Какво научиха Британия и Запада от войната в Нагорни Карабах?
Войната е страховит преподавател. В тази класна стая армиите усвояват нови тактики, изхвърлят остарели доктрини и постоянно заместват своите предвоенни командири със забележителна експедитивност. За това военно образование обаче се заплаща висока цена. Вместо да плащате, е доста по-евтино просто да наблюдавате войните на други хора и да се учите от тях - изключително когато сте толкоз небогати, колкото е английската войска все още, написа за CapX откривателят Джонатан Китсън.
Конфликтът в Нагорни Карабах сред Армения и Азербайджан, може да бъде извънредно потребен за армиите на Запада. Сраженията сред две полумодернизирани, релативно идентични сили, война, която включваше някои забележителни прояви на новаторски високотехнологични оръжия, приключи по демодиран метод, със завземане на територия от сухопътни войски. Уроците от този спор би трябвало да повлияят надълбоко на продължаващия " Интегриран обзор на армията " - макар че непрекъснатата просвета за английската изключителност към момента може да попречи.
Това, че Азербайджан, по-богатата и доста по-населена страна може да завоюва война, не е изненадващо, по-интересен е методът за тази победа. Войната в Нагорни Карабах ще бъде запомнена на първо място с потреблението на безпилотни летателни апарати от Азербайджан, които породиха доста от скандалните клипове, излъчващи унищожаването на арменски бойци и оръжия пред международна аудитория. Дроновете изиграха роля в унищожаването на над 100 арменски танка. Вероятно е прекомерно рано да се съобщи, че ерата на танковете е завършила, само че ерата на дроновете настъпи.
Както Турция сподели в Идлиб, Русия в Украйна, а в този момент Азербайджан в Нагорни Карабах, дроновете прекрояват модерното полесражение. Достатъчно дребни, с цел да избегнат радари, само че задоволително огромни, с цел да носят опустошителни потребни товари, системи като израелската " Харпия " и турският безпилотен Bayraktar TB2 разрешават откриването и унищожаването на скъпи цели надълбоко в тила на врага на изненадващо ниска цена. Този вид дронове може освен да унищожи скъпи цели, с неведнъж по-голяма стойност от личната им стойност, само че и разноските за тяхното прихващане (сваляне) могат да бъдат извънредно по-скъпи.
Американската войска, употребяваща многомилионна система Patriot за заличаване на безпилотен аероплан на стойност няколкостотин $ е извънреден образец, само че подобен, който илюстрира по-широк аспект: даже релативно невисоко софтуерно оборудвани сили към този момент могат да употребяват ефикасни оръжейни системи в надалеч по-големи количества от даже най-богатата страна в света, която може да си купи скъпи системи за противопоставяне.
Но може би още по-голямата стойност на безпилотния аероплан идва не от личната му дарба за заличаване, а от потреблението му като разследващ актив, допускащ на остарялата школа от напълно неизискана и евтина артилерия да извърши опустошителни удари с огромна акуратност. Както вярно споделя Джак Уотлинг от RUSI, актуалното полесражение е не просто по-смъртоносно, в сравнение с в миналото е било, само че и доста по-прозрачно.
Именно вероятността за обезпечена с дронове съветска артилерия заплашва да обезсили обичайните западни концепции за война, които разчитат на бързи, решителни придвижване и се стремят да избегнат продан в територии. Сега обичайните бронирани маневрени подразделения би трябвало непрекъснато да работят под боязън да не бъдат ударени, даже когато са доста надалеч от " фронтовата линия ".
Без да навлизаме прекомерно надълбоко в тактическите тресавища, това обобщение демонстрира, че дупките в сегашния боеприпас на английската войска в действителност са доста съществени: минимална дарба за Противовъздушна отбрана и електронна война с дребен обхват - и двете са от решаващо значение за битка с противникови дронове. Голяма част от артилерията е остаряла и с непълен обхват, до момента в който английският неверно работещ разследващ дрон - Watchkeeper - взе участие в очарователно изследване на НАСА за несполучливо развиване на технологиите в обществения бранш.
Пехотата се оправя даже по-зле от бронираните машини в Нагорни Карабах, само че даже съживените английски бронирани бригади ще понесат големи загуби, преди даже да стигнат до актуалното полесражение, в случай че не бъдат подкрепени вярно от верните модерни активи. Дори в по-ниска по интензитет война, против по-слаб съперник от Русия, армията елементарно може да се окаже в някои доста кървави обстановки, защото Турция, Китай и Русия популяризират своите технологии по света.
Не може да се разчита на свиващите се кралски Военновъздушни сили, с цел да се обезпечи армията с въздушно предимство, защото актуалните интегрирани системи за Противовъздушна отбрана не престават да се развиват и популяризират.
При липса на доста нарастване на финансирането - мъчно за показване след ковид - армията просто няма да може да актуализира сегашните си благоприятни условия и в същото време да придобие новите, от които толкоз мощно се нуждае. Ще би трябвало да се вземат някои доста сложни решения за установяване на целите.
Въпреки че армията към момента не може да си разреши да няма танкове, огромна част от програмата за рационализация на бронираните транспортни средства наподобява уязвима. Какъв е смисълът от скъпите бронирани кутии, в случай че не можете да си позволите самите технологии, нужни за обезпечаване и оцеляването им на бойното поле?
Въпреки че войната в Нагорни Карабах сподели цената на количеството и съществуването на огромен брой войски разполагаем в спор с висока активност, белязан от съществени загуби и от двете страни, армията просто не може да си разреши да се модернизира и да съществува в настоящия си размер.
Нещо би трябвало да се промени. Със сигурност, най-малко в кратковременен проект, е по-добре да имаме реновирана войска от 60 000 с добре финансиран проект за рационализация в сравнение с 75 000 войска без явен път към по-добро бъдеще, нали?
Генерирането на дивизия (амбицията на Прегледа на защитата от 2015 г.) от толкоз дребна мощ би било предизвикателство, само че генерирането на в действителност конкурентна дивизия, способна да победи сериозен зложелател, просто не може да бъде направено в този миг. По-добре да ограничим упоритостта си и да се стремим да генерираме една или две в действителност солидни бригади, в сравнение с да продължим да се самозалъгваме за това, какво в действителност могат да създадат въоръжените ни сили, когато пристигна моментът и се окажат под напън.
Войната е добър преподавател, само че е и нечовечен, и макар че английските политици и генерали могат да лъжат обществото и даже себе си, един ден ще пристигна миг, когато радостното неспокойствие и мненията за кралските " въоръжени сили от международна класа " ще се сблъскат с действителността.
Конфликтът в Нагорни Карабах сред Армения и Азербайджан, може да бъде извънредно потребен за армиите на Запада. Сраженията сред две полумодернизирани, релативно идентични сили, война, която включваше някои забележителни прояви на новаторски високотехнологични оръжия, приключи по демодиран метод, със завземане на територия от сухопътни войски. Уроците от този спор би трябвало да повлияят надълбоко на продължаващия " Интегриран обзор на армията " - макар че непрекъснатата просвета за английската изключителност към момента може да попречи.
Това, че Азербайджан, по-богатата и доста по-населена страна може да завоюва война, не е изненадващо, по-интересен е методът за тази победа. Войната в Нагорни Карабах ще бъде запомнена на първо място с потреблението на безпилотни летателни апарати от Азербайджан, които породиха доста от скандалните клипове, излъчващи унищожаването на арменски бойци и оръжия пред международна аудитория. Дроновете изиграха роля в унищожаването на над 100 арменски танка. Вероятно е прекомерно рано да се съобщи, че ерата на танковете е завършила, само че ерата на дроновете настъпи.
Както Турция сподели в Идлиб, Русия в Украйна, а в този момент Азербайджан в Нагорни Карабах, дроновете прекрояват модерното полесражение. Достатъчно дребни, с цел да избегнат радари, само че задоволително огромни, с цел да носят опустошителни потребни товари, системи като израелската " Харпия " и турският безпилотен Bayraktar TB2 разрешават откриването и унищожаването на скъпи цели надълбоко в тила на врага на изненадващо ниска цена. Този вид дронове може освен да унищожи скъпи цели, с неведнъж по-голяма стойност от личната им стойност, само че и разноските за тяхното прихващане (сваляне) могат да бъдат извънредно по-скъпи.
Американската войска, употребяваща многомилионна система Patriot за заличаване на безпилотен аероплан на стойност няколкостотин $ е извънреден образец, само че подобен, който илюстрира по-широк аспект: даже релативно невисоко софтуерно оборудвани сили към този момент могат да употребяват ефикасни оръжейни системи в надалеч по-големи количества от даже най-богатата страна в света, която може да си купи скъпи системи за противопоставяне.
Но може би още по-голямата стойност на безпилотния аероплан идва не от личната му дарба за заличаване, а от потреблението му като разследващ актив, допускащ на остарялата школа от напълно неизискана и евтина артилерия да извърши опустошителни удари с огромна акуратност. Както вярно споделя Джак Уотлинг от RUSI, актуалното полесражение е не просто по-смъртоносно, в сравнение с в миналото е било, само че и доста по-прозрачно.
Именно вероятността за обезпечена с дронове съветска артилерия заплашва да обезсили обичайните западни концепции за война, които разчитат на бързи, решителни придвижване и се стремят да избегнат продан в територии. Сега обичайните бронирани маневрени подразделения би трябвало непрекъснато да работят под боязън да не бъдат ударени, даже когато са доста надалеч от " фронтовата линия ".
Без да навлизаме прекомерно надълбоко в тактическите тресавища, това обобщение демонстрира, че дупките в сегашния боеприпас на английската войска в действителност са доста съществени: минимална дарба за Противовъздушна отбрана и електронна война с дребен обхват - и двете са от решаващо значение за битка с противникови дронове. Голяма част от артилерията е остаряла и с непълен обхват, до момента в който английският неверно работещ разследващ дрон - Watchkeeper - взе участие в очарователно изследване на НАСА за несполучливо развиване на технологиите в обществения бранш.
Пехотата се оправя даже по-зле от бронираните машини в Нагорни Карабах, само че даже съживените английски бронирани бригади ще понесат големи загуби, преди даже да стигнат до актуалното полесражение, в случай че не бъдат подкрепени вярно от верните модерни активи. Дори в по-ниска по интензитет война, против по-слаб съперник от Русия, армията елементарно може да се окаже в някои доста кървави обстановки, защото Турция, Китай и Русия популяризират своите технологии по света.
Не може да се разчита на свиващите се кралски Военновъздушни сили, с цел да се обезпечи армията с въздушно предимство, защото актуалните интегрирани системи за Противовъздушна отбрана не престават да се развиват и популяризират.
При липса на доста нарастване на финансирането - мъчно за показване след ковид - армията просто няма да може да актуализира сегашните си благоприятни условия и в същото време да придобие новите, от които толкоз мощно се нуждае. Ще би трябвало да се вземат някои доста сложни решения за установяване на целите.
Въпреки че армията към момента не може да си разреши да няма танкове, огромна част от програмата за рационализация на бронираните транспортни средства наподобява уязвима. Какъв е смисълът от скъпите бронирани кутии, в случай че не можете да си позволите самите технологии, нужни за обезпечаване и оцеляването им на бойното поле?
Въпреки че войната в Нагорни Карабах сподели цената на количеството и съществуването на огромен брой войски разполагаем в спор с висока активност, белязан от съществени загуби и от двете страни, армията просто не може да си разреши да се модернизира и да съществува в настоящия си размер.
Нещо би трябвало да се промени. Със сигурност, най-малко в кратковременен проект, е по-добре да имаме реновирана войска от 60 000 с добре финансиран проект за рационализация в сравнение с 75 000 войска без явен път към по-добро бъдеще, нали?
Генерирането на дивизия (амбицията на Прегледа на защитата от 2015 г.) от толкоз дребна мощ би било предизвикателство, само че генерирането на в действителност конкурентна дивизия, способна да победи сериозен зложелател, просто не може да бъде направено в този миг. По-добре да ограничим упоритостта си и да се стремим да генерираме една или две в действителност солидни бригади, в сравнение с да продължим да се самозалъгваме за това, какво в действителност могат да създадат въоръжените ни сили, когато пристигна моментът и се окажат под напън.
Войната е добър преподавател, само че е и нечовечен, и макар че английските политици и генерали могат да лъжат обществото и даже себе си, един ден ще пристигна миг, когато радостното неспокойствие и мненията за кралските " въоръжени сили от международна класа " ще се сблъскат с действителността.
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ