Врата на боговете. Южна Америка – истории от земята на

...
Врата на боговете. Южна Америка – истории от земята на
Коментари Харесай

На път: "Вратата на боговете"

" Врата на боговете. Южна Америка – истории от земята на инките " е трогателен и невероятен роман, отвеждащ читателя към едни от най-красивите места в Южна Америка, от водопадите Игуасу и Рио де Жанейро в Бразилия, през античната столица на инките Куско, загадъчния Мачу Пикчу и плаващите острови Урос в Перу, преминавайки през Ла Пас, Тиуанако и достигайки до мистичното езеро Титикака в Боливия, считано за отечество на Слънцето и дало началото на една империя. Автор на описа е Гергана Лаптева. Завършила е палеонтология в Софийския университет. Работи в Българския антарктически институт и Националния център за полярни проучвания като завеждащ отдел " Култура ". Участник е в седем експедиции до Ледения континент в редица еко-арт планове, създател и координатор на програмата ЕКОАНТАР. Автор е на книгите " Непознатата южна земя – Terra Australis Incognita " и " Посока юг – пътешестване към Антарктида ".

Книгата й издава издателство " Вакон ", което даде и фрагмент от нея:

 На път:
© Издателство

АРЖЕНТИНА

Винаги съм била запленена от магичната хубост на Южна Америка. Континент с невероятна природа, завладяваща история и най-усмихнатото, лъчезарно и изпълнено с наслада от живота население. Неслучайно висшият господ на античните индиански племена, населявали тези земи, е бил Слънцето. Слънцето е на всички места, цветовете са ярки – от зеленото на Амазония до синьото на Атлантическия и Тихия океан, обливащи южноамериканските крайбрежия.

Искам да ви пренеса в света на индианските племена преди " откриването " на Новия свят от Христофор Колумб, в света на могъщите империи и антични цивилизации, в Америка – такава, каквато е била преди колонизацията и нахлуването на европейците. Искам да ви опиша за живота на хората и техните богове, просвета, обичай и обичаи. Искам да споделя претърпяното по време на едно извънредно вълнуващо и забавно пътешестване по следите на поклонниците на бога Слънце, да дам страстите, подбудени от срещата с техните потомци, да показва видяното и наученото през месеците, прекарани в Бразилия, Уругвай, Чили, Перу и Боливия.

Всяко едно странствуване те прави по-богат, по този начин е! С всяка една посетена страна, с всяка опозната просвета, светилище, населено място аз се доближавах и разбирах по-добре техните полезности, вярвания и живот.

Буенос Айрес този път бе за мен единствено насочна точка към водопадите Игуасу. Пътуването ми към това райско кътче стартира от столицата на Аржентина с рейс, който локалните назовават " кочекама " (от испанските coche – кола и cama – легло), и продължи към 15-16 часа. Разбира се, до Игуасу може да се стигне и със аероплан, само че през двучасовия полет няма да се насладите на чудните гледки по пътя. Слушах " La Caretera " ( " Пътят " ) на безконечния Хулио Иглесиас и пътуването мина незабелязано. Още са пред очите ми нощното небе (имах шанс да седнал съм на предната седалка) и Южният кръст.

Рано сутринта пристигнахме в Пуеро де Игуасу (Puerto de Iguazú). Температурата бе 20 градуса, денем щеше да доближи 35, а влажността – забележителна. Пуерто де Игуасу е аржентинско напълно туристическо градче, с чудни хотели, палми и невероятни цветя във всички тонове на дъгата и, несъмнено, многочислени сергии с полускъпоценни камъни от близката мина, килими и всевъзможни ръчно направени сувенири. Носеше се мирис, непостижим с нищо – цветя, благополучие и обич! Бързо се настанихме в хотел " Орхидея " (тук множеството хотели носят имена на цветя, разбираемо е), след което се разходихме из дребните пъстри улички на градчето. Хиляди години преди нас обаче тук са живели индиански племена, чиито потомци през днешния ден към момента могат да се срещнат в отдалечените селища и резервати. Всяко от тях си има история, просвета и вярвания, които си коства да бъдат опознати.

Гуараните имат забавна история и орис освен заради обстоятелството, че населяват региона, където са съсредоточени едни от най-големите южноамерикански реки като Рио Парана, Рио Парагвай, Рио Уругвай и Рио Игуасу. Вероятно поради техния установен метод на живот и вродено миролюбие те стават главен обект за покръстване от страна на йезуитските мисионери. Божиите чиновници идват на мястото на златотърсачите в района, откакто към края на XVI в. европейците най-накрая осъзнават, че Южна Америка напълно не гъмжи от скъпоценни метали, както са предполагали. Покръстените гуарани усвояват скъпи на практика познания от мисионерите и заживяват в комуни, като по този метод се предпазвали от набезите на португалските робовладелци, които събирали работна ръка за
кафеените плантации в Бразилия.

Повече за книгата ще намерите тук.
Източник: dnevnik.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА



Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР