Една перверзна война опустошава Сирия
Войната в Сирия няма нищо общо със самата Сирия. Разпалват я непознати играчи, водени от перверзни цели и подмолни планове. А грехопадението, довело до всички останали несгоди, стартира през лятото на 2014 година, написа Керстен Книп за " Дойче веле ".
Който се пробва да разбере логиката на външните сили, намесили се в сирийската война, ще би трябвало да прозре една прекомерно неуместна математика. Кой се е съюзил с кого и за какво? Да се откри решението на тази задача наподобява напряко невероятно, тъй като уравненията остават в действие единствено по няколко дни, преди се окажат невалидни. И тогава всичко стартира още веднъж от нулата.
Идва нов безпорядък и нови опити да се прозре логиката на другите съюзявания, които обаче също се оказват мимолетни. С други думи: Мотивите на другите настоящи лица в сирийската война като че ли са лишени от всякаква рационална основа и дълготраен план.
Да разгледаме да вземем за пример турската инвазия против Африн. Много анализатори считат, че Анкара е получила за нея зелена светлина от Москва – т.е. от Русия, считана до момента за закрилница на Асад. Защо обаче? Самата Москва не споделя нищо по този въпрос. Едно от догатките е, че турското навлизане в Сирия е и дребна провокация против Съединени американски щати, които поддържат сирийските кюрди. Това води до отчуждение, а може би даже и до същински спор сред двама сътрудници от НАТО. Предполага се, че сходно напрежение е добре пристигнало за Русия, тъй като подкопава единството на съдружниците от НАТО – за руснаците това е изключително удобен резултат на фона на спора им с Украйна.
Цинични битки за превъзходство
Други допускат, че Русия преследва напълно друга цел: Москва дава картбланш на Турция да нахлуе в Сирия, с цел да затънат турците в изтощителна война, която да ги отслаби дотолкоз, че най-после да са принудени да се извърнат към Русия. Това би означавало мачът сред Русия и Турция да приключи с един на нула за Русия.
Всички тези игрички нямат нищо общо със самата Сирия. Водят се борби за превъзходство, които са невиждани по своята нагла несъобразителност. Турция, въпреки и да е член на НАТО, нахлува без капка срам в непозната страна. Иран пък се открива трайно в Сирия, изкупува земи и основава там свои компании, а управниците в Техеран са повече от щастливи, че с божията помощ към този момент могат напряко от Голанските възвишения - т.е. от непосредствена непосредственост, да заплашват омразния Израел. И тъкмо Иран, който до съвършенство владее механизмите за угнетяване, в този момент упреква турското държавно управление в нарушаване на човешките права. Каква насмешка единствено! Сякаш това не се случва всеки божи ден в самия Иран.
Изкушение за Макрон
В Сирия следим тоталната война, в която всеки води война против всеки - война, която е изгубила посоката си. И тази посока няма да се очертае още веднъж, нищо че френският президент Еманюел Макрон заплашва да изпрати свои войски в Сирия, в случай че режимът на Асад още веднъж употребява отровни бойни субстанции. Впрочем за Макрон сходна военна интервенция би била от изгода, защото би му разрешила да се показва пред света в позата на човечен политик.
Но подобен хуманизъм няма да приближи и с милиметър края на войната в Сирия. Нима Макрон в действителност желае да изпрати френски бойни самолети против съветските изтребители в Сирия?
Фотогалерия: "Ислямска страна " загуби Мосул и Ракка, само че сложното следва >
Европа не съставлява същинска военна големина в Сирия. Особено след намесата си в Либия и пагубните последствия от нея Франция би трябвало доста дълго да се замисли, преди да се реши още веднъж на сходна стъпка. В противоположен случай тя е застрашена да се окаже в плен на тактическите игрички на тези, които водят бойните дейности в Сирия. Техни жертви са всички, които са имали нещастието да се родят в тази страна – сега това са основно жителите на Африн, а в още по-голяма степен и тези на Източна Гута.
Грехопадението на борците против джихадистите
Обръщайки взор към късното лято на 2014 година, би трябвало да признаем, че не беше по никакъв начин умно от страна на интернационалната коалиция да стартира война против джихадистите от " Ислямска страна " без съществуването на интернационална легитимация. Това грехопадение докара до всички останали грехове. Срещу тях нямаше по какъв начин да се изрича отвращение, тъй като е невероятно да одобряваш нашественици, които осъждат други нашественици.
Когато се води по разпоредбите, една война следва известна, въпреки и мрачна логичност. Когато липсва даже този ориентир – а това към този момент се случи в Сирия – се стига до безсистемно кръвопролитие, подклаждано от закоравели циници, които не преследват никаква цел. Във всеки случай не и такава, която да е почтена.
Всичко, което би трябвало да знаете за: Сирийската рецесия (1296)
Който се пробва да разбере логиката на външните сили, намесили се в сирийската война, ще би трябвало да прозре една прекомерно неуместна математика. Кой се е съюзил с кого и за какво? Да се откри решението на тази задача наподобява напряко невероятно, тъй като уравненията остават в действие единствено по няколко дни, преди се окажат невалидни. И тогава всичко стартира още веднъж от нулата.
Идва нов безпорядък и нови опити да се прозре логиката на другите съюзявания, които обаче също се оказват мимолетни. С други думи: Мотивите на другите настоящи лица в сирийската война като че ли са лишени от всякаква рационална основа и дълготраен план.
Да разгледаме да вземем за пример турската инвазия против Африн. Много анализатори считат, че Анкара е получила за нея зелена светлина от Москва – т.е. от Русия, считана до момента за закрилница на Асад. Защо обаче? Самата Москва не споделя нищо по този въпрос. Едно от догатките е, че турското навлизане в Сирия е и дребна провокация против Съединени американски щати, които поддържат сирийските кюрди. Това води до отчуждение, а може би даже и до същински спор сред двама сътрудници от НАТО. Предполага се, че сходно напрежение е добре пристигнало за Русия, тъй като подкопава единството на съдружниците от НАТО – за руснаците това е изключително удобен резултат на фона на спора им с Украйна.
Цинични битки за превъзходство
Други допускат, че Русия преследва напълно друга цел: Москва дава картбланш на Турция да нахлуе в Сирия, с цел да затънат турците в изтощителна война, която да ги отслаби дотолкоз, че най-после да са принудени да се извърнат към Русия. Това би означавало мачът сред Русия и Турция да приключи с един на нула за Русия.
Всички тези игрички нямат нищо общо със самата Сирия. Водят се борби за превъзходство, които са невиждани по своята нагла несъобразителност. Турция, въпреки и да е член на НАТО, нахлува без капка срам в непозната страна. Иран пък се открива трайно в Сирия, изкупува земи и основава там свои компании, а управниците в Техеран са повече от щастливи, че с божията помощ към този момент могат напряко от Голанските възвишения - т.е. от непосредствена непосредственост, да заплашват омразния Израел. И тъкмо Иран, който до съвършенство владее механизмите за угнетяване, в този момент упреква турското държавно управление в нарушаване на човешките права. Каква насмешка единствено! Сякаш това не се случва всеки божи ден в самия Иран.
Изкушение за Макрон
В Сирия следим тоталната война, в която всеки води война против всеки - война, която е изгубила посоката си. И тази посока няма да се очертае още веднъж, нищо че френският президент Еманюел Макрон заплашва да изпрати свои войски в Сирия, в случай че режимът на Асад още веднъж употребява отровни бойни субстанции. Впрочем за Макрон сходна военна интервенция би била от изгода, защото би му разрешила да се показва пред света в позата на човечен политик.
Но подобен хуманизъм няма да приближи и с милиметър края на войната в Сирия. Нима Макрон в действителност желае да изпрати френски бойни самолети против съветските изтребители в Сирия?
Фотогалерия: "Ислямска страна " загуби Мосул и Ракка, само че сложното следва >
Европа не съставлява същинска военна големина в Сирия. Особено след намесата си в Либия и пагубните последствия от нея Франция би трябвало доста дълго да се замисли, преди да се реши още веднъж на сходна стъпка. В противоположен случай тя е застрашена да се окаже в плен на тактическите игрички на тези, които водят бойните дейности в Сирия. Техни жертви са всички, които са имали нещастието да се родят в тази страна – сега това са основно жителите на Африн, а в още по-голяма степен и тези на Източна Гута.
Грехопадението на борците против джихадистите
Обръщайки взор към късното лято на 2014 година, би трябвало да признаем, че не беше по никакъв начин умно от страна на интернационалната коалиция да стартира война против джихадистите от " Ислямска страна " без съществуването на интернационална легитимация. Това грехопадение докара до всички останали грехове. Срещу тях нямаше по какъв начин да се изрича отвращение, тъй като е невероятно да одобряваш нашественици, които осъждат други нашественици.
Когато се води по разпоредбите, една война следва известна, въпреки и мрачна логичност. Когато липсва даже този ориентир – а това към този момент се случи в Сирия – се стига до безсистемно кръвопролитие, подклаждано от закоравели циници, които не преследват никаква цел. Във всеки случай не и такава, която да е почтена.
Всичко, което би трябвало да знаете за: Сирийската рецесия (1296)
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ