Осъдиха армейка, набедила адвоката си, за да не му плати хонорар
Военнослужеща от Стара Загора е наказана условно за интервал от една година за това, че е набедила юриста си в документно закононарушение, с цел да не му заплати хонорар. Това реши Софийският боен съд, който за повторно гледа делото на първа инстанция, съобщи Lex.bg.
Спорът е за изискуем хонорар от 320 лв., поради който дамата подала тъжба в прокуратурата, че юристът е съставил неистинен контракт за правна помощ и подпомагане, само че в същото време и по тази причина, че е преправил наличието му, с цел да потвърди, че тя му дължи 320 лв.. Прокуратурата почнала следствие, само че го прекратила, откакто открила, че на всички места в контракта фактически стоят подписите на военнослужещата, след което тя пък беше подведена под отговорност за набеждаване.
Историята посред им почнала през 2015 година, когато дамата потърсила услугите на юрист от Сливен, с цел да ѝ спомага в бракоразводното ѝ дело, по което получила родителските права над двете си деца. Връзката сред тях направил брачният партньор на сестра ѝ, който се познавал с юриста. Две години по-късно малолетният наследник на дамата бил пребит от други двама малолетни и тя отново се свързала с юриста.
На 26 декември 2017 година подписали контракт за правна помощ, който бил изписан в три листа с индиго - бял, върху който били изписани ръкописно изискванията и наследник и жълт, на които се отпечатвал. На гърба на последния с химикал било попълнено и пълномощното, съгласно което юристът я съставлява по наказателното дело за побоя и би трябвало да предяви иск за вреди. Последният образец бил предаден на проверяващия служител на реда.
В хода на делото дамата решила да потърси различен юрист, само че не платила дължимите по контракта 400 лв.. Адвокатът се свързал с мъжа на сестра ѝ и предал банковата си сметка, с цел да му бъде платено възнаграждението, както и синьото копие от контракта, само че тя му превела единствено 80 лв..
През юли 2018 година юристът подал заявление за издаване на заповед за осъществяване за останалите 320 лв.. Жената пък написала несъгласие, след което юристът предявил иск за вземането си в съда. Тогава военнослужещата подала тъжба в прокуратурата. В нея тя написа, че юристът е преправил контракта " с фалшифициран мой автограф и с погрешно наличие, че съм му платила единствено 80 лв. по банков път... вместо, че към датата на издаване на документа са платени 350 лв. в брой ", като задачата му била имотна полза.
Още в края на 2018 година обаче следствието е прекъснато, откакто експерт открило, че подписът под контракта е неин, а наличието не е преработено. Гражданското дело в съда също било решено в изгода да юриста и съдът признал, че дамата дължи още 320 лв., които тя била наказана да заплати.
Така военнослужещата от Стара Загора става подсъдима, като е пратена на боен съд за това, че е набедила юриста в документно закононарушение, а той предяви и иск за 100 000 лв. неимуществени вреди.
Първоначално делото във военния съд в Сливен завърши бързо след едно съвещание и дамата беше наказана условно на година и половина затвор, като съдът одобри за взаимно разглеждане гражданския иск, само че откакто завърши делото реши, че искът ще затрудни процеса и го приключи в тази му част.
Ключово събитие по делото стана химическо печатане на сумата от 350 лв. в синия лист от контракта, който е бил предаден на дамата, откакто юристът почнал да си търси дължимите пари. Според назначените движимости лица на всички инстанции отбелязването се е получило по-рано при сключване на контракт на юриста с различен негов клиент в кочана с документи. Според военния съд в Сливен подсъдимата е пробвала да се възползва от това остаряло отбелязване и почнала да твърди, че тя е платила тази сума на юриста.
На втора инстанция Военно-апелативният съд обаче оправда военнослужещата, откакто одобри, че не е знаела, че сигналът ѝ е погрешен.
Според нейната версия в адвокатската фирма на юриста тя му предала 350 лв. в брой при подписването на контракта, защото нямала повече. Пред втората инстанция дамата споделя към този момент, че била смутена и разсеяна и не обърнала внимание, че е положила подписа си и за " клиент " в контракта. Адвокатът пък ѝ споделил да не му звъни, а той щял да я потърси след края на делото.
Тя обаче схванала от майка си, че младежите, упрекнати за побоя на сина ѝ, са приети за отговорни, само че освободени от наказателна отговорност и се обадила на юриста. След като бранителят отказал да се срещнат и да приказват, дамата решила да не води и гражданско дело против нападателите на сина ѝ. Така, при последния диалог с юриста тя го питала какво още му дължи и той дал отговор, че би трябвало да му даде още 80 лв., който съгласно него пък са единствените пари, които е получил.
Освен че се доверява на обясненията на подсъдимата, ВоАпС означи, че съгласно обвинителния акт военнослужещата е набедила юриста в закононарушение на 26 юли 2018 година Съдът обаче показва, че истинската тъжба е направена на тази дата, само че е получена и станала притежание на прокуратурата едвам на 3 август. ВоАпС стигна и до извод, че действието е несъставомерно и от субективна страна, защото подсъдимата не съзнавала, че са погрешни обстоятелствата за преправен автограф и контракт, които е описала в жалбата си до прокуратурата.
След това Върховният касационен съд (ВКС) върна делото на втората инстанция, като в решението си акцентира, че военните съдии са се предоверили на обясненията на подсъдимата и споделиха, че " няма нищо по нестабилно и ненадеждно, като аршин за меродавност да се употребява държанието на подсъдимия при предоставяне на пояснения ".
След като делото се оказа още веднъж във ВоАпС, съдиите взеха решение да го върнат на първата инстанция, тъй като на подсъдимата не била разяснена опцията да желае съкратена процедура. Отделно в решението се споделя, че погрешно делото е било прекъснато във връзка с гражданския иск на юриста. Освен това съдът означи, че в обвинителния акт е посочено, че набеждаването е осъществено на 26 юли 2017 година, а в реалност на тази дата единствено е била направена жалбата на военнослужещата, само че е подадена по-късно.
Делото още веднъж се оказа в Сливен, само че пък там към този момент нямаше арбитър, който да го гледа. В съда има двама съдии, като единият към този момент беше осъдил подсъдимата, а при второто разглеждане арбитър Георги Георгиев се води, тъй като бил непосредствен с потърпевшия юрист. В претекстовете си магистратът разясни, че преди време е работил като следовател, а тогава юристът бил в Министерство на вътрешните работи и двамата били в близки връзки.
Така процесът продължи и в Софийския боен съд, където съставът с ръководител и докладчик Цанко Грозев одобри, че на 31 юли 2017 година, когато военнослужещата е подала жалбата си в прокуратурата, тя е набедила юриста в осъществяване на документно закононарушение. Освен условното наказване от година затвор, съдът е наложил и публично порицаниe на подсъдимата с прочитане на присъдата пред персоналния състав на формированието в Стара Загора, където работи.
Военният съд обаче е отхвърлил гражданския иск на юриста за 100 000 лв., само че присъдата предстои на обжалване и митинг пред Военно-апелативния съд.
Снимката е илюстративна
Спорът е за изискуем хонорар от 320 лв., поради който дамата подала тъжба в прокуратурата, че юристът е съставил неистинен контракт за правна помощ и подпомагане, само че в същото време и по тази причина, че е преправил наличието му, с цел да потвърди, че тя му дължи 320 лв.. Прокуратурата почнала следствие, само че го прекратила, откакто открила, че на всички места в контракта фактически стоят подписите на военнослужещата, след което тя пък беше подведена под отговорност за набеждаване.
Историята посред им почнала през 2015 година, когато дамата потърсила услугите на юрист от Сливен, с цел да ѝ спомага в бракоразводното ѝ дело, по което получила родителските права над двете си деца. Връзката сред тях направил брачният партньор на сестра ѝ, който се познавал с юриста. Две години по-късно малолетният наследник на дамата бил пребит от други двама малолетни и тя отново се свързала с юриста.
На 26 декември 2017 година подписали контракт за правна помощ, който бил изписан в три листа с индиго - бял, върху който били изписани ръкописно изискванията и наследник и жълт, на които се отпечатвал. На гърба на последния с химикал било попълнено и пълномощното, съгласно което юристът я съставлява по наказателното дело за побоя и би трябвало да предяви иск за вреди. Последният образец бил предаден на проверяващия служител на реда.
В хода на делото дамата решила да потърси различен юрист, само че не платила дължимите по контракта 400 лв.. Адвокатът се свързал с мъжа на сестра ѝ и предал банковата си сметка, с цел да му бъде платено възнаграждението, както и синьото копие от контракта, само че тя му превела единствено 80 лв..
През юли 2018 година юристът подал заявление за издаване на заповед за осъществяване за останалите 320 лв.. Жената пък написала несъгласие, след което юристът предявил иск за вземането си в съда. Тогава военнослужещата подала тъжба в прокуратурата. В нея тя написа, че юристът е преправил контракта " с фалшифициран мой автограф и с погрешно наличие, че съм му платила единствено 80 лв. по банков път... вместо, че към датата на издаване на документа са платени 350 лв. в брой ", като задачата му била имотна полза.
Още в края на 2018 година обаче следствието е прекъснато, откакто експерт открило, че подписът под контракта е неин, а наличието не е преработено. Гражданското дело в съда също било решено в изгода да юриста и съдът признал, че дамата дължи още 320 лв., които тя била наказана да заплати.
Така военнослужещата от Стара Загора става подсъдима, като е пратена на боен съд за това, че е набедила юриста в документно закононарушение, а той предяви и иск за 100 000 лв. неимуществени вреди.
Първоначално делото във военния съд в Сливен завърши бързо след едно съвещание и дамата беше наказана условно на година и половина затвор, като съдът одобри за взаимно разглеждане гражданския иск, само че откакто завърши делото реши, че искът ще затрудни процеса и го приключи в тази му част.
Ключово събитие по делото стана химическо печатане на сумата от 350 лв. в синия лист от контракта, който е бил предаден на дамата, откакто юристът почнал да си търси дължимите пари. Според назначените движимости лица на всички инстанции отбелязването се е получило по-рано при сключване на контракт на юриста с различен негов клиент в кочана с документи. Според военния съд в Сливен подсъдимата е пробвала да се възползва от това остаряло отбелязване и почнала да твърди, че тя е платила тази сума на юриста.
На втора инстанция Военно-апелативният съд обаче оправда военнослужещата, откакто одобри, че не е знаела, че сигналът ѝ е погрешен.
Според нейната версия в адвокатската фирма на юриста тя му предала 350 лв. в брой при подписването на контракта, защото нямала повече. Пред втората инстанция дамата споделя към този момент, че била смутена и разсеяна и не обърнала внимание, че е положила подписа си и за " клиент " в контракта. Адвокатът пък ѝ споделил да не му звъни, а той щял да я потърси след края на делото.
Тя обаче схванала от майка си, че младежите, упрекнати за побоя на сина ѝ, са приети за отговорни, само че освободени от наказателна отговорност и се обадила на юриста. След като бранителят отказал да се срещнат и да приказват, дамата решила да не води и гражданско дело против нападателите на сина ѝ. Така, при последния диалог с юриста тя го питала какво още му дължи и той дал отговор, че би трябвало да му даде още 80 лв., който съгласно него пък са единствените пари, които е получил.
Освен че се доверява на обясненията на подсъдимата, ВоАпС означи, че съгласно обвинителния акт военнослужещата е набедила юриста в закононарушение на 26 юли 2018 година Съдът обаче показва, че истинската тъжба е направена на тази дата, само че е получена и станала притежание на прокуратурата едвам на 3 август. ВоАпС стигна и до извод, че действието е несъставомерно и от субективна страна, защото подсъдимата не съзнавала, че са погрешни обстоятелствата за преправен автограф и контракт, които е описала в жалбата си до прокуратурата.
След това Върховният касационен съд (ВКС) върна делото на втората инстанция, като в решението си акцентира, че военните съдии са се предоверили на обясненията на подсъдимата и споделиха, че " няма нищо по нестабилно и ненадеждно, като аршин за меродавност да се употребява държанието на подсъдимия при предоставяне на пояснения ".
След като делото се оказа още веднъж във ВоАпС, съдиите взеха решение да го върнат на първата инстанция, тъй като на подсъдимата не била разяснена опцията да желае съкратена процедура. Отделно в решението се споделя, че погрешно делото е било прекъснато във връзка с гражданския иск на юриста. Освен това съдът означи, че в обвинителния акт е посочено, че набеждаването е осъществено на 26 юли 2017 година, а в реалност на тази дата единствено е била направена жалбата на военнослужещата, само че е подадена по-късно.
Делото още веднъж се оказа в Сливен, само че пък там към този момент нямаше арбитър, който да го гледа. В съда има двама съдии, като единият към този момент беше осъдил подсъдимата, а при второто разглеждане арбитър Георги Георгиев се води, тъй като бил непосредствен с потърпевшия юрист. В претекстовете си магистратът разясни, че преди време е работил като следовател, а тогава юристът бил в Министерство на вътрешните работи и двамата били в близки връзки.
Така процесът продължи и в Софийския боен съд, където съставът с ръководител и докладчик Цанко Грозев одобри, че на 31 юли 2017 година, когато военнослужещата е подала жалбата си в прокуратурата, тя е набедила юриста в осъществяване на документно закононарушение. Освен условното наказване от година затвор, съдът е наложил и публично порицаниe на подсъдимата с прочитане на присъдата пред персоналния състав на формированието в Стара Загора, където работи.
Военният съд обаче е отхвърлил гражданския иск на юриста за 100 000 лв., само че присъдата предстои на обжалване и митинг пред Военно-апелативния съд.
Снимката е илюстративна
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ