Връзката между конете и хората е много древна. Преди повече

Връзката сред конете и хората е доста антична. Преди повече от 4000 години азиатски племена опитомяват първите коне. В древността съществуват разнообразни вярвания, свързани със свръхестествените сили на животните и животинските духове, a през днешния ден те са посланици на поддръжка, успокоение и доверие. Неслучайно през 60-те години общуването сред хората и конете стартира да се развива и като лекуване, наречено хипотерапия.

„ Хипо, от гръцки „ кон”, дефинира нейното название. Основните посоки, при които хипотерапията намира приложение, са проблеми с опорно-двигателния уред, ментални болести, при децата – аутизъм, церебрална пареза”, споделя Борис Минков, хипотерапевт.

„ При проблеми с опорно-двигателния уред се натъртва на придвижванията на коня в другите алюри. „ Алюр” е дума от френски и значи „ ход” – т.е. конят, движейки се в другите ходове, предава импулси на своя ездач в трите равнини и има влияние върху избрани зони”, добавя той.

„ При другия вид терапия, която е ориентирана към хора с проблеми в съзнанието, раздразнителност, стрес или както е при децата с аутизъм, главно е взаимоотношението с коня. Самата езда не е толкоз значима като импулси и двигателна активност, а по-скоро като взаимоотношения сред човек и кон”, разяснява Минков.

„ Когато болестта е от вида на аутизъм, както е при децата, треньорът би трябвало да откри форма, детето да не се плаши от самия кон. Много пъти тези деца са в положение на възбуденост. Те самите издават звуци и вършат придвижвания, които могат да уплашат коня, тъй като конят е животно жертва и всяко по-рязко придвижване, всеки звук може да докара до уплаха”, съобщи хипотерапевтът.

„ Впечатляващо е когато дете с детска церебрална пареза пристигна и първоначално то е безусловно неподвижно върху коня, не може да извърши упражненията. Нужно е да резервира салдото с поддръжката на родителя и треньора – даже от двете страни. И в един миг то доближава до независима езда на гърба на коня, държейки се и прикрепяйки се, несъмнено, с ръце и изпълнявайки огромна част от упражненията. Когато видиш нещо такова, разбираш, че това, което правиш, е много скъпо за фамилията и това ти дава удовлетворение”, добавя Борис.

Той споделя, че е целесъобразно хипотерапията да бъде предписана от експерт и има най-голяма успеваемост, когато здравното лице и треньорът по конна езда работят в екип.

„ Когато приказваме за хипотерапия за опорно-двигателен уред, болестта наложително би трябвало да е в ремисия. Водещият лечението би трябвало да се осведоми доста добре за положението на пациента си – по кое време е било последното обостряне на заболяването”, отбелязва Борис.

„ Ездата, както и плуването са двата спорта, които натоварват по едно и също време цялото тяло и влияят върху цялата мускулатура. Хубавото при дамите е, че ездата натоварва по характерен метод без да провокира процеси на хипертрофия. Това са процеси, при които мускулите нарастват - т.е. имаме възстановяване на мускулния тонус, възстановяване на цялостното придвижване на всичко, без увеличение на размерите. Поради тази причина ездата е доста желан спорт от жени”, споделя той.

Все повече фамилии преоткриват конете като особено животно, чиито лековити суперсили са последната им вяра за здравето на децата им.