Край на края на историята. Идва ли руско-китайската ос
Войната ясно избистря и разпределя участниците в интернационалните връзки. Срещу необятния Запад се нарежда ядро от ревизионистки автокрации.
"Приятелството сред двете страни няма граници, няма "забранени " зони на съдействие. […] Двете страни се опълчват на продължаващото разширение на НАТО и приканват северно-атлантическия алианс да се откаже от идеологизираните подходи на Студената война. "
Тези фрази са част от взаимната декларация сред президентите на Русия и Китай, призната на последната им среща на 4 февруари 2022 година в Пекин. Напълно допустимо е този документ да бъде интерпретиран и да влезе в историята като декларативното, публично начало на властническата ос, признаците за чието пораждане са забележими още от 2014-2015 година
За къс интервал от време като че ли светът в действителност отиваше към полицентрична конструкция. Брекзит и Доналд Тръмп бяха не просто популистки залп, само че и опит за отчасти откачване от общите политически задължения, в доста елементи от Европа полемиките за "стратегическа автономност " имаха отчетливо анти-американско звучене, а десетки страни по света работеха върху нови подходи за дълготрайно балансиране сред оформящите се множествени центрове в световната система.
Страни като Турция, Саудитска Арабия, Индия, Сърбия и други даже виждаха историческа опция за себе си в тази изменяща се интернационална обстановка. Дори в Европа, множеството полемики за европейски суверенитет допускаха свят без изострен, огромен боен спор, без нужда от ускорено възобновяване на "твърдата мощ ", без преконфигуриране на цялата европейска военна, енергийна и стопанска система. В ранните часове на 24 февруари 2022 година всичко това завърши.
Руско-китайската ос
Контурите на новото противостоене и задълбочаващо се съдействие сред Русия и Китай бяха задоволително забележими още след 2014 година, в месеците след първата инвазия в Украйна и анексирането на Крим. Курсът към стратегическо доближаване бе най-осезаем на политическо равнище като единствено сред 2012 и 2017 година двамата президенти имаха над 20 срещи, към сегашния миг техният брой е към този момент съвсем 40. Страните започнаха да работят доста по-координирано в Организация на обединените нации и неговите институции, а между тях сътвориха нови платформи за съдействие.
Например, през 2014 година беше открита двустранната комисия за капиталово съдействие, а единствено година по-късно Москва отстрани всички спънки пред китайските вложения в инфраструктурните и ресурсните браншове. Най-знаковите общи планове са този за полутечен газ в Ямал и газопреносния план Power of Siberia, който в този момент следва да бъде уголемен.
Рязко се задълбочи военното съдействие, пазаруването на оръжие и най-много взаимните учения.
Рязко се задълбочи военното съдействие в региона на общите разработки, пазаруването на оръжие и най-много взаимните учения. Първите им огромни учения бяха през 2015 година в Средиземно море, а през последните години двете страни все по-често канят за присъединяване и Иран. През 2017 година двете армии имаха общи учения в Балтийско море. Пак през 2015 година те трансформираха стратегическите си документи, с цел да стимулират и разширят военното си съдействие. Самата конструкция на китайските военни покупки е изменена и от ден на ден цели да подкрепи изоставането на страната в избрани групи качества.
Нараства и броят на взаимните планове в региона на нуклеарната енергетика като двете страни постоянно се координират и допълват. Само преди по-малко от година стартира взаимното създаване на четири реактора в нуклеарните централи Tianwan и Xudabao.
Руско-китайската ос има някои явни основи, върху които стъпва. Те включват общата остра злост към западния свят и неговите полезности, страхът от демократизация, параноичното терзание от културни промени в личните общества и цивилизационно надменност по отношение на по-малките страни и техните култури.
Настъпващият ревизионизъм
Западното разцепление и на моменти рисково самовглъбяване и деконструкция на личната просвета и минало сътвориха спомагателни благоприятни условия за евразийската ос. Чрез своята световна агресия и начинания като "Един пояс, веднъж ", Китай стартира през последното десетилетие редовно да навлиза в редица райони и страни.
Например в Югоизточна Европа, благодарение на кликата на Мило Джуканович в "дългов капан " и контракти, които при несъблюдение разрешават комунистическата страна да получи надзор върху черногорската пристанищна инфраструктура. В Сърбия, Пекин и Москва от дълго време имат мълчалив пакт за вкореняване на страната в техния политически блок.
Но двете страни не са просто автокрации, а все по-агресивни ревизионистични сили. Руският ревизионизъм е надалеч по-познат в Европа от китайския, който от десетилетие настава в Южнокитайско море и по отношение на всички прилежащи страни. Пекин към този момент провокира стеснен боен конфликт в Индия, притиска всички свои морски съседи, наруши договореностите за Хонконг, ликвидира всички свободи там и непрестанно ускорява своя боен напън върху Тайван.
Наскоро Китай разгласи комерсиална и политическа обсада по отношение на Литва, която реши да задълбочи връзките си с Тайван. Сега Русия и Китай към този момент еднопосочно формализираха своя прям ревизионизъм откакто в общата декларация отпреди седмици обявиха опозицията си против продължаващото разширение на НАТО и оспориха легитимността на настоящия интернационален ред.
Рисковете за Пекин
Рисковете за Китай от еднопосочно позициониране на страната в властническия блок обаче са основни. Страната е политически съизвършител в огромна и безогледна експанзия, която към този момент е на терена на военните закононарушения. Пекин рискува тежък репутационен срив в Европа и оттатък нея. Страната към този момент публично съобщи, че не поддържа продължаващо разширение на НАТО, сложи под подозрение легитимността на европейския ред след 1989 година и на процедура се причисли към съветската интерпретация на цялостната интернационална система.
Пекин към момента не може да си разреши разкачване от западния свят и стопанска система, каквото Путин аргументи на своята страна.
Мащабното азиатско нахлуване на страната във всички направления към този момент съществува в радикално друга световна среда, а опитите за възходящо наличие и въздействие на най-различни континенти ще станат доста по-проблемни и обект на отпор. Усилията на Пекин за привличане на страни в разнообразни кооперативни формати ще бъдат изправени пред съществени трудности.
Нещо повече, Пекин към момента не може да си разреши разкачване от западния свят и стопанска система, каквото Путин аргументи на своята страна и това ще стресне мнозина в Централния комитет на Китайската комунистическа партия.
Макар да форсира районната си агресия и тактиката за селективна стопанска и софтуерна самодостатъчност, Китай към момента няма нужните запаси за по-радикално оттласкване от Запада. Президентът Си пък ще продължи да ръководи страната оттатък признатата след Мао процедура на два президентски мандата, трансформирайки страната еднопосочно в автокрация.
Неясното бъдеще
По трагично прочут от историята метод, войната ясно избистря и разпределя участниците в интернационалните връзки, групира ги по релативно еднопосочен метод и задава структурата на световната среда. Срещу необятния Запад се нарежда ядро от ревизионистки автокрации, чието лично оцеляване, действие и благополучие към този момент изисква неговото редовно намаляване и подкопаване.
Разбира се, точният обсег и интензитет на противостоенето ще зависи от значително фактори. Фрапантната експанзия и нуклеарен шантаж на Путин могат да имат прочут дълготраен разколебаващ резултат, а при промяна на режима, отслабена Русия може даже да потърси възобновяване на връзките си със Запада, въпреки и при надалеч по-неблагоприятни условия.
Руско-китайският алианс ще обезсили и Г-20, която така и така спря действително да действа по време на пандемията от COVID-19. Не е изключено Китай да се опита да се възползва от отслабването и изолацията на Москва, по едно и също време да си подсигурява преобладаващата роля в новата ос и в това време да опита да помогне в трагичната ескалация, с цел да отслаби най-малко малко засилващия се върху нея западен напън в Азия.
Някои упорстват, че Путин е подвел Си за своите планове и мащаб на упоритост. Но тягата на ревизионистичната ос е мощна и устойчива. Този нов свят и неговите очертания могат да бъдат разказан по доста способи, "нова студена война ", "двублоков свят " или пък "край на края на историята ".
Подобен интелектуален избор е обаче вторичен. След моралната и политическа изясненост на нещастието в Украйна, Западът просто би трябвало в действителност да се приготви за това, което му следва.
*Становищата, изказани в рубриката „ Мнение “, могат да не отразяват позицията на Свободна Европа.
"Приятелството сред двете страни няма граници, няма "забранени " зони на съдействие. […] Двете страни се опълчват на продължаващото разширение на НАТО и приканват северно-атлантическия алианс да се откаже от идеологизираните подходи на Студената война. "
Тези фрази са част от взаимната декларация сред президентите на Русия и Китай, призната на последната им среща на 4 февруари 2022 година в Пекин. Напълно допустимо е този документ да бъде интерпретиран и да влезе в историята като декларативното, публично начало на властническата ос, признаците за чието пораждане са забележими още от 2014-2015 година
За къс интервал от време като че ли светът в действителност отиваше към полицентрична конструкция. Брекзит и Доналд Тръмп бяха не просто популистки залп, само че и опит за отчасти откачване от общите политически задължения, в доста елементи от Европа полемиките за "стратегическа автономност " имаха отчетливо анти-американско звучене, а десетки страни по света работеха върху нови подходи за дълготрайно балансиране сред оформящите се множествени центрове в световната система.
Страни като Турция, Саудитска Арабия, Индия, Сърбия и други даже виждаха историческа опция за себе си в тази изменяща се интернационална обстановка. Дори в Европа, множеството полемики за европейски суверенитет допускаха свят без изострен, огромен боен спор, без нужда от ускорено възобновяване на "твърдата мощ ", без преконфигуриране на цялата европейска военна, енергийна и стопанска система. В ранните часове на 24 февруари 2022 година всичко това завърши.
Руско-китайската ос
Контурите на новото противостоене и задълбочаващо се съдействие сред Русия и Китай бяха задоволително забележими още след 2014 година, в месеците след първата инвазия в Украйна и анексирането на Крим. Курсът към стратегическо доближаване бе най-осезаем на политическо равнище като единствено сред 2012 и 2017 година двамата президенти имаха над 20 срещи, към сегашния миг техният брой е към този момент съвсем 40. Страните започнаха да работят доста по-координирано в Организация на обединените нации и неговите институции, а между тях сътвориха нови платформи за съдействие.
Например, през 2014 година беше открита двустранната комисия за капиталово съдействие, а единствено година по-късно Москва отстрани всички спънки пред китайските вложения в инфраструктурните и ресурсните браншове. Най-знаковите общи планове са този за полутечен газ в Ямал и газопреносния план Power of Siberia, който в този момент следва да бъде уголемен.
Рязко се задълбочи военното съдействие, пазаруването на оръжие и най-много взаимните учения.
Рязко се задълбочи военното съдействие в региона на общите разработки, пазаруването на оръжие и най-много взаимните учения. Първите им огромни учения бяха през 2015 година в Средиземно море, а през последните години двете страни все по-често канят за присъединяване и Иран. През 2017 година двете армии имаха общи учения в Балтийско море. Пак през 2015 година те трансформираха стратегическите си документи, с цел да стимулират и разширят военното си съдействие. Самата конструкция на китайските военни покупки е изменена и от ден на ден цели да подкрепи изоставането на страната в избрани групи качества.
Нараства и броят на взаимните планове в региона на нуклеарната енергетика като двете страни постоянно се координират и допълват. Само преди по-малко от година стартира взаимното създаване на четири реактора в нуклеарните централи Tianwan и Xudabao.
Руско-китайската ос има някои явни основи, върху които стъпва. Те включват общата остра злост към западния свят и неговите полезности, страхът от демократизация, параноичното терзание от културни промени в личните общества и цивилизационно надменност по отношение на по-малките страни и техните култури.
Настъпващият ревизионизъм
Западното разцепление и на моменти рисково самовглъбяване и деконструкция на личната просвета и минало сътвориха спомагателни благоприятни условия за евразийската ос. Чрез своята световна агресия и начинания като "Един пояс, веднъж ", Китай стартира през последното десетилетие редовно да навлиза в редица райони и страни.
Например в Югоизточна Европа, благодарение на кликата на Мило Джуканович в "дългов капан " и контракти, които при несъблюдение разрешават комунистическата страна да получи надзор върху черногорската пристанищна инфраструктура. В Сърбия, Пекин и Москва от дълго време имат мълчалив пакт за вкореняване на страната в техния политически блок.
Но двете страни не са просто автокрации, а все по-агресивни ревизионистични сили. Руският ревизионизъм е надалеч по-познат в Европа от китайския, който от десетилетие настава в Южнокитайско море и по отношение на всички прилежащи страни. Пекин към този момент провокира стеснен боен конфликт в Индия, притиска всички свои морски съседи, наруши договореностите за Хонконг, ликвидира всички свободи там и непрестанно ускорява своя боен напън върху Тайван.
Наскоро Китай разгласи комерсиална и политическа обсада по отношение на Литва, която реши да задълбочи връзките си с Тайван. Сега Русия и Китай към този момент еднопосочно формализираха своя прям ревизионизъм откакто в общата декларация отпреди седмици обявиха опозицията си против продължаващото разширение на НАТО и оспориха легитимността на настоящия интернационален ред.
Рисковете за Пекин
Рисковете за Китай от еднопосочно позициониране на страната в властническия блок обаче са основни. Страната е политически съизвършител в огромна и безогледна експанзия, която към този момент е на терена на военните закононарушения. Пекин рискува тежък репутационен срив в Европа и оттатък нея. Страната към този момент публично съобщи, че не поддържа продължаващо разширение на НАТО, сложи под подозрение легитимността на европейския ред след 1989 година и на процедура се причисли към съветската интерпретация на цялостната интернационална система.
Пекин към момента не може да си разреши разкачване от западния свят и стопанска система, каквото Путин аргументи на своята страна.
Мащабното азиатско нахлуване на страната във всички направления към този момент съществува в радикално друга световна среда, а опитите за възходящо наличие и въздействие на най-различни континенти ще станат доста по-проблемни и обект на отпор. Усилията на Пекин за привличане на страни в разнообразни кооперативни формати ще бъдат изправени пред съществени трудности.
Нещо повече, Пекин към момента не може да си разреши разкачване от западния свят и стопанска система, каквото Путин аргументи на своята страна и това ще стресне мнозина в Централния комитет на Китайската комунистическа партия.
Макар да форсира районната си агресия и тактиката за селективна стопанска и софтуерна самодостатъчност, Китай към момента няма нужните запаси за по-радикално оттласкване от Запада. Президентът Си пък ще продължи да ръководи страната оттатък признатата след Мао процедура на два президентски мандата, трансформирайки страната еднопосочно в автокрация.
Неясното бъдеще
По трагично прочут от историята метод, войната ясно избистря и разпределя участниците в интернационалните връзки, групира ги по релативно еднопосочен метод и задава структурата на световната среда. Срещу необятния Запад се нарежда ядро от ревизионистки автокрации, чието лично оцеляване, действие и благополучие към този момент изисква неговото редовно намаляване и подкопаване.
Разбира се, точният обсег и интензитет на противостоенето ще зависи от значително фактори. Фрапантната експанзия и нуклеарен шантаж на Путин могат да имат прочут дълготраен разколебаващ резултат, а при промяна на режима, отслабена Русия може даже да потърси възобновяване на връзките си със Запада, въпреки и при надалеч по-неблагоприятни условия.
Руско-китайският алианс ще обезсили и Г-20, която така и така спря действително да действа по време на пандемията от COVID-19. Не е изключено Китай да се опита да се възползва от отслабването и изолацията на Москва, по едно и също време да си подсигурява преобладаващата роля в новата ос и в това време да опита да помогне в трагичната ескалация, с цел да отслаби най-малко малко засилващия се върху нея западен напън в Азия.
Някои упорстват, че Путин е подвел Си за своите планове и мащаб на упоритост. Но тягата на ревизионистичната ос е мощна и устойчива. Този нов свят и неговите очертания могат да бъдат разказан по доста способи, "нова студена война ", "двублоков свят " или пък "край на края на историята ".
Подобен интелектуален избор е обаче вторичен. След моралната и политическа изясненост на нещастието в Украйна, Западът просто би трябвало в действителност да се приготви за това, което му следва.
*Становищата, изказани в рубриката „ Мнение “, могат да не отразяват позицията на Свободна Европа.
Източник: svobodnaevropa.bg
КОМЕНТАРИ