Впечатляваща публикация, която иронизира болезнено слабостите на Европейския съюз и

Впечатляваща обява, която иронизира мъчително слабостите на Европейския съюз и използването на разпоредбите му в нашата страна, е написал Куентин Летс в британското издание Daily Mail с вчерашна дата. С лек комизъм и тънка подигравка създателят споделя съвсем цялата история на българската крава Пенка, която от няколко дни е основен воин в новинарските ни излъчвания. Изводът, обаче, който Летс прави в края на материала, е безапелационен: благодари на Господ, че Англия напуща Европейския съюз.
Чували ли сте за кравата Пенка?
Допреди няколко дни Пенка не е била известна на никой различен, с изключение на на притежателя й, български фермер, наименуван Иван Харалампиев. Когато внезапно изчезна. Кравите вършат такива неща и нормално скоро ги намират на паша в морава на съседите.
Уви, Пенка направи съдбовна неточност при излизането си отвън Европейския съюз (в който България е член от 2007 година насам). След това опита да се върне още веднъж в Европейски Съюз. В резултат на това тя бе наказана на гибел, тъй като й липсваха верните документи. В едни от по-чудатите - и въпреки всичко доста красноречиви mолитически вести от началото на лятото, не се приказва единствено за Пенка и нейното село Копиловци, което, с цел да бъдем почтени, не е кой знае какъв брой огромно, а и за провинция Кюстендил.
Името на Пенка се произнася от най-важните хора в столицата на страната й, София. Тя даже се разисква в Брюксел, щаб на Европейската империя, и в Берлин, където е заела първата страница на най-популярния вестник в Германия.
Тук, във Англия, закостенял евродепутат от Норфолк е поел делото на Пенка, до момента в който е стартирана петиция тя да бъде пощадена за идното осъществяване на заповедта за нейната екзекуция, базирайки се на европейското законодателство.
Но по време на подписката отхвърлиха свободата на Пенка, като споделиха единствено, че тестванията й се правят в карантинен за нея интервал и ориста й няма да бъде решена за няколко дни - което не звучи тъкмо като опрощение.
За да разберем този европейски фарс, по-добре е да стартираме от там, където стартират множеството разкази за фермите, от поляната, сред кравите и кучетата, където кравите размахват опашките си и преживят.
Самата Пенка не може да свидетелства, а репертоарът й е стеснен до ястие и изхождане както на всеки наедрял рогат добитък, само че наподобява, че една вечер по средата на май както си е дъвчела трева е забелязала една надалеч по-тучна морава по пътя.
Знаете по какъв начин е: тревата постоянно наподобява по-зелена от другата страна на оградата, изключително в Западна България, когато се вдигне температурата. Дали инцидентно фермерът Иван е оставил портата отворена? Или дръжката се е разхлабила с годините? Това се случва непрекъснато.
Едно побутване от заоблените рога на Пенка и вратата се е отворя. След това тя излиза на разходка. В онази нощ наподобява е била изплашена от вълци. Кравите могат да се движат много бързо. Те могат да преминат огромно разстояние, изключително когато виещи вълци се хвърлят към задните им копита. Не след дълго Пенка прекосява границата със прилежащата Сърбия, която не е (все още) в Европейски Съюз.
Фермерът Иван, откакто открива, че Пенка е изчезнала, се тормозил. Чиновниците, работещи в прашни градчета, може и да не схващат това, само че кравата е освен това от просто животно. За млекопроизводителите кравата може да е другар, знак на статус и инвестиция, изключително в случай че тя е бременна, защото Пенка е (и би трябвало да роди след три седмици).
И по този начин, Иван Харалампиев и синовете му отиват да търсят Пенка. Обходили и ревизирали всичките й познати места. Нищо. Като положителни жители, те уведомили граничните управляващи, полицията и кметовете в околните села: „ Моля ви, някой не е ли видял кафявата ни крава с благо лице? “ След две седмици Иван схваща, че тя е в Босилеград, село на няколко километра оттова, в Сърбия.
Пенка е открита! Удоволствието е голямо. Фермерът се качва в прашния си автомобил и отива да прибере авантюристката. Попляскал я по задницата до момента в който тя се качи в ремаркето, откакто сръбски ветеринарен доктор е дал публична здравна карта и е удостоверил, че е в положение да се върне вкъщи.
Тогава стартират проблемите. Когато фермерът Иван се пробва да премине границата назад в България, се натъква на едно от тези същества, които са даже по-смъртоносни от група централноевропейски вълци. Той се изправя лице в лице с граничен патрул, който е със свръхразвито, съвсем религиозно отношение към Правилата.
- Документи! - викат тези гранични босове.
- Документи!? – отвръща заинтригуван Иван.
Представям си по какъв начин той и Пенка в този миг се обръщат един към различен и се поглеждат учудени.
- Сертификат! - изръмжава граничарят.
Бива му обяснено, че съгласно напътствията на Европейската комисия " документът би трябвало да съпровожда животните, пътуващи към Европейски Съюз, когато те бъдат показани за влизане в Европейски Съюз с ревизия на граничен пункт на Европейски Съюз ".
Несъмнено напътствието е написано на 24 публични езика на Европейски Съюз, налично е в Брайлова писменост и в други формати, и може да бъде открито на уеб страницата на съответните органи на Европейски Съюз, в случай че проявявате интерес към такива неща.
Айде, стига бе! – пляска се Иван по изтощеното челото, на което е обичаната му трицветна шапка с надпис „ България “ на нея.
Този човек не е проблематичен. Той е единствено фермер родолюбец от дребен град, който се пробва да завоюва някой почтен лев (валутата на България, която по нещастна случайност е закрепена към еврото). Опита се да изясни, че кравата му е избягала и той просто се опитал да си я върне.
Но това не провокира милостта на граничните гардове. Както един от тях сподели пред организация „ Франс Прес “: " Ние не би трябвало да решаваме - ние прилагаме единствено правила, които идват от Брюксел ". В резултат на Пенкиния неуспех да попълни верните формуляри, тя беше наказана на гибел.
Влезте онлайн и вижте по какъв начин българските медии са отразили случая. Нямам визия какво споделят българските малките екрани, само че Пенка наподобява очарователна, а фермерът Иван - малко разгорещени и обезпокоен (въпреки че наподобява се любува на своя звезден миг).
А чиновничеството? То просто наподобява грубо и гадно. И кой е глупавия „ мучащ “ в тази ситуация?
Бременната крава, нейният притежател или национална система, която е толкоз твърда и непоколебима, че не може да види породените от нея вреди, отказвайки да се подчини на здравия разсъдък?
Наистина ли беше отвън пълномощията на граничната защита да вземе някаква самодейност и да разреши на Иван Харалампиев с неговия селскостопански камион да пресече границата този път? Дали митническите босове в провинция Кюстендил в действителност са толкоз безсилни да позволяват изключения? Или те, като такива бюрократи, в действителност се любуват да вършат живота по-труден за жителите, на които се допуска, че служат?
За Европейския съюз, който понастоящем е дал страховита задача за бъдещата граница сред Ирландия (която е в ЕС) и Северна Ирландия (която скоро ще напусне ЕС), какво демонстрира този случай?
Има ужасно доста крави от двете страни и на тази граница. Местните ветеринарни лекари може да се наложи да се подготвят за кръвопролитие, в случай че Брюксел реши по този начин. Дали приказката за Пенка показва Европейски Съюз като практична и другарска администрация, или царство на злодейство, което коства повече от работните места, избрани да следват дребните разпечатки и правила, написани от отдалечените брюкселски законодатели?
И не е ли малко необичайно, че Европейският съюз, който е толкоз беззащитен да пази границите си, с цел да предотврати незаконна миграция и в действителност радостно приема хиляди мигранти, се постанова да стреля против една бременна крава с дълги чаровни клепачи, тъй като е минала няколкостотин метра в друга територия, която не е благосъстоятелност на Европейски Съюз.
Благодарим на Господ, че напущаме Европейския съюз.