Физици смятат, че времето буквално ще спре
Времето си отива от Вселената, считат испански физици.
Макар да звучи парадоксално, тяхната публикация е оповестена в авторитетното научно списание Physical Review D. Професорите Хосе Сеньовийа (Jose Senovilla), Марк Марс (Marc Mars) и Раул Вера (Raül Vera) потвърждават, че времето постепенно изчезва от нашата Вселена и може дефинитивно да спре след милиарди години.
Според тази догадка времето не е безспорна част от пространство-времевия континуум или " четвърто измерение ". Времето е непотребна и случайна човешка структура.
Преди десетина години астрономите виждат, че свръхновите по-бързо се разпръскват с напредването на възрастта на Вселената. Тогава физиците допускат, че нещо би трябвало да предизвиква разширение на Вселената, че някакъв тип антигравитационна мощ би трябвало да раздалечава с все по-голяма скорост галактиките една от друга, и назовават тази неидентифицирана мощ " тъмна сила ". А загадъчнатата " тъмна сила " отмерено запълва цялото празно пространство като сформира към три четвърти от цялата материя на Вселената.
Но и до през днешния ден никой не знае какво е тъмната сила или от кое място идва.
Хипотезата на тримата испанци за коренен завършек на времето е и различно пояснение за " тъмна сила ".
Тъмната сила е заблуда
Професор Сеньовийа и сътрудниците му оферират, че няма такова нещо като тъмна сила. Сеньовийа има коренен отговор - не се заблуждавайте, че разширението на Вселената се форсира, тъй като времето се забавя. В всекидневието ни смяната не е осезаема. Но тя ще е явна в галактически мащаб и в случай че проследим развиването на Вселената над милиарди години. Промяната ще бъде безпределно мудна от човешка позиция, само че от позиция на мащабите на космологията, проучването на светлината от античните слънца, които са засияли преди милиарди години, тя може елементарно да се мери.
Тримата испански физици освен отхвърлят като неуместна тъмната сила, само че и самото наблюдаване на " ускорено " разширение на Вселената, съгласно тях, е нищо повече от подробна заблуда (самото разширение не е заблуда, а ускореното разширяване). Тази заблуда на ускоряване се дължи на това, че времето последователно се забавя като часовник с изтощена батерия.
" Ако времето последователно се забавя, то ние наивно използваме нашите уравнения да извлечем измененията на разширението за общоприет поток от време ", описват създателите на публикацията.
И по този начин, какво значи това?
Тази доктрина допуска, че четвъртото измерение на Вселената (времето) постепенно деградира в ново пространствено измерение. Ако това беше по този начин далечните звезди, които ние възприемаме като отдалечаващи се от нас с все по-нарастваща скорост, просто основават усещане, че се форсират.
" Нашите калкулации демонстрират, че ние бихме си помислили, че разширението на Вселената се форсира ", изяснява проф. Сеньовийа. " База на нашата концепция е един съответен вид на суперструнната доктрина, в която нашата Вселена се лимитира до повърхността на мембрана или мембрани, плаващи в многомерното пространство ".
След милиарди години, времето би престанало да бъде време като цяло. " Тогава всичко ще замръзне като моментна фотография на един момент вечно ", съобщи Сеньовийа пред списание New Scientist. " Нашата планета тогава ще е от дълго време починала ".
Какво споделя физиката
По принцип физиката от дълго време е приела резултата закъснение на времето. Това следва от уравненията на Специалната доктрина на относителността на Айнщайн. Ефектът е доказан от доста опити. Но времето да изчезне... това даже самият Айнщайн не предполагал.
Интересно е, че концепцията не е цялостна нелепост. Според общоприетия модел на космологията, който има за цел да изясни началото на нашата Вселена, самото време (заедно с другите измерения, характеризиращи целостта на пространство-времето) се е появило по време на Големия гърмеж.
Гари Гибънс, космолог в университета в Кеймбридж, намира в теорията на Сеньовийа редица преимущества: " Ние считаме, че времето се е появило с Големия гърмеж, само че откакто може да се появи, затова, може и да изчезне - това е просто противоположен резултат ".
Няма потребност за терзание въпреки всичко. В случай, че тази догадка се окаже действителна, има много време да измине - към 5 милиарда години, преди часовникът да удари среднощ за финален път и да остави всичко във Вселената, в това число и нас, замръзнало в необятността на пространството вечно.
Макар да звучи парадоксално, тяхната публикация е оповестена в авторитетното научно списание Physical Review D. Професорите Хосе Сеньовийа (Jose Senovilla), Марк Марс (Marc Mars) и Раул Вера (Raül Vera) потвърждават, че времето постепенно изчезва от нашата Вселена и може дефинитивно да спре след милиарди години.
Според тази догадка времето не е безспорна част от пространство-времевия континуум или " четвърто измерение ". Времето е непотребна и случайна човешка структура.
Преди десетина години астрономите виждат, че свръхновите по-бързо се разпръскват с напредването на възрастта на Вселената. Тогава физиците допускат, че нещо би трябвало да предизвиква разширение на Вселената, че някакъв тип антигравитационна мощ би трябвало да раздалечава с все по-голяма скорост галактиките една от друга, и назовават тази неидентифицирана мощ " тъмна сила ". А загадъчнатата " тъмна сила " отмерено запълва цялото празно пространство като сформира към три четвърти от цялата материя на Вселената.
Но и до през днешния ден никой не знае какво е тъмната сила или от кое място идва.
Хипотезата на тримата испанци за коренен завършек на времето е и различно пояснение за " тъмна сила ".
Тъмната сила е заблуда
Професор Сеньовийа и сътрудниците му оферират, че няма такова нещо като тъмна сила. Сеньовийа има коренен отговор - не се заблуждавайте, че разширението на Вселената се форсира, тъй като времето се забавя. В всекидневието ни смяната не е осезаема. Но тя ще е явна в галактически мащаб и в случай че проследим развиването на Вселената над милиарди години. Промяната ще бъде безпределно мудна от човешка позиция, само че от позиция на мащабите на космологията, проучването на светлината от античните слънца, които са засияли преди милиарди години, тя може елементарно да се мери.
Тримата испански физици освен отхвърлят като неуместна тъмната сила, само че и самото наблюдаване на " ускорено " разширение на Вселената, съгласно тях, е нищо повече от подробна заблуда (самото разширение не е заблуда, а ускореното разширяване). Тази заблуда на ускоряване се дължи на това, че времето последователно се забавя като часовник с изтощена батерия.
" Ако времето последователно се забавя, то ние наивно използваме нашите уравнения да извлечем измененията на разширението за общоприет поток от време ", описват създателите на публикацията.
И по този начин, какво значи това?
Тази доктрина допуска, че четвъртото измерение на Вселената (времето) постепенно деградира в ново пространствено измерение. Ако това беше по този начин далечните звезди, които ние възприемаме като отдалечаващи се от нас с все по-нарастваща скорост, просто основават усещане, че се форсират.
" Нашите калкулации демонстрират, че ние бихме си помислили, че разширението на Вселената се форсира ", изяснява проф. Сеньовийа. " База на нашата концепция е един съответен вид на суперструнната доктрина, в която нашата Вселена се лимитира до повърхността на мембрана или мембрани, плаващи в многомерното пространство ".
След милиарди години, времето би престанало да бъде време като цяло. " Тогава всичко ще замръзне като моментна фотография на един момент вечно ", съобщи Сеньовийа пред списание New Scientist. " Нашата планета тогава ще е от дълго време починала ".
Какво споделя физиката
По принцип физиката от дълго време е приела резултата закъснение на времето. Това следва от уравненията на Специалната доктрина на относителността на Айнщайн. Ефектът е доказан от доста опити. Но времето да изчезне... това даже самият Айнщайн не предполагал.
Интересно е, че концепцията не е цялостна нелепост. Според общоприетия модел на космологията, който има за цел да изясни началото на нашата Вселена, самото време (заедно с другите измерения, характеризиращи целостта на пространство-времето) се е появило по време на Големия гърмеж.
Гари Гибънс, космолог в университета в Кеймбридж, намира в теорията на Сеньовийа редица преимущества: " Ние считаме, че времето се е появило с Големия гърмеж, само че откакто може да се появи, затова, може и да изчезне - това е просто противоположен резултат ".
Няма потребност за терзание въпреки всичко. В случай, че тази догадка се окаже действителна, има много време да измине - към 5 милиарда години, преди часовникът да удари среднощ за финален път и да остави всичко във Вселената, в това число и нас, замръзнало в необятността на пространството вечно.
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ