Може ли България да надбяга вируса
Все още постоянното доставяне със защитни дрехи на работещите на първа линия е проблем, а останалата част от здравната система е доста оголена
Социалната изолираност не е решение на епидемията, а единствено печелене на време за подготовка. Дотук България го употребява за минимални организационни и материални усъвършенствания в здравната система и възнамерява да вкара програмен продукт за следене на инфектирани и извършители на карантини. Засиленото тестване ще покаже действителния размер на епидемията, само че то към момента не се случва Минаха три месеца, откогато новият за човечеството вирус стартира да разболява първо Китай, а след това и света, и към този момент се знае, че той не може да бъде надвит единствено като се бяга от него. Добрите остарели ограничения за обществена изолираност единствено отсрочват казуса, а не го вземат решение. Те печелят време, което съгласно Световната здравна организация може и би трябвало да бъде употребявано главно за две неща.
Първото е за подготовка на здравната система: метаморфоза на лечебни заведения, тъй че да посрещнат оптимално доста пациенти увеличение на броя и подготовката на личния състав, необходим за заболели от COVID-19 обезпечаване на защитни средства за медиците (така че да има кой да лекува предстоящите доста болни) набиране на нужната техника - най-много вентилатори за обдишване. За да бъде понижена вълната от заболели още повече, би трябвало и вирусът интензивно да се преследва, а освен да се чакат болните сами да се обадят. Това значи: определяне на допустимо най-вече инфектирани посредством всеобщо тестване разкриване на още повече инфектирани посредством следене на контактите на всички заболели уединяване и карантини на леки случаи и евентуално заболели, с цел да не заразяват други. Ограничителните ограничения досега работят извънредно добре в България. Регистрираните инфектирани са малко спрямо множеството европейски страни, а растежът на новите случаи демонстрира, че най-острото разпространяване на болестта е спряно. Дотук добре. С изключителното състояние България си завоюва три седмици, въпросът е обаче какво друго беше направено през тях.
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики За страдание управляващите надалеч не са великодушни на информация за доста от нещата. Независимо дали липсва структурирана такава, или институциите я крият, това е проблем, който пречи за борбата с вируса. Единствено цялостна бистрота, почтена връзка и открити дейности могат да доведат до по този начин нужното успокоение, доверие и предпочитание за подпомагане от страна на хората. Това в действителност - отново съгласно Световната здравна организация, е третият главен дирек в битката с COVID-19.
Подобренията в здравната системата
Болниците. В началото беше безпорядък. Въпреки подготовката във ВМА, първите заболели в София попаднаха в " Пирогов ", по-късно и в " Св. Анна ", в Пета градска болница, в частни клиники като " Софиямед " и доста други в провинцията. Цели отделения бяха краткотрайно карантинирани. Едва предходната седмица хаосът бе преодолян след заповед на здравния министър в кои клиники ще се лекуват леко и тежко заболели пациенти и подробни инструкции по какъв начин да се приготвят отделенията.
Общо леглата за нетежки случаи са към 7400 в цялата страна - в държавни, общински и частни лечебни заведения. Интензивните кревати за най-тежко болните с апарати за обдишване са 1324. Те са мощно неравномерно разпределени - във Видин да вземем за пример са единствено 6, в Перник - 10, а в София - 430.
Апаратурата. Увеличаването на интензивните кревати е лимитирано от броя на апаратите за изкуствена вентилация, като броят им в страната би трябвало да подхожда на заложените, т.е. малко над 1300. В последните седмици донори изпратиха такава техника към " Пирогов " (22 нови апарата) и други лечебни заведения в София и страната. Правителството уговори и договорка с Китай за 50 нови апарата.
Точна численост на дарените и купените апарати и техническите им характерности обаче не са обществено известни.
Медицинският личен състав. Първоначалното изостряне на напрежението сред управляващите и лекари, които заплашваха с оставки, тъй като смятаха, че лечебните заведения, отделенията и хората не са готови да лекуват Коронавирус -19, в този момент като че ли се поуталожи. Като цяло обаче медицинските фрагменти в България не доближават, а казусът се задълбочава от това, че и сега страни като Австрия притеглят по този начин нужните медицински сестри от България с по-добро възнаграждение и условия. Тази седмица най-малко един чартър с български сестри потегли за Австрия.
Добрата вест е, че има доброволци - най-вече студенти от медицински специалности и специализанти - млади лекари. Те оказват помощ за взимане на проби, за стерилизация, за премерване на температурата, а някои са и непосредствено в помощ на лекуващите ковид.
Най-много доброволци има Военномедицинска академия - 230, в " Пирогов " към 50 души работят към този момент към месец, в " Александровска " са към 180.
Предпазните материали за лекарите. Въпреки хвалбите на премиера по какъв начин освен осигуряваме вътрешните потребности, само че ще бъдем и огромен експортьор на маски и защитни дрехи, защитните материали не престават да са нищожни. Всеки ден лекарските колегии, неправителствени организации и страната разпределят стотици маски и защитни дрехи, само че точна информация къде те не доближават няма обществено. Целта на логистичния щаб е да достави първо клиниките, в които се грижат за ковид пациенти. От здравното министерство обаче признават, че към момента постоянното доставяне със защитни дрехи на работещите на първа линия е проблем.
В същото време здравната система е относително оголена. Явен образец е " Спешна помощ " - защитни дрехи имат единствено няколко екипа, които отиват при непосредствено потвърдени пациенти с COVID-19. В същото време колите за спешна помощ за пациенти с други болести са " въоръжени " единствено с елементарни еднократни маски и ръкавици.
Липсата на защитни материали е и измежду главните аргументи за пасивността на персоналните лекари - обществена загадка е, че изключително в по-малките градове те отхвърлят освен прегледи онлайн, само че даже и взимане на проби за тест от евентуално инфектирани.
В " Спешна помощ " защитни дрехи имат единствено няколко екипа, които отиват при потвърдени пациенти с COVID-19. Останалите употребяват елементарни еднократни маски и ръкавици
Фотограф: Юлия Лазарова
В момента по данни на спешния щаб са инфектирани 20 медици, а по информация на " Капитал " измежду тях има и чиновници на " Спешна помощ ". Примери от други страни демонстрират рисковия капацитет от огнища в лечебните заведения - в Испания да вземем за пример 14% от близо 100 хиляди регистрирани случая са на медици. Още по-тревожен е рискът да се заразят хиляди други пациенти.
Изводът: Три седмици по-късно здравната система е малко по-добре проведена за по-масова среща с COVID-19, само че надалеч не задоволително. Материалните усъвършенствания са минимални. Мотивацията е надалеч от нужната. И въпреки да не е огромно утешение, множеството страни по света се борят с огромен дефицит на защитни материали и техника, в това число богати страни като Съединени американски щати, Англия и Испания.
(Без) по-масово тестване
Седем хиляди мудни PCR теста - едвам толкоз е направила България за над 3 седмици. Въпреки че специалистите не стопират да повтарят какъв брой значимо е за преодоляването и ръководството на епидемията, ръководещите и спешният щаб отхвърлят да тестват всеобщо. Нещо повече - тестване се отхвърля даже на хора с начални, леки признаци на COVID-19.
Съпротивата на щаба към " бързите " китайски проби е с претекст, че те били доста неточни. Това обаче не дава отговор на въпроса за какво се вършат толкоз малко от бавните и по-надеждни PCR проби. Самият ген. Мутафчийски съобщи в сряда, че потенциалът на лабораториите е 1300 проби в денонощие, само че досега не са взимани повече от 400 проби. Обяснение за този факт няма.
Държавата работи единствено с 4 лаборатории в три града. Но вирусологични лаборатории има в съвсем всяка огромна болница. Машини имат и доста частни лаборатории. Те към този момент вършат и бързи, и мудни проби - досега са направени 3000 частни проби.
България не е единствената в Европа, която не желае да употребява бързи проби. Но евентуално е една от доста дребното, които не употребяват потенциала си за " мудни " проби до дъно и не се пробват да го усилят. Това може да сътвори сериозен проблем единствено след няколко седмици, когато (надяваме се) епидемията мине пика си и стартира да утихва. Тогава България ще би трябвало да вземе решение да махне ограничаващите ограничения, само че без проби няма да има никаква визия какъв брой огромен ще е рискът от втора вълна на болест.
Германия да вземем за пример също употребява единствено PCR проби, само че има голям потенциал - до 160 хиляди теста седмично в 47 лаборатории. И тъй като има рецензия, че това не е задоволително, здравните управляващи ще употребяват и опциите на ветеринарните лаборатории, с цел да усилят броя.
Англия, която може да прави в този момент 5000 PCR теста на ден, пък ще усили потенциала си двойно или тройно, като включи в процеса и PCR машините от лабораториите на огромните лечебни заведения и медицинските учебни заведения.
Съседна Румъния, където отношението към тестването е тъкмо толкоз консервативно, колкото и тук, разгласи, че към този момент ще се тестват освен контакти на инфектирани и карантинирани, само че и всички със признаци, както и медицински личен състав, откакто броят на записаните инфектирани мина 2000 души. Властите декларират, че пробват и да усилят потенциала за тестване най-малко до 2500 проби дневно (при 1500 - 2000 сега).
Дали и по кое време ще се премине към по-широко тестване, остава неразбираемо. Миналата седмица министър председателят и щабът дадоха сигнал, че може би в идните седмици ще има смяна. България е поискала 1 млн. проби от общата поръчка на Европейски Съюз - 600 хиляди PCR тестa, а останалите - по-бързи, с които се изследва за антитела. По думите на премиера те можело да бъдат приложени през идващите седмици.
Засега бе оповестено, че следва тестване на фокус група от 1000 индивида - най-вече служители на реда, и с бързи проби за антитела. Същата мярка разгласи преди дни и Румъния, само че с по-голяма група - 10 хиляди души, които ще бъдат определени по статистически способ.
Все повече страни форсират тестването за вируса посредством мобилни станции, в които проби се взимат непосредствено от колата
[Reuters]
Междувременно други страни демонстрират, че всеобщото тестване надалеч не е невъзможна задача. Южна Корея - международният първенец по тестване (на глава от населението), първа приложи мобилни станции за взимане на проби, без хората да би трябвало да слизат от колите си. Както и " телефонните будки ", в които медицинският личен състав взима проби от пациентите, без да има контакт сред тях - посредством вградени в стъклото гумени ръкави. Вдъхновение от Южна Корея черпи от ден на ден и Съединени американски щати. В страната от към седмица стартира по-масово тестване (което е видно и от растежа на записаните инфектирани в САЩ) и към този момент в доста градове има мобилни drive-through тест станции.
Англия пък " до дни " ще пусне на пазара 3.5 млн. " бързи " теста за антитела за домашно прилагане - в аптеките или за онлайн поръчка. В момента се ревизира точността им, тъй като те са напълно нови. Устройството работи с убождане на пръста и разбор на капката кръв, като демонстрира дали човек към този момент е прекарал вируса и има имунитет.
Изводът: България има незабавна потребност от по-масово тестване - без значение дали става дума за увеличение на потенциала на PCR или бързи проби, а най-добре и двете. Пазарът към този момент предлага повече от една опция, а ние пропущаме късмет да бъдат открити допустимо най-вече инфектирани още в ранна фаза.
Проследяване на контактите
Намирането на всички контакти на всеки инфектиран е от значително значение, с цел да се задържи предаването на болестта.
Какво и по какъв начин се прави в България е мъчно да се каже. Ако се опрем на споделяната от щаба информация, то в някои случаи явно съумяват да се заловен свързани случаи - най-често става дума за най-близките в фамилията. Има обаче и доста изолирани, единични заболели, при които не е оповестено да са открити свързани случаи. Така практиката, наподобява, е спорна.
В момента обаче по информация на " Капитал " ръководещите обмислят въвеждане на софтуерни решения, които биха помогнали както за по-ефективното следене на контакти, по този начин и за по-добър надзор над карантините.
За следенето на контактите кардинално има три известни метода. В основата си това е здравна " детективска " работа , която изисква забележителен човешки запас. В разгара на епидемията да вземем за пример Ухан е имал екип от 18 000 души, които са проследявали и издирвали хора. Технологиите и big data пристигнаха на помощ, когато случаите набъбнаха доста в Китай и в Южна Корея. Използват се цифровите данни на инфектираните - картови заплащания, GPS данни от мобилни телефони и коли, фрагменти от обществени камери и така нататък, с цел да се проследят придвижванията им и да се известят всички, които са били наоколо до тях. Те са длъжни да останат у дома за 14 дни. В Израел се употребява композиция от big data разбор, както и данни от телефона на инфектирания, което също да разреши възобновяване на цялостния му маршрут. Тази информация се афишира обществено (без да се разкрива самоличността на болния), с цел да може всеки, който е бил по тези места в същото време, да се подложи на карантина. Миналата седмица Европейска комисия насърчи мобилните оператори да дават по-бързо на управляващите информация за противопоставяне на инфекцията. Италия, Германия и Австрия употребяват данните, които всеки непринудено дава (от приложения, от локация и т.н.), с цел да изготвят такива разбори. Широко сканиране за хора с температура също е ефикасен метод, който към този момент има " традиция " в някои азиатски страни, наранени от SARS и MERS преди години. Служители мерят температурата на пасажерите, преди да влязат в публичен превоз, офис здания и доста други обществени места, в това число супермаркети. Практиката с потреблението на цифровите данни, в случай че е по-лесно използвана в Азия, в Западна Европа намира отпор от позиция намесата в човешките права и свободи.
Ако държавните управления в Европа могат да придобият big data (която е налична за задачите на цифровия маркетинг), то приемането на персонализирана информация (геолокация на съответен човек - било то през телефона, било то през заплащания с банкова карта) е интервенция в персоналния живот, която може да стане единствено със глобата на съд.
Другите два метода също са задоволително предизвикателни. " Детективската работа " изисква огромен брой здравни служащи, отдадени на това, с които западните системи не разполагат. Скенерите за телесна температура също не са всеобщи.
Как се управляват карантините
Към момента в България има към 30 хиляди души, които са сложени под карантина - това са хора, които са се завърнали от чужбина, такива с установена болест (хората без признаци и отвън рисковия профил се лекуват от дома) и техните контакти. Те нямат право да напущат дома си, а Министерство на вътрешните работи и районните здравни инспекции би трябвало да наблюдават за спазването на това ограничаване. Контролът в София и по-големите градове най-често става отдалечено (с позвъняване по телефона), само че в по-малките обитаеми места полицейски патрули обикалят адресите и персонално ревизират дали карантината се съблюдава. Ако индивидът не бъде открит на адреса, на който би трябвало да бъде, то той сигурно ще се снабди с обвиняване, за което може да получи до пет години затвор.
Ресурсът, с който Министерство на вътрешните работи разполага обаче, е извънредно стеснен, с цел да следи всички под карантина, чиято численост занапред ще пораства. Именно с този мотив преди две седмици бе дадена опция полицията да изисква трафични данни (местоположение по клетка, с която е обвързван употребеният от поставения под карантина телефон) от мобилните оператори. Тази информация обаче може да се употребява единствено когато е установено нарушаване на карантината, а не за предварителна защита.
По информация на " Капитал " в този момент българските управляващи разискват опцията за въвеждане на софтуерни решения, които да разрешат както следенето на вероятни контакти на инфектираните, по този начин и контрола на карантината.
През седмицата от израелската държавна отбранителна компания RAFAEL Advanced Defense Systems Ltd. (RAFAEL) оповестиха, че са предложили на българското държавно управление облачната платформа за разбор на огромни масиви от данни Wisdom Stone, която по принцип е основана за отбранителни и разследващи цели, само че в този момент е приспособена за битка с разрастващата се в световен мащаб пандемия.
Според източниците на " Капитал " тестванията с програмата Wisdom Stone са стартирани от специалисти на Министерство на вътрешните работи и " Информационно обслужване ". Системата разрешава big data разбор и е основана по-скоро на така наречен разузнаване по открити източници, в сравнение с данни от мобилните телефони. В нея обаче може да се " налее " всякаква информация, да вземем за пример данни от регистъра на инфектираните, информация от лечебни заведения, както и тези данни да се свържат с други - месторабота, местоживеене и така нататък
Друго решение, което се разисква, е въвеждането на приложение, сходно на употребеното в Полша, което да разреши следене на поставените под карантина - посредством геолокация и лицево различаване.
Изводът: България, сходно на целия западен свят, мъчно може да впрегне задоволително огромен човешки запас за издирването на контакти и за контрола над карантините. Технологиите могат да дадат известни решения, само че с ангажимента, че няма да се пресича линията на персоналните свободи и наблюдението няма да продължи и откакто коронавирусът си тръгне.
По тематиката работиха Ани Коджаиванова, Десислава Николова, Росен Босев
Социалната изолираност не е решение на епидемията, а единствено печелене на време за подготовка. Дотук България го употребява за минимални организационни и материални усъвършенствания в здравната система и възнамерява да вкара програмен продукт за следене на инфектирани и извършители на карантини. Засиленото тестване ще покаже действителния размер на епидемията, само че то към момента не се случва Минаха три месеца, откогато новият за човечеството вирус стартира да разболява първо Китай, а след това и света, и към този момент се знае, че той не може да бъде надвит единствено като се бяга от него. Добрите остарели ограничения за обществена изолираност единствено отсрочват казуса, а не го вземат решение. Те печелят време, което съгласно Световната здравна организация може и би трябвало да бъде употребявано главно за две неща.
Първото е за подготовка на здравната система: метаморфоза на лечебни заведения, тъй че да посрещнат оптимално доста пациенти увеличение на броя и подготовката на личния състав, необходим за заболели от COVID-19 обезпечаване на защитни средства за медиците (така че да има кой да лекува предстоящите доста болни) набиране на нужната техника - най-много вентилатори за обдишване. За да бъде понижена вълната от заболели още повече, би трябвало и вирусът интензивно да се преследва, а освен да се чакат болните сами да се обадят. Това значи: определяне на допустимо най-вече инфектирани посредством всеобщо тестване разкриване на още повече инфектирани посредством следене на контактите на всички заболели уединяване и карантини на леки случаи и евентуално заболели, с цел да не заразяват други. Ограничителните ограничения досега работят извънредно добре в България. Регистрираните инфектирани са малко спрямо множеството европейски страни, а растежът на новите случаи демонстрира, че най-острото разпространяване на болестта е спряно. Дотук добре. С изключителното състояние България си завоюва три седмици, въпросът е обаче какво друго беше направено през тях.
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики За страдание управляващите надалеч не са великодушни на информация за доста от нещата. Независимо дали липсва структурирана такава, или институциите я крият, това е проблем, който пречи за борбата с вируса. Единствено цялостна бистрота, почтена връзка и открити дейности могат да доведат до по този начин нужното успокоение, доверие и предпочитание за подпомагане от страна на хората. Това в действителност - отново съгласно Световната здравна организация, е третият главен дирек в битката с COVID-19.
Подобренията в здравната системата
Болниците. В началото беше безпорядък. Въпреки подготовката във ВМА, първите заболели в София попаднаха в " Пирогов ", по-късно и в " Св. Анна ", в Пета градска болница, в частни клиники като " Софиямед " и доста други в провинцията. Цели отделения бяха краткотрайно карантинирани. Едва предходната седмица хаосът бе преодолян след заповед на здравния министър в кои клиники ще се лекуват леко и тежко заболели пациенти и подробни инструкции по какъв начин да се приготвят отделенията.
Общо леглата за нетежки случаи са към 7400 в цялата страна - в държавни, общински и частни лечебни заведения. Интензивните кревати за най-тежко болните с апарати за обдишване са 1324. Те са мощно неравномерно разпределени - във Видин да вземем за пример са единствено 6, в Перник - 10, а в София - 430.
Апаратурата. Увеличаването на интензивните кревати е лимитирано от броя на апаратите за изкуствена вентилация, като броят им в страната би трябвало да подхожда на заложените, т.е. малко над 1300. В последните седмици донори изпратиха такава техника към " Пирогов " (22 нови апарата) и други лечебни заведения в София и страната. Правителството уговори и договорка с Китай за 50 нови апарата.
Точна численост на дарените и купените апарати и техническите им характерности обаче не са обществено известни.
Медицинският личен състав. Първоначалното изостряне на напрежението сред управляващите и лекари, които заплашваха с оставки, тъй като смятаха, че лечебните заведения, отделенията и хората не са готови да лекуват Коронавирус -19, в този момент като че ли се поуталожи. Като цяло обаче медицинските фрагменти в България не доближават, а казусът се задълбочава от това, че и сега страни като Австрия притеглят по този начин нужните медицински сестри от България с по-добро възнаграждение и условия. Тази седмица най-малко един чартър с български сестри потегли за Австрия.
Добрата вест е, че има доброволци - най-вече студенти от медицински специалности и специализанти - млади лекари. Те оказват помощ за взимане на проби, за стерилизация, за премерване на температурата, а някои са и непосредствено в помощ на лекуващите ковид.
Най-много доброволци има Военномедицинска академия - 230, в " Пирогов " към 50 души работят към този момент към месец, в " Александровска " са към 180.
Предпазните материали за лекарите. Въпреки хвалбите на премиера по какъв начин освен осигуряваме вътрешните потребности, само че ще бъдем и огромен експортьор на маски и защитни дрехи, защитните материали не престават да са нищожни. Всеки ден лекарските колегии, неправителствени организации и страната разпределят стотици маски и защитни дрехи, само че точна информация къде те не доближават няма обществено. Целта на логистичния щаб е да достави първо клиниките, в които се грижат за ковид пациенти. От здравното министерство обаче признават, че към момента постоянното доставяне със защитни дрехи на работещите на първа линия е проблем.
В същото време здравната система е относително оголена. Явен образец е " Спешна помощ " - защитни дрехи имат единствено няколко екипа, които отиват при непосредствено потвърдени пациенти с COVID-19. В същото време колите за спешна помощ за пациенти с други болести са " въоръжени " единствено с елементарни еднократни маски и ръкавици.
Липсата на защитни материали е и измежду главните аргументи за пасивността на персоналните лекари - обществена загадка е, че изключително в по-малките градове те отхвърлят освен прегледи онлайн, само че даже и взимане на проби за тест от евентуално инфектирани.
В " Спешна помощ " защитни дрехи имат единствено няколко екипа, които отиват при потвърдени пациенти с COVID-19. Останалите употребяват елементарни еднократни маски и ръкавици
Фотограф: Юлия Лазарова
В момента по данни на спешния щаб са инфектирани 20 медици, а по информация на " Капитал " измежду тях има и чиновници на " Спешна помощ ". Примери от други страни демонстрират рисковия капацитет от огнища в лечебните заведения - в Испания да вземем за пример 14% от близо 100 хиляди регистрирани случая са на медици. Още по-тревожен е рискът да се заразят хиляди други пациенти.
Изводът: Три седмици по-късно здравната система е малко по-добре проведена за по-масова среща с COVID-19, само че надалеч не задоволително. Материалните усъвършенствания са минимални. Мотивацията е надалеч от нужната. И въпреки да не е огромно утешение, множеството страни по света се борят с огромен дефицит на защитни материали и техника, в това число богати страни като Съединени американски щати, Англия и Испания.
(Без) по-масово тестване
Седем хиляди мудни PCR теста - едвам толкоз е направила България за над 3 седмици. Въпреки че специалистите не стопират да повтарят какъв брой значимо е за преодоляването и ръководството на епидемията, ръководещите и спешният щаб отхвърлят да тестват всеобщо. Нещо повече - тестване се отхвърля даже на хора с начални, леки признаци на COVID-19.
Съпротивата на щаба към " бързите " китайски проби е с претекст, че те били доста неточни. Това обаче не дава отговор на въпроса за какво се вършат толкоз малко от бавните и по-надеждни PCR проби. Самият ген. Мутафчийски съобщи в сряда, че потенциалът на лабораториите е 1300 проби в денонощие, само че досега не са взимани повече от 400 проби. Обяснение за този факт няма.
Държавата работи единствено с 4 лаборатории в три града. Но вирусологични лаборатории има в съвсем всяка огромна болница. Машини имат и доста частни лаборатории. Те към този момент вършат и бързи, и мудни проби - досега са направени 3000 частни проби.
България не е единствената в Европа, която не желае да употребява бързи проби. Но евентуално е една от доста дребното, които не употребяват потенциала си за " мудни " проби до дъно и не се пробват да го усилят. Това може да сътвори сериозен проблем единствено след няколко седмици, когато (надяваме се) епидемията мине пика си и стартира да утихва. Тогава България ще би трябвало да вземе решение да махне ограничаващите ограничения, само че без проби няма да има никаква визия какъв брой огромен ще е рискът от втора вълна на болест.
Германия да вземем за пример също употребява единствено PCR проби, само че има голям потенциал - до 160 хиляди теста седмично в 47 лаборатории. И тъй като има рецензия, че това не е задоволително, здравните управляващи ще употребяват и опциите на ветеринарните лаборатории, с цел да усилят броя.
Англия, която може да прави в този момент 5000 PCR теста на ден, пък ще усили потенциала си двойно или тройно, като включи в процеса и PCR машините от лабораториите на огромните лечебни заведения и медицинските учебни заведения.
Съседна Румъния, където отношението към тестването е тъкмо толкоз консервативно, колкото и тук, разгласи, че към този момент ще се тестват освен контакти на инфектирани и карантинирани, само че и всички със признаци, както и медицински личен състав, откакто броят на записаните инфектирани мина 2000 души. Властите декларират, че пробват и да усилят потенциала за тестване най-малко до 2500 проби дневно (при 1500 - 2000 сега).
Дали и по кое време ще се премине към по-широко тестване, остава неразбираемо. Миналата седмица министър председателят и щабът дадоха сигнал, че може би в идните седмици ще има смяна. България е поискала 1 млн. проби от общата поръчка на Европейски Съюз - 600 хиляди PCR тестa, а останалите - по-бързи, с които се изследва за антитела. По думите на премиера те можело да бъдат приложени през идващите седмици.
Засега бе оповестено, че следва тестване на фокус група от 1000 индивида - най-вече служители на реда, и с бързи проби за антитела. Същата мярка разгласи преди дни и Румъния, само че с по-голяма група - 10 хиляди души, които ще бъдат определени по статистически способ.
Все повече страни форсират тестването за вируса посредством мобилни станции, в които проби се взимат непосредствено от колата
[Reuters]
Междувременно други страни демонстрират, че всеобщото тестване надалеч не е невъзможна задача. Южна Корея - международният първенец по тестване (на глава от населението), първа приложи мобилни станции за взимане на проби, без хората да би трябвало да слизат от колите си. Както и " телефонните будки ", в които медицинският личен състав взима проби от пациентите, без да има контакт сред тях - посредством вградени в стъклото гумени ръкави. Вдъхновение от Южна Корея черпи от ден на ден и Съединени американски щати. В страната от към седмица стартира по-масово тестване (което е видно и от растежа на записаните инфектирани в САЩ) и към този момент в доста градове има мобилни drive-through тест станции.
Англия пък " до дни " ще пусне на пазара 3.5 млн. " бързи " теста за антитела за домашно прилагане - в аптеките или за онлайн поръчка. В момента се ревизира точността им, тъй като те са напълно нови. Устройството работи с убождане на пръста и разбор на капката кръв, като демонстрира дали човек към този момент е прекарал вируса и има имунитет.
Изводът: България има незабавна потребност от по-масово тестване - без значение дали става дума за увеличение на потенциала на PCR или бързи проби, а най-добре и двете. Пазарът към този момент предлага повече от една опция, а ние пропущаме късмет да бъдат открити допустимо най-вече инфектирани още в ранна фаза.
Проследяване на контактите
Намирането на всички контакти на всеки инфектиран е от значително значение, с цел да се задържи предаването на болестта.
Какво и по какъв начин се прави в България е мъчно да се каже. Ако се опрем на споделяната от щаба информация, то в някои случаи явно съумяват да се заловен свързани случаи - най-често става дума за най-близките в фамилията. Има обаче и доста изолирани, единични заболели, при които не е оповестено да са открити свързани случаи. Така практиката, наподобява, е спорна.
В момента обаче по информация на " Капитал " ръководещите обмислят въвеждане на софтуерни решения, които биха помогнали както за по-ефективното следене на контакти, по този начин и за по-добър надзор над карантините.
За следенето на контактите кардинално има три известни метода. В основата си това е здравна " детективска " работа , която изисква забележителен човешки запас. В разгара на епидемията да вземем за пример Ухан е имал екип от 18 000 души, които са проследявали и издирвали хора. Технологиите и big data пристигнаха на помощ, когато случаите набъбнаха доста в Китай и в Южна Корея. Използват се цифровите данни на инфектираните - картови заплащания, GPS данни от мобилни телефони и коли, фрагменти от обществени камери и така нататък, с цел да се проследят придвижванията им и да се известят всички, които са били наоколо до тях. Те са длъжни да останат у дома за 14 дни. В Израел се употребява композиция от big data разбор, както и данни от телефона на инфектирания, което също да разреши възобновяване на цялостния му маршрут. Тази информация се афишира обществено (без да се разкрива самоличността на болния), с цел да може всеки, който е бил по тези места в същото време, да се подложи на карантина. Миналата седмица Европейска комисия насърчи мобилните оператори да дават по-бързо на управляващите информация за противопоставяне на инфекцията. Италия, Германия и Австрия употребяват данните, които всеки непринудено дава (от приложения, от локация и т.н.), с цел да изготвят такива разбори. Широко сканиране за хора с температура също е ефикасен метод, който към този момент има " традиция " в някои азиатски страни, наранени от SARS и MERS преди години. Служители мерят температурата на пасажерите, преди да влязат в публичен превоз, офис здания и доста други обществени места, в това число супермаркети. Практиката с потреблението на цифровите данни, в случай че е по-лесно използвана в Азия, в Западна Европа намира отпор от позиция намесата в човешките права и свободи.
Ако държавните управления в Европа могат да придобият big data (която е налична за задачите на цифровия маркетинг), то приемането на персонализирана информация (геолокация на съответен човек - било то през телефона, било то през заплащания с банкова карта) е интервенция в персоналния живот, която може да стане единствено със глобата на съд.
Другите два метода също са задоволително предизвикателни. " Детективската работа " изисква огромен брой здравни служащи, отдадени на това, с които западните системи не разполагат. Скенерите за телесна температура също не са всеобщи.
Как се управляват карантините
Към момента в България има към 30 хиляди души, които са сложени под карантина - това са хора, които са се завърнали от чужбина, такива с установена болест (хората без признаци и отвън рисковия профил се лекуват от дома) и техните контакти. Те нямат право да напущат дома си, а Министерство на вътрешните работи и районните здравни инспекции би трябвало да наблюдават за спазването на това ограничаване. Контролът в София и по-големите градове най-често става отдалечено (с позвъняване по телефона), само че в по-малките обитаеми места полицейски патрули обикалят адресите и персонално ревизират дали карантината се съблюдава. Ако индивидът не бъде открит на адреса, на който би трябвало да бъде, то той сигурно ще се снабди с обвиняване, за което може да получи до пет години затвор.
Ресурсът, с който Министерство на вътрешните работи разполага обаче, е извънредно стеснен, с цел да следи всички под карантина, чиято численост занапред ще пораства. Именно с този мотив преди две седмици бе дадена опция полицията да изисква трафични данни (местоположение по клетка, с която е обвързван употребеният от поставения под карантина телефон) от мобилните оператори. Тази информация обаче може да се употребява единствено когато е установено нарушаване на карантината, а не за предварителна защита.
По информация на " Капитал " в този момент българските управляващи разискват опцията за въвеждане на софтуерни решения, които да разрешат както следенето на вероятни контакти на инфектираните, по този начин и контрола на карантината.
През седмицата от израелската държавна отбранителна компания RAFAEL Advanced Defense Systems Ltd. (RAFAEL) оповестиха, че са предложили на българското държавно управление облачната платформа за разбор на огромни масиви от данни Wisdom Stone, която по принцип е основана за отбранителни и разследващи цели, само че в този момент е приспособена за битка с разрастващата се в световен мащаб пандемия.
Според източниците на " Капитал " тестванията с програмата Wisdom Stone са стартирани от специалисти на Министерство на вътрешните работи и " Информационно обслужване ". Системата разрешава big data разбор и е основана по-скоро на така наречен разузнаване по открити източници, в сравнение с данни от мобилните телефони. В нея обаче може да се " налее " всякаква информация, да вземем за пример данни от регистъра на инфектираните, информация от лечебни заведения, както и тези данни да се свържат с други - месторабота, местоживеене и така нататък
Друго решение, което се разисква, е въвеждането на приложение, сходно на употребеното в Полша, което да разреши следене на поставените под карантина - посредством геолокация и лицево различаване.
Изводът: България, сходно на целия западен свят, мъчно може да впрегне задоволително огромен човешки запас за издирването на контакти и за контрола над карантините. Технологиите могат да дадат известни решения, само че с ангажимента, че няма да се пресича линията на персоналните свободи и наблюдението няма да продължи и откакто коронавирусът си тръгне.
По тематиката работиха Ани Коджаиванова, Десислава Николова, Росен Босев
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ