Режимът на Асад смята, че печели войната в Сирия. Ето защо това е далеч от истината
Все по-често могат да се чуят изявления, че режимът на Асад печели гражданската война в Сирия. Шест години от началото на протеста, почнал като протестна вълна, проблемите в обществото остават, само че това не попречи на Асад да каже в изявление, че през днешния ден Сирия е „ по-единна и хомогенна “.
Едно време Сирия се гордееше с разнообразието си, само че през днешния ден не е по този начин. Под "единство ", Асад има поради териториите, които са върнати под контрола на държавното управление за сметка на стотици хиляди, изтласкани към други елементи на страната, с цел да станат „ по-хомогенни “. В проправителствените уеб сайтове можете да прочетете материали за това по какъв начин надали не войната е свършила и след "Ислямска страна " всичко ще си бъде както досега.
Последните събития в Сирия демонстрират, че войната е надалеч от своя край
Врагове или другари са Саудитска Арабия и Русия
Печели ли Асад войната?
Ако погледнем към картата на Сирия и изключително върху разпределението на територията във военно отношение, ще видим, че режимът откри още веднъж контрола си върху територии в Северна и Централна Сирия, с помощта на съветските въздушни сили и частите на Хизбула, и други подкрепени от Иран милиции.
Но 40% от страната е към момента отвън контрола на режима, в това число зоните, в които се намират множеството петролни полета. Извън режима остават селища в Южна Сирия, огромни територии в Северна Сирия, а също и провинцията Дейр ез Зор в Източна Сирия. Трябва да споменем, че кюрдските сили, въпреки да подписват съглашения с Асад, остават една от най-големите анти-Асад сили и надали ще върнат териториите, които през днешния ден управляват.
Обещанието на режима към поддръжниците му е, че всички територии ще бъдат завладени – това към днешна дата наподобява нереалистично.
Ако приказваме през призмата на армиите, Асад не печели, само че направи по този начин, че никой различен да не завоюва също. Това е изключително значим миг, защото успехите от 2015 насам, когато съветската войска стъпи в Сирия, основават усещането, че спорът е пред своя край и интернационалната общественост няма благоприятни условия за реакция. Това не е правилно. Няма победител в Сирия до този миг и явно военно решение към този ден не стои на дневен ред.
Може ли Сирия да се стабилизира под ръководството на Асад?
Пропагандата не загатва някои елементи. В нашата работа в журнала De Re Militari, от година насам следим растеж на закононарушенията в Латакия, Джабле и Тартус, т.е. в сърцето на най-върлите проправителствени области. Престъпленията са осъществявани от групи, свързани с локални водачи на милиции – същите милиции, на които разчита режимът, с цел да управлява цели градски центрове в Централна Сирия.
Реално видяно, както загатва в собствен коментар Ибрахим ал Асил в The Washington Post, Сирия под контрола на режима не би могла да се стабилизира, защото институциите са по-слаби от всеки път – даже в зоните, които бяха върнати от режима преди цели три години. Сирийската войска загуби една трета от силите си. Държавата банкрутира, а стопанската система е разрушена и зависи от външни играчи като Иран и Русия – даже валутата се печата на открито, в Москва.
В някои региони гражданската война може би е поспряла, само че главните обществени проблеми, поради които избухна, са към момента там и настроенията против ръководството се усилват още веднъж. Ако тези сигнали бъдат подценени, рано или късно спорът ще избухне отново в старите огнища. Тук би трябвало да споменем милионите бежанци, които стартират да се връщат в някои региони, само че локалните военни сили, доближени на държавното управление, отхвърлят да им върнат домовете.
Стигна се до такава степен, че Исам Захредин, който е един от най-видните генерали в армията, съобщи намерено по малкия екран, че даже държавното управление да им разреши да се върнат, те (т.е. войниците) няма да го създадат.
Град Хомс е изключително добър образец за това: въпреки от 2013 година армията да върна контрола си над огромна част от града, към момента няма и помен от обещаното от президента възобновяване на здания и инфраструктура, а сигурността е оставена в ръцете на милиции, които постоянно се устоят от престъпни действия.
Ако бъдат изпратени помощи за възобновяване на инфраструктурата, това ще е неточност.
Звучи неуместно на пръв взор, само че данните сочат, че външните финансови помощи за възобновяване на сринатите градове, не отиват по предопределение. Повечето от държаните от бунтовници региони са маргинализирани от ръководството доста преди експлоадирането на войната. Тези елементи на Сирия са и най-разрушени от въздушните удари на сирийската войска и точно от тук бягат най-вече хора.
Безумно е да се мисли, че държавното управление ще изпрати каквато и да е помощ към тези региони, които до през вчерашния ден са били бомбардирани и притиснати с насилствен апетит за близо шест години.
#Assad: “we lost parts of our youth & infrastructure but won a more homogeneous society.” victory 4 #Syria: 11mil displaced & 400.000 dead
Едно време Сирия се гордееше с разнообразието си, само че през днешния ден не е по този начин. Под "единство ", Асад има поради териториите, които са върнати под контрола на държавното управление за сметка на стотици хиляди, изтласкани към други елементи на страната, с цел да станат „ по-хомогенни “. В проправителствените уеб сайтове можете да прочетете материали за това по какъв начин надали не войната е свършила и след "Ислямска страна " всичко ще си бъде както досега.
Последните събития в Сирия демонстрират, че войната е надалеч от своя край
Врагове или другари са Саудитска Арабия и Русия
Печели ли Асад войната?
Ако погледнем към картата на Сирия и изключително върху разпределението на територията във военно отношение, ще видим, че режимът откри още веднъж контрола си върху територии в Северна и Централна Сирия, с помощта на съветските въздушни сили и частите на Хизбула, и други подкрепени от Иран милиции.
Но 40% от страната е към момента отвън контрола на режима, в това число зоните, в които се намират множеството петролни полета. Извън режима остават селища в Южна Сирия, огромни територии в Северна Сирия, а също и провинцията Дейр ез Зор в Източна Сирия. Трябва да споменем, че кюрдските сили, въпреки да подписват съглашения с Асад, остават една от най-големите анти-Асад сили и надали ще върнат териториите, които през днешния ден управляват.
Обещанието на режима към поддръжниците му е, че всички територии ще бъдат завладени – това към днешна дата наподобява нереалистично.
Ако приказваме през призмата на армиите, Асад не печели, само че направи по този начин, че никой различен да не завоюва също. Това е изключително значим миг, защото успехите от 2015 насам, когато съветската войска стъпи в Сирия, основават усещането, че спорът е пред своя край и интернационалната общественост няма благоприятни условия за реакция. Това не е правилно. Няма победител в Сирия до този миг и явно военно решение към този ден не стои на дневен ред.
Може ли Сирия да се стабилизира под ръководството на Асад?
Пропагандата не загатва някои елементи. В нашата работа в журнала De Re Militari, от година насам следим растеж на закононарушенията в Латакия, Джабле и Тартус, т.е. в сърцето на най-върлите проправителствени области. Престъпленията са осъществявани от групи, свързани с локални водачи на милиции – същите милиции, на които разчита режимът, с цел да управлява цели градски центрове в Централна Сирия.
Реално видяно, както загатва в собствен коментар Ибрахим ал Асил в The Washington Post, Сирия под контрола на режима не би могла да се стабилизира, защото институциите са по-слаби от всеки път – даже в зоните, които бяха върнати от режима преди цели три години. Сирийската войска загуби една трета от силите си. Държавата банкрутира, а стопанската система е разрушена и зависи от външни играчи като Иран и Русия – даже валутата се печата на открито, в Москва.
В някои региони гражданската война може би е поспряла, само че главните обществени проблеми, поради които избухна, са към момента там и настроенията против ръководството се усилват още веднъж. Ако тези сигнали бъдат подценени, рано или късно спорът ще избухне отново в старите огнища. Тук би трябвало да споменем милионите бежанци, които стартират да се връщат в някои региони, само че локалните военни сили, доближени на държавното управление, отхвърлят да им върнат домовете.
Стигна се до такава степен, че Исам Захредин, който е един от най-видните генерали в армията, съобщи намерено по малкия екран, че даже държавното управление да им разреши да се върнат, те (т.е. войниците) няма да го създадат.
Град Хомс е изключително добър образец за това: въпреки от 2013 година армията да върна контрола си над огромна част от града, към момента няма и помен от обещаното от президента възобновяване на здания и инфраструктура, а сигурността е оставена в ръцете на милиции, които постоянно се устоят от престъпни действия.
Ако бъдат изпратени помощи за възобновяване на инфраструктурата, това ще е неточност.
Звучи неуместно на пръв взор, само че данните сочат, че външните финансови помощи за възобновяване на сринатите градове, не отиват по предопределение. Повечето от държаните от бунтовници региони са маргинализирани от ръководството доста преди експлоадирането на войната. Тези елементи на Сирия са и най-разрушени от въздушните удари на сирийската войска и точно от тук бягат най-вече хора.
Безумно е да се мисли, че държавното управление ще изпрати каквато и да е помощ към тези региони, които до през вчерашния ден са били бомбардирани и притиснати с насилствен апетит за близо шест години.
#Assad: “we lost parts of our youth & infrastructure but won a more homogeneous society.” victory 4 #Syria: 11mil displaced & 400.000 dead
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ