„Дигиталната деменция“: 23 минути и 15 секунди, които са необходими, за да станем по-умни
Всъщност ние самите не разрешаваме на мозъка да мисли …
Фразата „ Ставаме по-глупави, когато забележим телефона си “ съществува отдавна. Дигиталната взаимозависимост е доста по-опасна и по-близо до нас, в сравнение с наподобява.
Даниел Денет, един от най-великите живи философи, предизвестява:
„ С развиването на технологиите ние им прехвърляме нашите интелектуални умения, сътворяваме „ когнитивни патерици “ и самите ние се трансформираме в хора, чиято просветеност става все по-лоша. “
Колко по-зле?
В 11-то издание на Медицинска подредба на заболяванията. ще има нова диагноза „ цифрова взаимозависимост “. Води децата до „ цифрова деменция “, а възрастните до „ осведомителна псевдодебилност “, когато видимо естествените мозъци не са в положение да схванат същността на казуса.
Всъщност това е фундаментално психологично разстройство.
Малко статистики:
Всяка минута хората по света изпращат 16 милиона! известия единствено в един от известните месинджъри.
Един възрастен британец отделя повече време за цифрово ползване всеки ден, в сравнение с за сън – 11 часа дневно, младежите – до 14.
Количеството информация, което консумираме, е чудовищно.
И това натоварване ни принуждава да преминем към все по-примитивно наличие. И ние сме това, което консумираме. Не единствено калории, само че и информация.
Като резултат:
В Съединените щати през 2008 година 85% от децата са имали междинен резултат по-нисък на изпитите от своите връстници през 1984 година
Подобни числа могат да бъдат открити във всяка друга страна.
Излиза, че колкото повече учим, толкоз по-глупави ставаме? Уви! За това има изцяло разумно пояснение.
За да може мозъкът да се концентрира върху решаването на значим проблем, са му нужни приблизително 23 минути и 15 секунди.
Защо по този начин? Оказва се, че има три съществени мозъчни системи. Всички те работят по друг метод:
Човек обработва употребяваната информация.
Втората разкрива дразнители от външния свят.
Но третата „ мисли “, тя мисли единствено когато ние умишлено „ изключваме “. Това е по този начин наречената система по дифолт.
Най-важното е, че тези три системи са антагонисти. Ако имаме включени първите две, тогава системата по дифолт на мозъка е блокирана. С други думи, в случай че непрестанно консумираме информация, частта от мозъка, която дава отговор за мисленето и структурирането на информацията, не работи.
Тоест, в действителност НИЕ НЕ ДАВАМЕ ВЪЗМОЖНОСТ НА МОЗЪКА ДА МИСЛИ!
Телефонът ви бил ли е в друга стая дълго време? Или може би към този момент сте изключили звука на известията? Дайте на мозъка си тези 23 минути!
Като цяло би било добре всички ние да се подложим на цифрова диета. И общувайте повече „ в действителния живот “. Защото на всичкото от горната страна системата по дифолт се развива посредством контакт с други хора.
В противоположен случай прогнозата е неподходяща: 70% от децата с недостиг на вниманието, изгубили го някъде в Tik Tok, ще навлязат с него в зрелост.
За Да ръководят нашия свят.
