Нова Русия търси своя Рожден ден
Вредна за Запада, демократичната стопанска система е още по-вредна за Русия
Руският президент Владимир Путин поздрави военните разузнавачи от Главното ръководство на Генералния щаб на армията във връзка стогодишнината от основаването на именитото ГРУ и предложил да се върне предходното му наименование. На 7 ноември още веднъж имаше церемониал, отдаден публично на военния церемониал на същата дата, намекът на управляващите за сакралния за Съюз на съветските социалистически републики празник е транспарантен. И за героизма на маршируващите през 1941 година бойци от Червения площад, отишли оттова напряко на фронтовата линия да умират за родината.
След 1929 година Сталин към този момент е с съвсем цялата власт в страната, стартира свирепи промени в стопанската система и публичния живот, устройва партията по познатия на народа църковен модел. Ликвидира съвсем целия болшевишки хайлайф, в армията отстранява комисарите и връща пагоните, трансформира външната политика. Но резервира символиката на революцията, слага Ленин в пантеон и жив, непретенциозно се подрежда на второто след мумията на вожда място. Напълно унищожената от революцията страна доближава статуса на свърхвелика мощ.
Китай излезе победител в капиталистическото съревнование с надалеч превозхождащия го преди 30 години Запад, може би задълго. Управляван от комунистическата партия, с богат мемориален комплекс на починалия водач Мао и голям негов портрет на основния площад в Пекин. Си Дзипин към този момент е съвсем водач, само че на младини дружно със фамилията си е бил тежко репресиран, отглеждал е прасета в дълбоката провинция. Извършват се сполучливи фундаментални промени към нова система, само че под знамената на наличната и без бързане.
Западът още веднъж, както и нееднократно за последните четири века, ползва на Русия задушаващо обграждане, по времето на „ студената война “, известно като „ тактика на анакондата “. Откъм Полша и Прибалтика от запад, откъм север и изток с мощните американски и НАТО-вски флотилии, откъм юг от Украйна, Афганистан и средноазиатските републики. Икономическите наказания и прочието детайли на хибридната война се усилват по брой и по тежест.
В отговор Москва в задоволителна степен с нови доста ефикасни въоръжения компенсира заплахата от директна експанзия, отговорът би бил неотложен и разрушителен. Практически тя може да се случи единствено заради инцидентен случай в хода на непрекъснатите провокации по съветската граница. За жал, не може да се изключи, защото така наречен въздържане на „ нападателната “ Русия от ден на ден придобива образа на заплашване заради бързо възходящия уплах от бъдещето в самия Запад.
Всички се надяват да не се случи. Впрочем, на същото са се надявали преди 104 година в навечерието на Първата международна война, само че се е случила. Евентуалната нова гореща международна война най-вероятно ще бъде къса, с несравнимо повече жертви, а не е изключено изцяло да унищожи всичко живо на планетата. В огромна степен илюзорно, елитите във Вашингтон и Лондон таят очаквания още веднъж да сблъскат континентална Европа с Русия, а те да си погреят ръцете над огъня, както през ХХ век.
Коя страна от Стария континент да поеме водещата роля? За действителна война протежетата на Съединени американски щати в Киев ще съберат не повече от два-три батальона бойци. Германия е окупирана страна, съветските войски се изтеглиха, разрешиха обединяването й. Останаха „ да я пазят “ англо-американските, не смеят да й разрешат да се въоръжи за модерна война, подконтролните им елити ускорено губят доверието на германците. Няма мераклии да мрат за задачите на окупататори.
Остава бавната „ анакондена “ тактика, отново в нея влагат геополитическите врагове на Русия. Не без редица учредения. Макар и хибридна, външната война е потребна за властимащите във времена на вътрешна неустановеност и заплаха от социално-политически катаклизми. А такива са релефно набелязани и все по-шумно бълбукат в Съединени американски щати и Англия. Китай е основният настоящ съперник, само че Пекин е някъде надалеч, против него всеобщите операции са по-трудни.
Срещу Русия са много лесни, хората на Запад от дълго време се облъчват с облика на „ враждебния див полуазиатец “. Да, в XXI-и век сме, само че теренът за образуване на страхове и тревога е неведнъж разораван и засяван с ненавист и други негативни страсти. За Лондон и Вашингтон е витално належащо Европа да е подвластна от тях, по тази причина е наложително тя да е откъсната от Русия. Ако поддържа положителни стопански и политически връзки с нея, Европа става във висока степен самостоятелна. Самостоятелен състезател, от време на време медиатор, само че не и с НАТО-вски ярем.
Тенденциите в тази посока в страните от Европейски Съюз стават все по-силни, англо-американският Запад слабее, само че Русия надалеч не е в икономическа и политическа сигурност. Както преди Лондон, по този начин през днешния ден Вашингтон чудесно схваща, че би трябвало всестранно да препятства нейното развиване до пълноценна свърхсила, другояче Съединени американски щати няма да са такава. Такава е логиката на геополитическото противостоене – или се бориш по всевъзможен начин, или загиваш.
Имат значими прерогативи против Русия, тя има вътрешни доста съществени недостатъци, най-естественото нещо е да се възползват. Кремъл желае да преиграе Горбачовата перестройка, да прескочи погрома след Елциновите демократични лудости, върнали Русия по едни ограничения преди Петър Велики, по други даже преди Иван Грозни. Затова Путин връща парада на 7 ноември, както и руското наименование на военното разузнаване. Пак с очевиден намек за съветското имперско великолепие комплексите за електронна битка, ситуирани на запад, са наречени „ Самарканд “.
Новото е добре забравено остаряло освен в модата. Разполагат ги обаче и по границата с Китай, в Приморския и Алтайския край, в Еврейската самостоятелна област. С Пекин връзките към този момент са другарски, топли, съвсем съюзнически, само че в Кремъл осъзнават, че всичко е краткотрайно. Не удържи ли Русия западния напън, още при започване на срутва десетки милиони китайци завчас ще се преселят в Сибир. Поговорката „ Доверявай, само че проверявай “ я имат и двата народа. Преди 60 години лидерът на Съюз на съветските социалистически републики Хрушчов скапе дружбата с Мао, помнят в Пекин.
Помнят и в Източна Европа измените на Горбачов и Елцин, по тази причина през днешния ден Русия има единствено ситуативни тематични сътрудници, само че не и предходните съдружници във военното опълчване и икономическите връзки. Изолацията й е частична, само че мъчителна, Шанхайското съглашение БРИКС са халтави обединявания, освен това в тях водещият фактор е Китай. Дори в постсъветското пространство има повече очевидни недоброжелатели, в сравнение с симпатизанти.
Предавайки съдружниците си, Москва съобщи и огромната Русия. Малко преди страната да рухне дефинитивно, при започване на 2000 година стартира новият евроазиатски план. Посъживи я в някои връзки, основно в отбранителната дарба, ненапълно във външната политика. Частично в стопанската система, само че до непоклатимост в нея е още доста надалеч. В доста области, изключително във финансовата, ръководството на държавното управление е в ръцете на построения през 90-те от американски съветници демократичен блок. Вредна за Запада, демократичната стопанска система е още по-вредна за Русия.
Ако персоналните наказания не й нанасят основни вреди, финансовите мощно препятстват развиването. Още по-сериозни от кредитната обсада са заканите за ограничение на достъпа до върхови технологии, те имат и отсрочен резултат. Засега не се виждат средства и способи за противопоставяне в осведомителното пространство. Информацията е власт и оръжие за всеобщо поразяване, Западът от дълго време се е освободил от всякаква отговорност за делата си, ще мачка всички, до момента в който не се покажат способни да се озъбят и отвърнат съответно.
Десетте Божи заповеди не важат на изток от Суец, казвали в Лондон през XIX в. Днес не важат и на изток от Полша и Прибалтийските републики. Войните се водят за запаси, само че са и конфликт на хрумвания. Именно тук Русия е трагично слаба – не е дефинирана обединителна идеология. Войната за самостоятелност в Америка свършва през 1783 година, на 4 юли 1776 година е подписана единствено една Декларация, само че този ден е Началото на Съединени американски щати. На 14 юли в Париж не е съборена Бастилията, защитавана тогава от осем войници-инвалиди, само че този ден е Началото на нова Франция.
И за двата тези дни са гинали хора. Няма го сплотяващия Рожден ден на нова Русия. Няма с кой различен да заместят 7 ноември, приет поради проливаните за него реки от кръв. Липсва резистентен модел за Бъдеще, подобен се търси и не се открива заради изолираност от общото минало и сегашното. Разслоението в страната е голямо, както и обществената неправда. Тогава сред кого и в името на какво да има единение?
Тежките проблеми на Запада към този момент избавят Русия, само че няма доста време за извличане на резистентност. Неопределеността е огромно изтезание, в случай че продължава с години. Враговете й го знаят, по тази причина помпането на несигурност и осведомителна мъгла в санкционната война има характера на премислена психическа офанзива върху популацията. Тревожното очакване на наказване е по-въздействащо от използването му. Сами или дружно с Китай, само че е неотложно в скоро време да отговорят реципрочно.
Руският президент Владимир Путин поздрави военните разузнавачи от Главното ръководство на Генералния щаб на армията във връзка стогодишнината от основаването на именитото ГРУ и предложил да се върне предходното му наименование. На 7 ноември още веднъж имаше церемониал, отдаден публично на военния церемониал на същата дата, намекът на управляващите за сакралния за Съюз на съветските социалистически републики празник е транспарантен. И за героизма на маршируващите през 1941 година бойци от Червения площад, отишли оттова напряко на фронтовата линия да умират за родината.
След 1929 година Сталин към този момент е с съвсем цялата власт в страната, стартира свирепи промени в стопанската система и публичния живот, устройва партията по познатия на народа църковен модел. Ликвидира съвсем целия болшевишки хайлайф, в армията отстранява комисарите и връща пагоните, трансформира външната политика. Но резервира символиката на революцията, слага Ленин в пантеон и жив, непретенциозно се подрежда на второто след мумията на вожда място. Напълно унищожената от революцията страна доближава статуса на свърхвелика мощ.
Китай излезе победител в капиталистическото съревнование с надалеч превозхождащия го преди 30 години Запад, може би задълго. Управляван от комунистическата партия, с богат мемориален комплекс на починалия водач Мао и голям негов портрет на основния площад в Пекин. Си Дзипин към този момент е съвсем водач, само че на младини дружно със фамилията си е бил тежко репресиран, отглеждал е прасета в дълбоката провинция. Извършват се сполучливи фундаментални промени към нова система, само че под знамената на наличната и без бързане.
Западът още веднъж, както и нееднократно за последните четири века, ползва на Русия задушаващо обграждане, по времето на „ студената война “, известно като „ тактика на анакондата “. Откъм Полша и Прибалтика от запад, откъм север и изток с мощните американски и НАТО-вски флотилии, откъм юг от Украйна, Афганистан и средноазиатските републики. Икономическите наказания и прочието детайли на хибридната война се усилват по брой и по тежест.
В отговор Москва в задоволителна степен с нови доста ефикасни въоръжения компенсира заплахата от директна експанзия, отговорът би бил неотложен и разрушителен. Практически тя може да се случи единствено заради инцидентен случай в хода на непрекъснатите провокации по съветската граница. За жал, не може да се изключи, защото така наречен въздържане на „ нападателната “ Русия от ден на ден придобива образа на заплашване заради бързо възходящия уплах от бъдещето в самия Запад.
Всички се надяват да не се случи. Впрочем, на същото са се надявали преди 104 година в навечерието на Първата международна война, само че се е случила. Евентуалната нова гореща международна война най-вероятно ще бъде къса, с несравнимо повече жертви, а не е изключено изцяло да унищожи всичко живо на планетата. В огромна степен илюзорно, елитите във Вашингтон и Лондон таят очаквания още веднъж да сблъскат континентална Европа с Русия, а те да си погреят ръцете над огъня, както през ХХ век.
Коя страна от Стария континент да поеме водещата роля? За действителна война протежетата на Съединени американски щати в Киев ще съберат не повече от два-три батальона бойци. Германия е окупирана страна, съветските войски се изтеглиха, разрешиха обединяването й. Останаха „ да я пазят “ англо-американските, не смеят да й разрешат да се въоръжи за модерна война, подконтролните им елити ускорено губят доверието на германците. Няма мераклии да мрат за задачите на окупататори.
Остава бавната „ анакондена “ тактика, отново в нея влагат геополитическите врагове на Русия. Не без редица учредения. Макар и хибридна, външната война е потребна за властимащите във времена на вътрешна неустановеност и заплаха от социално-политически катаклизми. А такива са релефно набелязани и все по-шумно бълбукат в Съединени американски щати и Англия. Китай е основният настоящ съперник, само че Пекин е някъде надалеч, против него всеобщите операции са по-трудни.
Срещу Русия са много лесни, хората на Запад от дълго време се облъчват с облика на „ враждебния див полуазиатец “. Да, в XXI-и век сме, само че теренът за образуване на страхове и тревога е неведнъж разораван и засяван с ненавист и други негативни страсти. За Лондон и Вашингтон е витално належащо Европа да е подвластна от тях, по тази причина е наложително тя да е откъсната от Русия. Ако поддържа положителни стопански и политически връзки с нея, Европа става във висока степен самостоятелна. Самостоятелен състезател, от време на време медиатор, само че не и с НАТО-вски ярем.
Тенденциите в тази посока в страните от Европейски Съюз стават все по-силни, англо-американският Запад слабее, само че Русия надалеч не е в икономическа и политическа сигурност. Както преди Лондон, по този начин през днешния ден Вашингтон чудесно схваща, че би трябвало всестранно да препятства нейното развиване до пълноценна свърхсила, другояче Съединени американски щати няма да са такава. Такава е логиката на геополитическото противостоене – или се бориш по всевъзможен начин, или загиваш.
Имат значими прерогативи против Русия, тя има вътрешни доста съществени недостатъци, най-естественото нещо е да се възползват. Кремъл желае да преиграе Горбачовата перестройка, да прескочи погрома след Елциновите демократични лудости, върнали Русия по едни ограничения преди Петър Велики, по други даже преди Иван Грозни. Затова Путин връща парада на 7 ноември, както и руското наименование на военното разузнаване. Пак с очевиден намек за съветското имперско великолепие комплексите за електронна битка, ситуирани на запад, са наречени „ Самарканд “.
Новото е добре забравено остаряло освен в модата. Разполагат ги обаче и по границата с Китай, в Приморския и Алтайския край, в Еврейската самостоятелна област. С Пекин връзките към този момент са другарски, топли, съвсем съюзнически, само че в Кремъл осъзнават, че всичко е краткотрайно. Не удържи ли Русия западния напън, още при започване на срутва десетки милиони китайци завчас ще се преселят в Сибир. Поговорката „ Доверявай, само че проверявай “ я имат и двата народа. Преди 60 години лидерът на Съюз на съветските социалистически републики Хрушчов скапе дружбата с Мао, помнят в Пекин.
Помнят и в Източна Европа измените на Горбачов и Елцин, по тази причина през днешния ден Русия има единствено ситуативни тематични сътрудници, само че не и предходните съдружници във военното опълчване и икономическите връзки. Изолацията й е частична, само че мъчителна, Шанхайското съглашение БРИКС са халтави обединявания, освен това в тях водещият фактор е Китай. Дори в постсъветското пространство има повече очевидни недоброжелатели, в сравнение с симпатизанти.
Предавайки съдружниците си, Москва съобщи и огромната Русия. Малко преди страната да рухне дефинитивно, при започване на 2000 година стартира новият евроазиатски план. Посъживи я в някои връзки, основно в отбранителната дарба, ненапълно във външната политика. Частично в стопанската система, само че до непоклатимост в нея е още доста надалеч. В доста области, изключително във финансовата, ръководството на държавното управление е в ръцете на построения през 90-те от американски съветници демократичен блок. Вредна за Запада, демократичната стопанска система е още по-вредна за Русия.
Ако персоналните наказания не й нанасят основни вреди, финансовите мощно препятстват развиването. Още по-сериозни от кредитната обсада са заканите за ограничение на достъпа до върхови технологии, те имат и отсрочен резултат. Засега не се виждат средства и способи за противопоставяне в осведомителното пространство. Информацията е власт и оръжие за всеобщо поразяване, Западът от дълго време се е освободил от всякаква отговорност за делата си, ще мачка всички, до момента в който не се покажат способни да се озъбят и отвърнат съответно.
Десетте Божи заповеди не важат на изток от Суец, казвали в Лондон през XIX в. Днес не важат и на изток от Полша и Прибалтийските републики. Войните се водят за запаси, само че са и конфликт на хрумвания. Именно тук Русия е трагично слаба – не е дефинирана обединителна идеология. Войната за самостоятелност в Америка свършва през 1783 година, на 4 юли 1776 година е подписана единствено една Декларация, само че този ден е Началото на Съединени американски щати. На 14 юли в Париж не е съборена Бастилията, защитавана тогава от осем войници-инвалиди, само че този ден е Началото на нова Франция.
И за двата тези дни са гинали хора. Няма го сплотяващия Рожден ден на нова Русия. Няма с кой различен да заместят 7 ноември, приет поради проливаните за него реки от кръв. Липсва резистентен модел за Бъдеще, подобен се търси и не се открива заради изолираност от общото минало и сегашното. Разслоението в страната е голямо, както и обществената неправда. Тогава сред кого и в името на какво да има единение?
Тежките проблеми на Запада към този момент избавят Русия, само че няма доста време за извличане на резистентност. Неопределеността е огромно изтезание, в случай че продължава с години. Враговете й го знаят, по тази причина помпането на несигурност и осведомителна мъгла в санкционната война има характера на премислена психическа офанзива върху популацията. Тревожното очакване на наказване е по-въздействащо от използването му. Сами или дружно с Китай, само че е неотложно в скоро време да отговорят реципрочно.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ