Волейболната легенда Димо Тонев гостува в предаването „Код Спорт“ по

...
Волейболната легенда Димо Тонев гостува в предаването „Код Спорт“ по
Коментари Харесай

Димо Тонев: Нямам нищо лично с Боян Йорданов

Волейболната легенда Димо Тонев гостува в предаването „ Код Спорт “ по ТВ+ часове преди старта на международното състезание за мъже, на което сме домакини дружно с Италия. Подобно събитие в този спорт не се е случвало у нас от 1970 година насам. Въпреки многото травми, “лъвовете” са потвърдили, че имат воля да преодолеят спешни обстановки. Довечера България излиза против Финландия пред обичаната си варненска аудитория. А упованията си за форума показа Тонев, който е носил капитанската лента в мъжкия ни тим. Участник е на две олимпиади, пет международни и осем европейски шампионати. На игрите в Атланта през 1996 година е определен за знаменосец на делегацията ни. В клубната си кариера прави име в шампионатите на Италия, Турция и Гърция, а като треньор бе отпред на няколко от женските посоки на представителните ни тимове.


- Здравей, Димо! Благодарим ти, че часове преди началото на международното състезание по волейбол почете нашата покана! Какво очакваш от националния ни тим? Стартираме довечера против Финландия…

- Дано всичко към този момент да е конкретизирано в нашия народен тим, тъй като проблемите бяха доста. Видяха се и в Лигата на нациите, и в контролите, които се изиграха. Проблеми от медицински темперамент, проблеми от различен характер… Да се надяваме, че всичко е останало в предишното и момчетата ще съумеят да дадат това, за което са готови, даже чакам и малко повече. Но резултатите ни през последните години не ми подсказват да чакам някакво супер класиране. Все отново сме домакини и момчетата ще играят пред наша аудитория. Очаквам да излезем добре от групата, което ще бъде доста значимо. Много тежка група, а по-късно ще зависи цялото нареждане.

- През седмицата взриви медийното пространство, като атакува Боян Йорданов. Защо се изрече толкоз остро за диагонала?

- Аз нямам нищо персонално към Боян Йорданов. Може би той беше един от образците за непоследователността на нашия треньор Пламен Константинов. Четох някакви негови медицински анамнези, n на брой, които не е нужно да ги оповестява на волейболната общност. Може би трябваше да ги заяви на Пламен Константинов преди да се яви в националния тим. Той не е отговорен, че е извикан в националния отбор. Но кои са моите основание да давам тази информация, която не е някаква загадка? Факт е, че през последните четири години не можем да намерим диагонал, който да играе сполучливо. Първо - не успяхме да намерим конкуренция на Соколов. Второ – откакто той не може да играе заради медицински аргументи, ние нямаме най-малко двама диагонали, които да са в една избрана конкурентна среда. Да имаме най-малко двама готови индивида на този пост. Ако на единия не му тръгне играта, да ги използваме. В момента имаме Учиков и никой различен, а международното състезание стартира. И то освен на този пост е по този начин. Много неясноти, които съгласно мен идват от организационната отпадналост на нашия треньор. Замълчахме си за нещата след европейското. Преди това в Световната лига взехме една измъчена победа и до последно треперехме дали ще се спасим. Европейското състезание в София, на което заради известни на всички аргументи, можехме да играем край, а не се знаеше дали няма да станем и европейски първенци. След това едни подмладявания, състарявания на националния тим, неясноти. Едни играчи, които се викат на пожар на всички постове и в последния миг. Всички тези неща се знаят. Всички си мълчат, никой не споделя нищо. Световното състезание пристигна, ние ще играем у дома и всички стискаме пръсти – нека да създадем нещо. Във волейбола няма инцидентни неща. Има поредност, идея, обмисляне, хора, с които могат да се реализиран избрани задания и работа, с цел да се случи това нещо.

- Знаеш ли, когато приказваме за Боян Йорданов, това са тежки обвинявания! Преди два месеца направихме изявление с него. Той се радваше, че още веднъж е в тима, искаше да играе за националния отбор. Даже се говореше, че това е скритото оръжие на Пламен Константинов, тъй като доста хора не знаят играта му. Аз личносмятам, че случилото се не е умишлено…

- Пак споделям, че нямам нищо персонално. Просто ми пристигна този образец в акъла, а те са доста.

- Един подобен образец е абсурдът сред Пламен Константинов и Владислав Иванов. Там кой е отговорен съгласно теб?

- Ако търсим отговорен, постоянно ще го намерим. Нека погледнем от морална позиция и от позиция на естествените хора, а не от тази на спортистите. Недопустимо отношение на треньора към играч. Дали е добър, дали е не толкоз добър, бъдете сигурни, че нито един играч няма да реагира по този метод, в случай че няма насъбрано напрежение. Ако на него не му е пристигнало до горе и към този момент няма накъде. Нека си кажем нещата – Теди Салпаров е скъп за нашия народен тим, само че не постоянно е бил в най-хубава форма и тогава не е давана задоволителна опция на Владислав Иванов да влезе и да играе.

- Кой е отговорен за тази обстановка? Толкова неща се натрупаха и то в месеца преди началото на първенството…

- Цялата организация към националния тим, я прави старши треньорът. В нито едно отношение федерацията не му е споделила – не викай този играч, не тренирай по този начин, не прави подобен лагер, не играй с тези… Винаги е казвано „ да “. Докога ще си премълчаваме нещата? Докога нашият народен тим ще бъде в това положение? Говоря непрекъснато с хора, свързани с волейбола – треньори, деятели, хора, които доста години са били в този спорт. Тяхното мнение не е доста по-различно от моето.

- Наистина ли толкоз постоянно се загатва нечия майка по време на лагерите в националния тим, както твърди Пламен Константинов? Той загатна, че това били някакви естествени неща…

- Дали се загатва или не, не бих споделил, че не е значимо, само че бих споделил, че няма нищо съществено и предумишлено, когато нещата не се получават, някой да избухне. Най-вече треньорът има право да избухне, когато състезателите не извършват нещо или нещо не става, както би трябвало. Дали е на майка, сестра или баба, не е толкоз значимо. Това са неща от кухнята, които съгласно мен изобщо не трябваше да излизат нескрито. В миг на афект и насъбрано напрежение, съгласно мен Пламен Константинов не трябваше да изнася тези неща, само че това не е единствено в нашия спорт. Има го във всички спортове. Там, където има мъже и се работи мъжки, няма мусене. Няма този ми сподели по този начин, другият ми сподели другояче, в случай че няма някаква предумишленост в дейностите на треньора или на някой различен. Мисля, че в дейностите на Пламен Константинов няма предумишленост. Тогава, когато не му се получават нещата той да е нервозен, сърдит, да рита топки, да хвърля, да псува и т. н…. Това става в мъжкия народен тим. Нека да кажем, че в женския отбор такова нещо не може да стане, там се работи по различен метод.

- Имат ли решение проблемите пред Пламен Константинов, в случай, че шампионатът стартира тази вечер?

- Каквото е направено дотук е направено. Но Пламен Константинов доста от дълго време знае, че ще участваме на международно състезание. Факт е, че ние нямаме безпределно доста състезатели. Не сме Русия, Бразилия, Франция, Италия, с цел да имаме по 50-60 състезатели, които са взаимнозаменяеми на обособените постове. И той го е казвал това нещо и като го знае, с доста лека ръка се отстраниха доста състезатели. Дори млади волейболисти, на които можеше да се даде по-голяма опция да покажат това, което могат. Или най-малкото да има една конкурентна среда в националния тим, която постоянно оказва помощ за израстването на състезателите. Ако почна да ги изброявам, несъмнено ще кажа 20 имена.

- Какво губи България, когато на полето не е Цветан Соколов?

- Цветан Соколов несъмнено е един от най-хубавите диагонали в света. Колко добър, какъв брой неприятен за някои, какъв брой бъркал в някои обстановки и т. н. Няма играч, който не бърка и той е най-хубавият ни диагонал. Загубихме един доста мощен състезател, който решаваше доста основни обстановки. Имайки поради, че нямаме четворки, които вземат решение обстановки, когато не се посреща добре, а това много постоянно се случва и би трябвало да играем против двойна и тройна обсада. Чисто спортно-технически видяно, загубихме един доста скъп играч.

- Съставът ни наподобява по много друг метод от това, което се очакваше. Без редица титуляри. Този минус, може ли да се трансформира в плюс и заместниците да надминат себе си?

- И да надминат себе си, ще го създадат в един-два мача, не могат да го създадат в цяло състезание. Все отново дано логиката приказва и да бъдем крепко стъпили на земята. Може, в случай че в последните четири-пет години, един играч е играл на едно всекидневно високо равнище и в случай че в този момент даде 70%, тъй като има напрежение от международното състезание. Но в случай че той е играл на равнище 30-40% и в този момент да чакаме, че ще направи някакви чудеса… Може в две обстановки, в един гейм, само че не можем да чакаме, че ще го направи на цялото състезание.

- Според теб кои са най-големите противници на България в групата? Ясно е, че Куба и Полша имат класни отбори…

- Бих поставил преди всичко Иран. Това е извънредно твърд съперник, който не се отхвърля при никаква обстановка. Поляците сме ги виждали да потеглят с доста огромен възторг и по време на мачовете да се пречупват. В последните години на няколко пъти ги победихме. С иранците обаче ще ни бъде извънредно мъчно. А Иран е един от противниците, през които би трябвало да минем наложително с победа, в случай че желаеме да разчитаме на освен това в това състезание.

- В какво огромните любимци превъзхождат тима на България?

- В доста неща. Първо – като окомплектовка на съставите си. Второ – като сформира, които в продължение на доста години играят дружно. Бих загатнал Франция, Русия, Италия. Бразилия ще бъде с изменен състав. В последните четири-пет години любимците вкараха по няколко нови състезатели, само че главните им играчи, системите им на игра, треньорите са тези, които в този момент ще вземат участие на международното състезание. В този аспект и като окомплектовка на съставите, като опит, метод на игра и това, че доста дълго време играят дружно, тези отбори ни превъзхождат. Ако би трябвало да се спрем чисто механически на всеки един от постовете, би трябвало да кажем, че няма тим в света, който да може с трима „ ниски “ вътре да играе. Питат 1,90 м невисок ли е? Да, за четворка е невисок, защото би трябвало да прави обсада, а против него има един нападател от 2,10 м. Има против себе си Михайлов, Курек и всички останали, които ги „ прескачат “. Ако ние играем със Сеганов, Скримов и с Пенчев примерно, с трима ниски не сме конкурентноспособни в задоволителна степен на тимовете. Те по този начин проучват и изследват съперниците си, че всяка една такава дребна частица на противника, към този момент е огромен минус.

- Как виждаш финалната четворка? Отдавна си наш сътрудник, коментираш мачове…

- Русия, Италия и Франция… За четвъртия малко се озорвам. Може би почти под един знаменател би трябвало да сложим Бразилия, да не изключваме Аржентина с Веласко и един състав, който е окомплектован от задоволително опитни и корави състезатели. Може би ще би трябвало да сложим България, Иран… Много е значимо по какъв начин ще се играе в групите и в идващия стадий при елиминациите.

- Когато приказваме за нашия състав, действително кое място виждаш за него? Коя позиция можем да приемем за триумф?

- Всичко, което ще кажем е чисто хипотетично, само че въз основата на разбор на метода, по който играят тимовете в последните три-четири години, по какъв начин се окомплектовани, опита им и още много параметри. Мисля, че нашият тим сигурно намира място сред първите осем на това състезание. Ще бъде хубаво да го покаже и на полето.

- Използваме опцията, с цел да те попитаме и за женския ни народен тим. На състава, воден от треньора Иван Петков,предстои присъединяване също на международно състезание в Япония, което стартира в края на този месец. Там каква е обстановката?

- Имам взор, следя някои от тренировките, когато имам опция, чуваме се с Иван Петков. Ходих да виждам онлайн мачовете с Белгия. Имам информация от Италия от шампионата, в който играха с Германия, Турция и Канада. Със сигурност капацитетът на нашия тим не е на равнището на най-хубавите в света и би трябвало да си го кажем. Изключително подмладен състав. Иван Петков в действителност е направил доста добра организация и работи доста добре. Но с цел да има добър резултат, би трябвало да има най-малко три неща – състезателки, треньор и организация. Мисля, че като състезателки сега отстъпваме на най-хубавите в света като капацитет. Като треньор Иван натрупа много опит в клубния тим, беше и помощник-треньор в националния отбор. Взел е помощници към себе си, които да му оказват помощ в организацията. Мисля, че води един доста добър подготвителен развой, който ще помогне на състезателките да израснат много. Като организация мисля, че няма какво да се желае повече. Но отново има едно „ само че “ и то е, че още веднъж изоставаме при образуване на календара на нашия народен тим. Другите отбори две години напред са си създали шампионатите – къде ще вземат участие, с кого ще играят… А ние в последния миг търсим с кого да играем и играем с който има…

- А за какво е по този начин?

- Така е, тъй като някой би трябвало да се занимава единствено с тази работа, да има връзки с другите тимове, да възнамерява едно несъмнено класиране на нашия отбор. Ето, към този момент знаем, че сме се класирали за Лигата на нациите през идната година. Вече трябваше да има контрактувани контроли, лагери, взаимни кампове и т. н. Сигурен съм, че още нищо не е направено. А що се отнася до присъединяване на международното състезание, групата е извънредно тежка.

- Съпернички са Китай, Италия, Турция, Канада и Куба.


- Липсата на две съществени състезателки – Елица Василев и на първо място Добриана Рабаджиева, ще се окаже много решаваща. Момичетата в националния тим упражняват съвършено, дават всичко от себе си, само че дали техният капацитет е на равнището на противниковите тимове? Аз бих споделил, че към момента не.

- Но все пак, би трябвало да отбележим, че тази година женският ни народен тим направи положителни мачове. Видя се, че има някакъв потенциал…

- Спор няма. Това е резултат от положителната работа, положителния колектив и отборната мотивация. Тези млади състезателки дават всичко от себе си. Работата, която прави Иван Петков е на международно равнище и това дава резултат. При едно международно състезание не би трябвало да забравяме и психологическия миг, който ще тегне над състезателки, които за първи път ще отидат да играят на подобен огромен конгрес. Това също е доста значимо. Много ще е тежко, само че с това присъединяване състезателките ще добият безценен опит, който ще им бъде доста потребен за в бъдеще. Това са състезателки, които в идващите 10 години могат да играят в националния тим. Основата, която в този момент се прави, в случай че се доразвие за в бъдеще и съставът се окомплектова от още няколко състезателки, които са извънредно нужни, тогава нашият тим може да разчита на едно положително показване в Лигата на нациите през идната година и европейското състезание. Следват олимпийски квалификации, а за тях се желаят точки и предно класиране в международната класация, с цел да попаднеш в някоя по-предна урна и да имаш някакви шансове да се бориш. В противоположен случай си новобранец, тъй като още при определянето на квалификационните групи, си комплициран с три-четири доста мощни тимове, които просто няма по какъв начин да преодолееш.

- Прави ми усещане, че в този момент не си доста сериозен, както беше преди четири години
на международното състезание в Италия, когато женският народен тим дори разгласи протест на ТВ+ поради твоите мнения. Толкова елементарно раними души ли са жените-волейболистки?


- Аз разясня това, което виждам. На мачове разясня това, което се случва. Когато обстоятелствата са тези, мога ли да кажа, че са други? Не мога. А това, че на някой не му харесват, си е негова работа. Мисля си, че е вярно нещата да се споделят с точните имена и да се взимат някакви ограничения. Нямам нищо персонално към никой играч и треньор. Точно противоположното – когато съм отправял рецензия към някого, съм подготвен да седна и да се обосновавам за какво е по този начин. А в случай че някой ме убеди, че рецензията е неоснователна, съм подготвен даже да се извиня. Няма нищо необичайно, привикнал съм да споделям истината и ще продължа да го върша! Дали на някой му харесва или пък не, това си е негов проблем.

- Не си ли навличаш доста врагове? Някои споделят, че искаш да станеш старши треньор на народен тим и по тази причина непрестанно критикуваш…

- На кой народен тим по-точно?

- Или на дами, или на мъже…

- Ако желаех да стана треньор на женския народен тим, щях да се кандидатирам, още когато беше определен Иван Петков. Тогава си отдръпнах кандидатурата. Прецених, че той има по-голяма опция, избрал е това занятие, треньор е на Марица, с това си вади хляба и просто отстъпих. По-точно, още когато избраха Иван Сеферинов. Нямам такива упоритости. Ако имам, ще ги заявя и ще се обосновавам за какво, по какъв начин, по какъв метод и с каква идея желая да работя. А всяка истина поражда врагове, само че пък дава независимост на този, който я изрича. Предпочитам да споделям истината и да бъда свободен вътре в себе си, в сравнение с като доста други хора – като забележим треньора на националния тим или президента на федерацията, да мяукаме към тях и да се умилкваме. Това са хора, които желаят на първо място да печелят от волейбола. Аз не желая да спечелвам от волейбола, а волейболът да печели!

- Виждаш ли бъдеще в българския волейбол, тъй като при започване на диалога ни загатна, че България не разполага с чак толкоз доста класни волейболисти и волейболистки?

- Виждам бъдеще в българския волейбол единствено при един вид. На ниско равнище, там където са децата, федерацията да предприеме ограничения. Треньорите, които работят с деца, да бъдат принудени да се образоват. Приветствам това, което прави Владо Николов. Имам персонални усещания и по тази причина споделям, че той докара италиански треньор и го постави за началник на детско-юношеската му школа. Всеки ден работи с децата на 13-16 години. Това е треньорът, който е направил Симоне Джанели, Нели, Ланца и т. н. Какво приказва това? Без нищо персонално, в случай че кажеш на българските треньори, че не работим, не сме готови, волейболът ни изпреварва, ще отговорят: „ Ти ли ще ни кажеш на нас кой е квалифициран? Ние сме 30 години треньори, а ти ще казваш защо става въпрос! “ Това е отношението. Работа на федерацията е да вкара в ред тези неща. Нямаме различен късмет. Талантите се раждат тук, само че ние не съумяваме да ги обработим и да ги създадем състезатели. Това е истината. За страдание в 90% от случаите произвеждаме волейболни инвалиди. Дори приканвам федерацията или лигата, или треньорите, или клубовете – дайте да се съберем и да си изговорим нещата, да забележим по какъв начин е вярно да се работи, с каква методика, по какъв метод, на коя възраст какво би трябвало да се прави, какви тренировки и с какво натоварване… Иначе нямаме късмет!

- Нещо за финал…

- Да пожелаем на нашите момчета триумф! Дай боже да са здрави! Сигурен съм, че вътре в себе си ще подходят с доста огромна отговорност и с доста предпочитание, с цел да се показват добре. Като ревне тази цялостна зала, просто няма по какъв начин! Въпросът е дали ще им стигне подготовката и дали капацитетът, който има нашият тим, ще бъде задоволителен за едно положително класиране.
Източник: sportal.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА



Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР