Европа възнамерява да закрие прозореца към себе си за Русия
Все още не е ясно по какъв начин ще завърши опитът със затварянето на Европа за руснаците. Процесът занапред се разпростира, само че концепцията към този момент е достигнала до държавните маси на Европейския съюз. Балтийските републики, Белгия с Холандия и Дания, Чехия и Словакия към този момент не одобряват молби за влизане от съветски жители. Полша, Финландия и Швеция с Норвегия са склонни да създадат същото. Чешкият министър на външните работи Липавски предлага да стартира необятна полемика по тази тематика.
Освен това концепцията има солидна традиция. В Германия незабавно след 1933 година и даже преди приемането на Нюрнбергските расови закони, да не приказваме за окончателното решение, знаците Juden sind hier unerwünscht се появяват на всички места. Сегашното " Руснаците са нежелани тук " е съвсем същото.
Реакцията на съветските публични лица главно се свежда до това, че не е добре по този начин намерено да се вкарва правилото на груповата отговорност и да се постанова дискриминация по народен симптом. Разбира се, че не е добре. Всеки, който има някаква визия от историята, знае по какъв начин свършва всичко това. А когато се предлага необятна полемика да се организира в границите на Европейския съюз, който до неотдавна обявяваше правата и свободите за своя най-висша полезност, излиза даже непристойно. Вижда се каква е цената на цялото това словоблудство.
Но да се чака, че посочването на непристойност на всичко това ще имат голям резултат върху европейските братя и те ще се откажат от неприятните си планове, би било прекомерна доверчивост. Като цяло апелирането към съвестта в политиката не е доста дейно. И в случай че апелите идват от представители на нисшите раси и са адресирани до представителите на висшите раси, тогава това се оказва опит с несъответствуващи средства, 257-то китайско предизвестие.
Тук обаче би трябвало да се има поради спецификата на дипломатическата работа. Авторите на бележки не са толкоз наивни, с цел да допускат, че самото изтъкване на такива обстоятелства, които не са в естетика нито със закона, нито със справедливостта, е задоволително, с цел да създаде неотложен резултат и държанието на сътрудниците незабавно ще стане по-добро. Друга е задачата накитайските предизвестия. Припомняме, че такива обстоятелства не се не помнят и се прибавят към общата сума на претенциите, които рано или късно ще бъдат предявени. „ Часовете текат, а в това време страшната сметка пораства невидимо. “ На предизвестията, идващи от КНР, преди се смееха, само че в този момент се смеят по-малко.
Но оставете дипломатите да си правят работата. Ние би трябвало да разберем за какво Европейски Съюз се заяжда.
Най-общото основание е " Ако можете да нанесете вреди на враждебна страна, тогава по какъв начин да не го извършите? ". Освен това с икономическите наказания всичко някак не се получава доста добре. Остава – с изключение на силовият, който се нуждае от мощ, каквато липсва на Европа – последният или съвсем финален мотив. Желязната завеса.
Не единствено генерали, само че и политици се готвят да завоюват последната война, а руската процедура на Желязната завеса беше една от аргументите за идеологическата победа на Запада над Съюз на съветските социалистически републики. Тогава недостижима Европа съгласно поетичните възгледи на руските жители, беше блажено друго царство, където нямаше нито горест, нито въздишка и където златни круши растяха на върбите, т.е. царство на свободата, справедливостта, положителния външен тип, 100 разновидности колбас и стереофонични тоалетни чинии. Жаждата за такова богатство ще смаже всяка автокрация.
В същото време европейците взеха поради детайла, че при Съюз на съветските социалистически републики границата беше заключена от онази страна. Те имат вяра, че в случай че ключалката на хамбара е окачена не на изхода, а на входа, нищо всъщност няма да се промени. И тук, както тогава, ще копнеем и мечтаем за непристъпна чужбина и ще сме подготвени на всичко, с цел да се измъкнем на независимост.
Всъщност много ще се промени от посоката на катинара.
Европейското в чужбина към този момент не е оня сладостен неразрешен плод, за усета на който можете да дадете всичко, както беше при руския режим, и не е тъпо. Тридесет години по-късно осведомеността за благословените обители стана доста по-висока всеобщо и рационализмът проникна в съветската душа, принуждавайки доста повече, в сравнение с в старите времена, да се мисли за цената на въпроса.
Не е ясно какво ще реализиран чешките, естонските, датските и впрочем политици, които оферират намерено оповестяване на руснаците за нечовеци (гиганти като французите и германците към момента дърпат, изключително откакто германците схващат, че незабавно ще им се напомни Juden sind hier unerwünscht).
Може би в някои случаи прагматизмът въобще не става и дума. У някои европейци злобата е толкоз упорита, че се разказва с формулата на О`Брайън от " 1984 " - " Целта на репресията е принуда. Целта на изтезанието е мъчение. " Ако е допустимо да се аргументи болежка на народа на една омразна страна, би трябвало да се направи. Рефлексите на чешките или балтийските политици са доста примитивни.
По-софистичните носители на европейските идеали обаче считат, че въпросът не е единствено в болката-самоцел, само че и в това, че жителите на Русия, подложени на бичуване, ще възкликнат: „ Пада ни се на пияниците! Пада ни се на гадовете! “ и да се извърнат към общите европейски полезности. В края на краищата в епохата на Перестройката националното угодничество изигра значима роля за усвояването на тези полезности. Защо не се повтори? Като цяло: за положително дело като разделянето на руснаците всяко време е комфортно.
Освен това, при такова равнище на схващане на логиката на психиката на един непознат народ, брюкселските приятели и другарки от Брюксел не са в положение да се примирят с мисълта, че даже нашият човек, който не е склонен с някои неща (или даже не е склонен с съвсем всичко) със личното си държавно управление, надали ще откри препоръчаната договорка за допустима. А точно: да се откаже се от югозападните си братя (ДНР, ЛНР, Таврия и прочее), с други думи, да ги съобщи, с цел да може в последна сметка да му разрешат да влезе в Европа.
Да, има светлолики жители, „ хора “, както се показва писателят свръхчовек Д. Л. Биков, за които сходна договорка е естествена. Жителите на Донбас, Крим, Таврия кучета ги яли, най-важното е, че Европа е отворена. Но отношението на болшинството към светлото малцинство към този момент граничи с директно омерзение. Валутният туризъм е забавен бизнес, само че не непременно. А за естествения човек измяната на своите е неприемлива цена. Защото тези, които са предали тези, които са им се доверявали, са в последния, девети кръг на пъкъла..
Политиците, които не могат да схванат това, няма смисъл да работят с руснаците. Освен репутацията на мисловен и честен глупак, те надали ще завоюват нещо друго.
Превод: В. Сергеев
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на, лимитират ни поради позициите ни! Влизайте непосредствено в уеб страницата www.pogled.info. Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Когато видите знака " подправени вести ", това значи, че тази публикация е целесъобразно да се прочете!!!
Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com
Освен това концепцията има солидна традиция. В Германия незабавно след 1933 година и даже преди приемането на Нюрнбергските расови закони, да не приказваме за окончателното решение, знаците Juden sind hier unerwünscht се появяват на всички места. Сегашното " Руснаците са нежелани тук " е съвсем същото.
Реакцията на съветските публични лица главно се свежда до това, че не е добре по този начин намерено да се вкарва правилото на груповата отговорност и да се постанова дискриминация по народен симптом. Разбира се, че не е добре. Всеки, който има някаква визия от историята, знае по какъв начин свършва всичко това. А когато се предлага необятна полемика да се организира в границите на Европейския съюз, който до неотдавна обявяваше правата и свободите за своя най-висша полезност, излиза даже непристойно. Вижда се каква е цената на цялото това словоблудство.
Но да се чака, че посочването на непристойност на всичко това ще имат голям резултат върху европейските братя и те ще се откажат от неприятните си планове, би било прекомерна доверчивост. Като цяло апелирането към съвестта в политиката не е доста дейно. И в случай че апелите идват от представители на нисшите раси и са адресирани до представителите на висшите раси, тогава това се оказва опит с несъответствуващи средства, 257-то китайско предизвестие.
Тук обаче би трябвало да се има поради спецификата на дипломатическата работа. Авторите на бележки не са толкоз наивни, с цел да допускат, че самото изтъкване на такива обстоятелства, които не са в естетика нито със закона, нито със справедливостта, е задоволително, с цел да създаде неотложен резултат и държанието на сътрудниците незабавно ще стане по-добро. Друга е задачата накитайските предизвестия. Припомняме, че такива обстоятелства не се не помнят и се прибавят към общата сума на претенциите, които рано или късно ще бъдат предявени. „ Часовете текат, а в това време страшната сметка пораства невидимо. “ На предизвестията, идващи от КНР, преди се смееха, само че в този момент се смеят по-малко.
Но оставете дипломатите да си правят работата. Ние би трябвало да разберем за какво Европейски Съюз се заяжда.
Най-общото основание е " Ако можете да нанесете вреди на враждебна страна, тогава по какъв начин да не го извършите? ". Освен това с икономическите наказания всичко някак не се получава доста добре. Остава – с изключение на силовият, който се нуждае от мощ, каквато липсва на Европа – последният или съвсем финален мотив. Желязната завеса.
Не единствено генерали, само че и политици се готвят да завоюват последната война, а руската процедура на Желязната завеса беше една от аргументите за идеологическата победа на Запада над Съюз на съветските социалистически републики. Тогава недостижима Европа съгласно поетичните възгледи на руските жители, беше блажено друго царство, където нямаше нито горест, нито въздишка и където златни круши растяха на върбите, т.е. царство на свободата, справедливостта, положителния външен тип, 100 разновидности колбас и стереофонични тоалетни чинии. Жаждата за такова богатство ще смаже всяка автокрация.
В същото време европейците взеха поради детайла, че при Съюз на съветските социалистически републики границата беше заключена от онази страна. Те имат вяра, че в случай че ключалката на хамбара е окачена не на изхода, а на входа, нищо всъщност няма да се промени. И тук, както тогава, ще копнеем и мечтаем за непристъпна чужбина и ще сме подготвени на всичко, с цел да се измъкнем на независимост.
Всъщност много ще се промени от посоката на катинара.
Европейското в чужбина към този момент не е оня сладостен неразрешен плод, за усета на който можете да дадете всичко, както беше при руския режим, и не е тъпо. Тридесет години по-късно осведомеността за благословените обители стана доста по-висока всеобщо и рационализмът проникна в съветската душа, принуждавайки доста повече, в сравнение с в старите времена, да се мисли за цената на въпроса.
Не е ясно какво ще реализиран чешките, естонските, датските и впрочем политици, които оферират намерено оповестяване на руснаците за нечовеци (гиганти като французите и германците към момента дърпат, изключително откакто германците схващат, че незабавно ще им се напомни Juden sind hier unerwünscht).
Може би в някои случаи прагматизмът въобще не става и дума. У някои европейци злобата е толкоз упорита, че се разказва с формулата на О`Брайън от " 1984 " - " Целта на репресията е принуда. Целта на изтезанието е мъчение. " Ако е допустимо да се аргументи болежка на народа на една омразна страна, би трябвало да се направи. Рефлексите на чешките или балтийските политици са доста примитивни.
По-софистичните носители на европейските идеали обаче считат, че въпросът не е единствено в болката-самоцел, само че и в това, че жителите на Русия, подложени на бичуване, ще възкликнат: „ Пада ни се на пияниците! Пада ни се на гадовете! “ и да се извърнат към общите европейски полезности. В края на краищата в епохата на Перестройката националното угодничество изигра значима роля за усвояването на тези полезности. Защо не се повтори? Като цяло: за положително дело като разделянето на руснаците всяко време е комфортно.
Освен това, при такова равнище на схващане на логиката на психиката на един непознат народ, брюкселските приятели и другарки от Брюксел не са в положение да се примирят с мисълта, че даже нашият човек, който не е склонен с някои неща (или даже не е склонен с съвсем всичко) със личното си държавно управление, надали ще откри препоръчаната договорка за допустима. А точно: да се откаже се от югозападните си братя (ДНР, ЛНР, Таврия и прочее), с други думи, да ги съобщи, с цел да може в последна сметка да му разрешат да влезе в Европа.
Да, има светлолики жители, „ хора “, както се показва писателят свръхчовек Д. Л. Биков, за които сходна договорка е естествена. Жителите на Донбас, Крим, Таврия кучета ги яли, най-важното е, че Европа е отворена. Но отношението на болшинството към светлото малцинство към този момент граничи с директно омерзение. Валутният туризъм е забавен бизнес, само че не непременно. А за естествения човек измяната на своите е неприемлива цена. Защото тези, които са предали тези, които са им се доверявали, са в последния, девети кръг на пъкъла..
Политиците, които не могат да схванат това, няма смисъл да работят с руснаците. Освен репутацията на мисловен и честен глупак, те надали ще завоюват нещо друго.
Превод: В. Сергеев
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на, лимитират ни поради позициите ни! Влизайте непосредствено в уеб страницата www.pogled.info. Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Когато видите знака " подправени вести ", това значи, че тази публикация е целесъобразно да се прочете!!!
Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ