Всъщност, единственото, с което страната може да се похвали, че

Всъщност, единственото, с което страната може да се похвали, че е съдействала за международната футболна история, е покруса – присъединяване във „ Футболната война “ против Хондурас. Известна още като 100-часовата война, кървавият спор избухва по време на международна подготовка сред двете страни.

И въпреки всичко, страната от Централна Америка може да се похвали като татковина на един паметен гений, за качествата на които свидетелства самият Диего Армандо Марадона.

Хорхе Гонсалес се трансформира в паметна фигура освен поради изключителните си качества, които му носят и прякора Ел Магико, само че и поради неглижирането на тренировките и, общо взето, съвсем всичко футболно, като се изключи самите мачове.

Стадион Jorge „ El Magico “ González

Шансовете на дребната страна за освен това от просто присъединяване в Испания са съвсем нулеви. Държавата изпраща едвам 20 футболисти за мондиала в опит да минимизира разноските, а преди първия им мач против Унгария играчите въобще не съумяват да упражняват, защото някой краде топките, предопределени за това.

Унгария е безмилостна и мачка съперника с 10:1 и по този начин записва върха за най-голяма победа в историята на международните шампионати, който не е усъвършенстван до през днешния ден. Следващите противници на Ел Салвадор са по-пестеливи – Белгия бие с 1:0, а защитаващият купата си Аржентина – с 2:0.
Въпреки трите загуби, Ел Магико демонстрира задоволително от сбирката си от трикове и изящната си техника, с цел да си завоюва нови обожатели и да хване окото на Атлетико Мадрид, Пари Сен Жермен и Лос Анджелис Ацтекс. ПСЖ го желае още преди този момент и слага сериозна оферта на масата, впечатлен от бързите му крайници в една контрола преди Световното състезание. Парижани обаче остават разочаровани, когато Гонсалес въобще не се появява, с цел да подпише контракта.

Ел Магико означи 15 гола, с цел да помогне на андалусийския отбор още веднъж да се изкачи в Примера, и незабавно се трансформира в безспорен любим на почитателите. Марковото му придвижване носи името „ culebrita macheteada “ – предшественикът на съвършеното еластико на Роналдиньо, което оставяше също толкоз изумени бранителите в Испания.

Талантът му не остава неусетен и от Барселона, който през 1984-та кани салвадореца да се причисли към предсезонната подготовка на каталунците в Съединени американски щати. Самата концепция Ел Магико и Марадона да се съберат в един тим праща почитателите на Барса в небесата, само че след турнето в Щатите нищо такова не последва.

Барса незабавно схваща за буйния манталитет на Гонсалес. Една вечер в хотела им в Лос Анджелис Дон Диего включва противоположната тревога на смешка, а единственият, който не излиза от стаята си е точно Ел Магико. Защо? Защото таман е вкарал незаконно момиче в жилището.

„ Бях схванал за номера на Марадона и по тази причина не желаех да слизам. Казах им, че не съм имал момиче в стаята си. Но най-после те ме принудиха, тъй като там защитата беше доста прецизна “, спомня си Хорхе в изявление за „ El Pais “.

Не че би трябвало да ви изненадва, само че един от най-големите му фенове в отбора на Барса е точно Марадона. Кой по-добре да разбере фриволното държание на салвадореца от него?

Когато опитният публицист Бруно Пасарели съпровожда Марадона за предсезонната подготовка с Наполи през лятото след триумфа му на Мондиал 1986, където почитателите го посрещат с викове: „ Марона е по-добър от Пеле “, схваща и какъв брой, в действителност, аржентинецът е бил впечатлен от Ел Магико.

Когато репортерът признава, че в никакъв случай не е чувал за тази митична фигура, Марадона му се сопнал, преди да отпраши за тренировката: „ Тогава отивай и го откри, дилетант подобен! “

„ Технически, той бе по-добър от Марадона “, съгласява се Давид Видал, който в продължение на осем години приема Гонсалес под крилото си, когато е помощник и треньор на първия тим в Кадис меду 1982 и 1990 година

Проблемът при него е различен – професионализмът на Ел Магико отсъствал тотално. Цялото му внимание било ориентирано към нощния живот, който прави прекарванията на Дон Диего да наподобяват като детска веселба.

Отказва безчет предложения от по-големи европейски тимове единствено и единствено с цел да остане в Кадис и под крилото на Видал, който е може би единственият в света, който би търпял държанието му.

„ Имахме доста персонална връзка, а след утринната подготовка постоянно ме питаше: „ Какво ще вършим следобяд? “ – споделя треньорът пред „ Марка “.
Ако му кажех, че ще упражняваме във фитнеса, той въобще не се появяваше. Не обичаше да тренира без топка, споделяше единствено: „ Няма да дойда, това не е за мен. “

Неведнъж Видал е трябвало да търси Гонсалес по нощните клубове на Кадис в ранните часове на нощта в опит да го накара да си легне, с цел да може най-малко да се занесе до тренировката на идващия ден. Но Ел Магико имал „ вълшебен “ качества освен на терена, само че и отвън него, като измислял невероятни способи да се крие от треньора – един път даже залегнал зад пулта на диджейя единствено и единствено да остане и да си допие.

Често ме спипваха да излизам в неуместно време. Това ми се отрази отрицателно като футболист, тъй като бях чужденец, а и тъй като нарушаванията ми не бяха едно и две.

Аз пристигам от аматьорския футбол и от време на време не разбирах за какво ме натискат толкоз доста. “
Гонсалес прекарва общо осем сезона в Кадис, преди да се завърне в Ел Салвадор през 1992-ра. Периодът му там съответствува и с най-успешните времена в историята на клуба, който прекарва няколко години удобно в средата на таблицата на Ла Лига и даже доближава до край за Купата на краля.
Във визитката му попада още интервал с екипа на Виляреал, където отива след третия си сезон в Испания, само че той не приключва добре и Гонсалес изчезва за интервал от година и половина.

Гонслаес по този начин и не играе за различен тим в Европа, като записва над 200 мача за Кадис. А може би, в случай че можеше да заобикаля напоителните купони и питейните заведения, щеше да се подреди до Марадона, за какво не и по-високо от него във футболния Пантеон.

Но пък тогава може би нямаше да бъде Ел Магико, щеше да изгуби тази искра, която го трансформира в подобен кумир в Кадис, където му опрощаваха всяко клатушкане. Може би нямаше да се трансформира в тази паметна фигура, която помним и до през днешния ден.

„ Не обичам да се отнасям към футбола като към работа. Ако го правех, нямаше да съм аз. Аз обичам да играя просто за развлечение “, споделя Гонсалес пред локално издание в Кадис в пика си през 80-те години.