Стефан Данаилов: Все още не съм слязъл от сцената…
„ Все още не съм слязъл от сцената, вардя си гримьорната на Народния спектакъл и ми се желае да изиграя най-малко още един път „ Пигмалион “ на Бърнард Шоу, нищо че спектакълът е имал към 150 представления пред аудитория. “, съобщи в Стара Загора артистът Стефан Данаилов преди представянето на книгата си „ Романът на моя живот “.
130 томчета от автобиографичната книга получиха библиотеките и читалищата в Старозагорска библиотека като подарък от създателя, над 500 от пристигналите да го поздравят, въпреки и на патерица за 75-ия му празник старозагорци ще си тръгнат тази вечер с подпис от него.
„ По подигравка на ориста тук, в Стара Загора не съм снимал нито един филм, само че пък помня няколко театрални постановки на сцените на операта и трагичния спектакъл. За жал нямам старозагорка измежду студентите си, а те май станаха повече от 130. Имам обаче старозагорец, споделя се Георги, само че нали нещо позакъсах със здравето и не мога да се сетя за семейството му. Ще се веселя да го видя измежду публиката, само че да ми се обади, че все по-трудно към този момент виждам. “, самоиронизира се артистът, който се поожали, че поради болежките пътувал в последно време единствено в… сънищата.
От близо 90 –те функции в киното Стефан Данаилов откроява облиците на Костадин Джапунов от „ Иван Кондарев “, Иван Загубански от „ Последния пощальон “,княз Борис от едноименния филм, за чийто снимане България е заделила в миналото 12 млн лева и на Светослав Тертер от „ Князът “. Признава че доста би желал да снима още веднъж тъкмо „ Князът “, мечтаел си и за продължение на „ От нищо нещо “ на Петър Рударов /1979 г/ с облика на Панчо Върбанов, само че в новите времена.
„ Почти се бях навил да вляза в кожата на режисьора, открих и пари, само че по този начин и не си харесах тематика, а тъкмо тогава ме навиха да се кандидатирам за вицепрезидент и нещата се разминаха. “, показа юбилярът. С усмивка напомни „ обвиняванията “ за „ алчност “ и призна, че в никакъв случай не е отказвал присъединяване в роля.
„ Не съм играл Ромео, само че не мога да кажа, че съм си мечтал тъкмо за този облик. Зад гърба ми е имало предложения за 7-годишен контракт с италиански продуцент, харесал ме още в ролята на Тони от „ Морето “ на режисьора Петър Донев /1967 г./, само че виновните фактори отказали под претекста: „ той е необходим на България! “. След време получих покана да фотографирам във Франция, да изкарам школа за каскадьори, само че отново не ме пуснаха… “, върна лентата на спомените си Мастера.
„ Заради проблемите ми със зрението направихме специфични фланелки за студентите от моя клас, начело написа „ Мастер “, а откъм гърба е името.Ама в последно време май повече ги различавам по миризмата. Хубавото на неприятното зрение е, че в този момент дамите, с които беседвам … нямат бръчки! “, дяволито постави точка на въпросите за здравето му проф. Стефан Данаилов. И на финала посочи, че към момента всяка утрин си вземал „ розовото хапче “, въпреки от дълго време да се измъкнал от ноктите на връхлетялата го след гибелта на брачната половинка му Мери меланхолия.
Източник: Monitor
Снимкa: Христо Христов
130 томчета от автобиографичната книга получиха библиотеките и читалищата в Старозагорска библиотека като подарък от създателя, над 500 от пристигналите да го поздравят, въпреки и на патерица за 75-ия му празник старозагорци ще си тръгнат тази вечер с подпис от него.
„ По подигравка на ориста тук, в Стара Загора не съм снимал нито един филм, само че пък помня няколко театрални постановки на сцените на операта и трагичния спектакъл. За жал нямам старозагорка измежду студентите си, а те май станаха повече от 130. Имам обаче старозагорец, споделя се Георги, само че нали нещо позакъсах със здравето и не мога да се сетя за семейството му. Ще се веселя да го видя измежду публиката, само че да ми се обади, че все по-трудно към този момент виждам. “, самоиронизира се артистът, който се поожали, че поради болежките пътувал в последно време единствено в… сънищата.
От близо 90 –те функции в киното Стефан Данаилов откроява облиците на Костадин Джапунов от „ Иван Кондарев “, Иван Загубански от „ Последния пощальон “,княз Борис от едноименния филм, за чийто снимане България е заделила в миналото 12 млн лева и на Светослав Тертер от „ Князът “. Признава че доста би желал да снима още веднъж тъкмо „ Князът “, мечтаел си и за продължение на „ От нищо нещо “ на Петър Рударов /1979 г/ с облика на Панчо Върбанов, само че в новите времена.
„ Почти се бях навил да вляза в кожата на режисьора, открих и пари, само че по този начин и не си харесах тематика, а тъкмо тогава ме навиха да се кандидатирам за вицепрезидент и нещата се разминаха. “, показа юбилярът. С усмивка напомни „ обвиняванията “ за „ алчност “ и призна, че в никакъв случай не е отказвал присъединяване в роля.
„ Не съм играл Ромео, само че не мога да кажа, че съм си мечтал тъкмо за този облик. Зад гърба ми е имало предложения за 7-годишен контракт с италиански продуцент, харесал ме още в ролята на Тони от „ Морето “ на режисьора Петър Донев /1967 г./, само че виновните фактори отказали под претекста: „ той е необходим на България! “. След време получих покана да фотографирам във Франция, да изкарам школа за каскадьори, само че отново не ме пуснаха… “, върна лентата на спомените си Мастера.
„ Заради проблемите ми със зрението направихме специфични фланелки за студентите от моя клас, начело написа „ Мастер “, а откъм гърба е името.Ама в последно време май повече ги различавам по миризмата. Хубавото на неприятното зрение е, че в този момент дамите, с които беседвам … нямат бръчки! “, дяволито постави точка на въпросите за здравето му проф. Стефан Данаилов. И на финала посочи, че към момента всяка утрин си вземал „ розовото хапче “, въпреки от дълго време да се измъкнал от ноктите на връхлетялата го след гибелта на брачната половинка му Мери меланхолия.
Източник: Monitor
Снимкa: Христо Христов
Източник: slava.bg
КОМЕНТАРИ