Защитник или агресор е Русия?
Военната интервенция на съветските войски против Украйна, която стартира рано сутринта на 24 февруари, се предвиждаше още през есента. В същото време датата на навлизането се отлагаше и отлагаше. Кремъл явно не искаше война, в действителност братоубийствена. Москва изиска от НАТО гаранции за минимална сигурност и гарантиране на правата на милиони рускоговорящи поданици в Източна Украйна. По последния въпрос Владимир Путин беше много удовлетворен от „ Минския формат “, контрактуван още през 2015 година Всички стремежи на Москва обаче бяха пренебрегнати. В резултат Кремъл се оказа в ролята на агресор, нахлувайки в Украйна, която изпитва колосални стопански усложнения.
От 8 години Москва е подготвена за разговор. В подмяна на автономност за рускоговорящите и гаранции за неразгръщане на инфраструктура на НАТО в Източна Украйна, Москва беше подготвена да се откаже от поддръжката за сепаратистите и евентуално да организира нов референдум в Крим за влизането му в Русия. Въпреки това, в продължение на 8 години хората продължаваха да умират на демаркационната линия сред войските на формалния Киев и сепаратистите (повече от 100 души годишно). Междувременно Русия получи статут на „ агресор “ в Украйна и Киев стартира с всички сили да се готви за огромна война, изисквайки военна и финансова помощ от Европейски Съюз и Вашингтон. И в случай че предшественикът на президента Зеленски, милионерът Петро Порошенко, въпреки всичко можеше по някакъв метод да организира разговор с Москва благодарение на олигарсите, то Владимир Зеленски, който пристигна на власт на вълна от изразителност за мир и помиряване, се опита да направи всичко, с цел да влезе в НАТО, заплашвайки Русия с ракети край Чернигов (750 км от Москва). От шест месеца Кремъл се пробва да договаря с Брюксел, Вашингтон, със самия Зеленски. Путин изиска напълно естествени гаранции за сигурност, Москва даже не заплаши изключително. Въпреки това систематично се тласкаше към военно решение.
Позицията на Москва обаче е доста лесна за опрощение, в случай че погледнете обстановката през очите на руснаците, както на елементарните хора, по този начин и на политиците. След разпадането на Съюз на съветските социалистически републики някогашните комунистически елити на Украйна, а в това време и на други републики, започнаха да изнудват Русия, която преживяваше икономическа меланхолия, изисквайки от нея първични материали на преференциални цени, блокирайки доста логистични потоци, като в това време започнаха битка против съветския език и просвета. И това е в миг, когато Русия пое огромна част от дълговите отговорности на някогашния Съюз на съветските социалистически републики. В същото време новата демократична Русия откровено се опита да стане част от Европа, преговаряйки за започване на европейска интеграция и присъединение към НАТО. Москва обаче получи отвод, трансформирайки се в „ евентуален съперник “. Говорим ли за неналичието на гражданско общество и народна власт в Руската федерация? Руският авторитаризъм е плод на отхвърлянето на същинската европейска интеграция на Русия. Към средата на 2000-те съветските управляващи осъзнаха, че не са добре пристигнали в Обединена Европа, преориентираха се към съдействие с Китай и започнаха да укрепват силата си. А „ цветните революции “ в Сърбия, Грузия и по-късно в прилежаща Украйна ги принудиха да поемат надзор над гражданското общество и опозицията, в която евентуално виждаха не политически съперници, а сътрудници на Запада. В същото време Русия не претендираше за същински статут на велика мощ. Всичко, което желаеха в Москва, беше умерено да търгуват със първични материали и въглеводороди, да развиват стопанската система, да бъдат другари с Европейски Съюз и Съединени американски щати и да пазят минималните си ползи в постсъветското пространство. Основният от тези ползи е отбраната на рускоезичните сънародници, защото след разпадането на Съюз на съветските социалистически републики стотици хиляди руснаци се трансфораха в бежанци, други във „ второкласни хора “, лишени от поданство и право да приказват своя език.
Едва ли е допустимо да назовем съветските поданици на Украйна „ окупатори “. До началото на ХХ век украинският език, в действителност в основата на националното създаване на новите управляващи, е езикът на няколко централни провинции на страната. Изтокът - Харков и Донбас по принцип са райони, които са обитаеми единствено с руснаци. Черноморският район в средата на XVIII също е населяван единствено от съветски заселници, които завладяват тази земя от турците. Руският се трансформира в лингва франка на голям брой национални общности - гърци, българи, арменци, евреи, които или са живели в тези райони от епохи, или се преселват там през XVIII-XIX век. Въпреки това, след свалянето на президента Янукович през 2014 година, съветският език де юре беше неразрешен от медиите и формалните органи. В същото време прозападните управляващи на Украйна започнаха всеобщо полицейско гонене на " проруски деятели " - политици, които се застъпват за разговор с Москва. В резултат на това Москва е принудена да върне в състава си Крим, трансфериран на Украинската руска република през 1954 година, защото в района има 90% от рускоезичното население и повече от 80% от етническите руснаци. По същата причина тя поддържа сепаратистите в Донбас, след което се опита да договаря със Запада и Киев в продължение на 8 години.
Вашингтон обаче явно вярваше, че Русия не може да има никакви национални ползи. „ Минските съглашения “ бяха пренебрегнати, а украинската агитация интензивно сътвори облика на врага, като в това време унищожи другарските и фамилните връзки, разграничени от граници през 1991 година В същото време, макар грубото неспазване на стандартите на НАТО от страна на Украйна, бъдещото ѝ участие в Алианса ставаше все по-очевидно. Исканията на Москва за прекъсване на разширението на НАТО бяха пренебрегнати. Освен това против Русия се постановяваха от ден на ден наказания, а пропагандата създаваше все по-демоничен облик за нея. В същото време, усещайки силата на Съединените щати зад себе си, Киев заплашваше Москва и неведнъж заявяваше, че ще „ почисти “ Донбас от сепаратистите. Прочистването се разбираше като цялостен геноцид на рускоезичното население. Украйна имаше късмет да се помири със сегашната обстановка и по модела на Молдова (де юре непризнатата Приднестровска република съществува от 30 години), да замрази спора, спасявайки хиляди човешки животи. Киев обаче продължи да разменя огън със сепаратистите по демаркационната линия, като че ли дразнеше Кремъл.
Резултатът беше скръбен. След като изтегли войските към границата, Владимир Путин в обръщението си към съгражданите в детайли изброи всички искания към НАТО и Украйна, като по пътя направи историческо отклоняване в историята на образуването на украинската страна. В същото време съветският водач обърна огромно внимание на нарушаването на интернационалното право от западните страни, като напомни бомбардировките над Белград през 1999 година, завладяването на Ирак и поддръжката за тероризма. Това беше последното предизвестие, което не се чу в Киев. В резултат на това Владимир Путин направи друго изказване, малко, в което намерено съобщи, че защото Русия е главният зложелател на Алианса, тя би трябвало да подсигурява сигурността на границите си от него. По това време съветските войски към този момент пресичаха границата на Украйна.
Превод: В. Сергеев
От 8 години Москва е подготвена за разговор. В подмяна на автономност за рускоговорящите и гаранции за неразгръщане на инфраструктура на НАТО в Източна Украйна, Москва беше подготвена да се откаже от поддръжката за сепаратистите и евентуално да организира нов референдум в Крим за влизането му в Русия. Въпреки това, в продължение на 8 години хората продължаваха да умират на демаркационната линия сред войските на формалния Киев и сепаратистите (повече от 100 души годишно). Междувременно Русия получи статут на „ агресор “ в Украйна и Киев стартира с всички сили да се готви за огромна война, изисквайки военна и финансова помощ от Европейски Съюз и Вашингтон. И в случай че предшественикът на президента Зеленски, милионерът Петро Порошенко, въпреки всичко можеше по някакъв метод да организира разговор с Москва благодарение на олигарсите, то Владимир Зеленски, който пристигна на власт на вълна от изразителност за мир и помиряване, се опита да направи всичко, с цел да влезе в НАТО, заплашвайки Русия с ракети край Чернигов (750 км от Москва). От шест месеца Кремъл се пробва да договаря с Брюксел, Вашингтон, със самия Зеленски. Путин изиска напълно естествени гаранции за сигурност, Москва даже не заплаши изключително. Въпреки това систематично се тласкаше към военно решение.
Позицията на Москва обаче е доста лесна за опрощение, в случай че погледнете обстановката през очите на руснаците, както на елементарните хора, по този начин и на политиците. След разпадането на Съюз на съветските социалистически републики някогашните комунистически елити на Украйна, а в това време и на други републики, започнаха да изнудват Русия, която преживяваше икономическа меланхолия, изисквайки от нея първични материали на преференциални цени, блокирайки доста логистични потоци, като в това време започнаха битка против съветския език и просвета. И това е в миг, когато Русия пое огромна част от дълговите отговорности на някогашния Съюз на съветските социалистически републики. В същото време новата демократична Русия откровено се опита да стане част от Европа, преговаряйки за започване на европейска интеграция и присъединение към НАТО. Москва обаче получи отвод, трансформирайки се в „ евентуален съперник “. Говорим ли за неналичието на гражданско общество и народна власт в Руската федерация? Руският авторитаризъм е плод на отхвърлянето на същинската европейска интеграция на Русия. Към средата на 2000-те съветските управляващи осъзнаха, че не са добре пристигнали в Обединена Европа, преориентираха се към съдействие с Китай и започнаха да укрепват силата си. А „ цветните революции “ в Сърбия, Грузия и по-късно в прилежаща Украйна ги принудиха да поемат надзор над гражданското общество и опозицията, в която евентуално виждаха не политически съперници, а сътрудници на Запада. В същото време Русия не претендираше за същински статут на велика мощ. Всичко, което желаеха в Москва, беше умерено да търгуват със първични материали и въглеводороди, да развиват стопанската система, да бъдат другари с Европейски Съюз и Съединени американски щати и да пазят минималните си ползи в постсъветското пространство. Основният от тези ползи е отбраната на рускоезичните сънародници, защото след разпадането на Съюз на съветските социалистически републики стотици хиляди руснаци се трансфораха в бежанци, други във „ второкласни хора “, лишени от поданство и право да приказват своя език.
Едва ли е допустимо да назовем съветските поданици на Украйна „ окупатори “. До началото на ХХ век украинският език, в действителност в основата на националното създаване на новите управляващи, е езикът на няколко централни провинции на страната. Изтокът - Харков и Донбас по принцип са райони, които са обитаеми единствено с руснаци. Черноморският район в средата на XVIII също е населяван единствено от съветски заселници, които завладяват тази земя от турците. Руският се трансформира в лингва франка на голям брой национални общности - гърци, българи, арменци, евреи, които или са живели в тези райони от епохи, или се преселват там през XVIII-XIX век. Въпреки това, след свалянето на президента Янукович през 2014 година, съветският език де юре беше неразрешен от медиите и формалните органи. В същото време прозападните управляващи на Украйна започнаха всеобщо полицейско гонене на " проруски деятели " - политици, които се застъпват за разговор с Москва. В резултат на това Москва е принудена да върне в състава си Крим, трансфериран на Украинската руска република през 1954 година, защото в района има 90% от рускоезичното население и повече от 80% от етническите руснаци. По същата причина тя поддържа сепаратистите в Донбас, след което се опита да договаря със Запада и Киев в продължение на 8 години.
Вашингтон обаче явно вярваше, че Русия не може да има никакви национални ползи. „ Минските съглашения “ бяха пренебрегнати, а украинската агитация интензивно сътвори облика на врага, като в това време унищожи другарските и фамилните връзки, разграничени от граници през 1991 година В същото време, макар грубото неспазване на стандартите на НАТО от страна на Украйна, бъдещото ѝ участие в Алианса ставаше все по-очевидно. Исканията на Москва за прекъсване на разширението на НАТО бяха пренебрегнати. Освен това против Русия се постановяваха от ден на ден наказания, а пропагандата създаваше все по-демоничен облик за нея. В същото време, усещайки силата на Съединените щати зад себе си, Киев заплашваше Москва и неведнъж заявяваше, че ще „ почисти “ Донбас от сепаратистите. Прочистването се разбираше като цялостен геноцид на рускоезичното население. Украйна имаше късмет да се помири със сегашната обстановка и по модела на Молдова (де юре непризнатата Приднестровска република съществува от 30 години), да замрази спора, спасявайки хиляди човешки животи. Киев обаче продължи да разменя огън със сепаратистите по демаркационната линия, като че ли дразнеше Кремъл.
Резултатът беше скръбен. След като изтегли войските към границата, Владимир Путин в обръщението си към съгражданите в детайли изброи всички искания към НАТО и Украйна, като по пътя направи историческо отклоняване в историята на образуването на украинската страна. В същото време съветският водач обърна огромно внимание на нарушаването на интернационалното право от западните страни, като напомни бомбардировките над Белград през 1999 година, завладяването на Ирак и поддръжката за тероризма. Това беше последното предизвестие, което не се чу в Киев. В резултат на това Владимир Путин направи друго изказване, малко, в което намерено съобщи, че защото Русия е главният зложелател на Алианса, тя би трябвало да подсигурява сигурността на границите си от него. По това време съветските войски към този момент пресичаха границата на Украйна.
Превод: В. Сергеев
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ