Време е най-сетне президентът да влезе в президентската институция, защото

" Време е най-накрая президентът да влезе в президентската институция, тъй като стоенето извън не оказва помощ на качеството на демокрацията. " Това съобщи в предаването " Нещо повече " политологът и учител в Нов български университет Антоний Гълъбов :
" Онова, което в действителност би трябвало да бъде казано е, че администрацията на президента явно се затруднява в неразбирането на смисъла на конституционните пълномощия на президента, тъй като всички мнения, които чуваме са направени някак апропо, някак на улицата, някак във връзка на други събития. Президентът на републиката съгласно българската конституция има доста благоприятни условия да изрази мнението си и пред народните представители, и пред българските жители. Президентът Радев не се е възползвал до момента нито един път от опцията публично да приказва пред българския парламент. В същото време сме чували много реплики във връзка на Народното събрание, същото важи значително и в връзките с Министерския съвет. Нека да го кажа по този начин: време е най-накрая президентът да влезе в президентската институция, тъй като стоенето извън не оказва помощ на качеството на демокрацията. "

Не става дума за война сред институции. Това не е борба сред институции. Остава неприятното чувство, че с процедурни средства се прави опит да се въздейства върху политическия развой, което единствено по себе си не е добър жанр.

Според Гълъбов, в настоящето опълчване сред президент и министър председател има разлика и тя е основна, тъй като множеството досегашни президенти като се изключи Росен Плевнелиев са били някогашни партийни водачи:
" Всеки един от тях влизаше в борба или имаше напрежение със личната си партия на власт. В казусът с президента Плевнелиев това не беше по този начин, само че той не беше партиен водач. В момента имаме самостоятелен претендент. Президентът Радев е определен като самостоятелен претендент, който няма партиен залог в полето, в което се пробва да влезе във връзка с държавното управление. "

Антоний Гълъбов вижда активиране във връзка с търсенето на мотив за борба, а това по думите му е " серпантина, която не ни води в вярната посока ". За журналиста Иван Гарелов обстановката не е толкоз комплицирана, а опитите да се придаде партиен или идеологически темперамент на този спор, са непотребни. Конфликтът сред двете институции беше заложен в самата Конституция и поражда дори сред представителите на една и съща партия, напомни Гарелов:

" Каквито бяха Желев с Филип Димитров, каквито бяха Иван Костов с Петър Стоянов - тези спорове даже бяха доста по-ожесточени. Костов и Петър Стоянов не си говореха с време, с месеци не си говореха, изобщо не си разменяха дума. Единственият случай, в който съумях да ги събера, беше за откриването на църквата в Пампорово. "

Гарелов обърна внимание върху свръхнатоварването на спора президент - министър председател с огромни публични упования и върху самата роля на медиите, „ които не се занимават със значителните ни проблеми, а раздухват до висините тази проблем “.

" Този провокативен по своето създание спор сред двете институции, не е от такова изключително значимо значение, както разминаването сред президента и премиера по време на техните визити в Русия. Тогава неразбирателствата и неналичието на координация сред двете институции докара до неприятни резултати по отношение на развиването на нашите връзки със страна като Русия ", разяснява Иван Гарелов.
Двете отзиви чуйте в елементи в звуковия файл.