Врата на боговете. Южна Америка – истории от земята на

Врата на боговете. Южна Америка – истории от земята на ...

На път: "Вратата на боговете".



"Врата на боговете. Южна Америка – истории от земята на инките" е вълнуващ и необикновен разказ, отвеждащ читателя към едни от най-красивите места в Южна Америка, от водопадите Игуасу и Рио де Жанейро в Бразилия, през древната столица на инките Куско, загадъчния Мачу Пикчу и плаващите острови Урос в Перу, преминавайки през Ла Пас, Тиуанако и достигайки до мистичното езеро Титикака в Боливия, смятано за родно място на Слънцето и дало началото на една империя. Автор на разказа е Гергана Лаптева. Завършила е палеонтология в Софийския университет. Работи в Българския антарктически институт и Националния център за полярни изследвания като завеждащ отдел "Култура". Участник е в седем експедиции до Ледения континент в редица еко-арт проекти, основател и координатор на програмата ЕКОАНТАР. Автор е на книгите "Непознатата южна земя – Terra Australis Incognita" и "Посока юг – пътуване към Антарктида".

Книгата й издава издателство "Вакон", което предостави и откъс от нея:

На път: "Вратата на боговете"
© Издателство

АРЖЕНТИНА

Винаги съм била запленена от магичната красота на Южна Америка. Континент с невероятна природа, завладяваща история и най-усмихнатото, лъчезарно и изпълнено с радост от живота население. Неслучайно върховният бог на древните индиански племена, населявали тези земи, е бил Слънцето. Слънцето е навсякъде, цветовете са ярки – от зеленото на Амазония до синьото на Атлантическия и Тихия океан, обливащи южноамериканските брегове.

Искам да ви пренеса в света на индианските племена преди "откриването" на Новия свят от Христофор Колумб, в света на могъщите империи и древни цивилизации, в Америка – такава, каквато е била преди колонизацията и нахлуването на европейците. Искам да ви разкажа за живота на хората и техните богове, култура, бит и традиции. Искам да споделя преживяното по време на едно изключително вълнуващо и интересно пътуване по следите на поклонниците на бога Слънце, да дам емоциите, породени от срещата с техните потомци, да представя видяното и наученото през месеците, прекарани в Бразилия, Уругвай, Чили, Перу и Боливия.

Всяко едно пътешествие те прави по-богат, така е! С всяка една посетена държава, с всяка опозната култура, светилище, селище аз се доближавах и разбирах по-добре техните ценности, вярвания и живот.

Буенос Айрес този път бе за мен само отправна точка към водопадите Игуасу. Пътуването ми към това райско кътче започна от столицата на Аржентина с автобус, който местните наричат "кочекама" (от испанските coche – кола и cama – легло), и продължи около 15-16 часа. Разбира се, до Игуасу може да се стигне и със самолет, но през двучасовия полет няма да се насладите на чудните гледки по пътя. Слушах "La Caretera" ("Пътят") на вечния Хулио Иглесиас и пътуването мина неусетно. Още са пред очите ми нощното небе (имах късмет да седя на предната седалка) и Южният кръст.

Рано сутринта пристигнахме в Пуеро де Игуасу (Puerto de Iguazú). Температурата бе 20 градуса, през деня щеше да достигне 35, а влажността – значителна. Пуерто де Игуасу е аржентинско изцяло туристическо градче, с чудни хотели, палми и невероятни цветя във всички тонове на дъгата и, разбира се, многобройни сергии с полускъпоценни камъни от близката мина, килими и всякакви ръчно изработени сувенири. Носеше се аромат, несравним с нищо – цветя, щастие и любов! Бързо се настанихме в хотел "Орхидея" (тук повечето хотели носят имена на цветя, разбираемо е), след което се разходихме из малките пъстри улички на градчето. Хиляди години преди нас обаче тук са живели индиански племена, чиито потомци днес все още могат да се срещнат в отдалечените селища и резервати. Всяко от тях си има история, култура и вярвания, които си струва да бъдат опознати.

Гуараните имат интересна история и съдба не само поради факта, че обитават района, където са съсредоточени едни от най-големите южноамерикански реки като Рио Парана, Рио Парагвай, Рио Уругвай и Рио Игуасу. Вероятно заради техния уседнал начин на живот и вродено миролюбие те стават основен обект за покръстване от страна на йезуитските мисионери. Божиите служители идват на мястото на златотърсачите в региона, след като към края на XVI в. европейците най-сетне осъзнават, че Южна Америка съвсем не гъмжи от скъпоценни метали, както са предполагали. Покръстените гуарани усвояват ценни практически знания от мисионерите и заживяват в комуни, като по този начин се предпазвали от набезите на португалските робовладелци, които събирали работна ръка за
кафеените плантации в Бразилия.

Повече за книгата ще намерите тук.

Източник: dnevnik.bg