Полъхът на свободата по стъпките на Митеран в България
" Вратите на Другата Европа ще се отворят с полъха на свободата " , споделя в своя тирада Франсоа Митеран във връзка с смяната на режима в България.
18 и 19 януари 1989 година остават историята със закуската с френския президент Франсоа Митеран в София.
Днес в СУ " Св. Климент Охридски " бе маркирана 30-годишнината от неговото посещаване.
Точно 30 години по-късно стъпките на Митеран в българската столица е Артюр Делапорт - историк по обучение и консултант на редица френски политиц и. Работи в Института " Франсоа Митеран " и е докторант по политически науки и история в Европейския център по социология и политология към Университета Париж 1 Пантеон-Сорбона. Магистърската теза на Делапорт е отдадена на подтекста и ролята на визитата на Франсоа Митеран във френско-българските дипломатически връзки.
В рамките на 24 часа Митеран се среща с Живков и 12 интелектуалци - членове на клуба за публичност и перестройка, измежду които са Блага Димитрова, Йордан Радичков, Радой Ралин, Ангел Вагенщайн, Копринка Червенкова.
Делапорт се е позовал на свидетелски разкази, като е изследвал дипломатическите архиви на Министерство на външните работи, с цел да разбере за какво е осъществено това пътешестване. Пет години след закуската през 89-та Франсоа Митеран идва още веднъж да се срещне със същите хора. Това Делапорт дефинира като стъпка на България към демокрацията.
" Моята позиция е чисто френска - няма да ми стигне времето, в случай че изучавам български, с цел да имам и българската позиция ", съобщи той.
Какво ще прави Франсоа Митеран, откакто пътуването му не е от голяма важност за френската външна политика, е един от въпросите, които са били обсъждани от анализатори.
От френска позиция България е възприемана като страна от Източна Европа, страна в застой , ръководена от Тодор Живков, изясни Делапорт.
Френският дипломат у нас Ерик Льобедел посочи ритуалния темперамент на закуските. Внимавало се е да не се стигне до рискови реакции. " Има ритуали, има кодове, които авансово бяха доста добре премисляни от посолствата ", добави Льобедел.
Ситуацията на френско-българските връзки след 1944 е влошена в резултат на режима. По-късно, от 1960 година, се следи сериозен подтик към възстановяване на връзките и усилване на високо равнище. Развитие на дипломатическите връзки сред двете страни се следи от 1983 година.
България е упрекната за атентата против Папата и се трансформира в личност нон грата. Това попречва френския президент и откакто е избран отново през 1988 година, взема решение да работи за напредък на Изтока.
Единственото решение съгласно Митеран тогава е било България да следва подетите промени в Москва. Франция е в конкурентни връзки с Германия, която има доста по-интензивна политика във връзка с страните в Източна Европа. Федерална Република Германия приема Живков през юни 1987, а Ришар декор Вайцигер през 1988 година се среща с интелектуалци, близки до режима. Делапорт цитира и думи на Митеран, съгласно който " Европа би трябвало да бъде основа за взаимното ни бъдеще. "
Журналистите през 1989 са считали, че френският президент обръща тил на клуба на самостоятелните за сметка на клуба на перестройката.
Митеран се среща и със студенти в СУ " Св. Климент Охридски . " Той съумява да жонглира интелигентно, както го прави и когато приказва с Живков, сподели още Делапорт. Свобода на словото е главната цел на срещата. Присъствието на Митеран им дава опция да приказват свободно, добави той. Организатор на срещата тогава е френският дипломат Латаят.
18 и 19 януари 1989 година остават историята със закуската с френския президент Франсоа Митеран в София.
Днес в СУ " Св. Климент Охридски " бе маркирана 30-годишнината от неговото посещаване.
Точно 30 години по-късно стъпките на Митеран в българската столица е Артюр Делапорт - историк по обучение и консултант на редица френски политиц и. Работи в Института " Франсоа Митеран " и е докторант по политически науки и история в Европейския център по социология и политология към Университета Париж 1 Пантеон-Сорбона. Магистърската теза на Делапорт е отдадена на подтекста и ролята на визитата на Франсоа Митеран във френско-българските дипломатически връзки.
В рамките на 24 часа Митеран се среща с Живков и 12 интелектуалци - членове на клуба за публичност и перестройка, измежду които са Блага Димитрова, Йордан Радичков, Радой Ралин, Ангел Вагенщайн, Копринка Червенкова.
Делапорт се е позовал на свидетелски разкази, като е изследвал дипломатическите архиви на Министерство на външните работи, с цел да разбере за какво е осъществено това пътешестване. Пет години след закуската през 89-та Франсоа Митеран идва още веднъж да се срещне със същите хора. Това Делапорт дефинира като стъпка на България към демокрацията.
" Моята позиция е чисто френска - няма да ми стигне времето, в случай че изучавам български, с цел да имам и българската позиция ", съобщи той.
Какво ще прави Франсоа Митеран, откакто пътуването му не е от голяма важност за френската външна политика, е един от въпросите, които са били обсъждани от анализатори.
От френска позиция България е възприемана като страна от Източна Европа, страна в застой , ръководена от Тодор Живков, изясни Делапорт.
Френският дипломат у нас Ерик Льобедел посочи ритуалния темперамент на закуските. Внимавало се е да не се стигне до рискови реакции. " Има ритуали, има кодове, които авансово бяха доста добре премисляни от посолствата ", добави Льобедел.
Ситуацията на френско-българските връзки след 1944 е влошена в резултат на режима. По-късно, от 1960 година, се следи сериозен подтик към възстановяване на връзките и усилване на високо равнище. Развитие на дипломатическите връзки сред двете страни се следи от 1983 година.
България е упрекната за атентата против Папата и се трансформира в личност нон грата. Това попречва френския президент и откакто е избран отново през 1988 година, взема решение да работи за напредък на Изтока.
Единственото решение съгласно Митеран тогава е било България да следва подетите промени в Москва. Франция е в конкурентни връзки с Германия, която има доста по-интензивна политика във връзка с страните в Източна Европа. Федерална Република Германия приема Живков през юни 1987, а Ришар декор Вайцигер през 1988 година се среща с интелектуалци, близки до режима. Делапорт цитира и думи на Митеран, съгласно който " Европа би трябвало да бъде основа за взаимното ни бъдеще. "
Журналистите през 1989 са считали, че френският президент обръща тил на клуба на самостоятелните за сметка на клуба на перестройката.
Митеран се среща и със студенти в СУ " Св. Климент Охридски . " Той съумява да жонглира интелигентно, както го прави и когато приказва с Живков, сподели още Делапорт. Свобода на словото е главната цел на срещата. Присъствието на Митеран им дава опция да приказват свободно, добави той. Организатор на срещата тогава е френският дипломат Латаят.
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ