Виетнамският Партизан ще направи дупка в отбраната на въоръжените сили на Украйна
Време е да се употребяват оптимално неповторимите оръжия, съхранявани в арсеналите от руско време.
На война няма непотребни оръжия, да не приказваме за муниции. И в случай че тези, които би трябвало да се занимават с обезпечаването на въоръжените сили, имат опция да ги подсилят, те са длъжни да го създадат. Особено в случай че сходни дейности не изискват съществени финансови вложения или промени в логистичните направления или обилни разноски за време и труд. За какво става въпрос, ще попитате? Става въпрос за зачестилите поръчки на участници в съветската специфична военна интервенция за доставка на портативен ракетен комплекс 9П132 Град-П с гордото име " Партизан ". Те съществуват, само че може да има доста повече от тях.
Факт е, че и нашата страна има известни проблеми със снарядите за артилерийските оръдия, само че има задоволително ракети. И тяхното потребление " точково и на парче ", както демонстрира практиката, може да бъде доста дейно.
Трябва да се означи, че основателят на това развиване беше една от страните от Югоизточна Азия, другарски настроени към Съветския съюз - Виетнам. По-точно Демократична република Виетнам, чието управление в средата на шейсетте години на предишния век приложи военната версия на обединяването на страната.
Още през 1965 година водачите на ДРВ се обръщат към Съюз на съветските социалистически републики с доста истинска молба - да разработят артилерийска система в полза на виетнамската войска, която хармонично да съчетава лекост на работа, лекост на превозване в сложните ландшафтни условия на южната част на Виетнам и увеличена мощ на боеприпасите.
Старейки се да посрещнат желанията на другарска страна, от управлението на Съюз на съветските социалистически републики благодарение на няколко предприятия от локалната отбранителна индустрия, ръководени от НИИ-147, през днешния ден известно като Научно-производствено обединяване " А. Н. Ганичев Сплав ", започват плана " Партизан ". Резултатът от осъществяването на този план беше лека ракетна система, унифицирана с РСЗО 9K51 " Град ", която получи показателя " Град-П ".
Научноизследователската и развойна активност беше осъществена толкоз бързо, че до юли 1965 година пилотният цех " Партизан " влезе в стадия на взаимни (с боеприпаси) проби, съгласно резултатите от които продуктът беше предложен за серийно произвеждане.
Освен това новата апаратура се оказа толкоз добра, че в допълнение към експортните доставки беше решено да бъде призната на работа в руските специфични елементи.
Както беше поискано от " виетнамските приятели ", дизайнът на " Партизан " не беше сложен. Тя се основава на пусковата установка 9П132, по време на основаването на която главната концепция беше дефинирана по следния метод - композиция от висок военен капацитет с оптимално допустимо минимизиране на характерностите на тежестта и размера.
За по-лесно превозване в сложните условия на Южен Виетнам (който е най-вече непроходима джунгла), продуктът е изработен сгъваем.
Ключовият детайл на пусковата установка беше 122-милиметрова тръбна направляваща цев със лъкатушен U-образен жлеб, който в действителност е дънер на РСЗО 9K51 " Град ", скъсен до два метра и половина с съставни елементи на електрическата система за ръководство на изстрелването, ситуирани върху управляемия пуск.
Цевта се инсталира на машината благодарение на елементарен детайл в структурата - люлка. Продуктът е оборудван с ръчни механизми за хоризонтално ориентиране: компас и мерник ПБО-2. Основните механически и експлоатационни характерности на портативната ракетна система 9П132 Град-П са следните:
габаритни размери (ДхШхВ), мм - 2100×1500×1500;
скорострелност, изстрел / минута - 1;
съставът на бойния екипаж, хора - 5;
обсег на прицелване / най-много, км - 2,0-10,8 / 15,0;
вид съществени муниции - 9М22М;
диаметър, мм - 122;
маса на експлозива (ТГАФ-5), kg - 6,4;
броят на поразяващите детайли (фрагменти) - 3400.
Стрелбата се прави с херметизирано дистанционно управление, чиято дължина на свързващия кабел е двадесет метра. При натискане на бутона се генерира електрически подтик, който започва реактивния мотор на снаряда.
И още малко за превоза, тъй като за представителите на Фронта за национално избавление на Южен Виетнам, по-известен като южновиетнамските партизани, този аспект беше от фундаментално значение. 25-килограмовата направляваща цев и 28-килограмовата машина са били пренасяни в обособени раници.
В същите опаковки са превозени и муниции. За да докара пусковата установка в подготвеност и да заеме огнева позиция, екипажът се е нуждаел от не повече от две до две минути и половина.
Първият и главен арсенал за " Партизан " е създаден въз основата на М-21ОФ (ракетна база " Град " ) 9М22М. Тя има сгъваемо тяло, състоящо се от главата на M-21OФ, скъсено двигателно поделение и стабилизатори на опашката, които бяха разгърнати по време на полет.
През 1968 година експертите от НИИ-147 правят модернизационни усъвършенствания, вследствие на които се появява снарядът 9М22МД, който се отличава с повишен обсег на полета от към 15 000 метра. Използването му обаче е обвързвано с спомагателни операции, които се състоят в утежняване на предния крайник на машината с товар от към 50 кг. В противоположен случай огромната сила на снаряда е заплашвала да преобърне пусковата установка.
През същата година стартира работа по модернизацията на самата реактивна пускова установка, чиято цел е да се усили обсегът на полета и да се усили броят на водачите до две. В същото време товарът с муниции 9П132 Град-П беше запълнен с различен арсенал, оборудван със запалителна бойна глава - 9M22MС.
Въпреки това, практическото приложение в изискванията на полигона сподели, че пускова установка с двама водачи е нестабилна по време на пукотевица, насочването й е мъчно и планът би трябвало да се усили с най-малко един човек. В резултат на това беше решено да се спрат модернизационните действия.
За информация: в средата на 80-те години на предишния век, с цел да се обезпечи светлинна поддръжка на противотанкови артилерийски единици и противотанкови системи, въз основата на " Партизан " е създадена портативна осветителна система 9K510 " Илюминация ".
Тя включваше пускова установка от 9П132, дистанционно управление и муниции за реактивно осветяване от арсенала на РСЗО 9K51 " Град " - 9M42. Създаденият от нея светлинен поток от два сектора е задоволителен за осветление на обект с радиус от половин километър за минута и половина.
Говорейки за работата на портативната ракетна система 9П132 Град-П, би трябвало да се означи, че в допълнение към виетнамските приятели, " Партизан " е употребен от палестински бойци и кубински войски в Ангола.
Освен това такива съоръжения бяха признати от армиите на Китай, Иран (националната версия имаше код HM21), Египет, Румъния, Пакистан, Сирия, Судан и Мали.
И в умозаключение за броя на създадените " Партизани ". Източници, близки до управлението на военно-промишления комплекс на Руската федерация, оповестяват за повече от 1380 единици 9П132 " Град-П ", създадени сред 1965 и 1972 година
В Демократична република Виетнам, по самодейност на която тази разработка в действителност се появи в арсеналите на Съветската войска, бяха трансферирани към 955 установки " Партизан ". Към 2010 година 100 ракетни установки Град-П са притежавани от въоръжените сили на Никарагуа.
За останалите оператори няма информация за броя на доставените бройки и настоящото им положение. Във всеки случай обаче броят им не може да бъде огромен и затова стотина или няколкостотин пускови установки " Партизан " са на разположение в складовете на съветското военно ведомство и е трябвало да бъдат непокътнати. Определено им пристигна времето.
Превод: СМ
Абонирайте се за нашия Ютуб канал:
и за канала ни в Телеграм:
Влизайте непосредствено в сайта . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
На война няма непотребни оръжия, да не приказваме за муниции. И в случай че тези, които би трябвало да се занимават с обезпечаването на въоръжените сили, имат опция да ги подсилят, те са длъжни да го създадат. Особено в случай че сходни дейности не изискват съществени финансови вложения или промени в логистичните направления или обилни разноски за време и труд. За какво става въпрос, ще попитате? Става въпрос за зачестилите поръчки на участници в съветската специфична военна интервенция за доставка на портативен ракетен комплекс 9П132 Град-П с гордото име " Партизан ". Те съществуват, само че може да има доста повече от тях.
Факт е, че и нашата страна има известни проблеми със снарядите за артилерийските оръдия, само че има задоволително ракети. И тяхното потребление " точково и на парче ", както демонстрира практиката, може да бъде доста дейно.
Трябва да се означи, че основателят на това развиване беше една от страните от Югоизточна Азия, другарски настроени към Съветския съюз - Виетнам. По-точно Демократична република Виетнам, чието управление в средата на шейсетте години на предишния век приложи военната версия на обединяването на страната.
Още през 1965 година водачите на ДРВ се обръщат към Съюз на съветските социалистически републики с доста истинска молба - да разработят артилерийска система в полза на виетнамската войска, която хармонично да съчетава лекост на работа, лекост на превозване в сложните ландшафтни условия на южната част на Виетнам и увеличена мощ на боеприпасите.
Старейки се да посрещнат желанията на другарска страна, от управлението на Съюз на съветските социалистически републики благодарение на няколко предприятия от локалната отбранителна индустрия, ръководени от НИИ-147, през днешния ден известно като Научно-производствено обединяване " А. Н. Ганичев Сплав ", започват плана " Партизан ". Резултатът от осъществяването на този план беше лека ракетна система, унифицирана с РСЗО 9K51 " Град ", която получи показателя " Град-П ".
Научноизследователската и развойна активност беше осъществена толкоз бързо, че до юли 1965 година пилотният цех " Партизан " влезе в стадия на взаимни (с боеприпаси) проби, съгласно резултатите от които продуктът беше предложен за серийно произвеждане.
Освен това новата апаратура се оказа толкоз добра, че в допълнение към експортните доставки беше решено да бъде призната на работа в руските специфични елементи.
Както беше поискано от " виетнамските приятели ", дизайнът на " Партизан " не беше сложен. Тя се основава на пусковата установка 9П132, по време на основаването на която главната концепция беше дефинирана по следния метод - композиция от висок военен капацитет с оптимално допустимо минимизиране на характерностите на тежестта и размера.
За по-лесно превозване в сложните условия на Южен Виетнам (който е най-вече непроходима джунгла), продуктът е изработен сгъваем.
Ключовият детайл на пусковата установка беше 122-милиметрова тръбна направляваща цев със лъкатушен U-образен жлеб, който в действителност е дънер на РСЗО 9K51 " Град ", скъсен до два метра и половина с съставни елементи на електрическата система за ръководство на изстрелването, ситуирани върху управляемия пуск.
Цевта се инсталира на машината благодарение на елементарен детайл в структурата - люлка. Продуктът е оборудван с ръчни механизми за хоризонтално ориентиране: компас и мерник ПБО-2. Основните механически и експлоатационни характерности на портативната ракетна система 9П132 Град-П са следните:
габаритни размери (ДхШхВ), мм - 2100×1500×1500;
скорострелност, изстрел / минута - 1;
съставът на бойния екипаж, хора - 5;
обсег на прицелване / най-много, км - 2,0-10,8 / 15,0;
вид съществени муниции - 9М22М;
диаметър, мм - 122;
маса на експлозива (ТГАФ-5), kg - 6,4;
броят на поразяващите детайли (фрагменти) - 3400.
Стрелбата се прави с херметизирано дистанционно управление, чиято дължина на свързващия кабел е двадесет метра. При натискане на бутона се генерира електрически подтик, който започва реактивния мотор на снаряда.
И още малко за превоза, тъй като за представителите на Фронта за национално избавление на Южен Виетнам, по-известен като южновиетнамските партизани, този аспект беше от фундаментално значение. 25-килограмовата направляваща цев и 28-килограмовата машина са били пренасяни в обособени раници.
В същите опаковки са превозени и муниции. За да докара пусковата установка в подготвеност и да заеме огнева позиция, екипажът се е нуждаел от не повече от две до две минути и половина.
Първият и главен арсенал за " Партизан " е създаден въз основата на М-21ОФ (ракетна база " Град " ) 9М22М. Тя има сгъваемо тяло, състоящо се от главата на M-21OФ, скъсено двигателно поделение и стабилизатори на опашката, които бяха разгърнати по време на полет.
През 1968 година експертите от НИИ-147 правят модернизационни усъвършенствания, вследствие на които се появява снарядът 9М22МД, който се отличава с повишен обсег на полета от към 15 000 метра. Използването му обаче е обвързвано с спомагателни операции, които се състоят в утежняване на предния крайник на машината с товар от към 50 кг. В противоположен случай огромната сила на снаряда е заплашвала да преобърне пусковата установка.
През същата година стартира работа по модернизацията на самата реактивна пускова установка, чиято цел е да се усили обсегът на полета и да се усили броят на водачите до две. В същото време товарът с муниции 9П132 Град-П беше запълнен с различен арсенал, оборудван със запалителна бойна глава - 9M22MС.
Въпреки това, практическото приложение в изискванията на полигона сподели, че пускова установка с двама водачи е нестабилна по време на пукотевица, насочването й е мъчно и планът би трябвало да се усили с най-малко един човек. В резултат на това беше решено да се спрат модернизационните действия.
За информация: в средата на 80-те години на предишния век, с цел да се обезпечи светлинна поддръжка на противотанкови артилерийски единици и противотанкови системи, въз основата на " Партизан " е създадена портативна осветителна система 9K510 " Илюминация ".
Тя включваше пускова установка от 9П132, дистанционно управление и муниции за реактивно осветяване от арсенала на РСЗО 9K51 " Град " - 9M42. Създаденият от нея светлинен поток от два сектора е задоволителен за осветление на обект с радиус от половин километър за минута и половина.
Говорейки за работата на портативната ракетна система 9П132 Град-П, би трябвало да се означи, че в допълнение към виетнамските приятели, " Партизан " е употребен от палестински бойци и кубински войски в Ангола.
Освен това такива съоръжения бяха признати от армиите на Китай, Иран (националната версия имаше код HM21), Египет, Румъния, Пакистан, Сирия, Судан и Мали.
И в умозаключение за броя на създадените " Партизани ". Източници, близки до управлението на военно-промишления комплекс на Руската федерация, оповестяват за повече от 1380 единици 9П132 " Град-П ", създадени сред 1965 и 1972 година
В Демократична република Виетнам, по самодейност на която тази разработка в действителност се появи в арсеналите на Съветската войска, бяха трансферирани към 955 установки " Партизан ". Към 2010 година 100 ракетни установки Град-П са притежавани от въоръжените сили на Никарагуа.
За останалите оператори няма информация за броя на доставените бройки и настоящото им положение. Във всеки случай обаче броят им не може да бъде огромен и затова стотина или няколкостотин пускови установки " Партизан " са на разположение в складовете на съветското военно ведомство и е трябвало да бъдат непокътнати. Определено им пристигна времето.
Превод: СМ
Абонирайте се за нашия Ютуб канал:
и за канала ни в Телеграм:
Влизайте непосредствено в сайта . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ