Шест истории на Николай Костов и ретро клуб "Класика"
Врачанинът Николай Костов е секретар на клуба за ретро коли " Класика " в родния си град. Той цялостен живот се занимава с коли, още отпреди да приключи компетентност " мотори с вътрешно горене ". Женен е, с две деца, а преди 15 години, дружно с шепа други запалянковци, обединени от пристрастеността към реставрирането на американски олдсмобили, създава ``Класика``.
Зад лъскавите фасади на колите от 60-те и 70-те години на предишния век обаче е вложен денонощен труд. Най-голямото наслаждение за Николай Костов и за хората от клуба е когато колата дойде под формата на ``купчина желязо``. Най-хубавите ретро коли на " Класика " са взели участие в редица филми, сериали и реклами. Олдсмобили от Враца са с основна роля във кино лентата ``Да обичаш Пабло`` с Пенелопе Круз и Хавиер Бардем.
България е цялостна с почитатели на ретро колите
Клуб ``Класика`` във Враца се сътвори преди 15 години, а аз съм секретар. Членовете сме 10-15 души. Клубът ни е печелил доста награди за реституция. Минимум един път в годината ни звънят, с цел да желаят колите за филми и реклами. Поне 10 пъти сме взели участие в фотоси в киноцентъра.
Всъщност доста хора в България са почитатели на ретро колите. Особено в огромните градове като София, Варна, Бургас, се провеждат най-големите мероприятия. В Стара Загора също има огромни събития. В края на септември да вземем за пример беше проведен церемониал на площад " Батенберг`` в София с над 180 автомобила. Софийският клуб пък прави най-голямото събитие през годината. На Спасовден пред катедралата ``Св. Александър Невски`` се събират коли от цяла България. Тогава е и денят на шофьора. Като мащаб това е най-сериозното събиране на олдсмобили. Когато времето се затопли през май и юни, съвсем всяка събота или неделя има колекция някъде из страната.
В тази сфера всички се познаваме. Особено тези, които се занимаваме с американски коли. Ретро придвижването ужасно подвигна равнището в последните години! Много богати хора се възпламениха, непрекъснато се докарват попълнения от чужбина. Има хора с по 10-15 коли в сбирка. Колекционират се и много екзотични коли - това са новите модели на " Ферари ", на " Ламборгини ", които се пускат на пазара в лимитирано количество. За забавните коли постоянно има публика. Дори хора, които не схващат от коли, се обръщат, като минем по улиците с олдсмобилите. С момчетата от нашия клуб неподготвено се събираме през уикенда, обикаляме и подреждаме колите. Като спрем на центъра на Враца, паркираме, и гледай ти какво става - всеки, който мине, се снима.
Първата сбъдната мечта
От дребен обичам колите, а и съм приключил компетентност " мотори с вътрешно горене ". Баща ми също беше монтьор, занимаваше се с всевъзможен тип техника, освен с коли. От дребен ме влече все нещо да ръгам, да върша, да поправям. С течение на времето съответно се възпламених към по-старите коли и още като възпитаник ми беше фантазия да си купя остаряла кола, да я реституирам и да се возя. Общо взето тогава и започнах да се занимавам с коли.
След като се уволних от казармата, си направих и подарък - първия ми олдсмобил. Годината беше 1998-а. Тогава актуалният ръководител на клуба ми удари едно рамо. Той още повече ме възпламени и желаех да имам като неговата кола - ``Шевролет``, която сега е при мен, към момента върви и скоро дори беше на фотоси в София за филм. Именно той ми откри първата кола - един американски червен ``Форд``. Той беше в трагично положение, безусловно купчина желязо. Реставрирах колата за две години, като направих самичък съвсем всичко - от боядисването до мотора.
Колата на Емил Димитров
Моята история с колата на естрадната легенда Емил Димитров е доста забавна. Тя три пъти се върна при мен, откакто се бяхме разделили. Автомобилът често може да бъде видян на ревютата на " Св. Александър Невски " на Спасовден. Емил е бил към две или три години собственик на автомобила. Даже не го е карал той, а първата му брачна половинка - Грета Ганчева. Купил ѝ го е за подарък и след това го продал на един човек, откакто се разделят с Грета. За страдание обаче, трамвай отнася муцуната на колата през 1970-те години, тотално я унищожава. Човекът, който е купил колата от Емил Димитров, обаче е огромен почитател и колекционер на остарели коли. Възстановява колата, като за задачата използва един наследник олдсмобил от 1968-а. От двете коли прави една, само че по документи си остава като колата на Емил Димитров.
Аз се снабдих с нея през 2005 г. Започнах да работя по реставрацията. Тогава при мен пристигна един човек от Пловдив, който доста искаше да я купи и му я продадох. След време обаче той видя, че реставрацията му е непостижима и като разбрах това, незабавно я откупих назад. Така започнах да групирам нужните части от Америка. След време с мен се свърза едно младо момче от София, което показа, че цялостен живот си мечтае тъкмо за подобен автомобил и доста искаше да го купи. Продадох му я и той стартира да я прави, само че, за жалост, нямаше опция да я довърши, тъй като умря. Беше доста млад, едвам на 30 години. И колата се върна при мен за трети път. Заедно с един сътрудник я реставрирахме дефинитивно през 2020 година 15 години бе битката с този автомобил. Със сигурност от всички, които са ми минали през ръцете, този ми е обичан. Най-много труд и време съм отделил и най-важното е, че е при мен.
Най-новият план
С дни мога да приказвам за коли и всичките планове, които съм приключил. Сега работя по един олдсмобил от 1952 г., двуврат, без рамки по вратите. Джантите са със 100 спици, истински, американски, както са се правели едно време. Предвиждаме това да е първият сходен план в България, тъй като няма да бъде възстановяване в цялостния смисъл на думата, а ще бъде къстъм. Както при новите коли се прави тунинг, по този начин ние ще създадем този къстъм. Това значи, че извън колата ще резервира типичния си за 1950-те години дизайн, само че под капака - мотор, спирачки, задвижване, ходова част - ще бъде съвременен автомобил.
Колата идва от Варна и към 10 години чакахме собственикът да се съгласи да я продаде. За тия години положението ѝ се утежни два пъти. До такава степен е унищожена, че взехме решение, че ще излезе по-евтино, в случай че я създадем къстъм. За задачата ще вземем частите на една катафалка ``Кадилак``. Двигателят е 270 конски сили. Зимата съм възнамерявал да работя по-сериозно по този автомобил и до година, година и половина ще бъде подготвен.
За рестврацията са нужни гений и огромно сърце
До ден сегашен виждам по този начин да работя, че всичко да направя самичък. Ако би трябвало да разчиташ на различен, е комплицирано. Не на всеки му се занимава. В никакъв случай не се изкарват пари от тази работа, единствено се влагат, само че доставя голямо наслаждение да върнеш нещо към живота. Няма невъзможни неща. Понякога хората не знаят, че имат олдсмобил, който може да се реставрира. Някой им споделя, че към този момент не става и те зарязват колата в някой двор.
Ето в този момент се появи фотография на един " Шевролет " от 1958 година във Варна - изоставен, забатачен в един двор. Грехота е такава кола да я хвърлиш на двора. Има обаче и хора, които не желаят да продават, тъй като мислят, че имат злато. Но колата не се движи, безусловно е ``купчина желязо`` и най-после, добре че сме ние, та се навиваме да я купим, с цел да я върнем към живот. Така бях намерил един луксозен черен ``Шевролет``, който трансфорах в нещо като американска полицейска кола. Е, написах отстрани sheriff, с цел да не стане някоя неточност. Тази кола мизерстваше в Горни Богров. След като я взех, започнах с разчистване, заваряване, песъкоструене, направих цялостен ремонт на мотора, с цел да доближи окончателния си тип.
Автомобил фантазия
Каквато кола съм изискал, съм имал шанса да се сдобия с нея и да си сбъдна фантазията. Най-голямото наслаждение несъмнено е да се захванеш с кола, която на пръв взор не прилича на нищо. По ретро ревютата има паралии, които вадят пари и купуват. Застават след това до колата и хората, като ги питат нещо, те не знаят дори коя година е създадена.
За мен обаче чувството е доста по-различно. Не става въпрос да се возиш в такава кола, ние не го вършим, тъй като доста ги пазим. За мен заниманието е метод на живот, тъй като по-голямата част от живота ми е обвързвана с тези коли. Тъжното е, че има хора с фантазии, само че в никакъв случай не съумяват да ги осъществен. Има и хора с огромни финансови благоприятни условия, само че те разчитат на майстори, а е доста мъчно, съвсем невероятно да разчиташ на някой различен. Из България има толкоз доста стартирани планове, при които колата се разхвърля и след това се изоставя, тъй като някой не желае или не може да я довърши. Имах един доста непосредствен другар, който също като мен обичаше американските коли. Той доста обичаше да споделя, че е важно мечтите да се сбъдват, тъй като другояче се трансформират във мечти. Според това предписание живея и аз - виждам да сбъдвам фантазиите си.
Зад лъскавите фасади на колите от 60-те и 70-те години на предишния век обаче е вложен денонощен труд. Най-голямото наслаждение за Николай Костов и за хората от клуба е когато колата дойде под формата на ``купчина желязо``. Най-хубавите ретро коли на " Класика " са взели участие в редица филми, сериали и реклами. Олдсмобили от Враца са с основна роля във кино лентата ``Да обичаш Пабло`` с Пенелопе Круз и Хавиер Бардем.
България е цялостна с почитатели на ретро колите
Клуб ``Класика`` във Враца се сътвори преди 15 години, а аз съм секретар. Членовете сме 10-15 души. Клубът ни е печелил доста награди за реституция. Минимум един път в годината ни звънят, с цел да желаят колите за филми и реклами. Поне 10 пъти сме взели участие в фотоси в киноцентъра.
Всъщност доста хора в България са почитатели на ретро колите. Особено в огромните градове като София, Варна, Бургас, се провеждат най-големите мероприятия. В Стара Загора също има огромни събития. В края на септември да вземем за пример беше проведен церемониал на площад " Батенберг`` в София с над 180 автомобила. Софийският клуб пък прави най-голямото събитие през годината. На Спасовден пред катедралата ``Св. Александър Невски`` се събират коли от цяла България. Тогава е и денят на шофьора. Като мащаб това е най-сериозното събиране на олдсмобили. Когато времето се затопли през май и юни, съвсем всяка събота или неделя има колекция някъде из страната.
В тази сфера всички се познаваме. Особено тези, които се занимаваме с американски коли. Ретро придвижването ужасно подвигна равнището в последните години! Много богати хора се възпламениха, непрекъснато се докарват попълнения от чужбина. Има хора с по 10-15 коли в сбирка. Колекционират се и много екзотични коли - това са новите модели на " Ферари ", на " Ламборгини ", които се пускат на пазара в лимитирано количество. За забавните коли постоянно има публика. Дори хора, които не схващат от коли, се обръщат, като минем по улиците с олдсмобилите. С момчетата от нашия клуб неподготвено се събираме през уикенда, обикаляме и подреждаме колите. Като спрем на центъра на Враца, паркираме, и гледай ти какво става - всеки, който мине, се снима.
Първата сбъдната мечта
От дребен обичам колите, а и съм приключил компетентност " мотори с вътрешно горене ". Баща ми също беше монтьор, занимаваше се с всевъзможен тип техника, освен с коли. От дребен ме влече все нещо да ръгам, да върша, да поправям. С течение на времето съответно се възпламених към по-старите коли и още като възпитаник ми беше фантазия да си купя остаряла кола, да я реституирам и да се возя. Общо взето тогава и започнах да се занимавам с коли.
След като се уволних от казармата, си направих и подарък - първия ми олдсмобил. Годината беше 1998-а. Тогава актуалният ръководител на клуба ми удари едно рамо. Той още повече ме възпламени и желаех да имам като неговата кола - ``Шевролет``, която сега е при мен, към момента върви и скоро дори беше на фотоси в София за филм. Именно той ми откри първата кола - един американски червен ``Форд``. Той беше в трагично положение, безусловно купчина желязо. Реставрирах колата за две години, като направих самичък съвсем всичко - от боядисването до мотора.
Колата на Емил Димитров
Моята история с колата на естрадната легенда Емил Димитров е доста забавна. Тя три пъти се върна при мен, откакто се бяхме разделили. Автомобилът често може да бъде видян на ревютата на " Св. Александър Невски " на Спасовден. Емил е бил към две или три години собственик на автомобила. Даже не го е карал той, а първата му брачна половинка - Грета Ганчева. Купил ѝ го е за подарък и след това го продал на един човек, откакто се разделят с Грета. За страдание обаче, трамвай отнася муцуната на колата през 1970-те години, тотално я унищожава. Човекът, който е купил колата от Емил Димитров, обаче е огромен почитател и колекционер на остарели коли. Възстановява колата, като за задачата използва един наследник олдсмобил от 1968-а. От двете коли прави една, само че по документи си остава като колата на Емил Димитров.
Аз се снабдих с нея през 2005 г. Започнах да работя по реставрацията. Тогава при мен пристигна един човек от Пловдив, който доста искаше да я купи и му я продадох. След време обаче той видя, че реставрацията му е непостижима и като разбрах това, незабавно я откупих назад. Така започнах да групирам нужните части от Америка. След време с мен се свърза едно младо момче от София, което показа, че цялостен живот си мечтае тъкмо за подобен автомобил и доста искаше да го купи. Продадох му я и той стартира да я прави, само че, за жалост, нямаше опция да я довърши, тъй като умря. Беше доста млад, едвам на 30 години. И колата се върна при мен за трети път. Заедно с един сътрудник я реставрирахме дефинитивно през 2020 година 15 години бе битката с този автомобил. Със сигурност от всички, които са ми минали през ръцете, този ми е обичан. Най-много труд и време съм отделил и най-важното е, че е при мен.
Най-новият план
С дни мога да приказвам за коли и всичките планове, които съм приключил. Сега работя по един олдсмобил от 1952 г., двуврат, без рамки по вратите. Джантите са със 100 спици, истински, американски, както са се правели едно време. Предвиждаме това да е първият сходен план в България, тъй като няма да бъде възстановяване в цялостния смисъл на думата, а ще бъде къстъм. Както при новите коли се прави тунинг, по този начин ние ще създадем този къстъм. Това значи, че извън колата ще резервира типичния си за 1950-те години дизайн, само че под капака - мотор, спирачки, задвижване, ходова част - ще бъде съвременен автомобил.
Колата идва от Варна и към 10 години чакахме собственикът да се съгласи да я продаде. За тия години положението ѝ се утежни два пъти. До такава степен е унищожена, че взехме решение, че ще излезе по-евтино, в случай че я създадем къстъм. За задачата ще вземем частите на една катафалка ``Кадилак``. Двигателят е 270 конски сили. Зимата съм възнамерявал да работя по-сериозно по този автомобил и до година, година и половина ще бъде подготвен.
За рестврацията са нужни гений и огромно сърце
До ден сегашен виждам по този начин да работя, че всичко да направя самичък. Ако би трябвало да разчиташ на различен, е комплицирано. Не на всеки му се занимава. В никакъв случай не се изкарват пари от тази работа, единствено се влагат, само че доставя голямо наслаждение да върнеш нещо към живота. Няма невъзможни неща. Понякога хората не знаят, че имат олдсмобил, който може да се реставрира. Някой им споделя, че към този момент не става и те зарязват колата в някой двор.
Ето в този момент се появи фотография на един " Шевролет " от 1958 година във Варна - изоставен, забатачен в един двор. Грехота е такава кола да я хвърлиш на двора. Има обаче и хора, които не желаят да продават, тъй като мислят, че имат злато. Но колата не се движи, безусловно е ``купчина желязо`` и най-после, добре че сме ние, та се навиваме да я купим, с цел да я върнем към живот. Така бях намерил един луксозен черен ``Шевролет``, който трансфорах в нещо като американска полицейска кола. Е, написах отстрани sheriff, с цел да не стане някоя неточност. Тази кола мизерстваше в Горни Богров. След като я взех, започнах с разчистване, заваряване, песъкоструене, направих цялостен ремонт на мотора, с цел да доближи окончателния си тип.
Автомобил фантазия
Каквато кола съм изискал, съм имал шанса да се сдобия с нея и да си сбъдна фантазията. Най-голямото наслаждение несъмнено е да се захванеш с кола, която на пръв взор не прилича на нищо. По ретро ревютата има паралии, които вадят пари и купуват. Застават след това до колата и хората, като ги питат нещо, те не знаят дори коя година е създадена.
За мен обаче чувството е доста по-различно. Не става въпрос да се возиш в такава кола, ние не го вършим, тъй като доста ги пазим. За мен заниманието е метод на живот, тъй като по-голямата част от живота ми е обвързвана с тези коли. Тъжното е, че има хора с фантазии, само че в никакъв случай не съумяват да ги осъществен. Има и хора с огромни финансови благоприятни условия, само че те разчитат на майстори, а е доста мъчно, съвсем невероятно да разчиташ на някой различен. Из България има толкоз доста стартирани планове, при които колата се разхвърля и след това се изоставя, тъй като някой не желае или не може да я довърши. Имах един доста непосредствен другар, който също като мен обичаше американските коли. Той доста обичаше да споделя, че е важно мечтите да се сбъдват, тъй като другояче се трансформират във мечти. Според това предписание живея и аз - виждам да сбъдвам фантазиите си.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ