Планира се мораториум върху появата на нови болници
Временен мораториум върху появяването на нови лечебни заведения и болнични кревати. Това възнамеряват от Здравното министерство. Така ще се направи опит да се понижи доплащането от страна на пациента, което е близо 45 на 100. Сега финансовият запас, който разпределя Здравната каса, е един, а лечебните заведения стават от ден на ден.
Според здравния министър мораториумът би трябвало да продължи, до момента в който не се направи нова здравна карта, която да демонстрира какви са потребностите от лечебни заведения в другите райони на страната. Сега разпределението е неравномерно. С най-вече кревати на човек са Плевен, Пловдив и Смолян, а с минимум - Добрич, Видин и Ямбол. Последните данни в края на 2022 година демонстрират, че у нас има 314 лечебни заведения, като малко над 100 от тях са частни.
Поне един път в месеца на Иван Иванов му се постанова да пътува от Благоевград до София за лекуване на карцином в белия дроб. „ Понякога пътуваме и по два-три пъти на месец. Правим една имунотерапия, която е доста скъпа. Правим я в ИСУЛ, тъй като в Благоевград въобще я няма ”, уточни той.
Ако има повече профилирани лечебни заведения и в по-малките градове, пациентът твърди, че ще му излиза сметката - освен финансово, само че и логистично. „ Да е по този начин профилирана, че да поема всичко. В София церя онкология, а в Благоевград церя щитовидна жлеза ”, съобщи Иванов.
От Министерството на здравеопазването споделят, че в този момент „ няма изясненост какъв брой контракта може да подписа Здравната каса с изпълнителите на здравна помощ в дадена област ”, по тази причина би трябвало „ справедлив разбор какъв брой действително лечебни заведения и кревати са нужни за популацията ”.Пациентски организации също считат, че лечебните заведения у нас не би трябвало да се усилват. Против са обаче вероятно закриване на лечебни заведения при положение, че анализът покаже, че са допълнително за потребностите на дадена област.
„ Най-големият проблем е в случай че създадем някакъв мораториум или спрем лечебните заведения - каква опция ще предложим на хората. Нямаше да има толкоз лечебни заведения, в случай че хората имаха опция на положително, качествено опазване на здравето, налично, със експерти и проучвания в извънболничната помощ ”, разяснява доктор Станимир Хасърджиев от Националната пациентска организация.
Бившият шеф на „ Пирогов ” Спас Спасков е безапелационен, че нито един мораториум не може да е позитивен за пациентите.„ Мораториумът ще работи в интерес на това Здравната каса да понижи заплащанията. Това пък става за сметка на ограничение на жителите в прилагане на този вид разплащания. Само говоренето за мораториум в опазването на здравето е задоволително да изгони вложителите. Ние няма да можем да употребяваме съответни новости в опазването на здравето ”, уточни Спасков, представен от " Нова телевизия ".
От Здравното министерство не дадоха детайлности по кое време се чака да бъде въведен мораториумът и за какъв период.
Според здравния министър мораториумът би трябвало да продължи, до момента в който не се направи нова здравна карта, която да демонстрира какви са потребностите от лечебни заведения в другите райони на страната. Сега разпределението е неравномерно. С най-вече кревати на човек са Плевен, Пловдив и Смолян, а с минимум - Добрич, Видин и Ямбол. Последните данни в края на 2022 година демонстрират, че у нас има 314 лечебни заведения, като малко над 100 от тях са частни.
Поне един път в месеца на Иван Иванов му се постанова да пътува от Благоевград до София за лекуване на карцином в белия дроб. „ Понякога пътуваме и по два-три пъти на месец. Правим една имунотерапия, която е доста скъпа. Правим я в ИСУЛ, тъй като в Благоевград въобще я няма ”, уточни той.
Ако има повече профилирани лечебни заведения и в по-малките градове, пациентът твърди, че ще му излиза сметката - освен финансово, само че и логистично. „ Да е по този начин профилирана, че да поема всичко. В София церя онкология, а в Благоевград церя щитовидна жлеза ”, съобщи Иванов.
От Министерството на здравеопазването споделят, че в този момент „ няма изясненост какъв брой контракта може да подписа Здравната каса с изпълнителите на здравна помощ в дадена област ”, по тази причина би трябвало „ справедлив разбор какъв брой действително лечебни заведения и кревати са нужни за популацията ”.Пациентски организации също считат, че лечебните заведения у нас не би трябвало да се усилват. Против са обаче вероятно закриване на лечебни заведения при положение, че анализът покаже, че са допълнително за потребностите на дадена област.
„ Най-големият проблем е в случай че създадем някакъв мораториум или спрем лечебните заведения - каква опция ще предложим на хората. Нямаше да има толкоз лечебни заведения, в случай че хората имаха опция на положително, качествено опазване на здравето, налично, със експерти и проучвания в извънболничната помощ ”, разяснява доктор Станимир Хасърджиев от Националната пациентска организация.
Бившият шеф на „ Пирогов ” Спас Спасков е безапелационен, че нито един мораториум не може да е позитивен за пациентите.„ Мораториумът ще работи в интерес на това Здравната каса да понижи заплащанията. Това пък става за сметка на ограничение на жителите в прилагане на този вид разплащания. Само говоренето за мораториум в опазването на здравето е задоволително да изгони вложителите. Ние няма да можем да употребяваме съответни новости в опазването на здравето ”, уточни Спасков, представен от " Нова телевизия ".
От Здравното министерство не дадоха детайлности по кое време се чака да бъде въведен мораториумът и за какъв период.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ