Вождът Мангосуту Бутелези, който почина на 95 години, беше извисяваща се фигура в южноафриканската политика, приветстван като „изключителен лидер“ от президента Сирил Рамафоса.
По време на апартейда той беше главен министър на Квазулу Бантустан: полунезависима територия, разпределена на народа Зулу от правителството на бялата раса в страната.
Неговата администрация беше широко разглеждана като марионетен режим: зависим от южноафриканската държава за власт, нетолерантен към политическата опозиция и доминиран от Inkatha - партията, която той основа през 1975 г.< /p>
Той намери обща кауза с Африканския национален конгрес (ANC) в борбата срещу апартейда и проведе кампания за освобождаването на Нелсън Мандела.
Но той се противопостави на позицията на ANC относно въоръжените действия и международните санкции, твърдейки, че те вредят на чернокожите южноафриканци.
По време на прехода към многопартийната демокрация, Бутелези се опасяваше от ерозията на властта си. Той поиска по-федерална система на управление, с гаранции, че статутът на традиционните лидери на зулу ще бъде зачитан.
АНК не се съгласи и около 12 000 загинаха през жестоки сблъсъци между Инката и привържениците на Нелсън Мандела в началото на 90-те години, за които се смята, че са подхранвани от правителството на апартейда.
Някои се страхуваха, че насилието ще доведе до гражданска война, но в крайна сметка Бутелези се присъедини към правителството на националното единство на Мандела през 1994 г. Въпреки продължаващото напрежение, той служи като министър на вътрешните работи в продължение на десетилетие. Партията (IFP) се бореше да разшири политическия си обхват отвъд властовата си база сред зулусите, най-голямата етническа група в страната, но Бутелези оцеля при опитите да бъде отстранен от нейното ръководство.
Най-накрая той се оттегли като президент на IFP през 2019 г.: един от най-великите оцелели в южноафриканската политика и един от малкото лидери на старите полуавтономни родини, които се адаптираха към ерата след апартейда.
