Войната – за какво ни е въобще? Само за разширяването

Войната – защо ни е изобщо? Само за разширението на империите и за разпространяването на комплицирани обществени структури и институции, съгласно едно завладяващо ново изследване в списанието Science Advances, което допуска. То, казано в резюме, допуска, че войната може да е била по-голям мотор за основаване на сложно общество от селското стопанство.

От началото на холоцена преди към 10 000 години, постоянните световни температури разрешават надеждни добиви, позволявайки на нас, хората, да спрем да се скитаме като номади и да се установим в непрекъснати селскостопански селища. Това от своя страна довежда до разделяне на труда и развиването на все по-сложни общества като задейства нашата еволюция от ловци през фермери до хора, които пътуват в космоса.

За страдание обаче човешката история не се състои единствено от дини и слънчогледи и е доста драматичен факт, че въоръжените спорове са оформили нашата траектория като тип. За да тестват ролята на войната във възникването на комплицирани общества, създателите на проучването поглеждат към Seshat: Global History Databank, интернационален научноизследователски план, който се състои от историци, археолози и други специалисти по минали цивилизации по света през последните 10 хилядолетия.

След съвещания с тези учени, откривателите разпознават 17 разнообразни променливи, които въздействат на социалнополитическата трудност, и създават логаритъм, с цел да дефинират кой от тях е най-големият мотор на този развой. Обобщавайки своите констатации, създателите пишат, че „ този разбор разпознава ненадейно елементарна мрежа от причинно-следствени връзки, в която основните мотори на възходящата обществена комплексност и мащаб са селското стопанство и войната. “

Разбивайки в допълнение данните, те изясняват, че появяването на две военни технологии – а точно стоманените оръжия и кавалерията – наподобява засенчва всички останали фактори като най-големият за обществената трудност. Например, те изясняват, че първите макродържави – дефинирани като територия, по-голяма от 100 000 квадратни километра, следена от един политически орган – пораждат в Месопотамия и Египет след разпространяването на бронзовата металургия.

Когато по-късно бронзовите оръжия са комбинирани с потреблението на армии на коне, за първи път стават вероятни „ доста огромни империи “, които покриват повече от 3 милиона квадратни километра. Авторите означават, че „ във всеки от огромните евразийски подрегиони тези мегаимперии пораждат 3 или 4 века след появяването на кавалерията. “

Това може да звучи като много огромно закъснение, само че те упорстват, че „ нововъведенията във военните технологии довеждат до по-бърза обществена смяна спрямо приемането на селското стопанство. “

Обратно към данните. Изглежда, че оптималната територия, държана от огромните империи, остава почти постоянна в продължение на две хилядолетия след „ желязната революцията “. Но това ще се промени с още един боен стадий, „ барутната гражданска война “.

Авторите на проучването означават, че „ паузата сред появяването на ефикасни барутни оръжия и възхода на европейските колониални империи също е била 300 до 400 години “, наблягайки повтарящ се модел, при който военните нововъведения видимо пораждат експанзията на човешката цивилизация.

В края на своя отчет, откривателите изясняват, че този разбор надалеч не е обстоен и че са нужни по-задълбочени изследвания на разнообразни аспекти на обществената трудност, с цел да се дефинира същинската значимост на войната.