След изборите в Босна и Херцеговина: Всичко е същото и все пак различно
Вотът още веднъж сподели, че политиката в страната се движи по етническите линии и остава пленник на национализма. Притесненията за съветска интервенция и обособяване на Република Сръбска са пресилени. Но Босна и Херцоговина живее в положение на замразен спор. Политическият блокаж в Сараево продължава и това прави мъчно осъществяването на промените, нужни за прогрес по пътя към Европейски Съюз.
Освен предварителните парламентарни избори в България, на 2 октомври се случи и различен основен избор на Балканите. В този ден Босна и Херцеговина гласоподава своите нови представители на всички равнища в ръководството на страната - от членове на тройното президентство и депутати в националния парламент, до президент и вицепрезидент на Република Сръбска и депутати от десетте кантона в босненско-хърватската федерация.
Реклама
На пръв взор резултатите от изборите не демонстрират нищо ново. В груповия президентски орган, формиран от представители на трите съществени етнически групи в страната, значителен пробив има само при босненския член. Националният парламент на страната също наподобява по почти същия метод, както след предходните изборите през 2018 година
Въпреки това през последните месеци интернационалните медии дефинират политическата обстановка в Босна и Херцеговина като най-сериозната рецесия в страната от югославските войни насам. И тя се случва на фона на войната в Украйна, терзанията за съветска интервенция в Сараево и заиграване с нежния баланс в страната.
Какво се случи в месеците преди изборите
През лятото имаше спекулации, че висшият представител на интернационалната общественост Кристиян Шмит ще вкара промени в изборния закон, които уголемяват изборните права на босненските хървати. Към момента за босненския и хърватския член на тройното президентство имат право да гласоподават всички жители на Федерация Босна и Херцеговина, чието население се състои от 70% босненци и към 22% босненски хървати.
Представители на националистическата партия Хърватски либерален съюз (HDZ) от години настояват, че тази система разрешава операция на резултатите, защото босненците могат да наклонят везните в интерес на по-удобния за тях хърватски претендент. Желко Комшич от пробосненската партия Демократичен фронт, който през последните години съставлява босненските хървати в президентството, нерядко е определян от хърватските си съперници като " втория босненски президент ".
Реклама
" Проблемът се крие във обстоятелството, че години наред локалните политици не направиха нищо, с цел да реформират конституцията и изборния закон ", разяснява пред " Капитал " Таня Топич, политически анализатор към Фондация " Фридрих Еберт " в Баня Лука, Република Сръбска. " Конституцията на Босна и Херцеговина е дискриминационна. Хора, които не се дефинират като сърби, босненци и хървати, даже не могат да се кандидатират за представители във властта. Това право им е отнето. "
Предложените промени на Шмит предвиждаха хърватският член на президентството да бъде избиран единствено от босненските хървати. Международната общественост необятно разкритикува тези проекти, наблягайки, че сходна смяна би задълбочила национализмите и етническото разделяне в политическия живот на Босна, който и в този момент лишава малцинствени групи като ромите и евреите от всяка опция за политическо посланичество. Срещу желанията на висшия представител бяха проведени няколко митинга, а смяна в изборния закон преди вота по този начин и не се състоя.
Кой завоюва на 2 октомври
В изборите за народен парламент максимален триумф реализираха трите етнонационалистически партии - босненската Партия на демократичното деяние (SDA) на Бакир Изетбегович, сръбският Съюз на самостоятелните социалдемократи на проруския Милорад Додик, както и Хърватският либерален съюз (HDZ) на Драган Чович.
В съпоставяне с този мощен националистически избор усещане вършат резултатите от изборите за груповия президентски орган, който наподобява по-умерен. В него босненските хървати за четвърти път ще бъдат показани от Комшич и Демократичния фронт, който, за разлика от HDZ, упорства за ограничение на етническите разделения в политическата система на Босна.
Освен предварителните парламентарни избори в България, на 2 октомври се случи и различен основен избор на Балканите. В този ден Босна и Херцеговина гласоподава своите нови представители на всички равнища в ръководството на страната - от членове на тройното президентство и депутати в националния парламент, до президент и вицепрезидент на Република Сръбска и депутати от десетте кантона в босненско-хърватската федерация.
Реклама
На пръв взор резултатите от изборите не демонстрират нищо ново. В груповия президентски орган, формиран от представители на трите съществени етнически групи в страната, значителен пробив има само при босненския член. Националният парламент на страната също наподобява по почти същия метод, както след предходните изборите през 2018 година
Въпреки това през последните месеци интернационалните медии дефинират политическата обстановка в Босна и Херцеговина като най-сериозната рецесия в страната от югославските войни насам. И тя се случва на фона на войната в Украйна, терзанията за съветска интервенция в Сараево и заиграване с нежния баланс в страната.
Какво се случи в месеците преди изборите
През лятото имаше спекулации, че висшият представител на интернационалната общественост Кристиян Шмит ще вкара промени в изборния закон, които уголемяват изборните права на босненските хървати. Към момента за босненския и хърватския член на тройното президентство имат право да гласоподават всички жители на Федерация Босна и Херцеговина, чието население се състои от 70% босненци и към 22% босненски хървати.
Представители на националистическата партия Хърватски либерален съюз (HDZ) от години настояват, че тази система разрешава операция на резултатите, защото босненците могат да наклонят везните в интерес на по-удобния за тях хърватски претендент. Желко Комшич от пробосненската партия Демократичен фронт, който през последните години съставлява босненските хървати в президентството, нерядко е определян от хърватските си съперници като " втория босненски президент ".
Реклама
" Проблемът се крие във обстоятелството, че години наред локалните политици не направиха нищо, с цел да реформират конституцията и изборния закон ", разяснява пред " Капитал " Таня Топич, политически анализатор към Фондация " Фридрих Еберт " в Баня Лука, Република Сръбска. " Конституцията на Босна и Херцеговина е дискриминационна. Хора, които не се дефинират като сърби, босненци и хървати, даже не могат да се кандидатират за представители във властта. Това право им е отнето. "
Предложените промени на Шмит предвиждаха хърватският член на президентството да бъде избиран единствено от босненските хървати. Международната общественост необятно разкритикува тези проекти, наблягайки, че сходна смяна би задълбочила национализмите и етническото разделяне в политическия живот на Босна, който и в този момент лишава малцинствени групи като ромите и евреите от всяка опция за политическо посланичество. Срещу желанията на висшия представител бяха проведени няколко митинга, а смяна в изборния закон преди вота по този начин и не се състоя.
Кой завоюва на 2 октомври
В изборите за народен парламент максимален триумф реализираха трите етнонационалистически партии - босненската Партия на демократичното деяние (SDA) на Бакир Изетбегович, сръбският Съюз на самостоятелните социалдемократи на проруския Милорад Додик, както и Хърватският либерален съюз (HDZ) на Драган Чович.
В съпоставяне с този мощен националистически избор усещане вършат резултатите от изборите за груповия президентски орган, който наподобява по-умерен. В него босненските хървати за четвърти път ще бъдат показани от Комшич и Демократичния фронт, който, за разлика от HDZ, упорства за ограничение на етническите разделения в политическата система на Босна.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ