Количеството все още е важно: Уроци от войната на Путин в Украйна
Войната на Русия против Украйна е редовно трансформиращ спор, който преконфигурира геостратегическата картина в Европа и Азия. Той също по този начин подхранва спор в общността на американската отбранителна политика за това по какъв начин да се структурират и нареждат американските сили, написа Atlantic Council.
За Съединените щати и техните съдружници в НАТО има огромни уроци от тази война, които към този момент циркулират в кръвообращението на политиката, само че тези уроци се сблъскват със съществени насрещни ветрове, подбудени от това, което е било мисленето през последните три десетилетия. Последните години на " планувани войни ", водени по времевата линия на Съединени американски щати с надзор и неоспорима логистика, трансформираха упованията за това от какво ще се нуждаят американските военни, когато става дума за равнища на подготвеност и съоръжение за водене на сегашни и бъдещи войни.
Основният урок от разгръщащата се война в Украйна е просто мащабът на това, което е належащо, с цел да се води модерна война сред страни. Никоя западна войска не е готова за такива равнища на ползване на оръжия и муниции и безсилие на мощ. Нито един съдружник в НАТО през днешния ден - като се изключи Съединените щати - няма ресурси от бронирани машини или муниции, които биха могли да устоят повече от няколко седмици или в най-хубавия случай месеци на бойни полета, сходни на Украйна.
Тази война сложи на напред във времето и в центъра трайната централна роля на количеството в актуалната стандартна война с съвсем еднакъв съперник. Трябва също по този начин да се обърне внимание на манията за прецизни удари, която господства в културата на придобиване на средства за защита на Съединени американски щати през последните години.
Тази война сложи на фокус една непреходна истина във военните дейности: в спор сред държави количеството надвива над прецизността. Въздействието на количеството е неотложно и се записва в точката на контакт, до момента в който прецизните удари по противников сили, съсредоточени в тила, върху хранилища за амуниции или върху логистични вериги ще се записват единствено с течение на времето, може би откакто решението на бойното поле към този момент е взето.
Вярно е, че пространството може да компенсира масата до известна степен, само че никоя от фланговите страни на НАТО няма преимуществото на географията, с цел да възнамерява надлежно при положение на съветска инвазия, нито Индо-тихоокеанският район би предложил удобно пространство във връзка с терена, в случай че Китай реши да нахлуе в Тайван.
Съединените щати би трябвало да възприемат старите правила на повсеместност и съкращения, които проправиха пътя към успеха във Втората международна война и им разрешиха сполучливо да възпират и в последна сметка да победят Съветския съюз по време на Студената война.
Войната в Украйна продължава да демонстрира, че военните се нуждаят от количество, с цел да се опълчват на количеството на съперника - действителност, която съвсем липсваше в мислите на Съединени американски щати за природата на войната от края на Студената война. От началото на 90-те години на предишния век настъпи фундаментална структурна смяна в мисленето на американската войска по отношение на структурата на нейните сили, изключително на американската войска. Армията закупи " настройка на Военновъздушните сили ", при която все по-голямото технологично усъвършенстване се опитваше да компенсира намаляването на числеността, на процедура променяйки това, което беше хлябът и маслото на американския метод на война.
Войната в Украйна сподели, че би трябвало количество, с цел да се опълчи на количество. Що се отнася до числата, би трябвало да съответствате или, още по-добре, да надминавате това, което вашият зложелател може да предложи. По време на Втората международна война, да вземем за пример, Германия имаше танкове, които в доста връзки превъзхождаха американските танкове по дизайн, само че в последна сметка тези " Тигри " и " Пантери " бяха надминати от огромния брой " Шърмани ", които Съединените щати можеха да употребяват.
Следователно има какво да се каже за старомодните системи в бъдеща стандартна борба против непосредствен съперник. Въпреки че технологията дава преимущество на западните сили, това преимущество ще стигне толкоз надалеч единствено когато се сблъска с чистите цифри. Ако НАТО се окаже във война с Русия или в случай че Съединените щати и техните съдружници в Азия се окажат във война с Китай, тогава решаващият фактор може да бъде работната мощ и еластичността на производството, когато става въпрос за оръжия и муниции.
В един нескончаем спор решаващият фактор може да бъде способността за възобновяване на силите - както личен състав, по този начин и съоръжение - за компенсиране на тези, които са били изтощени на бойното поле. И тук несъразмерното обаяние от все по-сложни системи може да играе против Съединените щати. Ще би трябвало да попълни загубите по-бързо от своя съперник, който евентуално ще създава по-прости и по-евтини системи.
Принципът на масовостта важи и за личния състав. Съединените щати и техните съдружници също би трябвало да се запитат дали актуалният модел е подобаващ за генериране на огромни непрекъснати армии от типа, който е нужен, в случай че бъдат въвлечени в огромна стандартна война с Русия или Китай, или и двете.
Съществува и по-голямо геостратегическо измерение, което би трябвало да дефинира по какъв начин да се структурират и разположат силите на Съединени американски щати и НАТО в Европа, изключително по източния фланг. Влизането на Финландия и (скоро) Швеция в НАТО предефинира геостратегическата среда в Европа, измествайки центъра на тежестта в НАТО в Централна и Североизточна Европа.
И въпреки всичко, когато става въпрос за разполагане на огромни сили, единствено две страни по северно-балтийско-черноморския " intermarium " кулоар разполагат с нужното население за това. Едната от тях - Полша - е съдружник в НАТО, а другата - Украйна - се стреми да стане подобен. Други страни по този кулоар нямат популацията, належащо за разполагане на огромни армии. Докато Финландия, със своята система за териториална защита и военно образование, може да разполага с сили от към 280 000 души при изключителни обстановки, нейното малко население от 5,5 милиона не предвещава нищо положително за дълготрайно поддържане.
Това е още една причина, заради която въвеждането на Украйна в НАТО не е просто потвърждаване на главните полезности, върху които е построен Алиансът; по-скоро става въпрос на първо място за основите на силата и масата, които ще са нужни за построяването на ефикасна възпираща позиция против бъдеща съветска експанзия. Просто казано, Полша и Украйна - откакто последната бъде привлечена в Алианса - ще бъдат ядрото на преструктурираната възпираща и отбранителна позиция на НАТО по продължение на източния фланг.
Съединените щати би трябвало да стартират с непрекъснато разполагане на минимум три бригадни бойни екипа - два в Полша, различен в балтийските страни - като в същото време не престават да обезпечават нуклеарния чадър и високотехнологичните средства. След това скандинавците, финландците, балтите и румънците могат да завършат стената от стомана, до момента в който съдружниците по-на запад, изключително Германия, могат да обезпечат нужната дълбочина и резистентност. Преконфигурирането на източния фланг на НАТО по този метод би трансформирало всички старания на Русия да нахлуе по-нататък в Европа в невероятно.
Западът е изправен пред реваншистка съветска страна, която има желание да повтори резултатите от Студената война и да възвърне своята имперска сфера на въздействие. Русия към този момент на процедура още веднъж погълна Беларус и е ориентирана твърдо към Украйна - а евентуално и оттатък нея.
Следователно спорът в Украйна носи със себе си висок риск от хоризонтална ескалация, която може да провокира по-широка война в Европа. Ако Съединените щати и НАТО се върнат към основите на непрекъснато предно базиране и количество, Русия ще бъде възпирана. И в случай че съветският президент Владимир Путин или неговият правоприемник се осмели да пресече линията, такова навлизане на Русия ще бъде уверено пречупено.
За Съединените щати и техните съдружници в НАТО има огромни уроци от тази война, които към този момент циркулират в кръвообращението на политиката, само че тези уроци се сблъскват със съществени насрещни ветрове, подбудени от това, което е било мисленето през последните три десетилетия. Последните години на " планувани войни ", водени по времевата линия на Съединени американски щати с надзор и неоспорима логистика, трансформираха упованията за това от какво ще се нуждаят американските военни, когато става дума за равнища на подготвеност и съоръжение за водене на сегашни и бъдещи войни.
Основният урок от разгръщащата се война в Украйна е просто мащабът на това, което е належащо, с цел да се води модерна война сред страни. Никоя западна войска не е готова за такива равнища на ползване на оръжия и муниции и безсилие на мощ. Нито един съдружник в НАТО през днешния ден - като се изключи Съединените щати - няма ресурси от бронирани машини или муниции, които биха могли да устоят повече от няколко седмици или в най-хубавия случай месеци на бойни полета, сходни на Украйна.
Тази война сложи на напред във времето и в центъра трайната централна роля на количеството в актуалната стандартна война с съвсем еднакъв съперник. Трябва също по този начин да се обърне внимание на манията за прецизни удари, която господства в културата на придобиване на средства за защита на Съединени американски щати през последните години.
Тази война сложи на фокус една непреходна истина във военните дейности: в спор сред държави количеството надвива над прецизността. Въздействието на количеството е неотложно и се записва в точката на контакт, до момента в който прецизните удари по противников сили, съсредоточени в тила, върху хранилища за амуниции или върху логистични вериги ще се записват единствено с течение на времето, може би откакто решението на бойното поле към този момент е взето.
Вярно е, че пространството може да компенсира масата до известна степен, само че никоя от фланговите страни на НАТО няма преимуществото на географията, с цел да възнамерява надлежно при положение на съветска инвазия, нито Индо-тихоокеанският район би предложил удобно пространство във връзка с терена, в случай че Китай реши да нахлуе в Тайван.
Съединените щати би трябвало да възприемат старите правила на повсеместност и съкращения, които проправиха пътя към успеха във Втората международна война и им разрешиха сполучливо да възпират и в последна сметка да победят Съветския съюз по време на Студената война.
Войната в Украйна продължава да демонстрира, че военните се нуждаят от количество, с цел да се опълчват на количеството на съперника - действителност, която съвсем липсваше в мислите на Съединени американски щати за природата на войната от края на Студената война. От началото на 90-те години на предишния век настъпи фундаментална структурна смяна в мисленето на американската войска по отношение на структурата на нейните сили, изключително на американската войска. Армията закупи " настройка на Военновъздушните сили ", при която все по-голямото технологично усъвършенстване се опитваше да компенсира намаляването на числеността, на процедура променяйки това, което беше хлябът и маслото на американския метод на война.
Войната в Украйна сподели, че би трябвало количество, с цел да се опълчи на количество. Що се отнася до числата, би трябвало да съответствате или, още по-добре, да надминавате това, което вашият зложелател може да предложи. По време на Втората международна война, да вземем за пример, Германия имаше танкове, които в доста връзки превъзхождаха американските танкове по дизайн, само че в последна сметка тези " Тигри " и " Пантери " бяха надминати от огромния брой " Шърмани ", които Съединените щати можеха да употребяват.
Следователно има какво да се каже за старомодните системи в бъдеща стандартна борба против непосредствен съперник. Въпреки че технологията дава преимущество на западните сили, това преимущество ще стигне толкоз надалеч единствено когато се сблъска с чистите цифри. Ако НАТО се окаже във война с Русия или в случай че Съединените щати и техните съдружници в Азия се окажат във война с Китай, тогава решаващият фактор може да бъде работната мощ и еластичността на производството, когато става въпрос за оръжия и муниции.
В един нескончаем спор решаващият фактор може да бъде способността за възобновяване на силите - както личен състав, по този начин и съоръжение - за компенсиране на тези, които са били изтощени на бойното поле. И тук несъразмерното обаяние от все по-сложни системи може да играе против Съединените щати. Ще би трябвало да попълни загубите по-бързо от своя съперник, който евентуално ще създава по-прости и по-евтини системи.
Принципът на масовостта важи и за личния състав. Съединените щати и техните съдружници също би трябвало да се запитат дали актуалният модел е подобаващ за генериране на огромни непрекъснати армии от типа, който е нужен, в случай че бъдат въвлечени в огромна стандартна война с Русия или Китай, или и двете.
Съществува и по-голямо геостратегическо измерение, което би трябвало да дефинира по какъв начин да се структурират и разположат силите на Съединени американски щати и НАТО в Европа, изключително по източния фланг. Влизането на Финландия и (скоро) Швеция в НАТО предефинира геостратегическата среда в Европа, измествайки центъра на тежестта в НАТО в Централна и Североизточна Европа.
И въпреки всичко, когато става въпрос за разполагане на огромни сили, единствено две страни по северно-балтийско-черноморския " intermarium " кулоар разполагат с нужното население за това. Едната от тях - Полша - е съдружник в НАТО, а другата - Украйна - се стреми да стане подобен. Други страни по този кулоар нямат популацията, належащо за разполагане на огромни армии. Докато Финландия, със своята система за териториална защита и военно образование, може да разполага с сили от към 280 000 души при изключителни обстановки, нейното малко население от 5,5 милиона не предвещава нищо положително за дълготрайно поддържане.
Това е още една причина, заради която въвеждането на Украйна в НАТО не е просто потвърждаване на главните полезности, върху които е построен Алиансът; по-скоро става въпрос на първо място за основите на силата и масата, които ще са нужни за построяването на ефикасна възпираща позиция против бъдеща съветска експанзия. Просто казано, Полша и Украйна - откакто последната бъде привлечена в Алианса - ще бъдат ядрото на преструктурираната възпираща и отбранителна позиция на НАТО по продължение на източния фланг.
Съединените щати би трябвало да стартират с непрекъснато разполагане на минимум три бригадни бойни екипа - два в Полша, различен в балтийските страни - като в същото време не престават да обезпечават нуклеарния чадър и високотехнологичните средства. След това скандинавците, финландците, балтите и румънците могат да завършат стената от стомана, до момента в който съдружниците по-на запад, изключително Германия, могат да обезпечат нужната дълбочина и резистентност. Преконфигурирането на източния фланг на НАТО по този метод би трансформирало всички старания на Русия да нахлуе по-нататък в Европа в невероятно.
Западът е изправен пред реваншистка съветска страна, която има желание да повтори резултатите от Студената война и да възвърне своята имперска сфера на въздействие. Русия към този момент на процедура още веднъж погълна Беларус и е ориентирана твърдо към Украйна - а евентуално и оттатък нея.
Следователно спорът в Украйна носи със себе си висок риск от хоризонтална ескалация, която може да провокира по-широка война в Европа. Ако Съединените щати и НАТО се върнат към основите на непрекъснато предно базиране и количество, Русия ще бъде възпирана. И в случай че съветският президент Владимир Путин или неговият правоприемник се осмели да пресече линията, такова навлизане на Русия ще бъде уверено пречупено.
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ