Щеше ли да е по-добър Facebook, ако си плащахме за него?
Все по-често чуваме, че рекламният модел на Фейсбук, посредством който услугата се предлага сполучливо, е действителният проблем на компанията. Ако всички ние плащахме някаква месечна такса всеки месец, това щеше ли да промени нещо? Най-вече терзанията за поверителността, потреблението на информацията и прочие?
Попаднах на диалог на един от редакторите на Verge, Кейси Нютън, с шефовете във Фейсбук и Instagram Андрю Босуорт и Адам Мосери. Разговорът се е провел на сцената на Code Conference във Финикс, Аризона.
Кейси Нютън:
Как ще отговорите на аргумента, че компаните, чийто модел е основан на реклама, изключително във вашия отрасъл, са принудени да оферират артикули с спорни планове? Щеше ли Фейсбук да бъде по-добър, в случай че се устояваше от абонаменти такси?
Андрю Босуорт:
Мисля, че това е леко подвеждащо. Ако има проблеми с основаните на реклама бизнес модели, ние би трябвало да работим непосредствено върху тях. Трябва да се направи обзор на цялата картина. Не просто „ Хей, какви изгоди имаме, какъв брой време сме отделили, какви са разноските за вложения, които харчим? “. Не съм виждал сходен цялостен разбор до в този момент.
Адам Мосери:
Очевидно е, че имаме вяра в цената, която сътворяваме. Някои хора не имат вяра и това е разбираемо. Винаги можем да спорим с причини. Ако приемем, че сътворяваме някаква стойност, би трябвало да сме горди с това, че предлагам тази стойност гратис. Нали по този начин? Можеш да използваш услугите ни, без значение дали имаш телефон за $1200 или не, дали живееш в Щатите, Еквадор или Япония. Няма значение.
Именно тъй като бизнес моделът ни е учреден върху рекламата, ние можем да си позволим да предложим услугата на всеки, който изиска да я употребява. Приходите ни идват главно от хора в развитите пазари, които могат да си го разрешат. Лесно е да посочим някакъв мотив в интерес на приходите от абонаменти. Изведнъж обаче ще отрежем достъпа на огромен % от международното население. Ние постоянно забравяме за това, само че не би трябвало.
Андрю Босуорт:
Ако таксуваш хората пари, ще видиш декаданс. Ние в действителност предлагаме услуга, която хората ценят, и то гратис.
Вие какво мислите по тематиката?Устройва ли ви да ползвате Фейсбук в подмяна на даването на несъмнено количество информация?Струва ли си тази замяна или просто попадаме в клопката, че FB е е най-наложилата се услуга за връзка?Бихте ли предпочели да заплащате някаква сума на месец, с цел да ползвате Фейсбук без реклами и без информацията ви да се събира?Ако хипотетично се премине към този модел, какво е вашето съмнение за размера на таксата?Ще могат ли да си го разрешат съвсем всички, в случай че не всички ползватели на обществената мрежа?
Попаднах на диалог на един от редакторите на Verge, Кейси Нютън, с шефовете във Фейсбук и Instagram Андрю Босуорт и Адам Мосери. Разговорът се е провел на сцената на Code Conference във Финикс, Аризона.
Кейси Нютън:
Как ще отговорите на аргумента, че компаните, чийто модел е основан на реклама, изключително във вашия отрасъл, са принудени да оферират артикули с спорни планове? Щеше ли Фейсбук да бъде по-добър, в случай че се устояваше от абонаменти такси?
Андрю Босуорт:
Мисля, че това е леко подвеждащо. Ако има проблеми с основаните на реклама бизнес модели, ние би трябвало да работим непосредствено върху тях. Трябва да се направи обзор на цялата картина. Не просто „ Хей, какви изгоди имаме, какъв брой време сме отделили, какви са разноските за вложения, които харчим? “. Не съм виждал сходен цялостен разбор до в този момент.
Адам Мосери:
Очевидно е, че имаме вяра в цената, която сътворяваме. Някои хора не имат вяра и това е разбираемо. Винаги можем да спорим с причини. Ако приемем, че сътворяваме някаква стойност, би трябвало да сме горди с това, че предлагам тази стойност гратис. Нали по този начин? Можеш да използваш услугите ни, без значение дали имаш телефон за $1200 или не, дали живееш в Щатите, Еквадор или Япония. Няма значение.
Именно тъй като бизнес моделът ни е учреден върху рекламата, ние можем да си позволим да предложим услугата на всеки, който изиска да я употребява. Приходите ни идват главно от хора в развитите пазари, които могат да си го разрешат. Лесно е да посочим някакъв мотив в интерес на приходите от абонаменти. Изведнъж обаче ще отрежем достъпа на огромен % от международното население. Ние постоянно забравяме за това, само че не би трябвало.
Андрю Босуорт:
Ако таксуваш хората пари, ще видиш декаданс. Ние в действителност предлагаме услуга, която хората ценят, и то гратис.
Вие какво мислите по тематиката?Устройва ли ви да ползвате Фейсбук в подмяна на даването на несъмнено количество информация?Струва ли си тази замяна или просто попадаме в клопката, че FB е е най-наложилата се услуга за връзка?Бихте ли предпочели да заплащате някаква сума на месец, с цел да ползвате Фейсбук без реклами и без информацията ви да се събира?Ако хипотетично се премине към този модел, какво е вашето съмнение за размера на таксата?Ще могат ли да си го разрешат съвсем всички, в случай че не всички ползватели на обществената мрежа?
Източник: kaldata.com
КОМЕНТАРИ