Седем години без Железния - един от най-обичаните
Времето лети. Неусетно. Малките порастват в желанието си да станат огромни, възрастните желаят още веднъж да са хлапета. Необратимо е. Животът е чудноват от време на време и ни сервира изненади, които минимум чакаме или въобще не сме готови за тях. Така стана и с Трифон Иванов. Преди седем години...
На днешната дата се навършват 7 години от кончината на един от най-сърцатите български футболисти в историята – Трифон Иванов, за всички той си беше Туньо. За някой Железния бранител и с право. Човекът с болярско сърце и необятна усмивка си отиде единствено на 50 години, през 2016 година
Защитникът на златния ни тим от 90-те години бе един от огромните водачи на онази група играчи, донесли и международна популярност на българския футбол. Играл за Етър, ЦСКА, Бетис, Рапид и Аустрия (Виена) и други тимове. И на всички места бил капитан - какво по-голямо самопризнание от това?
Има 77 мача за България, като най-паметните са на Мондиал 1994 и Евро 1996. Именно той вкара и гола, който класира националния ни тим за Световното състезание във Франция през 1998 година - за 1:0 над Русия в паметен мач, след това центриране на Ицо Стоичков.
На неговото заравяне преди шест години пристигнаха всички до един герои от САЩ`94 и режисьорът на най-успешния футболен тим на България - Димитър Пенев.
В памет на Трифон Иванов Община Велико Търново годишно връчва премия на млад футболист от школата на Етър, а новият футболен терен до Спортно учебно заведение „ Георги Живков “ към този момент носи името на екскапитана на националния отбор на България.
Награда „ Лъвско сърце - Трифон Иванов “ пък се връчва годишно на най-сърцатия футболист в българското състезание. През тази година наградата бе за Тодор Неделев, който преди няколко месеца пострада доста съществено при злополуката с националния ни отбор в Грузия.
Туньо е младеж на Етър Велико Търново, дебютира в първия състав през 1983-та. Привлечен е в ЦСКА през лятото на 1988. Шампион на България с ЦСКА през 1988/89, 1989/90; притежател на купата на Народна република България през 1988/89 с ЦСКА, повторен притежател на купата на Съветската войска през 1988/89; 1989/90 с ЦСКА, притежател на суперкупата на България през 1989 с ЦСКА. Полуфиналист за купата на носителите на купи през 1989 с ЦСКА. Отличие след отличие...
Остава при армейците до лятото на 1990, когато е трансфериран в Реал Бетис Испания. Докато играе в Испания е желан от Барселона Испания. През 1993 Роналд Куман постоянно е контузен, от Барселона търсят Трифон Иванов, само че макар огромното предпочитание на футболиста, президентът на Бетис е изрично срещу и управлението на клуба отхвърля да го пусне.
През 1991 играе чартърен в Етър, а напролет на 1992 година е чартърен в ЦСКА и става първенец на България за сезон 1991/92. През 1993 минава в Нюшател Ксамакс - бронзов медалист в Швейцария през 1994/95. През пролетта на 1995 още веднъж играе чартърен в ЦСКА. През лятото на 1995 мина в Рапид Виена Австрия като е първенец на Австрия през 1995/96, вицешампион през 1996/97 и финалист за купата на носителите на купи през 1995/96 с Рапид Виена Австрия. През 1997 минава в Аустрия Виена Австрия, само че напролет на 1998 още веднъж е даден чартърен на ЦСКА като е бронзов медалист през 1997/98 с ЦСКА.
От лятото на 1998 до 2001 играе във Флоридсдорфер Австрия, след което приключва кариерата си.
Има 174 мача и 21 гола в А група. За КЕШ има 16 мача за ЦСКА и 2 за Етър. Футболист №1 на България за 1996, на второ място в анкетата през 1989 и 1997 години. Почетен жител на Велико Търново.
Играе за националния тим на България от 1988 до 1998 (77 мача и 6 гола), капитан на тима. Печели четвърто място с националния тим на Световното състезание в Съединени американски щати през 1994 (в 6 мача), играе също по този начин на Европейското състезание по футбол в Англия през 1996 (в 3 мача), а с негов превъзходен гол във вратата на Русия България се класира и за Световното във Франция през 1998 (играе в 3 мача).
Толкова за статистиката. Времето обаче не може да измие величието на Трифон - един от най-обичаните!
На днешната дата се навършват 7 години от кончината на един от най-сърцатите български футболисти в историята – Трифон Иванов, за всички той си беше Туньо. За някой Железния бранител и с право. Човекът с болярско сърце и необятна усмивка си отиде единствено на 50 години, през 2016 година
Защитникът на златния ни тим от 90-те години бе един от огромните водачи на онази група играчи, донесли и международна популярност на българския футбол. Играл за Етър, ЦСКА, Бетис, Рапид и Аустрия (Виена) и други тимове. И на всички места бил капитан - какво по-голямо самопризнание от това?
Има 77 мача за България, като най-паметните са на Мондиал 1994 и Евро 1996. Именно той вкара и гола, който класира националния ни тим за Световното състезание във Франция през 1998 година - за 1:0 над Русия в паметен мач, след това центриране на Ицо Стоичков.
На неговото заравяне преди шест години пристигнаха всички до един герои от САЩ`94 и режисьорът на най-успешния футболен тим на България - Димитър Пенев.
В памет на Трифон Иванов Община Велико Търново годишно връчва премия на млад футболист от школата на Етър, а новият футболен терен до Спортно учебно заведение „ Георги Живков “ към този момент носи името на екскапитана на националния отбор на България.
Награда „ Лъвско сърце - Трифон Иванов “ пък се връчва годишно на най-сърцатия футболист в българското състезание. През тази година наградата бе за Тодор Неделев, който преди няколко месеца пострада доста съществено при злополуката с националния ни отбор в Грузия.
Туньо е младеж на Етър Велико Търново, дебютира в първия състав през 1983-та. Привлечен е в ЦСКА през лятото на 1988. Шампион на България с ЦСКА през 1988/89, 1989/90; притежател на купата на Народна република България през 1988/89 с ЦСКА, повторен притежател на купата на Съветската войска през 1988/89; 1989/90 с ЦСКА, притежател на суперкупата на България през 1989 с ЦСКА. Полуфиналист за купата на носителите на купи през 1989 с ЦСКА. Отличие след отличие...
Остава при армейците до лятото на 1990, когато е трансфериран в Реал Бетис Испания. Докато играе в Испания е желан от Барселона Испания. През 1993 Роналд Куман постоянно е контузен, от Барселона търсят Трифон Иванов, само че макар огромното предпочитание на футболиста, президентът на Бетис е изрично срещу и управлението на клуба отхвърля да го пусне.
През 1991 играе чартърен в Етър, а напролет на 1992 година е чартърен в ЦСКА и става първенец на България за сезон 1991/92. През 1993 минава в Нюшател Ксамакс - бронзов медалист в Швейцария през 1994/95. През пролетта на 1995 още веднъж играе чартърен в ЦСКА. През лятото на 1995 мина в Рапид Виена Австрия като е първенец на Австрия през 1995/96, вицешампион през 1996/97 и финалист за купата на носителите на купи през 1995/96 с Рапид Виена Австрия. През 1997 минава в Аустрия Виена Австрия, само че напролет на 1998 още веднъж е даден чартърен на ЦСКА като е бронзов медалист през 1997/98 с ЦСКА.
От лятото на 1998 до 2001 играе във Флоридсдорфер Австрия, след което приключва кариерата си.
Има 174 мача и 21 гола в А група. За КЕШ има 16 мача за ЦСКА и 2 за Етър. Футболист №1 на България за 1996, на второ място в анкетата през 1989 и 1997 години. Почетен жител на Велико Търново.
Играе за националния тим на България от 1988 до 1998 (77 мача и 6 гола), капитан на тима. Печели четвърто място с националния тим на Световното състезание в Съединени американски щати през 1994 (в 6 мача), играе също по този начин на Европейското състезание по футбол в Англия през 1996 (в 3 мача), а с негов превъзходен гол във вратата на Русия България се класира и за Световното във Франция през 1998 (играе в 3 мача).
Толкова за статистиката. Времето обаче не може да измие величието на Трифон - един от най-обичаните!
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ