Ники Николов откровен до болка: Нищо не ни оправдава - не успяхме! Подкрепям Казийски, защото...
Волейболният ни народен тим приключи на 11-ото място в международното състезание, на което България семейства взаимно с Италия. Селекцията на Пламен Константинов записа 4 победи и 4 загуби и не оправда упованията на почитателите. БЛИЦ потърси мнението на един от главните ни играчи - централния блокировач Николай Николов, който беше прям до болежка. Гигантът, роден на 29 юли 1986 година в Карнобат, изрази мнение, че тимът ни не е бил подготвен за огромното предизвикателство - международното състезание.
@@@
Преминалият това лято в редиците на Спортинг (Лисабон) състезател описа и за тежките моменти, които е предолявал през годините. Свързани са с травми, и по никакъв начин не са малко, в това число слагането на 42-сантиметрови титаниеви болтове в краката му. Уверено следва мотото " Никакво отричане! ", продължавайки самоуверено към идващите върхове.
Николов стартира кариерата си в Лукойл Нефтохимик, когато е 15-годишен. Печели шампионската купа и Купата на България през 2007 година с отбора от Бургас. Следва половин сезон през 2009 година в ЦСКА и още веднъж ликува с двете най-престижни оценки у нас. Заминава за Италия, а оттова се озовава в Иран. В азиатската страна победи с купата в локалната лига. С тима на Пайкан взе участие на международното клубно състезание и печели наградата за " Най-добър блокировач ". През 2017-а се завърна в родния си Лукойл Нефтохимик и още веднъж беше на върха в шампионата на България. Тази година сбъдна една своя огромна фантазия - ликува с Купата на СЕV с Белогорие, като даже забива шампионската точка против турския Зираатбанк в Анкара.
С националния oтбор записва трето място на европейското състезание в Турция (2009 г.), взе участие на Олимпиадата в Лондон 2012, където България зае четвъртото място, а през 2015-а - второ място на Европейските игри в Баку. 206-сантиметровият блокировач е окуражен да играе волейбол на високо равнище най-малко още 4-5 години.
- Равносметката ви след Световното?
- Изводитe са, че очевидно още не сме готови. Единадесетото място някак си не ни отива, не приляга на националния тим на България. Важното в тази ситуация, тъй като нещата са към момента много пресни, хората, които сме в тима, целият екип, управлението, да създадат равностметка и да видят къде, какво и за какво не се е получило. Нещата би трябвало да бъдат изчистени отсега нататък и да не се повтарят. На никого не е прелестно, че по този начин се представихме. Ясно е, че хората и ние искахме нещо огромно, само че по този начин се получи просто. Хвърли се толкоз доста труд и в последна сметка да не постигнеш добър резултат, не е по никакъв начин прелестно. Но това е действителността - не успяхме!
- Предвид проблемите с травми на основни състезатели, сякаш преди Световното нямаше чак толкоз огромни упования към вас?
- Четох едно изявление на господин Георги Чолов, който доста вярно споделя, че това е спорта - травми или не, не е единствено при нас. И на други места се случва, и ще продължава да се случва. Трябва постоянно да намираш разновидности и да се бориш с тези неща, тъй като - да, ясно е, че България е дребна страна, лимитирана е откъм качествени волейболисти, само че въпреки всичко и дребното което имаме, би трябвало да го пазим. И преди е имало случаи, както сегашните със Соколов и Георги Братоев. Особено при Георги - случи му се нещо, което не можеш да предвидиш. Едно изкълчване на гален, което на пръв взор не наподобява ужасно във волейбола, само че при по-обстойните му прегледи се оказа, че е нещо доста по-сериозно. Нещо, което за жалост, даже заплашва кариерата му. Той е главен играч на тима, потвърдил се през годините. И когато един подобен човек го няма, е обикновено да има разколебаване - дали в тима или в някои хора като характерности, само че никога това не са оправдания. Видяхме, че и без тях, въпреки и по-трудно, само че играхме със мощните, като изключим Съединени американски щати. Техният тим демонстрира топформа, наподобяваща ерата на Бразилия, когато бяха цялостен хегемон. След бразилците не бях виждал тим, който да играе по подобен метод, както Щатите в този момент. Срещу останалите тимове показахме, че можем да се борим, дори и в тази групировка. Но неприятното е, че против директните съперници, от които зависеше по-нататъшното ни продължение, не успехме да се преборим. Защото да победиш тимове като Финландия и Пуерто Рико... да, хубаво е, само че това не е аршин за качеството на националния ни тим. Те са в графата с рутинните победи за България. Ако против такива тимове се затрудняваш, мястото ти не е на международното състезание.
@@@
- Как се мотивирахте преди значимите борби?
- Не е имало нещо по-специално. Само мисълта, че си на Световно, и то пред родна аудитория, е задоволително огромен тласък. Отборът ни е построен най-вече от опитни състезали, които сме горели нееднократно в сходни борби. Всеки доста добре знаеше залога на дадения мач, в който излизахме. Не сме имали потребност от спомагателна мотивация. Защото на Световно не се върви всеки ден. Отделно има хора, на които това им е фантазия и в никакъв случай няма да се сбъдне. Мотивацията несъмнено я имаше.
- Повлия ли ви за настройката обстоятелството, че преди последния мач с Канада се знаеше, че към този момент нямаме късмет за класиране на финалната шестица в Италия?
- Не мога да го кажа, това е строго самостоятелно. За страдание не съумях да взема присъединяване в срещата с Канада. Това, което видях в профил, мога да кажа, че играхме за личното си достолепие и за публиката най-много, за цяла България. Достатъчно добре осъзнаваме, че хората доста ни обичат и какъв брой огромна вяра имаха. Искахме с последния мач в София да ги зарадваме, само че не можахме да го създадем. Надявам се, че най-малко са оценили това, че тимът се бори, без значение какъв резултат е реализиран. Истината е, че се борихме доста. И считам, че хората, които ни обичат, са го видели и правят оценка. Защото хора, които са просто лаици и избират да си чешат езиците, с опрощение, търсят всяка една неточност, да ни псуват. Пределно ясно ми е, че такива ще ги има постоянно. Затова се надявам тези, които ни обичат, да са оценили битката, въпреки че тя най-вероятно не е дала отговор на упованията им. За страдание не отговори и на нашите.
@@@
- Как се печели обичта на хората? Волейболният ни народен тим се трансформира в един от най-обичаните у нас последните години.
- Обичта на народа се печели с битка. Хората правят оценка това, че без значение в каква обстановка сме подложени, при какви условия и условия се борим. Даже и в моменти, когато е доста мъчно - не е единствено в живота, и в спорта го има, много постоянно се случва. Един професионален състезател няма ден, в който да няма дадени болежки и проблеми. Трябва всеки ден да се преодоляват, ние го вършим. Защото тези, които демонстрират същинската любов към нас, а не просто на приказки, им е пределно ясно и си дават сметка какво ни е. Да, тези 2-3 часа в залата в действителност са доста красиво нещо, доста готино, само че когато загаснат лампите, става тежко. Особено на телата на спортистите им би трябвало поддръжка. Като спортни машини сме. Свършва надпреварата, влизаш в бокса и се почва - поправки, настойки, махане на една част, слагане на друга... да, при нас не могат да се сменят, само че се опитваш да възстановиш това, което е счупено. Това е нещото, което остава в сянка, само че е доста значително. Вижда се от доста малко хора, най-много от околните ти - фамилията и приятелите. Те го знаят най-добре и го виждат непрекъснато - когато побеждаваме, когато падаме, когато ни е тежко.
- Какви са лишенията в професионалния спорт и кои са най-големите компликации, с които е трябвало да се справяте в кариерата ви досега?
- Най-голямото лишаване за един състезател са тежките травми. Мога да го кажа от опит, тъй като съм имал много такива. Прекарал съм доста време отвън игрището. Това са ми най-тежките моменти. И идващото сигурно е неналичието на околните хора към нас. Защото сме непрекъснато по пътищата. Когато не сме в България, сме по чужбина и играем в клубните си тимове. Когато се върнем, сме в националния тим по лагери, месеци наред затворени по хотели и зали. И действително не можеш да се прибереш у дома, не могат да те видят жена, деца, майка, татко... Отсъствието ти е най-малко 300 дни от 365. Но това е нашият път, ние сме си го избрали. В никакъв случай не се оплакваме. Просто в един миг тези неща натежават.
- Предполагам, че ще потърпите още 4-5 години? Сега сте на 32. До какъв брой смятате да играете?
- Не мога да кажа тъкмо до какъв брой. За момента се усещам добре, здравословно съм на обичайно равнище, тъй като чудесно не може да бъде. Смятам, че още няколко години може да ме гледате. Дай Боже да радваме България с още триумфи.
- Споменахте тежки травми. Бихте ли споделили през какви контузии сте минали?
- На 18 години ми беше първата травма, една от най-тежките. Имах проблем с рамото. Оказа се, че имам раздрано сухожилие. Налагаше се да върша интервенция, нямаше различен вид. Бях отвън игрището повече от шест месеца. В България тогава, а и в този момент го има, уповавам се да е по-рядко, го карахме по познатата скица - " давай, давай, той е млад, нищо му няма! ". И в един миг като отидеш на доктор, ти споделят: " Моето момче, пристигнал си, само че е доста късно ". Това е едното, имам и две контуз
ии в двата крайници - в пищяла. В двете кости на краката съм с по 42-сантиметрови титаниеви болтове, отново от тежки травми. За всяка от тях отсъствах по 6-7 месеца. Сборно имам към 3 години отвън игрището заради контузии. Много се надявам хората да схванат, че и на нас ни е мъчно. Разбираме желанието им да ни виждат на върха, само че има моменти, в които просто физически не си в положение и не можеш.
- Кога ви сложиха пироните?
- Единият 2009 година, другият 2011-а. Нося си ги много време към този момент, нямам проблеми с тях, даже не ги чувствам. Щом и играя, щом съм съумял да се върна на това равнище... Това е най-голямото предизвикателство, откакто си се контузил тежко. Защото при тежка контузия има два разновидността - или да се възстановиш и да продължиш напред, или да се откажеш. Отказът е най-лесният вид във всяко едно отношение. След всяка травма, в един миг я одобрявах като нещо обикновено, колкото и неприятно да звучи. Просто си споделях, че ще направя всичко допустимо да се върна оптимално бързо, и да се върна още по-силен. И успявах да го реализирам.
- При състояние, че още на 18 години ви сполетява тежка травма, обмислял ли сте вид за отвод от волейбола?
- Беше доста стресиращ миг. Започнах доста късно да играя - чак на 15 години. Реално преди тежката травма бях играл три години, от които една встъпителна, която не броя. А втората бях почнал тъкмо да се появявам в мъжкия тим на Лукойл Нефтохимик. И като се случи това нещо, си казваш: " Точно започнах и гледай какво се случва още първоначално... ". Беше много тежко. Пссихически не си квалифициран. А и имах проблеми с възобновяване. В България го направиха доста неспособно на избрани места, на които ме пращаха. Оставиха си ръцете, както се споделя. Но по-късно открих човек - Василка Вълова и нейният екип. Винаги ще бъда признателен на тази жена.
@@@
- Какво се случи?
- Тя и екипът й ме взеха в много затлачено положение и за един месец направиха знамение с мен. Оправиха ме съвсем на 100 %. И когато изпаднеш в такива обстановки, изключително на 18 години, което е нежна възраст за спорта, се появяват доста въпросителни. Много, доста, и то неприятни... страшни даже. Но беше преди много време и не си припомням по какъв начин съм го преодолял. Със сигурност с поддръжката на околните ми. Винаги са били с мен и до мен. Това доста ми е помогнало. И съм благополучен, че не съм се отказал тогава. Никакво отричане! Оттогава стана движещото мото в живота ми.
- Теодор Салпаров регистрира, че Матей Казийски, Тодор Алексиев, Цецо Соколов, Георги Братоев и Боян Йорданов са липсвали на тима. Докъде щяхме да стигнем на Световното, в случай че бяха на линия?
- Както има една приказка, чувал съм я от майка ми и татко ми: " Ако баба беше мъжка, нямаше да е баба, а щеше да е дядо ". Но най-вероятно никой нямаше да разбере дали щеше да е баба или дядо. Така че никой не може да каже. Да, може би щяхме да създадем по-добро класиране при съществуването на изредените, а можеше и по-лошо да бъде, единствено можем да гадаем. Това е както на Олимпиадата в Лондон, в случай че Матей беше... няма по какъв начин да знаем. Всеки човек подочул някакви неща - оттук-оттам... Знаете, че в България има ужасно доста съдници. Не считам, че някой би трябвало да бъде съден, било то Матей или някой различен. Всеки човек има своя позиция и самичък взема решение кое е най-хубавото за него. Трябва да почитаме изборите на хората, тъй като във всеки един избор има смисъл. Имам предложение, което обаче надали ще бъде признато от всички - да оставим тези хора на мира! Който и да било. Да ги оставим на мира! Защото с такива укори и мнения, няма да ги върнем. Всеки човек да гледа личната си работа, какво прави, и да прави това, което счита, че е вярно. За един може да е вярно да играе за националния тим, за различен да не е вярно. Един човек има ли своя позиция, вземе ли решение, няма кой да го убеди да промени това нещо. Винаги съм адмирирал хора, които имат лична позиция и се борят за нея. Яденият, хапаният толкоз години към този момент Матей дори го адмирирам за това, че има позиция и я отстоява. Някои хора може да ме схванат неверно и да кажат, че го поддържам в отхвърли му да играе за националния тим. Не, не го поддържам в отхвърли му от националния тим, а го поддържам в това, че има позиция и си я отстоява . А не като по този начин наречените фурнаджийските лопати, които приказват едно, а вършат противоположното.
- Играли сте в Иран, Италия и Русия, в този момент преминавате в Спортинг (Лисабон), където се събирате с Тодор Алексиев. Как се стигна до прекосяването ви в Португалия и имахте ли други предложения?
- Това беше най-хубавата оферта, която получих. В Европа е мъчно да получиш преференциално предложение, като изключим Русия. Целта ми беше контракт, който да дава отговор на някакви естествени финансови параметри, тъй като нашата кариера не е доста дълга и един от най-важните фактори е финансовата страна. Само в Русия оферират огромни пари, по този начин да го кажем. В Европа съвсем няма друга такава страна. Но пък в Русия нещата станаха много лимитирани, тъй като в клубовете имат право да разчитат единствено на двама чужденци. Имах щастието да попадна в страховит тим - Белогорие, само че за тази година нямах такава опция, и търсих други разновидности. Относно проблемите с финансирането в Европа, Спортинг ми предложиха много примамливи условия, които взех решение да приема. Продължавам в този клуб, където ще играя дружно с Тошко Алексиев. Отделно виждам много интересн план, ще играем в сериозен тим. Не желая да поставям каруцата пред коня, само че не би трябвало да имаме проблеми да спечелим шампионата на Португалия. Другата съществена цел е да се борим за призово място в шампионата " Чалъндж къп ". Спортинг е първенец през предишния сезон, а преди този момент беше Бенфика. От този сезон задачата е да бъдем доминатор в Португалия.
- Кои са най-паметните ви мигове в кариерата досега?
- Не са по никакъв начин малко. Най-сладка обаче е първата купа, която печелиш. Случи ми се 2007 година - с Лукойл Нефтохимик. Това е нещото, което в никакъв случай няма да не помни. Първият път е най-сладък. След това имам още много хубави моменти. От близкото минало мога да загатна европейската ми купа с Белогорие - спечелването на Купата на ЦЕВ. Беше необикновено прекарване. Играх с невероятни волейболисти - доста стойностни като състезатели и като хора най-важното. Успяхме да реализираме нещо огромно. Това е миг, който постоянно ще помня. Още повече, че на мен се падна достойнството да отбележа шампионската точка против Зираатбанк в Анкара, което беше в допълнение изпитание. Емоцията беше доста огромна. Това са миговете, които ще помня постоянно.
- И вие разкрихте, че в Русия се заплаща най-добре. Играли сте още в Иран и Италия. Уредихте ли си живота с кариерата в чужбина?
- Няма по какъв начин това да се случи. Ако сме футболисти - може би да. Да получаваме по 20-30 милиона евро на година, и за десетина години ще си уредиш освен своя живот, а и на идващото потомство. Нашият спорт е напълно друг, такива числа при нас не съществуват. Много хора си мислят, че ние сме милионери, а действителността е напълно друга. Но няма по какъв начин да търсим сензация и да се сърдим, неслучайно е Цар футбол.
- Как се запалихте тъкмо по волейбола? Заради високия ви растеж имаше ли алтернатива - волейбол или баскетбол?
- Не е имало алтернатива. Като дете не харесвах баскетбола. Сега го виждам, забавен спорт е.
@@@
- Първият ви треньор е...
- Стойко Томов - в Бургас. Но там е доста значим един различен миг - индивидът, който ме вкара в залата, срещна ме на улицата. Казва се Динко Касабов, от Бургас е. Той ме взе от улицата. Той е от хората, които ходеха по учебните заведения и събираха деца по това време - нещо, което в този момент го няма. Попита ме дали желая да се занимавам с волейбол, незабавно започнах, това ми беше фантазията въпреки всичко.
- Какво обичате да вършиме в свободното време?
- Винаги ми е било доста мъчно да отговоря на този въпрос, тъй като съвсем нямам свободно време. И аз бих дал отговор както множеството ми сътрудници: да извозвам време с хората, които обичам. Защото тъкмо те са най-ощетените от нашата специалност. И се стараем, когато имаме свободно време, да го подарим на тях. Защото за тях това е подарък.
ПЛАМЕН СЛАВОВ/БЛИЦ СПОРТ
@@@ Преминалият това лято в редиците на Спортинг (Лисабон) състезател описа и за тежките моменти, които е предолявал през годините. Свързани са с травми, и по никакъв начин не са малко, в това число слагането на 42-сантиметрови титаниеви болтове в краката му. Уверено следва мотото " Никакво отричане! ", продължавайки самоуверено към идващите върхове.
Николов стартира кариерата си в Лукойл Нефтохимик, когато е 15-годишен. Печели шампионската купа и Купата на България през 2007 година с отбора от Бургас. Следва половин сезон през 2009 година в ЦСКА и още веднъж ликува с двете най-престижни оценки у нас. Заминава за Италия, а оттова се озовава в Иран. В азиатската страна победи с купата в локалната лига. С тима на Пайкан взе участие на международното клубно състезание и печели наградата за " Най-добър блокировач ". През 2017-а се завърна в родния си Лукойл Нефтохимик и още веднъж беше на върха в шампионата на България. Тази година сбъдна една своя огромна фантазия - ликува с Купата на СЕV с Белогорие, като даже забива шампионската точка против турския Зираатбанк в Анкара.
С националния oтбор записва трето място на европейското състезание в Турция (2009 г.), взе участие на Олимпиадата в Лондон 2012, където България зае четвъртото място, а през 2015-а - второ място на Европейските игри в Баку. 206-сантиметровият блокировач е окуражен да играе волейбол на високо равнище най-малко още 4-5 години.
- Равносметката ви след Световното?
- Изводитe са, че очевидно още не сме готови. Единадесетото място някак си не ни отива, не приляга на националния тим на България. Важното в тази ситуация, тъй като нещата са към момента много пресни, хората, които сме в тима, целият екип, управлението, да създадат равностметка и да видят къде, какво и за какво не се е получило. Нещата би трябвало да бъдат изчистени отсега нататък и да не се повтарят. На никого не е прелестно, че по този начин се представихме. Ясно е, че хората и ние искахме нещо огромно, само че по този начин се получи просто. Хвърли се толкоз доста труд и в последна сметка да не постигнеш добър резултат, не е по никакъв начин прелестно. Но това е действителността - не успяхме!
- Предвид проблемите с травми на основни състезатели, сякаш преди Световното нямаше чак толкоз огромни упования към вас?
- Четох едно изявление на господин Георги Чолов, който доста вярно споделя, че това е спорта - травми или не, не е единствено при нас. И на други места се случва, и ще продължава да се случва. Трябва постоянно да намираш разновидности и да се бориш с тези неща, тъй като - да, ясно е, че България е дребна страна, лимитирана е откъм качествени волейболисти, само че въпреки всичко и дребното което имаме, би трябвало да го пазим. И преди е имало случаи, както сегашните със Соколов и Георги Братоев. Особено при Георги - случи му се нещо, което не можеш да предвидиш. Едно изкълчване на гален, което на пръв взор не наподобява ужасно във волейбола, само че при по-обстойните му прегледи се оказа, че е нещо доста по-сериозно. Нещо, което за жалост, даже заплашва кариерата му. Той е главен играч на тима, потвърдил се през годините. И когато един подобен човек го няма, е обикновено да има разколебаване - дали в тима или в някои хора като характерности, само че никога това не са оправдания. Видяхме, че и без тях, въпреки и по-трудно, само че играхме със мощните, като изключим Съединени американски щати. Техният тим демонстрира топформа, наподобяваща ерата на Бразилия, когато бяха цялостен хегемон. След бразилците не бях виждал тим, който да играе по подобен метод, както Щатите в този момент. Срещу останалите тимове показахме, че можем да се борим, дори и в тази групировка. Но неприятното е, че против директните съперници, от които зависеше по-нататъшното ни продължение, не успехме да се преборим. Защото да победиш тимове като Финландия и Пуерто Рико... да, хубаво е, само че това не е аршин за качеството на националния ни тим. Те са в графата с рутинните победи за България. Ако против такива тимове се затрудняваш, мястото ти не е на международното състезание.
@@@- Как се мотивирахте преди значимите борби?
- Не е имало нещо по-специално. Само мисълта, че си на Световно, и то пред родна аудитория, е задоволително огромен тласък. Отборът ни е построен най-вече от опитни състезали, които сме горели нееднократно в сходни борби. Всеки доста добре знаеше залога на дадения мач, в който излизахме. Не сме имали потребност от спомагателна мотивация. Защото на Световно не се върви всеки ден. Отделно има хора, на които това им е фантазия и в никакъв случай няма да се сбъдне. Мотивацията несъмнено я имаше.
- Повлия ли ви за настройката обстоятелството, че преди последния мач с Канада се знаеше, че към този момент нямаме късмет за класиране на финалната шестица в Италия?
- Не мога да го кажа, това е строго самостоятелно. За страдание не съумях да взема присъединяване в срещата с Канада. Това, което видях в профил, мога да кажа, че играхме за личното си достолепие и за публиката най-много, за цяла България. Достатъчно добре осъзнаваме, че хората доста ни обичат и какъв брой огромна вяра имаха. Искахме с последния мач в София да ги зарадваме, само че не можахме да го създадем. Надявам се, че най-малко са оценили това, че тимът се бори, без значение какъв резултат е реализиран. Истината е, че се борихме доста. И считам, че хората, които ни обичат, са го видели и правят оценка. Защото хора, които са просто лаици и избират да си чешат езиците, с опрощение, търсят всяка една неточност, да ни псуват. Пределно ясно ми е, че такива ще ги има постоянно. Затова се надявам тези, които ни обичат, да са оценили битката, въпреки че тя най-вероятно не е дала отговор на упованията им. За страдание не отговори и на нашите.
@@@- Как се печели обичта на хората? Волейболният ни народен тим се трансформира в един от най-обичаните у нас последните години.
- Обичта на народа се печели с битка. Хората правят оценка това, че без значение в каква обстановка сме подложени, при какви условия и условия се борим. Даже и в моменти, когато е доста мъчно - не е единствено в живота, и в спорта го има, много постоянно се случва. Един професионален състезател няма ден, в който да няма дадени болежки и проблеми. Трябва всеки ден да се преодоляват, ние го вършим. Защото тези, които демонстрират същинската любов към нас, а не просто на приказки, им е пределно ясно и си дават сметка какво ни е. Да, тези 2-3 часа в залата в действителност са доста красиво нещо, доста готино, само че когато загаснат лампите, става тежко. Особено на телата на спортистите им би трябвало поддръжка. Като спортни машини сме. Свършва надпреварата, влизаш в бокса и се почва - поправки, настойки, махане на една част, слагане на друга... да, при нас не могат да се сменят, само че се опитваш да възстановиш това, което е счупено. Това е нещото, което остава в сянка, само че е доста значително. Вижда се от доста малко хора, най-много от околните ти - фамилията и приятелите. Те го знаят най-добре и го виждат непрекъснато - когато побеждаваме, когато падаме, когато ни е тежко.
- Какви са лишенията в професионалния спорт и кои са най-големите компликации, с които е трябвало да се справяте в кариерата ви досега?
- Най-голямото лишаване за един състезател са тежките травми. Мога да го кажа от опит, тъй като съм имал много такива. Прекарал съм доста време отвън игрището. Това са ми най-тежките моменти. И идващото сигурно е неналичието на околните хора към нас. Защото сме непрекъснато по пътищата. Когато не сме в България, сме по чужбина и играем в клубните си тимове. Когато се върнем, сме в националния тим по лагери, месеци наред затворени по хотели и зали. И действително не можеш да се прибереш у дома, не могат да те видят жена, деца, майка, татко... Отсъствието ти е най-малко 300 дни от 365. Но това е нашият път, ние сме си го избрали. В никакъв случай не се оплакваме. Просто в един миг тези неща натежават.
- Предполагам, че ще потърпите още 4-5 години? Сега сте на 32. До какъв брой смятате да играете?
- Не мога да кажа тъкмо до какъв брой. За момента се усещам добре, здравословно съм на обичайно равнище, тъй като чудесно не може да бъде. Смятам, че още няколко години може да ме гледате. Дай Боже да радваме България с още триумфи.
- Споменахте тежки травми. Бихте ли споделили през какви контузии сте минали?
- На 18 години ми беше първата травма, една от най-тежките. Имах проблем с рамото. Оказа се, че имам раздрано сухожилие. Налагаше се да върша интервенция, нямаше различен вид. Бях отвън игрището повече от шест месеца. В България тогава, а и в този момент го има, уповавам се да е по-рядко, го карахме по познатата скица - " давай, давай, той е млад, нищо му няма! ". И в един миг като отидеш на доктор, ти споделят: " Моето момче, пристигнал си, само че е доста късно ". Това е едното, имам и две контуз
ии в двата крайници - в пищяла. В двете кости на краката съм с по 42-сантиметрови титаниеви болтове, отново от тежки травми. За всяка от тях отсъствах по 6-7 месеца. Сборно имам към 3 години отвън игрището заради контузии. Много се надявам хората да схванат, че и на нас ни е мъчно. Разбираме желанието им да ни виждат на върха, само че има моменти, в които просто физически не си в положение и не можеш. - Кога ви сложиха пироните?
- Единият 2009 година, другият 2011-а. Нося си ги много време към този момент, нямам проблеми с тях, даже не ги чувствам. Щом и играя, щом съм съумял да се върна на това равнище... Това е най-голямото предизвикателство, откакто си се контузил тежко. Защото при тежка контузия има два разновидността - или да се възстановиш и да продължиш напред, или да се откажеш. Отказът е най-лесният вид във всяко едно отношение. След всяка травма, в един миг я одобрявах като нещо обикновено, колкото и неприятно да звучи. Просто си споделях, че ще направя всичко допустимо да се върна оптимално бързо, и да се върна още по-силен. И успявах да го реализирам.
- При състояние, че още на 18 години ви сполетява тежка травма, обмислял ли сте вид за отвод от волейбола?
- Беше доста стресиращ миг. Започнах доста късно да играя - чак на 15 години. Реално преди тежката травма бях играл три години, от които една встъпителна, която не броя. А втората бях почнал тъкмо да се появявам в мъжкия тим на Лукойл Нефтохимик. И като се случи това нещо, си казваш: " Точно започнах и гледай какво се случва още първоначално... ". Беше много тежко. Пссихически не си квалифициран. А и имах проблеми с възобновяване. В България го направиха доста неспособно на избрани места, на които ме пращаха. Оставиха си ръцете, както се споделя. Но по-късно открих човек - Василка Вълова и нейният екип. Винаги ще бъда признателен на тази жена.
@@@- Какво се случи?
- Тя и екипът й ме взеха в много затлачено положение и за един месец направиха знамение с мен. Оправиха ме съвсем на 100 %. И когато изпаднеш в такива обстановки, изключително на 18 години, което е нежна възраст за спорта, се появяват доста въпросителни. Много, доста, и то неприятни... страшни даже. Но беше преди много време и не си припомням по какъв начин съм го преодолял. Със сигурност с поддръжката на околните ми. Винаги са били с мен и до мен. Това доста ми е помогнало. И съм благополучен, че не съм се отказал тогава. Никакво отричане! Оттогава стана движещото мото в живота ми.
- Теодор Салпаров регистрира, че Матей Казийски, Тодор Алексиев, Цецо Соколов, Георги Братоев и Боян Йорданов са липсвали на тима. Докъде щяхме да стигнем на Световното, в случай че бяха на линия? - Както има една приказка, чувал съм я от майка ми и татко ми: " Ако баба беше мъжка, нямаше да е баба, а щеше да е дядо ". Но най-вероятно никой нямаше да разбере дали щеше да е баба или дядо. Така че никой не може да каже. Да, може би щяхме да създадем по-добро класиране при съществуването на изредените, а можеше и по-лошо да бъде, единствено можем да гадаем. Това е както на Олимпиадата в Лондон, в случай че Матей беше... няма по какъв начин да знаем. Всеки човек подочул някакви неща - оттук-оттам... Знаете, че в България има ужасно доста съдници. Не считам, че някой би трябвало да бъде съден, било то Матей или някой различен. Всеки човек има своя позиция и самичък взема решение кое е най-хубавото за него. Трябва да почитаме изборите на хората, тъй като във всеки един избор има смисъл. Имам предложение, което обаче надали ще бъде признато от всички - да оставим тези хора на мира! Който и да било. Да ги оставим на мира! Защото с такива укори и мнения, няма да ги върнем. Всеки човек да гледа личната си работа, какво прави, и да прави това, което счита, че е вярно. За един може да е вярно да играе за националния тим, за различен да не е вярно. Един човек има ли своя позиция, вземе ли решение, няма кой да го убеди да промени това нещо. Винаги съм адмирирал хора, които имат лична позиция и се борят за нея. Яденият, хапаният толкоз години към този момент Матей дори го адмирирам за това, че има позиция и я отстоява. Някои хора може да ме схванат неверно и да кажат, че го поддържам в отхвърли му да играе за националния тим. Не, не го поддържам в отхвърли му от националния тим, а го поддържам в това, че има позиция и си я отстоява . А не като по този начин наречените фурнаджийските лопати, които приказват едно, а вършат противоположното.
- Играли сте в Иран, Италия и Русия, в този момент преминавате в Спортинг (Лисабон), където се събирате с Тодор Алексиев. Как се стигна до прекосяването ви в Португалия и имахте ли други предложения?
- Това беше най-хубавата оферта, която получих. В Европа е мъчно да получиш преференциално предложение, като изключим Русия. Целта ми беше контракт, който да дава отговор на някакви естествени финансови параметри, тъй като нашата кариера не е доста дълга и един от най-важните фактори е финансовата страна. Само в Русия оферират огромни пари, по този начин да го кажем. В Европа съвсем няма друга такава страна. Но пък в Русия нещата станаха много лимитирани, тъй като в клубовете имат право да разчитат единствено на двама чужденци. Имах щастието да попадна в страховит тим - Белогорие, само че за тази година нямах такава опция, и търсих други разновидности. Относно проблемите с финансирането в Европа, Спортинг ми предложиха много примамливи условия, които взех решение да приема. Продължавам в този клуб, където ще играя дружно с Тошко Алексиев. Отделно виждам много интересн план, ще играем в сериозен тим. Не желая да поставям каруцата пред коня, само че не би трябвало да имаме проблеми да спечелим шампионата на Португалия. Другата съществена цел е да се борим за призово място в шампионата " Чалъндж къп ". Спортинг е първенец през предишния сезон, а преди този момент беше Бенфика. От този сезон задачата е да бъдем доминатор в Португалия.
- Кои са най-паметните ви мигове в кариерата досега?
- Не са по никакъв начин малко. Най-сладка обаче е първата купа, която печелиш. Случи ми се 2007 година - с Лукойл Нефтохимик. Това е нещото, което в никакъв случай няма да не помни. Първият път е най-сладък. След това имам още много хубави моменти. От близкото минало мога да загатна европейската ми купа с Белогорие - спечелването на Купата на ЦЕВ. Беше необикновено прекарване. Играх с невероятни волейболисти - доста стойностни като състезатели и като хора най-важното. Успяхме да реализираме нещо огромно. Това е миг, който постоянно ще помня. Още повече, че на мен се падна достойнството да отбележа шампионската точка против Зираатбанк в Анкара, което беше в допълнение изпитание. Емоцията беше доста огромна. Това са миговете, които ще помня постоянно.
- И вие разкрихте, че в Русия се заплаща най-добре. Играли сте още в Иран и Италия. Уредихте ли си живота с кариерата в чужбина?
- Няма по какъв начин това да се случи. Ако сме футболисти - може би да. Да получаваме по 20-30 милиона евро на година, и за десетина години ще си уредиш освен своя живот, а и на идващото потомство. Нашият спорт е напълно друг, такива числа при нас не съществуват. Много хора си мислят, че ние сме милионери, а действителността е напълно друга. Но няма по какъв начин да търсим сензация и да се сърдим, неслучайно е Цар футбол.
- Как се запалихте тъкмо по волейбола? Заради високия ви растеж имаше ли алтернатива - волейбол или баскетбол?
- Не е имало алтернатива. Като дете не харесвах баскетбола. Сега го виждам, забавен спорт е.
@@@- Първият ви треньор е...
- Стойко Томов - в Бургас. Но там е доста значим един различен миг - индивидът, който ме вкара в залата, срещна ме на улицата. Казва се Динко Касабов, от Бургас е. Той ме взе от улицата. Той е от хората, които ходеха по учебните заведения и събираха деца по това време - нещо, което в този момент го няма. Попита ме дали желая да се занимавам с волейбол, незабавно започнах, това ми беше фантазията въпреки всичко.
- Какво обичате да вършиме в свободното време?
- Винаги ми е било доста мъчно да отговоря на този въпрос, тъй като съвсем нямам свободно време. И аз бих дал отговор както множеството ми сътрудници: да извозвам време с хората, които обичам. Защото тъкмо те са най-ощетените от нашата специалност. И се стараем, когато имаме свободно време, да го подарим на тях. Защото за тях това е подарък.
ПЛАМЕН СЛАВОВ/БЛИЦ СПОРТ
Източник: sportal.bg
КОМЕНТАРИ