонимност собственик. И добавя, че рисковите препарати костват на половина по-малко от сертифицираните. Имало локални дилъри и проведен метод за доставяне с отровните препарати.
„ Един път в годината се реализира доставка с лица, които внасят от Турция препаратите, като се декларират количествата, нужни за годината. Може би дребен % от земеделските производители го употребяват заради неведение. Останалите го употребяват напълно съзнателно. След като мине пръскането, техниката би трябвало да бъде почистена и готова за последваща приложимост. Това се случва в най-близката река. Тракторът засмуква вода от реката, измива цистерната и я връща назад в реката. В резервоара обаче остава част от химикала. Колко тъкмо зависи от размера на пръскачката – при дребните 2-3-5 литра, при огромните – може и 20 литра ”, споделя още стопанинът.
И тук изниква следният въпрос: Как по този начин на процедура никой не управлява с какво пръскат земите си локалните земеделци? По закон това е обвързване на Агенцията за сигурност на храните (БАБХ), в тази ситуация - на Областната дирекция-Пазарджик. В тази връзка, до момента в който бяхме в региона и правихме нашето следствие, подадохме сигнал точно до тази Областна дирекция, с цел да могат и те да извършат свое следствие. Ето го и резултатът, разказан в следното публично писмо:
„ На територията на Община Пещера и Община Брацигово има 4 бр. селскостопански аптеки. При осъществените неочаквани инспекции на посочените обекти не е открито предпазване и търговия с неразрешени в страната препарати за растителна отбрана.
През последните 5-6 години, при осъществяване на неочаквани инспекции по пазари, борси и железарски магазини в двете общини , не са установени продажби на неразрешени артикули за растителна отбрана.
При инспекция на аграрни стопани в региона на Община Пещера и Брацигово не са открити предпазване и приложимост на неразрешени артикули за растителна отбрана .
Обработваеми площи с насаждения от рози и овощни градини се намират в региона на с. Бяга, само че провежданите в тях растително-защитни мероприятия не могат да бъдат причина за замърсяване на реката.
При проучване на региона не се откриха следи от приложимост на артикули за растителна отбрана, разхвърляни празни опаковки от използвани препарати за растителна отбрана ”.
Срещнахме се с Петко Митев, началник на Областната дирекция по сигурност на храните, подписал това писмо. С него беше и подчинената му Иванка Божилова, шеф на отдел „ Растителна отбрана ”. Пред камерата на NOVA те признаха, че не са взимали проби от почвата. Извършили оглед на място, при който не разкрили изхвърлени опаковки от рискови препарати. Не намерили такива и в тестваните аптеки.
В края на това изявление Митев към този момент изцяло споделяше мнението, че миенето в реката на трактори, пръскали с ДДТ, предизвиква отравянето на рибата.
Действията на служителите от БАБХ, виновни за контрола на пръскането с отровни субстанции, не учудиха изключително шефа на лабораторията , където ние тествахме отровената почва.
И до момента в който държавните органи спят, от Асоциация Растителнозашитна промишленост у нас научихме, че по техни данни 20% от употребяваните вещества в земеделието ни са неразрешени и се внасят контрабандно. А показаното в следствието ни в региона на Пещера и Пазарджик се случва в цялата страна.
„ Два съществени детайла, съгласно нас, биха помогнали. Единият е по-строгият надзор, т.е. организации като БАБХ да разполагат с повече запас. Вторият е въвеждането на по-сериозни санкции за нарушителите ”, сподели Детелин Куцаров, ръководител на асоциацията.
Докато вносът и пръскането с противозаконни препарати не се инкриминира, а институциите не проработят дейно, всичко, което следствието ни откри, ще продължи да бъде всеобща процедура в цялата страна. И всеки пети аграрни артикул на трапезата ни ще е токсичен.
Източник: dariknews.bg
КОМЕНТАРИ