Истина ли е историята за Нютон, ябълката и гравитацията
Всъщност да, само че ненапълно. Нютон в действителност седи под ябълково дърво, когато му хрумва концепцията по какъв начин работи гравитацията.
След това обаче са му нужни повече от две десетилетия, с цел да създаде цялостната доктрина за гравитацията, оповестена за първи път, несъмнено, в „ Philosophiæ Naturalis Principia Mathematica “ на 5 юли 1687 година Той също по този начин не я формулира без непознати хрумвания – той си взима от хора като Кристофър Рен, Робърт Хук и Едмънд Халей (на който е кръстена Халеевата комета). Въпреки че Нютон твърди съответно за Хук, с който води богата преписка във връзка с гравитацията, че концепциите му имат малко действително въздействие върху работата му, с изключение на просто да го вдъхновят да продължава да работи в тази посока.
Когато Хук упреква Нютон в плагиатство, Нютон споделя:
Един от най-хубавите и изчерпателни източници за историята за „ ябълката, която пада върху главата на Нютон “ е ръкопис от приятеля на учения, Уилям Стъкли. Той разгласява „ Memoirs of Sir Isaac Newton’s Life “ през 1752 година, като по този начин става един от първите негови биографи. Много от случаите в книгата са разказани доста по-рано от 1752 година, в това число историята с ябълката, която за първи път е документирана през 1726 година – годината, в която Нютон умира – а по-късно още веднъж, година по-късно, от Волтер в неговата „ Epic Poetry “.
Стъкли написа:
Джон Кондит, асистентът на Нютон и брачен партньор на племенницата му, споделя съвсем същата история. В по-късните си години Нютон живее с двойката и се грижи за щерка им.
Нютон се пенсионира от Кеймбридж през 1666 година, което значи, че текстът на Стюкли е написан към 60 години по-късно. Въпреки това, както Стъкли, по този начин и Кондит, наподобява, без значение са чули историята непосредствено от самия него, от което има аргумент да заключим, че точно една падаща ябълка е източник на първите по-значими мисли на учения за това по какъв начин работи гравитацията и че изобщо я има.
Ябълково дръвче в Колежа Тринити, потомче на дървото в Улсторп
Къщата на Нютон в Улсторп
И, да, през днешния ден има ябълково дърво, за което се счита, че е въпросното ябълково дърво, въпреки че е трябвало да бъде презасадено, откакто е било съборено от мощна стихия през 1890 година Сега към този момент на към 400 години, дървото и къщата са предпазени от страната.
Ако ви е любопитно, дървото е от към този момент редкия вид Кентско цвете и не дава изключително хубави ябълки за ястие по днешните стандарти, само че плодовете му се смятат за доста подобаващи за готвене. Също по този начин въпросните ябълки са зелени, а не червени, както постоянно се рисува по картини.
Разбира се, нагоре Стъкли сподели, че Нютон е бил под едно от цяла градина с ябълки – тъй че кое съответно е било неговото дърво към този момент е въпрос, на който не може да се отговори изцяло, безусловно съответно, макар догатките. Поне до момента в който някой съвременен Нютон не види нещо да пада и не се въодушеви да измисли машина на времето, с която да отидем и да забележим сами.
