Песен за Лена: Падението на жалките в страшния филм
Времената, в които Слави Трифонов го играеше коректив на политическия хайлайф от дълго време потънаха в канала
" В любовта и на война всичко е разрешено " е една от псевдосентенциите на народа, с която обичайно се оправдават всевъзможни зверства и свинщини. Кланета, изтезания, изневери, обиди... всичко е наред, когато е обич или война.
Очевидно тази дълголетна мъдрост е годна и за политическия дискурс, на чиято сцена ставаме очевидци на все по-гнусни шегички и все по-грубиянски, безвкусни и обезверени ходове, отбелязва Цветелина Вътева в.
Истината, която си изискуем обаче, в случай че желаеме да имаме някакво бъдеще като общество, е че на никое място не е разрешено всичко. Нито в любовта, нито на война, нито в политиката, нито преди избори, нито след избори, нито, вероятно, в Рая.
Колкото и разтегливо да е понятието за " норма " и " просвета " в българската политика, песента на Слави Трифонов и сценаристите му за Лена Бориславова сигурно съумява да го скъса и да извърши отвън него както пришълеца изпълзяваше от корема на Сигорни Уийвър.
И това, което е излязло, е също толкоз гнусно.
Подозирам, че хората на Слави са почерпили ентусиазъм от " Депутата Христо ": парче, в което Ицо Хазарта показва усещанията си от първите 8 месеца работа в Народното събрание. Само че са пропуснали няколко неща: Хазарта е написал интелигентен текст, снимал е първокласен клип, иронизирал е себе си, показал е нередностите елегантно и в последна сметка е основал същинска, умна ирония.
За съпоставяне, " хуморът " на Слави не е нищо повече от обидна липса на усет, кражба на мелодия, акт на мизогиния и проява на дълбока злоба и комплексарщина.
Едва ли в България има човек с интелектуален капацитет, по-голям от този на мокрица, който чака нещо друго от Слави Трифонов на този стадий. Времената, в които " Дългия " го играеше коректив на политическия хайлайф от дълго време потънаха в канала. Онези, в които вицовете му бяха смешни го направиха още по-отдавна. А тези, в които " Ку-ку " ни забавляваше по Канал 1, напълно изтляха в пещта на предишното.
Към днешна дата Слави и мрачните му сценаристи към този момент не са " неприятните ", а " жалките в страшния филм ".
Те изгубиха всякакво доверие, престижът, който бяха натрупали по времето на " Шоуто на Слави " беше тотално торпилиран, а по всичко проличава, че уменията им да вършат политика, шоу, музика и комизъм, са мъртви. И колкото и да се пробват да ги показват за живи с обезверени опити за смехории и жлъч, мъртвецът под грима си остава все по този начин безжизнен.
В романа си " Татко " Уилям Уортън написа, че същински положителният водач доста добре схваща по кое време стопира да бъде подобен и се отхвърля.
Ако Слави, Тошко и другите, които почитаме толкоз буйно, че ги назоваваме с дребните им имена, си бяха дали сметка по кое време са спрели да бъдат положителни (с цялата конвенционалност на това в какво са били добри), може би в този момент нямаше да се излагат с сходни агонизиращи къчове.
Падението на Има Такъв Народ обаче не е най-сериозният проблем в " песента " за заплатите и креватите.
Далеч по-смущаващ е фактът, че явно към момента живеем в общество, в което е допустимо и възможно група мъже да се нахвърлят върху жена по оптимално непоносим метод.
И в този смисъл " Песен за Лена " е признак на едно доста по-тежко заболяване, което необезпокоявано интоксикира публичния организъм. Жените са носители на живота, изразители на неговото възкресение. Жените са нечии майки, баби, сестри, дъщери, внучки, братовчедки, съпруги, гаджета и вдъхновения. Ако не бяха дамите, мъжете нямаше да имат опция да размахват мъжествеността си.
С този опит за овулгаряване на една жена, Слави Трифонов и сценаристите му плюят върху личните си майки, върху цялата психическа роля на дамата в света. Крачката сред " креативното " заковаване на една жена в разказа на " държанката " и пребиването и даже убийството ѝ, е единствено материална. В символен проект разликата не съществува.
Идеята, че в случай че една жена е млада, образована и съумяла, то наложително е предходна през нечий " креват ", явно освен е жива, а и продължава да помрачава достиженията на редица дами в редица сфери. Виждаме го при Лена Бориславова поради публичността на нейната кариера, само че сексизмът участва осезаемо и в спорта, и в изкуството, и в медицината, и в науката, и в медиите, та може би даже и в счетоводството.
И единственият метод да му противостоим, е да го изобличаваме методично и интензивно, всякога. Защото, сходно на другите форми на принуждение над дами, общественото принизяване е повсеместен проблем и който не се ангажира с него, несъзнателно се включва в редиците на " жалките ".
" В любовта и на война всичко е разрешено " е една от псевдосентенциите на народа, с която обичайно се оправдават всевъзможни зверства и свинщини. Кланета, изтезания, изневери, обиди... всичко е наред, когато е обич или война.
Очевидно тази дълголетна мъдрост е годна и за политическия дискурс, на чиято сцена ставаме очевидци на все по-гнусни шегички и все по-грубиянски, безвкусни и обезверени ходове, отбелязва Цветелина Вътева в.
Истината, която си изискуем обаче, в случай че желаеме да имаме някакво бъдеще като общество, е че на никое място не е разрешено всичко. Нито в любовта, нито на война, нито в политиката, нито преди избори, нито след избори, нито, вероятно, в Рая.
Колкото и разтегливо да е понятието за " норма " и " просвета " в българската политика, песента на Слави Трифонов и сценаристите му за Лена Бориславова сигурно съумява да го скъса и да извърши отвън него както пришълеца изпълзяваше от корема на Сигорни Уийвър.
И това, което е излязло, е също толкоз гнусно.
Подозирам, че хората на Слави са почерпили ентусиазъм от " Депутата Христо ": парче, в което Ицо Хазарта показва усещанията си от първите 8 месеца работа в Народното събрание. Само че са пропуснали няколко неща: Хазарта е написал интелигентен текст, снимал е първокласен клип, иронизирал е себе си, показал е нередностите елегантно и в последна сметка е основал същинска, умна ирония.
За съпоставяне, " хуморът " на Слави не е нищо повече от обидна липса на усет, кражба на мелодия, акт на мизогиния и проява на дълбока злоба и комплексарщина.
Едва ли в България има човек с интелектуален капацитет, по-голям от този на мокрица, който чака нещо друго от Слави Трифонов на този стадий. Времената, в които " Дългия " го играеше коректив на политическия хайлайф от дълго време потънаха в канала. Онези, в които вицовете му бяха смешни го направиха още по-отдавна. А тези, в които " Ку-ку " ни забавляваше по Канал 1, напълно изтляха в пещта на предишното.
Към днешна дата Слави и мрачните му сценаристи към този момент не са " неприятните ", а " жалките в страшния филм ".
Те изгубиха всякакво доверие, престижът, който бяха натрупали по времето на " Шоуто на Слави " беше тотално торпилиран, а по всичко проличава, че уменията им да вършат политика, шоу, музика и комизъм, са мъртви. И колкото и да се пробват да ги показват за живи с обезверени опити за смехории и жлъч, мъртвецът под грима си остава все по този начин безжизнен.
В романа си " Татко " Уилям Уортън написа, че същински положителният водач доста добре схваща по кое време стопира да бъде подобен и се отхвърля.
Ако Слави, Тошко и другите, които почитаме толкоз буйно, че ги назоваваме с дребните им имена, си бяха дали сметка по кое време са спрели да бъдат положителни (с цялата конвенционалност на това в какво са били добри), може би в този момент нямаше да се излагат с сходни агонизиращи къчове.
Падението на Има Такъв Народ обаче не е най-сериозният проблем в " песента " за заплатите и креватите.
Далеч по-смущаващ е фактът, че явно към момента живеем в общество, в което е допустимо и възможно група мъже да се нахвърлят върху жена по оптимално непоносим метод.
И в този смисъл " Песен за Лена " е признак на едно доста по-тежко заболяване, което необезпокоявано интоксикира публичния организъм. Жените са носители на живота, изразители на неговото възкресение. Жените са нечии майки, баби, сестри, дъщери, внучки, братовчедки, съпруги, гаджета и вдъхновения. Ако не бяха дамите, мъжете нямаше да имат опция да размахват мъжествеността си.
С този опит за овулгаряване на една жена, Слави Трифонов и сценаристите му плюят върху личните си майки, върху цялата психическа роля на дамата в света. Крачката сред " креативното " заковаване на една жена в разказа на " държанката " и пребиването и даже убийството ѝ, е единствено материална. В символен проект разликата не съществува.
Идеята, че в случай че една жена е млада, образована и съумяла, то наложително е предходна през нечий " креват ", явно освен е жива, а и продължава да помрачава достиженията на редица дами в редица сфери. Виждаме го при Лена Бориславова поради публичността на нейната кариера, само че сексизмът участва осезаемо и в спорта, и в изкуството, и в медицината, и в науката, и в медиите, та може би даже и в счетоводството.
И единственият метод да му противостоим, е да го изобличаваме методично и интензивно, всякога. Защото, сходно на другите форми на принуждение над дами, общественото принизяване е повсеместен проблем и който не се ангажира с него, несъзнателно се включва в редиците на " жалките ".
Източник: dunavmost.com
КОМЕНТАРИ