Времето пак ни обича днес. След снощният ураганен вятър, чийто

Времето отново ни обича през днешния ден. След снощният ураганен вятър, чийто ентусиазъм ме вкара като с шут в " пушалнята “ (и тук има настрана място за пушене), през днешния ден вятърът е позатихнал, а вълните са единствено метър и половина - два. За работен ден в Южния океан обаче не става - биолози и геолози ще работят на брега.

За нас, публицисти и музиканти, Христо Пимпирев и Данчо Тодоров са подготвили пътешестване по ледника над базата. До по този начин наречения КРУМОВ КАМЪК, който на ескимоски се назовава НУНА ТАК. Означава " скали, изкачащи от ледника “.

Както всеки хладилник, връх, планина или канара и този камък си има име. През 93–та една друга „ луда глава “ - Крум Велчев - отива до такава степен със ски и се спуска по ледника.

Сега всяка заран командирът въз основата Йордан Тодоров и лекар Албена Атанасова, същински лекар от " Пирогов “ и планински избавител (уточнявам това, тъй като тук са все доктори на науките), отиват пешком до КРУМОВ КАМЪК. Изчислили са го - за 27 минути.

Ние обаче пътуваме по ледника с две моторни шейни. Със 70 километра в час, лепнала съм се като гербова марка към Данчо и безусловно летим към КРУМОВ КАМЪК. Гоним шейната, ръководена от докторката и я задминаваме. Около нас – сняг, лед и адреналин. Е, желае ми се да е още по-екстремно, само че даже не го споделям на глас - разпоредбите за сигурност са стоманени.