Близо 15% от българите страдат от психични разстройства
Все още не е построена ефикасна система на психиатричното обслужване, която да се основава на правилата на досегаемост на здравни услуги, координираност и непрекъснатост на грижите, сочи главният извод от осъществения от Сметната палата /СП/ одит "Ефективност на системата на психиатричното обслужване ".
Проверката е за интервала от 01.01.2017 година до 31.12.2019 година, оповестяват от одитната институция.
Според данни на национално изследване, представени в документа, през 2017 година пожизнените болести от чести психологични разстройства у нас е 14.54 на 100. Психичните разстройства са на второ място с максимален принос за боледуванията, измерени посредством индикатора "години живот в боледуване или неработоспособност " /DALYs/ в Европейския район /19 на сто/ и най-важна причина за неработоспособност.
При одита е открито, че предлаганите здравно-психиатрични услуги се лимитират до стационарно лекуване, защото всички действия, свързани с следенето, поддържащото лекуване, рехабилитацията и ресоциализацията, са отвън компетенциите на тези лечебни заведения и те не получават финансиране за това.
Поради това в държавните психиатрични лечебни заведения в страната има десетки пациенти, които не са на интензивно лекуване, само че не се изписват, защото няма къде да бъдат настанени и на процедура живеят там, показват от Сметната палата. Така лечебните заведения са принудени да поемат и ролята на домове за хора с психологични разстройства - процедура, която съществува от десетилетия. Няма благоприятни условия за рехабилитация на приети в болница психологично заболели пациенти. Неприемливо неприятни, пренаселени и нехигиенични са всички оборудванията за тях - стаи, кабинети и т. н.
В одитния документ се отбелязва, че липсва добра съгласуваност сред публичните здравни услуги и останалите здравни и обществени действия, регламентирани в другите документи - тактики, закони, правилници; последователност на грижите откакто болните бъдат изписани и се върнат назад в общността; връзка сред обособените експерти, имащи отношение към страдащите от тежки психологични разстройства и други
"Финансирането на държавните психиатрични лечебни заведения се реализира посредством бюджет, избран на исторически принцип, който не е директно привързан с размера на реализираната активност. Стойностите на медицинските действия, които се субсидират от Министерството на здравеопазването, се дефинират въз основа на данните за междинния разход на лечебните заведения. При тези способи на финансиране е невероятно да се мери ефикасността и успеваемостта на обществените разноски ", установяват от СП.
В одитния отчет се показва също, че размерът на обществените средства, планувани за психологично здраве, нараства от 53 380 хиляди лева за 2017 година на 65 932 хил.лв. през 2019 година, само че все пак системата на психиатрично обслужване не е обезпечена финансово, с цел да действа дейно и да дава качество на обслужването.
"Това води, с изключение на до неприемливи условия за пациентите, и до други съществени последствия - липса на задоволително личен състав и неравномерното му систематизиране, както и липса на вложения в образование, неприятен морал и отношение към пациентите ", се споделя в текста.
Крайно неравномерно е разпределението на кабинетите в градовете. Най-много амбулаторни практики има в София, Пловдив и Варна, минимум в Смолян, Разград и Монтана. В извънболничните центрове липсват обществени служащи и психолози, които да реализират социално-рехабилитационни действия. Недостатъчни са експертите по детска психиатрия и функциониращите стационарни кревати за лекуване на деца и юноши с психологични болести.
Данните от анализите на РЗИ демонстрират, че през 2017г. 19 области са обезпечени с по-малко от един психиатър на 10 000 души население. През 2018 година 18 области имат по-малко от един психиатър на 10 000 души население. През 2019 година 21 административни области са с по-малко от един психиатър на 10 000 души население. При посочените образци дори не се декларират потребности от експерти, акцентират от СП. Подобно е ситуацията и с детските психиатри.
Сметната палата е установила още, че не са построени единна осведомителна система в опазването на здравето и условия за интегрирани грижи, която да подсигурява освен осведоменото ръководство, само че и съответното следене и лекуване на пациентите; ред за следене на всеки един пациент; стратегии за лекуване на хранителни разстройства, ранен детски аутизъм, разстройства на развиването, проблеми в нервнопсихичното развиване, поведенчески и прочувствени разстройства и други
Мониторингът на резултатите демонстрира, че "няма система за оценка на успеваемостта на предоставяната психиатрична помощ и обязаност на финансирането с качеството на предоставяните услуги. Начинът на регистрация и събиране на данни за приложимост и лекуване поражда подозрения в тяхната меродавност и не разрешава потреблението им за задачите на взимане на управнически решения ".
Сериозен проблем у нас са и настройките на обществото към психологично болните - те не престават да бъдат стигматизиращи и постоянно дискриминационни. Напускайки лечебното заведение, психично-болните попадат в среда, която не е толерантна към тях, не ги подкрепя, в това число и най-близките им хора.
Сметната палата е дала 13 рекомендации на министъра на опазването на здравето и две на министъра на труда и обществената политика.
Проверката е за интервала от 01.01.2017 година до 31.12.2019 година, оповестяват от одитната институция.
Според данни на национално изследване, представени в документа, през 2017 година пожизнените болести от чести психологични разстройства у нас е 14.54 на 100. Психичните разстройства са на второ място с максимален принос за боледуванията, измерени посредством индикатора "години живот в боледуване или неработоспособност " /DALYs/ в Европейския район /19 на сто/ и най-важна причина за неработоспособност.
При одита е открито, че предлаганите здравно-психиатрични услуги се лимитират до стационарно лекуване, защото всички действия, свързани с следенето, поддържащото лекуване, рехабилитацията и ресоциализацията, са отвън компетенциите на тези лечебни заведения и те не получават финансиране за това.
Поради това в държавните психиатрични лечебни заведения в страната има десетки пациенти, които не са на интензивно лекуване, само че не се изписват, защото няма къде да бъдат настанени и на процедура живеят там, показват от Сметната палата. Така лечебните заведения са принудени да поемат и ролята на домове за хора с психологични разстройства - процедура, която съществува от десетилетия. Няма благоприятни условия за рехабилитация на приети в болница психологично заболели пациенти. Неприемливо неприятни, пренаселени и нехигиенични са всички оборудванията за тях - стаи, кабинети и т. н.
В одитния документ се отбелязва, че липсва добра съгласуваност сред публичните здравни услуги и останалите здравни и обществени действия, регламентирани в другите документи - тактики, закони, правилници; последователност на грижите откакто болните бъдат изписани и се върнат назад в общността; връзка сред обособените експерти, имащи отношение към страдащите от тежки психологични разстройства и други
"Финансирането на държавните психиатрични лечебни заведения се реализира посредством бюджет, избран на исторически принцип, който не е директно привързан с размера на реализираната активност. Стойностите на медицинските действия, които се субсидират от Министерството на здравеопазването, се дефинират въз основа на данните за междинния разход на лечебните заведения. При тези способи на финансиране е невероятно да се мери ефикасността и успеваемостта на обществените разноски ", установяват от СП.
В одитния отчет се показва също, че размерът на обществените средства, планувани за психологично здраве, нараства от 53 380 хиляди лева за 2017 година на 65 932 хил.лв. през 2019 година, само че все пак системата на психиатрично обслужване не е обезпечена финансово, с цел да действа дейно и да дава качество на обслужването.
"Това води, с изключение на до неприемливи условия за пациентите, и до други съществени последствия - липса на задоволително личен състав и неравномерното му систематизиране, както и липса на вложения в образование, неприятен морал и отношение към пациентите ", се споделя в текста.
Крайно неравномерно е разпределението на кабинетите в градовете. Най-много амбулаторни практики има в София, Пловдив и Варна, минимум в Смолян, Разград и Монтана. В извънболничните центрове липсват обществени служащи и психолози, които да реализират социално-рехабилитационни действия. Недостатъчни са експертите по детска психиатрия и функциониращите стационарни кревати за лекуване на деца и юноши с психологични болести.
Данните от анализите на РЗИ демонстрират, че през 2017г. 19 области са обезпечени с по-малко от един психиатър на 10 000 души население. През 2018 година 18 области имат по-малко от един психиатър на 10 000 души население. През 2019 година 21 административни области са с по-малко от един психиатър на 10 000 души население. При посочените образци дори не се декларират потребности от експерти, акцентират от СП. Подобно е ситуацията и с детските психиатри.
Сметната палата е установила още, че не са построени единна осведомителна система в опазването на здравето и условия за интегрирани грижи, която да подсигурява освен осведоменото ръководство, само че и съответното следене и лекуване на пациентите; ред за следене на всеки един пациент; стратегии за лекуване на хранителни разстройства, ранен детски аутизъм, разстройства на развиването, проблеми в нервнопсихичното развиване, поведенчески и прочувствени разстройства и други
Мониторингът на резултатите демонстрира, че "няма система за оценка на успеваемостта на предоставяната психиатрична помощ и обязаност на финансирането с качеството на предоставяните услуги. Начинът на регистрация и събиране на данни за приложимост и лекуване поражда подозрения в тяхната меродавност и не разрешава потреблението им за задачите на взимане на управнически решения ".
Сериозен проблем у нас са и настройките на обществото към психологично болните - те не престават да бъдат стигматизиращи и постоянно дискриминационни. Напускайки лечебното заведение, психично-болните попадат в среда, която не е толерантна към тях, не ги подкрепя, в това число и най-близките им хора.
Сметната палата е дала 13 рекомендации на министъра на опазването на здравето и две на министъра на труда и обществената политика.
Източник: bulnews.bg
КОМЕНТАРИ