Уикенд в Боженци
Времето на открито поомекна и се обрисува един много прелестен, януарски уикенд. И когато слънцето се покаже обилно, ни се ще да прекараме повече време на открито. Трябва ни единствено концепция за дестинация и тръгваме.
Тази седмица се насочваме към Боженци - село и архитектурно-исторически резерват в едно . Населеното място е един от 100-те национални туристически обекта, тъй че, в случай че събираме печати, ще се сдобием с още един.
Село Боженци се намира в Северна България, община Габрово. Разстоянието от София е 200 км, от Пловдив - 116, а от Бургас - 207 км.
История
За да можем да вземем най-хубавото от визитата си в това българско село, би трябвало авансово да се срещнем с неговата история. Тя ни връща надалеч във времето, чак в XVI век. След турско настъпление в Търново огромна част от жителите на по-големите градове търсят несъмнено леговище в по-малките обитаеми места.
Сред тези, които идват в Боженци, е госпожица на име Божана. Тя е болярка и точно на нея е кръстено селото. След години нейните синове стартират да развиват търговия и мястото се трансформира във значим търговски център в Северна България.
Освен търговци, в Боженци по това време има и доста занаятчии, които продават своите творби. И през днешния ден по улиците са сгушени занаятчийници, а пред тях всеки продава това, което е сътворил с двете си ръце. Кожа, вълна и дърво са най-използваните първични материали.
Архитектура
Село Боженци е оповестено за архитектурно-исторически резерват през 1964 година А откакто обърнахме внимание на историята, няма по какъв начин дa подминем и архитектурата. Именно старите, бели, обичайни, островърхи къщи са това, което основава духа на мястото.
Заради своя статут, в Боженци всички стотина къщи са в остарял жанр и е разрешено единствено тяхното възстановяване или градежа на нови, които се вписват в цялостния образ.
Повечето къщи преди време са населявани от заможни хора, по тази причина са на два етажа. А в огромна част от тях наложително участва ъглова камина, чардак и дърворезби. Приземният етаж пък постоянно е употребен за дребен магазин, каквито има доста непокътнати и до през днешния ден.
Калдъръмите улички, димящите комини и натежалият сняг по покривите основават една атмосфера, в която е несъмнено, че ще успеем да се откъснем от всекидневието и да си починем интензивно.
Какво да забележим
Църквата " Св. Пророк Илия "
Този храм несъмнено заслужава нашето внимание, най-малкото, тъй като се дефинира като трикорабна базилика . Постройката е един от ярките образци за възрожденска архитектура, която впечатлява и до през днешния ден.
Църквата е издигната през далечната 1839 година и любопитното е, че жителите получават позволение да има и камбанария, макар че това е неразрешено по време на турското иго. В двора на храма има и килийно учебно заведение , което също е отворено за гости. Тогава религията и образованието вървят ръка за ръка, а доказателството за това е непокътнато и до през днешния ден.
Къщи-музеи " Баба Райна " и " Дончо Попов "
Ако решим още малко да разнообразим разходката си, можем да посетим и тези две къщи, които пазят в себе си възрожденски дух. Това са едни от най-старите къщи в селото, които ни демонстрират по какъв начин са живели едно време.
Разбира се, не трябва да подминаваме и дребните магазинчета, в които локалните продават достоверни сувенири, мед, сушени мезета и какво ли още не. Със сигурност от разходката ще огладнеем и ще желаеме да се се стоплим някъде. Как къде - в някоя от обичайните механи и странноприемници , в които ще си хапнем типично по български - вкусно и богато.
Тази седмица се насочваме към Боженци - село и архитектурно-исторически резерват в едно . Населеното място е един от 100-те национални туристически обекта, тъй че, в случай че събираме печати, ще се сдобием с още един.
Село Боженци се намира в Северна България, община Габрово. Разстоянието от София е 200 км, от Пловдив - 116, а от Бургас - 207 км.
История
За да можем да вземем най-хубавото от визитата си в това българско село, би трябвало авансово да се срещнем с неговата история. Тя ни връща надалеч във времето, чак в XVI век. След турско настъпление в Търново огромна част от жителите на по-големите градове търсят несъмнено леговище в по-малките обитаеми места.
Сред тези, които идват в Боженци, е госпожица на име Божана. Тя е болярка и точно на нея е кръстено селото. След години нейните синове стартират да развиват търговия и мястото се трансформира във значим търговски център в Северна България.
Освен търговци, в Боженци по това време има и доста занаятчии, които продават своите творби. И през днешния ден по улиците са сгушени занаятчийници, а пред тях всеки продава това, което е сътворил с двете си ръце. Кожа, вълна и дърво са най-използваните първични материали.
Архитектура
Село Боженци е оповестено за архитектурно-исторически резерват през 1964 година А откакто обърнахме внимание на историята, няма по какъв начин дa подминем и архитектурата. Именно старите, бели, обичайни, островърхи къщи са това, което основава духа на мястото.
Заради своя статут, в Боженци всички стотина къщи са в остарял жанр и е разрешено единствено тяхното възстановяване или градежа на нови, които се вписват в цялостния образ.
Повечето къщи преди време са населявани от заможни хора, по тази причина са на два етажа. А в огромна част от тях наложително участва ъглова камина, чардак и дърворезби. Приземният етаж пък постоянно е употребен за дребен магазин, каквито има доста непокътнати и до през днешния ден.
Калдъръмите улички, димящите комини и натежалият сняг по покривите основават една атмосфера, в която е несъмнено, че ще успеем да се откъснем от всекидневието и да си починем интензивно.
Какво да забележим
Църквата " Св. Пророк Илия "
Този храм несъмнено заслужава нашето внимание, най-малкото, тъй като се дефинира като трикорабна базилика . Постройката е един от ярките образци за възрожденска архитектура, която впечатлява и до през днешния ден.
Църквата е издигната през далечната 1839 година и любопитното е, че жителите получават позволение да има и камбанария, макар че това е неразрешено по време на турското иго. В двора на храма има и килийно учебно заведение , което също е отворено за гости. Тогава религията и образованието вървят ръка за ръка, а доказателството за това е непокътнато и до през днешния ден.
Къщи-музеи " Баба Райна " и " Дончо Попов "
Ако решим още малко да разнообразим разходката си, можем да посетим и тези две къщи, които пазят в себе си възрожденски дух. Това са едни от най-старите къщи в селото, които ни демонстрират по какъв начин са живели едно време.
Разбира се, не трябва да подминаваме и дребните магазинчета, в които локалните продават достоверни сувенири, мед, сушени мезета и какво ли още не. Със сигурност от разходката ще огладнеем и ще желаеме да се се стоплим някъде. Как къде - в някоя от обичайните механи и странноприемници , в които ще си хапнем типично по български - вкусно и богато.
Източник: lifestyle.bg
КОМЕНТАРИ